№ 361
гр. София, 21.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600546 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат К.П. - служебен защитник на
подсъдимото лице А.Х. М., срещу протоколно определение от 03.02.2022 г.,
постановено по НОХД № 15673 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 11-ти състав,
в частта, в която е била потвърдена мярката за неотклонение „домашен арест“
на подсъдимия.
В жалбата се правят оплаквания, че опасността от извършване на
престъпление или укриване на подсъдимия не може да се презюмира и
извежда само поради тежестта на предвидената санкция и рецидивния
характер на престъплението. Посочва се, че в хода на разпоредителното
заседание подсъдимият е изявил желание за решаване на делото по
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие и готовност за
сключване на споразумение, като за последното е налице формална пречка –
не са възстановени вредите в пълен обем, а подсъдимият е под домашен арест
и без доходи. Подчертава се, че мярката за неотклонение се явява пречка
подсъдимият да полага труд и да получава доходи. По делото било
представено уведомително писмо от наемодателя на подсъдимия, с което
последният бива предупреден, че договорът му за наем се прекратява поради
неплащане на наемна цена и консумативи, считано от 10.01.2022 г. Посочва
се, че мярката за неотклонение се явява форма на лишаване от свобода и
ограничава правата му, включително възможността му да работи, да се
издържа и да осигурява жизнените си нужди, че към момента не са налице
данни за налична опасност от укриване на подсъдимото лице. Прави се
искане за ревизиране на обжалваното определение и определяне на по-лека
мярка за неотклонение.
1
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи в жалбата, както и
материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Х. М. е привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
Съдебното производство по НОХД № 15673 по описа за 2021 г. на СРС,
НО, 11-ти състав е било образувано на 12.11.2021 г. с внасяне на обвинителен
акт в съда, както срещу А.Х. М., така и срещу още двама обвиняеми: В.М.Х. –
за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, и С.Е.М. – за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Към момента на внасяне на делото в съда подсъдимият е бил с взета
мярка за неотклонение „домашен арест“. Видно от данните по делото, с
определение от 20.03.2021г., постановено по ЧНД № 4178 по описа за 2021 г.
на СРС, НО, 121-ви състав, в рамките на досъдебното производство спрямо
подсъдимия (тогава обвиняем) е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С определение от 29.09.2021 г., постановено по ЧНД
№ 3371 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 106-ти състав, е била изменена
взетата мярка от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Определението е
влязло в сила на 05.10.2021 г.
С разпореждане от 12.11.2021 г. на районния съдия делото е било
насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 03.12.2021 г. Видно
от материалите по делото, до провеждането на процесното разпоредително
заседание от 03.02.2022 г.са били проведени общо две заседание – на
03.12.2021 г. и на 13.01.2022 г., в рамките на които ход на разпоредително
заседание не е бил даден поради процесуални пречки за това, но по реда на
чл. 270 от НПК са били разгледани направените искания на подсъдимия А.Х.
М. за изменение на мярката му за неотклонение.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че
А.Х. М. е бил осъждан многократно, в т.ч. и ефективно с наказание
„лишаване от свобода“ и за престъпления против собствеността.
По свалени данни за самоличността на подсъдимия пред съда същият е
неженен и не работи, живее на адрес: гр. София, ул. ****. В постановлението
за привличане на обвиняем е вписан като постоянен адрес на лицето – с.
Черноглавци, общ Венец.
На л. 104 от делото се намира уведомително писмо № 5 от И.И. –
наемодател. В същото е вписано уведомление до подсъдимия за поставено
предупреждение към 10.01.2022 г. за прекратяване на договор за наем от
18.08.2020 г. поради неплащане на консумативи и наемна цена. В него са
посочени незаплатените суми и че в случай на неизплащане на посочените
задължения действието на договора се прекратява, а наемателят е длъжен да
2
освободи имота веднага.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е редовна и
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, която има интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в
преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предвид предмета на производството и във връзка с направените от
защитата възражения в жалбата, настоящият състав намира, че не се
релевират съображения, обуславящи различен от формирания от СРС извод.
Не са налице основания за отмяна или изменение в по-лека на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение.
На подсъдимия е било повдигнато обвинение за извършване на тежко
престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се извежда обоснованото предположение за
съпричастност на подсъдимия към престъплението, в чието извършване е
обвинен, а именно – от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели М.П.С., В.Г.К., Ф.Х.И., Г.И.Г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.03.2021 г., протокол за оглед на веществени
доказателства от 19.03.2021 г., писмени доказателства – фактури и
гаранционни карти, както и от протоколи за доброволно предаване от
17.03.2021 г. и 18.03.2021 г. Степента на обоснованост на предположението за
съпричастност е напълно достатъчна за изискванията на доказателствения
стандарт в настоящото производство.
Що се отнася до наличието на двете алтернативно дадени от
законодателя опасности – подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление, контролната инстанция счита, към момента няма изменение в
тази насока. Тук следва да се отбележи, че в няколкократно проведените
контролни производства досежно мярката за неотклонение защитата е
изложила твърдения за семейното и финансовото положение на подсъдимия.
Дори да се приеме, че е налице уседналост на подсъдимото лице с установени
трайни семейни връзки, въззивният съд счита, че и към настоящия момент е
налице опасност подсъдимият да извърши престъпление предвид
обремененото му съдебно минало. Обемната предходната съдимост на
подсъдимия и обстоятелството, че текущото обвинение е повдигнато при
няколко квалифициращи признака, в т.ч. и като извършено при условията на
опасен рецидив, налагат извод за по-високата обществена опасност на
личността на подсъдимия и деянието. В този смисъл, гаранция за
обществената сигурност се явява втората по интензитет мярка за
неотклонение. Заявеното в жалбата като довод желание на подсъдимия за
провеждане на съдебното производство по диференцираните процедури на
НПК се явява недостатъчно само по себе си за внасяне на съмнение в
горепосочените изводи.
3
По делото не се релевират основателни доводи за наличието на
обстоятелства от хуманитарно, социално или друго значимо за личността
естество, разколебаващи правилността на атакуваното определение и
дерогиращи необходимостта от взетата мярка. В жалбата е посочено, че
мярката за неотклонение възпрепятствала подсъдимия да полага труд, а оттам
и да заработва доходи, като защитата е подчертала, че по делото било
представено уведомително писмо от наемодателя на подсъдимия, с което
последният бива предупреден за прекратяване на договора му за наем поради
неплащане на наемна цена и консумативи, считано от 10.01.2022 г. Доводите,
свързани със семейното и финансовото положение на подсъдимия, не
променят крайните изводи, доколкото очевидно същите тези обстоятелства не
са били коректив за поведението на лицето до момента, поради което не може
да се приеме, че и за в бъдеще биха неутрализирали опасността от
извършване на престъпление. От текста на представеното уведомление не
може да се изведе, че същото съставлява уведомление за прекратяване на
договора за наем - същото по-скоро има характера на предупреждение за
такава евентуална бъдеща последица.
Като евентуална промяна в обстоятелствата по отношение на
подсъдимия може да се обсъжда изтеклото време от вземане на мярката до
настоящия момент. В случая това обстоятелство само по себе си не
представлява основание за изменение на взетата мярка. Въззивният съд
отбелязва, че в съдебна фаза не са налице ограничения в продължителността
на мярката за неотклонение, но, разбира се, всяка мярка за неотклонение
следва да бъде съобразена с разумността на изтеклия период. От вземане на
мярката за неотклонение „домашен арест“ до настоящия момент е изтекъл
период от около 5 месеца, а преди това около 6 месеца подсъдимият е бил с
мярка „задържане под стража“. Съдът счита, че към настоящия момент
продължителността на изпълнение на взетата спрямо подсъдимия мярка е в
разумния срок и е в съответствие с постулатите на ЕКЗПЧОС. От една страна,
подсъдимият не е с най-тежката по интензитет мярка за неотклонение, а от
друга страна конкретно взетата спрямо него мярка за неотклонение се явява
необходима и пропорционална намеса в правната сфера на подсъдимия.
Предвид завишената обществената опасност на подсъдимия и
инкриминираното деяние, по-леките мерки за неотклонение „подписка“ и
„гаранция“ не биха могли да изпълнят преследваните от закона цели. Взетата
мярка към настоящия етап на процеса обезпечава нуждите на производство да
се движи ритмично, което видно от извършените до момента процесуални
действия се случва. Тук следва да се отбележи, че по делото са привлечени
към наказателна отговорност три подсъдими лица, били са проведени
няколко заседания, отлагани поради невъзможност да се даде ход на делото
по независещи от съда причини, като делото вече е на етап проведено
разпоредително заседание, а до момента някои от подсъдимите, в т.ч. и
подсъдимият А.Х. М., няколкократно са сезирали съда с искания за
изменение на мярката им за неотклонение, породило необходимостта от
произнасяния по реда на чл. 270 от НПК. Задържането на подсъдимия под
домашен арест към настоящия момент не е изгубило предназначението си и
изпълнява функциите, които законът свързва с него. Доколкото целите на
4
мерките за неотклонение се свеждат до обезпечаване на законосъобразното
провеждане на наказателното производство, при спазване на разумни срокове
за разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността
подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, отнесена към
настоящия случай, взетата мярка за неотклонение „домашен арест” се явява
съразмерна и пропорционална на преследваните цели.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното
първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.02.2022 г.,
постановено по НОХД № 15673 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 11-ти състав,
в частта, в която е била потвърдена мярката за неотклонение „домашен арест“
на подсъдимия А.Х. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5