РЕШЕНИЕ
№80/8.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното АНД
№ 313/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********, представлявано от
управителя А.К.А. против Наказателно постановление № 03-010476, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.
2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на въззивника
е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, поради допуснати нарушения на процесуалните и материално правни разпоредби
при издаването му. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и исканията в нея. Доразвива доводите за
процесуална и материално – правна незаконосъобразност на обжалвания акт,
твърдейки, че не са били налице елементите на трудово правоотношение между
дружеството въззивник и установеното в обекта лице, а последното е било наето
за постигане на определен резултат. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата.Твърди, че констатациите на наказващия орган относно
извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че при
съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и също претендира разноски.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.09.2018 г. около 13, 00 часа свидетелите Н.И.И. и П. М.М. – служители
в Дирекция”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово,
стопанисван от въззивника „Вайн“ЕООД гр. Варна. На место били установени около
20 – 30 лица, сред които и лицето Ш. Я.А., които осъществявали гроздобер. В
сведение по чл. 402 от КТ лицето посочило, че работи за въззивното дружество от м. 09.2017 г. с
уговорено възнаграждение от 25 лева на ден,
работно време от 08, 00 до 17, 00 часа и седмични почивки в събота и
неделя. Декларираното от него било вписано в констативен протокол, в който А. се
подписала лично. Съставения от длъжностното лице протокол бил подписан и от З.Х.
Х. и И. В. И., съответно бригадир и механизатор в дружеството – въззивник. Тъй
като при последваща документална проверка въззивникът не представил трудово
договор, сключен с А., контролните органи приели, че е допуснато нарушение по
чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ, поради което бил съставен
АУАН на 04.10.2018 г. в присъствието на упълномощен
представител на дружеството – въззивник, съгласно пълномощно №197/27.07.2018
г., представено пред актосъставителя.
В законоустановения срок пред административно – наказващия орган постъпило
възражение срещу така съставения акт, което било прието за неоснователно от
административно – наказващия орган. Последният, възприемайки изцяло
фактическите констатации, отразени в акта и правната квалификация на
нарушението издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на
нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер малко над
минималния.
Така описаната фактическа обстановка се приема за
установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и
резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели,
както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви
и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата
за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, но същия чрез
своя процесуален представител твърди, че лицето Ахмед е била ангажирана от
дружеството за един ден, за постигане на определен резултат, а именно прибиране
на определено количество грозде.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради
което е приета
от съда като допустима.
Видно
от представеното в с.з. копие от обратна разписка е, че обжалваното наказателно
постановление е връчено на въззивника на 07.12.2018 г. От ангажираните от
страна на въззивника писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена
на 13.12.2018 г. Въпреки, че жалбата е входирана с дата 17.12.2018 г., очевидно
е че същата е била налична в ДИТ към 14.12.2018 г., съдейки по поставената
върху й резолюция. С оглед на това същата се приема за подадена в срок.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен
орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в
присъствието на надлежно упълномощено от нарушителя лице, което обстоятелство е
било удостоверено от актосъставителя, който е вписал в АУАН номера на
пълномощното. Въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и
е реализирал правото си на защита с подаденото възражение. Въпреки, че същото е
депозирано извън 3 дневния срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, то е било разгледано
от административно – наказващия орган и отхвърлено като неоснователно с кратки
мотиви. Нито съставителя, нито наказващия орган имат задължението да връчат на
нарушителя констативния протокол, съставен при проверката на местонарушенито,
за нуждите на проверката. Протоколът е фигурирал в преписката и въззивникът
/или негов представител/ е могъл да се запознае с него още в деня на съставяне
на АУАН. На последно място съдът намира, че липсата на отразяване в АУАН на
качеството на свидетеля, присъствал при неговото съставяне не е съществено
процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не засяга правото на защита на
нарушителя, което е реализирано в пълна степен както с подаденото възражение
срещу АУАН, така и с настоящата въззивна жалба. Фигуриращата в Протокол
№ПР1830563 за извършена проверка на „Вайн“ЕООД дата 04.09.2017 г. съдът отдава
на допусната техническа грешка при изписване на годината, което обстоятелство
се установява както при разпита на съставителя на протокола – свид. Н. И., така
и от входящия номер на документа, както и от фигуриращата дата на гърба на
протокола – 04.09.2018 г. и от датата на връчване на призовката. Това
несъответствие също не е накърнило правото на защита на нарушителя. Спазен е
срока за съставяне на АУАН, регламентиран в ЗАНН.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Предмет
на настоящия спор е дали лицето Ш.А. е полагала труд в полза на въззивника и е
присъствала в качеството на работник в проверявания от контролните органи
обект, респ. налично ли е било трудово правоотношение между нея и въззивното
дружество.
Съдът
констатира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че на 04.09.2018 г. А. е престирала работна сила по трудова функция
свързана с длъжността "общ работник", при определено работно време и
определено работно място, а именно - в обект лозов масив, стопанисван от
дружеството – въззивник, срещу уговорено трудово възнаграждение. За формиране
на своите правни и фактически изводи съдът съобрази показанията на актосъставителя
и на допуснатите по искане на защитата двама свидетели. Същите еднозначно
установяват, че лицето е работило в обекта на въззивника и е било наето като общ
работник - гроздоберач с определено дневно и седмично работно време и уговорено
трудово възнаграждение. В подкрепа на тези твърдения е и приобщения по делото
констативен протокол, съставен на 04.09.2018 г. в 13, 10 часа, в който лицето
се е подписало лично срещу декларираните от него данни. В протокола са вписани нейни
лични данни, които няма как да са станали известни на проверяващите, освен ако
не са им били съобщени. Факта, че към момента на проверката това лице е нямало
сключен трудов договор с въззивника се установява от показанията на свид. Н.И.
и П. М., които са последователни и безпротиворечиви. Такъв не е бил представен и
при последващата документална проверка. Това обстоятелство също свидетелства за
реалните отношения между Ахмед и
въззивника, като демонстрира волята на работодателя да се ползва от работната
сила именно на това лице. Не е представен и граждански договор сключен между
въззивника и лицето.
Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение
съществено значение на първо място, има обстоятелството, че работата е
осъществявана в обект на дружеството - въззивник по възложение. Не може
да се приеме, че изпълнителят на дейността по бране
на грозде е действал самостоятелно, след като е изпълнявал дейността под
ръководството на възложителя на работата чрез
определени от него лица – свид. Христова и свид. Иван И.. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана
по трудово правоотношение е и обстоятелството, че възложената работа макар и да е била определена
по обем и като краен резултат, при изпълнението и не е била налице самостоятелност,
след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Работникът
не е участвал в изпълнението на възложената му задача с нищо друго, освен с труда
си, за което е било уговорено и възнаграждение. От събраните по делото
доказателства /констативен протокол и свидетелски
показания/ е установено наличието на елементите на трудово правоотношение -
престиране на работна сила за извършване
на еднородна дейност – бране на грозде, за
определен период от време – няколко часа, срещу уговорено възнаграждение – 25 лева, установено е също наличие
на работно място – обект лозов масив на въззивника, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение
на извършваната работа, осъществяван от две лица.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема
за доказано, че Ш. А. е извършвала трудова дейност - физическа такава по
изпълнение на възложена й от „Вайн“ЕООД гр. Варна работа – бране на грозде, на
определено от работодателя работно място – лозов масив край гр. Суворово при определено работно време, и
уговорено възнаграждение. Наличните по делото доказателства безспорно сочат, че
към момента на проверката лицето е предоставяло работна сила в нарушение на чл. 1
ал.2 от КТ. Налице е трудово правоотношение, които не са уредени като
такива. Не е съставен писмен трудов договор преди постъпването на работа – в
нарушение на императивните норми на чл.
62 ал. 1 и чл.
61 ал. 1 от КТ. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.61 ал.1
от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен
преди постъпването на работа, като чл. 62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият
договор се сключва в писмена форма.
Твърденията
на въззивника, че лицето е било наето за извършване на определена работа се
опровергават от вписаното в констативния протокол негово заявление, че работи
за въззивника от 09.2017 г. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 114а ал. 1 от КТ, трудов договор за
краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и
регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава
за трудов стаж. Цитираната норма регламентира възможността за сключването на
вид срочен трудов договор за един ден, което е допустимо само за извършването
на посочения вид работа в хипотезата на правната норма. Като вид трудов договор
той не се отличава от другите видове трудови договори по отношение на
задължението на работодателя да го сключи с наетия работник. При сключване на
трудов договор по чл. 114а от КТ също намират приложение
разпоредбите на чл.
62 ал. 1 и чл.
61 ал. 1 от КТ /по аргумент от разпоредбата на чл. 114а ал.6 от КТ, регламентираща кои
общи разпоредби за трудовите договори не се прилагат в случая/. Освен това тази
разпоредба не освобождава земеделския стопанин въобще от сключване на трудов
договор, а законът му е дал възможност сам да прецени дали да сключи трудов
договор по чл.
61 и сл. от КТ или да сключи такъв по чл. 114а от КТ за определената краткотрайна
сезонна селскостопанска работа. Доказателства, че такъв договор е бил сключен с лицето по делото няма. Такъв
не е представен нито при извършената месец по – късно документална проверка,
нито пред административно – наказващия орган с постъпилото възражение, нито
пред съда. Липсват и доказателства, че въззивникът е регистриран земеделски
производител, за да се приеме изобщо, че нормата на чл. 114а от КТ е относима към дейността му.
Предвид
на гореизложеното, съдът намира за напълно доказано от обективна страна
нарушението по посочената в наказателното постановление норма. С ангажирането
на лице да престира работна сила при условията на трудово правоотношение без
сключен трудов договор, при наличие на предпоставки за това, въззивникът е
нарушил нормата на чл. 62 ал. 1 вр. с чл. 1
ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ, при което правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност предвидена в разпоредбата на чл.
414 ал. 3 от КТ. КТ ясно е разписал задълженията на работодателя да допусне
до работа само лица, с които вече той има сключен писмен трудов договор,
какъвто в случая към 13.10 часа на 04.09.2018 г. санкционираното дружество не е
било сключило с работника.
Като
отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното
наказание от една страна и от друга това, че нарушението е първо за въззивното
дружество /с оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното/ съдът
намери, че наложеното наказание е завишено и не съответства на тежестта на
нарушението. Като взе предвид и че нарушението впоследствие е било отстранено
съдът прецени, че в случая дори наказание, наложено в минимален размер ще
постигне целите на административните наказания, предвидени в нормата на чл. 12
от ЗАНН. Поради това и съдът счете, че следва да измени НП като
намали размера на наложеното наказание имуществена санкция до размера на самия
минимум от 1 500 лева.
По искането за
разноски:
Разпоредбата
на чл.
63 ал. 3 от ЗАНН сочи, че в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата на чл. 143
от АПК предвижда, че страните имат право на разноски при отмяна на
обжалвания акт, при отхвърляне на оспорването или при оттегляне на жалбата. Т.
е. не е предвидена хипотеза, при която на страните следва да се присъдят
разноски при изменение на обжалваното постановление. Поради това съдът намира,
че не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение на въззивника, въпреки изхода на спора.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-010476, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, като НАМАЛЯВА размера на наложената на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:********* имуществена санкция от 1 600 лева на 1 500 лева /хиляда и петстотин
лв./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: