№ 15433
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110135487 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу К. Б. Н. за осъждането му да заплати следните суми: сумата от 3420,24 лева – цена
за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м. 04.2022г., вкл., до имот на адрес: гр.
София, ж. к. „Я***, аб. № 28324, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(27.06.2023 г.) до окончателното плащане, сумата от 443,52 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 02.06.2023г., за сумата от
67,41 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (27.06.2023 г.) до окончателното плащане и сумата
от 14,01 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 16.07.2020 г. – 02.06.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и
период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез особен
представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва да има
качеството на потребител на ТЕ, като в тази връзка се позовава на липсата на доказателства за
правото на собственост върху процесния имот. Направено е позоваване на изтекла погасителна
давност при приложение на давностния срок съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по
исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
1
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетите по делото писмени доказателства – саморъчно завещание от 23.12.1997г. от Н.Г.Н.
(л.12) и молба – декларация от ответника К. Б. Н. от 25.03.2002г. за откриване на партида на имота
при ищцовото дружество (л.14), следва, че проценият имот е придобит от ответника по завещание.
Няма данни по делото ответникът да се е разпореждал с правото на собственост върху имота или на
друго основание да е загубил правата си върху имота, поради което съдът приема, че ответникът е
останал собственик на имота през процесния период (арг. чл.99 ЗС). Като собственик на имота
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период
спрямо процесния имот. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с
източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни
Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди
- чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От заключението по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа. Установява се още, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че
консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна
енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия
през предходния отчетен период/. След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът,
който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата
между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна
консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на
чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
В заключението на вещото лице е посочено, че в имота е имало монтирани 5 бр. радиатори,
на които са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили и 2 бр. водомери за
отчитане на топла вода. През процесния период разходът на отопление е изчисляван на база
служебен отчет поради неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, като в този
случай топлинната енергия за отопление на имот се равнява на максималния специфичен разход за
отопление на сградата. Потреблението на топла вода поради неосигурен достъп за реален отчет на
водомерите е изчислявано при нормативно установен разход за 1 лице. По делото са приобщени
протоколи от топлинния счетоводител за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение – протокол от 10.05.2021г. и протокол от 30.06.2022г. (л.92 и л.93 от делото).
Начислявана и е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
2
Вещото лице е дало заключение, че стойността на потребеното количество ТЕ за процесния
период възлиза на сумата от 3480,62 лева, формирана като сбор между фактурираните суми по
прогнозна консумация в размер на 3410,64 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни
сметки в размер на 69,98 лева.
В обща фактура № ********** (л.32) е отбелязано плащане на сумата от 52,10 лева, като
други плащания не се твърдят и не се установяват. При това неплатеният размер на главното
задължение възлиза на 3428,52 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период е издадена на 31 – ви
юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то на 15 – ти септември в
съответната година клиентът на ТЕ е изпадал в забава за плащане на задължението на реално
потребеното количество ТЕ за съответния отчетен период. При това клиентът на ТЕ е изпаднал в
забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия и за процесния период дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на претендираната сума.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба (чл.125 ГПК) на 27.06.2023г., когато
течението на давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД). При това по отношение на най – старото
претендирано вземане – това за м.05.2020г., давността е започнала да тече на 16.07.2020г. и изтича
на 16.07.2023г., т.е. след завеждане на делото, от което следва, че вземането за цена за топлинна
енергия не е погасено по давност.
Предвид горното искът за цена за топлинна енергия предвид диспозитивното начало (чл.6,
ал.2 ГПК) следва да се уважи до предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи в
3
предявения размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Директ“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици и договор
№ 218 от 21.08.2002г. между етажните собственици и третото лице – помагач, което дружество е
избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. В
посочения договор е уговорена и абонаментна цена за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ – раздел „5. Цени и начин на плащане“. Следва да се посочи, че този договор не
може да бъде източник на задълженията за размер на цената услугата дялово разпределение през
процесния период, защото така сключеният договор между етажните собственици и топлинния
счетоводител (лицето, извършващо дяловото разпределение) се счита прекратен със сключване на
договор между топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5
от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на
Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие
сключва договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в
договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето,
което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване на
разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ.
Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
4
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и
представените от третото лице – помагач документи – индивидуални справки за отопление и топла
вода относно процесния имот през процесния период и протоколи за отчет, е видно, че относно
процесния имот е доставена услугата дялово разпредение, като са изготвени изравнителни сметки,
а отчетът на водомера за топла вода не е извършен спрямо процесния имот поради неосигурен
достъп. За посочените услуги съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за услугата дялово
разпредление. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като
поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма
твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като при пълен
размер на разноските от 957,81 лева (държавна такса – 157,81 лева, депозит за вещо лице – 300
лева, депозит за особен представител – 400 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца
съразмерно с уважената част от исковете се следват разноски от 941,44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. Н., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. "Шумака" № 33, кв.
Симеоново 143 – адв. К. Николов, да плати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 3420,24 лева – цена за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022г., вкл., до имот на адрес: гр. София, ж.к.„Я***, аб. № 28324, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба (27.06.2023г.) до окончателното плащане,
сумата от 443,52 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 15.09.2021 г. – 02.06.2023 г. и сумата от 67,41 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (27.06.2023г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 14,01
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата 16.07.2020 г. – 02.06.2023 г.
ОСЪЖДА К. Б. Н., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. "Шумака" № 33, кв.
Симеоново 143 – адв. К. Николов, да плати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 941,44 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач -
„Директ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай
Коперник“ № 21, секция А-Б, офис № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6