№ 9905
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110170359 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, с която срещу
Й. М. Ш., както и срещу А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. и И. А. П., като
наследници на Н. М., са предявени при условията на разделна отговорност обективно
съединени осъдителни искове за следните суми: сумата 1882,91 лева – стойност на
потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.06.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, сумата 332,40 лева –
лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2022
г., сумата 23,77 лева – стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане, както и сумата 4,90 лева – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 01.12.2019 г. – 08.11.2022 г., при следните квоти: Й.
М. Ш. и И. А. П. по 1/10 част; А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М. и В. Н. С. – по 2/10 части.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ********, аб.
№ ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици
на топлоснабдения имот, с оглед на което и имат качеството на потребител на услугите
на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.
Ответникът Й. М. Ш., чрез адв. Й., оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва да има качеството на
потребител или на страна по договор с ищеца. Оспорва да е сключен договор между
1
СЕС и ФДР, както и между ФДР и ищеца. Навежда ищецът да не доказва, че е
предоставил на ответника топлина енергия в процесния период на стойност и
количество, равняващо се на претендираната сума, съответно ответникът да не е
заплатил същата. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните
вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответниците А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. са депозирали общ отговор,
чрез адв. С., с който оспорват предявените искове. Поддържа никога да не са
сключвали договори с ищеца, респективно с ФДР, поради което и не били известявани
за дължимите суми за доставена ТЕ, респективно за начислена лихва за забава. Прави
се възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. По изложените
съображения отправят искане за отхвърляне на исковете. Претендират се и разноски.
Ответникът И. А. П. не депозира отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита,
предявените искове за основателни.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая от приетите по делото Заповед № РД-41-812/19.06.1987 г. (л. 139 от
делото), с която се изменя Заповед РД-40-979/11.07.1986 г. на СНС-ИК ДИ2982/1986г.,
декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 135-155 от делото), извършени служебни справки по
Наредба № 14 НБД се установява, че А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С., П. А. П. и И.
А. П. са придобили на основание наследствено правоприемство от починалите им
праводатели Н. С. М. и Н. С. М., собствеността върху процесния недвижим имот –
апартамент ****, находящ се в гр. София, *******, при следните квоти А. Н. Н., С. Н.
С., С. Н. М., В. Н. С. по 2/10 ( като деца на починалите праводатели), съответно П. А.
П. и И. А. П. (внуци па праводателите) по 1/10 част.
Видно от приетия по делото Нотариален акт за замяна на идеална част от
недвижим имот за движима вещ № 75, т. VII, рег. № 8764, дело № 1132/28.08.2015 г. на
нотариус И. Н., П. А. П. прехвърля на Й. М. Ш. собствената си идеална част от
процесния недвижим имот – апартамент ****.
2
Следователно всеки от ответниците са легитимира като собственик на
основание наследствено правоприемство, респективно договор за замяна на следните
ид. части от процесния топлоснабден имот: А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. по
2/10, съответно И. А. П. и Й. М. Ш. по 1/10 част.
По делото липсват доказателства ответниците да са се разпоредили преди или
по време на процесния период с притежаваното от тях право на собственост в полза на
трето за спора лице, поради което през процесния период същите са притежавали
качеството „клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства,
от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на
партида за имота. Поради изложеното, ответниците имат качеството
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ, доколкото е възникнало принципното облигационно правоотношение между
страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и
дължи заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ, съответно
отговаря съразмерно на притежаваната идеална част.
В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно възражението на
ответниците А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С., че не се намират в облигационни
отношения с ищеца, доколкото не са сключили договор с него, тъй като процесното
правоотношение произтича от сключен при общи условия договор с ответниците на
основание притежаваната от всеки от тях ид. част в собствеността на процесния имот.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Ш., че не се
намира в облигационни отношения с ищеца, тъй като безспорно се установи, че
същият е собственик на 1/10 ид. част от целия недвижим имот.
От така изложеното настоящият съдебен състав приема, че всеки от
ответниците се легитимира като собственик на процесният имот ****, находящ се в гр.
София, *******, през релевантния за делото период от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г.
при посочените от ищеца квоти в съсобствеността.
Следователно през процесния по делото период от м.05.2019г. до м.06.2020г.
легитимирани да отговарят за задълженията по неформалния договор за доставка на
топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ са ответниците, които
следва да понесат отговорност в заплащане на потребената топлинна енергия, по арг.
от чл. 153 ЗЕ в обема на установените по делото притежавани от тях идеални части в
съсобствеността в имота.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена,
в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за
3
защита на потребителите.
Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение
за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП.
С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост /включително за сградна
инсталация и отопление на общите части/ е налице тогава, когато е направено
надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на
топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е
своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки
собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с
топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител
единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за
общите части на сградата. В разглеждания случай нито се твърди, нито се доказва
наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ.
Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява
непоискана, респ. ответниците дължат нейната стойност, поради което така наведеното
възражение е неоснователно.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща
се на адрес: гр. София, *******, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия,
влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От
експертното заключение, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че в имота през процесния период не е имало отоплителни
тела и узаконен водомер. Ето защо през исковия период не е начислявана ТЕ за
отопление на имота. През 2000 г. е изключено отоплението на стълбите. Начислявана е
служебно топлинна енергия за БГВ на база 2 броя потребители по 140 л./ден за един
човек, поради липса на водомер. Вещото лице е посочило, че ТЕ за отдадена от
сградната инсталация е разпределяна на пълен отопляем обем на имота 162 куб.м.
Експертът е съобразил при изготвянето на заключението издадените изравнителни
сметки за исковия период. Експертът е констатирал, че монтираният в абонатната
станция общ топломер е преминал през исковия период проверка, като заключението
е, че същият съответства на нормативните изисквания. Вещото лице е посочило, че за
процесния период цената на доставена топлинна енергия в имота възлиза на сумата
1139,86 лв.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло
експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените
отчетни документи, както и на извършените от вещото лице изчисления на
денградусите през процесния имот, а не единствено на счетоводните записи на
ищцовото дружество. Следователно стойността на реално доставената топлинна
енергия за процесния имот и период възлиза на сумата от 1139,86 лв., която сума е по-
малка от претендираната от ищеца общо за имота, възлизаща на 1882,91 лв. От така
приетата от съда сума за действително доставена в имота топлинна енергия всеки от
ответниците А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. дължи по 2/10 ид. части или по 227,97
лв., а И. А. П. и Й. М. Ш. съответно по 1/10 ид. част или по 113,99 лв.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение,
4
съдът намира следното:
Съгласно чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация София“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период. Установява се от представените по делото
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, описано в исковата молба, е
била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че услугата е извършвана
през процесния период от „Техем сървисис“ ЕООД.
От приетите по делото Договор от, 10.07.2002 г., така и от Протокола от
проведено ОС на ЕС от 13.05.2002 г., се установява, че е проведено ОС на ЕС за
имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не
е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„Техем сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание
решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в
сила. В случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни
собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в
закона ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в
общността, вкл. и ответника. Нещо повече, по делото се установява, че за процесния
период дяловото разпределение в сградата – етажна собственост се е извършвало
именно от третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, като видно от приетите и
неоспорени документи за връчване на изравнителни сметки и формуляр за отчет
страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са
допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което
фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и
след изтичане на уговорения в него срок.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Доколкото съдът достигна до извод, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а от
доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга
дялово разпределение в общ размер на 6,25 лева, като в съответствие с установената
квота в съсобствеността А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. дължат по 2/10 ид. части
или по 1,25 лв., а И. А. П. и Й. М. Ш. съответно по 1/10 ид. части или по 0,63 лв.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
5
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в забава за плащане на
главницата и дължат мораторна лихва за процесния период.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до забава на длъжника, без
да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение
№ 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). С оглед на приетото по-
горе ищецът се легитимира като кредитор на ответниците за сумата от 1139,86 лв.,
представляваща действително потребената в имота за исковия период топлинна
енергия. Предвид горното съдът приема акцесорния иск за лихви да е основателен, но
съразмерно притежаваните от ответниците квоти в съсобствеността от остойностената
сума за топлина енергия в посочения по-горе размер или А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В.
Н. С. дължат по 2/10 ид. части или по 49,72 лв., а И. А. П. и Й. М. Ш. съответно по
1/10 ид. части или по 24,86 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Ответниците А. Н., С. С., С. М., В. С. и Й. Ш. своевременно са релевирали
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Доколкото ответникът И. А. П. не е подал отговор на исковата молба и не е
навел възражение за погасяване по давност на процесните вземания, то направеното от
останалите ответници възражение не го ползва, тъй като същите са обикновени
другари. С оглед на горното по отношение на него това възражение е неприложимо и
съдът не го съобразява.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Процесният период е от 01.05.2019г. до 30.06.2020г. Вземанията за
топлинна енергия и за лихва се погасяват с тригодишна давност съгласно чл.111, бл.
„в“ ЗЗД.
Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, приема, че
за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давността е спряла да тече, а течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. (в този смисъл Определение №
6
3469/10.11.2023 г. по гр. д. № 1557/2023 г. на ВКС, 4-то г.о.). Следователно процесният
давностен срок е бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
исковата молба /23.12.2022г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена
топлинна енергия по месечни сметки за периода от м.05.2019г. до м.08.2019г.
включително. Вземането за м.08.2019г. е станало изискуемо на 15.10.2019г. с изтичане
на 45-дневния срок считано от 01.09.2019г., и тригодишната давност за него е следвало
да изтече на 15.10.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и
7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът,
че давностният срок изтича на 22.12.2022г. – преди датата на исковата молба. Ето защо
вземането за м.08.2019г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Ето
защо вземането за м.10.2019г. и за всички следващи месеци не е погасено по давност.
Видно от експертното заключение по СТЕ /таблица 3/ за необхванатия от
давността период от м.09.2019г. до м.06.2020г. се дължи сумата от 824,85 лева. С оглед
на горното възражението за давност се явява частично основателно за вземанията
станали изискуеми в периода от 01.05.2019г. до 31.08.2019г., поради което погасена по
давност се явява сумата от 315,01 лв., съответно непогасената по давност и дължима
от ответниците сума за целия имот за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2020г. възлиза
на 824,85 лв.
От тази сума ответникът А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. дължат по 2/10 ид.
части или по 164,98 лв., Й. М. Ш. съответно по 1/10 ид. части или 82,49 лв. До тези
размери предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните
предявени размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и като погасени по
давност за периода 01.05.2019г. – 31.08.2019г.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на исковата
молба няма погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от
15.09.2019г. до 08.11.2022г. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на
главницата води до погасяване и на произтичащото от него вземане за мораторна
лихва, независимо дали давността за лихвата е изтекла. Доколкото вземанията за
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 31.08.2019г. са погасени по
давност, с оглед чл.119 ЗЗД са погасени по давност и лихвите върху сумата, като
дължими остава лихвата, начислени върху непогасената главница, която лихва съдът
определи по чл.162 ГПК в размер на 179,87 лв. От тази сума ответниците А. Н. Н., С.
Н. С., С. Н. М., В. Н. С. дължат по 2/10 ид. части или по 35,97 лв., а Й. М. Ш.
съответно по 1/10 ид. части или 17,99 лв. До тези размери предявените искове следва
да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
На последно място не се установява да са налице погасени по давност
вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до
04.2021г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е възникнало на
01.11.2019г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и след прилагане на чл. 2,
т. 3 ЗМДВИП, давността за него изтича след депозиране на исковата молба.
Ответниците на твърдят, а и от ангажираните по делото доказателства не се
установява да са заплатили процесните вземания.
Съобразно установеното в процеса участие в съсобствеността, то искът за
дялово разпределение за периода 01.10.2019-30.04.2021г. е основателен за сумите,
както следва: А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. дължат по 2/10 ид. части или по 1,25
лв., а И. А. П. и Й. М. Ш. съответно по 1/10 ид. части или по 0,63 лв.
С оглед на гореизложеното предявените срещу всеки от А. Н. Н. С. Н. С., С. Н.
М., В. Н. С. са основателни и следва да бъдат уважени, както следва: за сумата от
164,98 лв., представляваща цена на доставена в процесния имот топлинна енергия за
периода от 01.09.2019г. до 30.06.2020г., за сумата от 1,25 лв. – цена на услугата за
7
дялово разпределение за периода 01.10.2019-30.04.2021г., както и сумата от 35,97 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2020г. до 08.11.2022г.
С оглед на гореизложеното претенцията срещу Й. М. Ш. е основателна и
следва да бъде уважена, както следва: за сумата от 82,49 лв., представляваща цена на
доставена в процесния имот топлинна енергия за периода от 01.09.2019г. до
30.06.2020г., за сумата от 0,63 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019-30.04.2021г., както и сумата от 17,99 лв., представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 15.09.2020г. до 08.11.2022г.
С оглед на гореизложеното претенцията срещу И. А. П. са основателни и
следва да бъдат уважени, както следва: за сумата от 113,99 лв., представляваща цена на
доставена в процесния имот топлинна енергия за периода от 01.09.2019г. до
30.06.2020г., за сумата от 0,63 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019-30.04.2021г., както и сумата от 24,86 лв., представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 15.09.2020г. до 08.11.2022г.
Неоснователни и подлежащи на отхвърляне са исковете над посочените суми
до предявените от ищеца размери, както и акцесорния иск за обезщетение за забава,
начислен върху сумата за дялово разпределение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но
ответниците Й. Ш. и И. П. не претендират такива, поради което съдът не следва да им
присъжда разноски.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 89,76 лв. за д.т., заплатен
депозит за допусната експертиза – 350 лв., така и е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв.
или общо 539,76 лв. С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 252,40 лв., от които
следва да се възложат в тежест, както следва: на А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. по
48,64 лв. всеки, на Й. М. Ш. – 24,32 лв., а на И. А. П. 33,52 лв.
Ответниците А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. претендират разноски за
адвокатско възнаграждение като доказват действително заплатено такова в общ размер
на 100 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответниците следва да бъде
присъдена сумата от 54,96 лв. за адвокатско възнаграждение или по 13,74 лв. за всеки
ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, С. Н. С., ЕГН **********, С. Н. М., ЕГН
********** и В. Н. С., ЕГН ********** да заплатят разделно на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД всеки сумите, както следва: сумата от по 164,98 лв., представляваща цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ****, находящ се в гр. София,
*******, аб. № ****** за периода от 01.09.2019 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 23.12.2022 г. до окончателното плащане,
сумата от по 35,97 лв. –лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2022 г.,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.09.2019г.-
30.06.2020г., сумата от по 1,25 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 23.12.2022 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за заплащане цената на
топлинна енергия над сумата от по 164,98 лв. до пълния предявен размер от по 376,58
8
лв. и за периода от 01.05.2019г.-31.08.2019 г. като погасен по давност и неоснователен,
иска за цена на извършена услуга дялово разпределение над сумата от по 1,25 лв. до
пълния предявен размер от 4,75 лв., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над 35,97
лв. за всеки до пълния предявен размер от по 66,48 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху вземането за топлинна енергия и за сумата от по 0,98 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение
за периода от 01.12.2019г. до 08.11.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 113,99 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ****, находящ се в гр. София, *******, аб. № ****** за периода
от 01.09.2019 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда – 23.12.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 24,86 лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2022 г., начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.09.2019г.-30.06.2020г., сумата от 0,63 лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
23.12.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия над сумата от 113,99 лв.
до пълния предявен размер от 188,29 лв. и за периода от 01.05.2019г.-31.08.2019 г. като
погасен по давност и неоснователен, иска за цена на извършена услуга дялово
разпределение над сумата от 0,63 лв. до пълния предявен размер от 2,38 лв., както и
исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над 24,98 лв. до пълния предявен размер от 33,24 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия и за
сумата от 0,49 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 08.11.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Й. М. Ш., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 82,49 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ****, находящ се в гр. София, *******, аб. № ****** за периода
от 01.09.2019 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда – 23.12.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 17,99 лв. –лихва за
забава за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2022 г., начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.09.2019г.-30.06.2020г., сумата от 0,63 лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2019 г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
23.12.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия над сумата от 82,49 лв. до
пълния предявен размер от 188,30 лв. и за периода от 01.05.2019г.-31.08.2019 г. като
погасен по давност и неоснователен, иска за цена на извършена услуга дялово
разпределение над сумата от 0,63 лв. до пълния предявен размер от 2,39 лв., както и
исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над 17,99 лв. до пълния предявен размер от 33,24 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия и за
сумата от 0,49 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 08.11.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, С. Н. С., ЕГН **********, С. Н. М., ЕГН
********** и В. Н. С., ЕГН ********** да заплатят разделно на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от по
48,64 лв. всеки - разноски по делото.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 33,52 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. М. Ш., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София”
9
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 24,32 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********, да заплати на А. Н.
Н., ЕГН **********, С. Н. С., ЕГН **********, С. Н. М., ЕГН ********** и В. Н. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 13,74 лв. на всеки -
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10