Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9340 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от И.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1224,10 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *** в
резултат от реализирано на 21.06.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 07.08.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
21.06.2020 г. ищецът паркирал собствения му лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***
на паркинга на магазин „Мосю бриколаж“
в гр. Варна и влязъл там, за да пазарува, като при излизането му го чакал
водачът на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, който го уведомил, че при
паркиране на заден ход ударил предната част на автомобила му. За
пътнотранспортното произшествие участниците в същото подписали двустранен
протокол, в който било отразено, че виновен е водачът на лек автомобил „Пежо
206“, който имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. На 23.06.2020 г. ищецът уведомил
застрахователя за събитието, за което била образувана застрахователна преписка,
направен оглед, изготвен снимков материал и съставено опис-заключение, в което
били отразени следните увредени части на превозното средство, а именно: предна
броня, основа номер, лайсна хром решетка и капаче дюзи. За тези щети ищецът
получил застрахователно обезщетение от 241,80 лв., но същото не било достатъчно
да покрие пазарната стойност на необходимия ремонт, който възлизал в общ размер
на 1429,90 лв., респ. застрахователят останал задължен за разликата от 1188,10
лв.
По същество
ищецът моли за уважаване на предявения частичен иск за сумата от 30 лв. от сума
в общ размер на 1188,10 лв. и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв.
Й.А., поддържа исковата молба и предприема изменение в размера на частични иск,
като го увеличава до сумата от 1224,10 лв. Моли за уважаване на исковата
претенция до увеличения размер и за присъждането на разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че
бил уведомен за ПТП, за което била образувана щета № ********** и било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 241,80 лв. Оспорва механизма
на произшествието и участниците в същото, като в тази връзка оспорва
съдържанието и автентичността на
съставения двустранен протокол за ПТП. Оспорва също настъпването на щетите
по автомобила и тяхната връзка със събитието, както и размера им. Възразява
още, че ищецът бил получил обезщетение за същите увреждания от друг
застраховател.
По същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски
по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Й. С., поддържа отговора и направеното искане. С
нарочна молба от 25.03.2021 г., депозирана преди последното открито съдебно
заседание по делото, оттегля направените възражения относно механизма на ПТП и
претърпените увреждания.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото, както и с последващо
протоколно определение от 31.05.2021 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че между собственика на лек автомобил „Пежо
206“ с рег. № *** и „Застрахователно дружество Евроинс“
АД е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна
към датата на процесното ПТП, 2.) че на 21.06.2020 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов механизъм, при
който при паркиране на заден ход на паркинга на магазин „Мосю
бриколаж“ в гр. Варна водачът на застрахования
автомобил ударил паркирания там лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *** в предната
негова част;
3.) че в
резултат от произшествието са нанесени щети по лек автомобил „Ауди А8“ с
рег. № ***, изразяващи се в увреждане на предна броня, основа номер, лайсна
хром решетка и капаче дюзи, 4.) че ищецът е предявил претенция пред ответното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ПТП
вреди, както и 5.) че по заведената застрахователна преписка (щета) №
********** ответникът е изплатил застрахователно обезщетение от 241,80 лв. Посочените
обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателствени
средства, вкл. двустранен констативен протокол за ПТП (л. 5), искане за
завеждане на застрахователна претенция (л. 39), опис на щети (л. 42).
От приобщеното свидетелство за регистрация част I (л. 4)
се установява, че от 12.05.2017 г. собственик на лек автомобил „Ауди А8“ с рег.
№ *** е ищецът И.Л.Ч..
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза (л. 45 и
сл.) се установява, че oбщата стойност на щетите по
процесния лек автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на
събитието, включваща необходимия труд (при цена от 28,50 лв. за 1 нормочас,
определена съобразно цените, предлагани в сервизи с и без европейски сертификат
за качество), материали и нови резервни части, възлиза на 1465,90 лв., от които 311,91 лв. за
боядисване на предна броня, 101,43 лв. за ремонт и боядисване на основа номер,
893,36 лв. за подмяна на лайсна хром решетка декоративна, 80,20 лв. за подмяна
капаче дюзи и 78,50 лв. за общи операции по получаване на цвят (тониране) и
ускорено сушене в бояджийска камера. Според заключението и поясненията при
изслушването на вещото лице реда на чл. 200 ГПК не са налице сервизи,
които биха могли да ремонтират увредения автомобил срещу сумата от 241,80 лв.,
съответстваща на изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като само
необходимите за ремонта нови резервни части възлизат на 927,68 лв. и надвишават
тази сума неколкократно.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. Не е
спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ
ищец) не е съгласно с размера на определеното му и изплатено обезщетение.
Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима.
Основателността й е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.)
виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода
на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и
4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи
също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед
предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той следва да докаже
релевираното правопогасяващо възражение, като
установи обстоятелството, че ищецът е получил обезщетение за същите вреди от друг застраховател.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и
собственика на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***. Следователно ответното дружество е
обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите на застрахования
автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при
управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че
по време на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов
механизъм, при който при движение на заден ход водачът на лек автомобил „Пежо
206“ с рег. № *** ударил паркирания на място лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***
в предната негова част. От посочения механизъм на събитието се налага извод за доказано
противоправно поведение на застрахования водач, който преди да започне движение
назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което
е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Страните не спорят и
относно настъпилите щети на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А8“ с рег.
№ ***, описани в съставения от експерти при застрахователя опис-заключение и
изразяващи се в увреждане на предна броня, основа номер, лайсна хром решетка и
капаче дюзи.
Безспорно е още, че
щетите са резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че
е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при
ответното дружество водач и настъпилите имуществени вреди за ищеца, като
собственик на увреденото МПС.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно
вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване
за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за ответното дружество е възникнало задължение да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За
неговото определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва
да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза
на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като
пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие.
В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, се
установява, че щетите по собствения на ищеца лек автомобил възлизат в общ
размер на сумата от 1465,90 лв., включваща стойността на
необходимия труд, нови резервни части и материали. Посочената сума съответства
на средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие
и кореспондира с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането. Затова
и съобразяването със заключението и определянето на дължимата сума според него
гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките на
застрахователното покритие.
От така определеното застрахователно обезщетение в размер на 1465,90 лв. следва да бъде приспаднато заплатеното
такова от 241,80
лв., при което неизплатената част от обезщетението възлиза на претендираната сума от 1224,10 лв.
Съдът намира за неоснователно релевираното в отговора на исковата молба възражение
за погасяване на процесното вземане поради получено от ищеца обезщетение за
същите вреди от друг застраховател, тъй като ответникът не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока, въпреки разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест
и дадените изрични указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
съответните факти.
С оглед на
гореизложеното, предявеният иск е доказан, освен по основание, и по
размер, респ. следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца посочения дължим остатък от 1224,10 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 07.08.2020 г., до окончателното изплащане
на обезщетението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, предвид изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство
разноски в общ размер на 580 лв., от
които 50 лв. за държавна такса (л. 11), 150 лв. за депозит за вещо лице (л. 28)
и 380 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 12.03.2021
г. (л. 68), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой. Представени са и доказателства за регистрацията по ЗДДС на
процесуалния представител на ищеца адв. Й.А. (л. 67).
Съдът намира
направеното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно,
доколкото нормативно установеният минимален размер на възнаграждението по чл.
7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би могло да бъде
редуцирано то, възлиза на 315,69 лв. без ДДС, респ. 378,82 лв. с ДДС и претендираното
от ищеца такова от 380 лв. го надвишава с минимална разлика в размер на 1,18
лв., която не може да обоснове положителен извод за прекомерност на уговорената
и реално заплатена цена на предоставената адвокатска услуга.
Предвид
крайния извод за основателност на предявения иск и уважаването му в пълен
размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на И.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1224,10 лв. (хиляда двеста
двадесет и четири лева и десет стотинки),
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени
щети на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *** в резултат от
реализирано на 21.06.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина
на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 07.08.2020 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на И.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 580 лв. (петстотин и осемдесет лева), представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени в полза на
ищеца И.Л.Ч. по посочената в исковата
молба банкова сметка *** ***, открита в „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: