О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260143
24.08.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1753 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, представлявана
от директора Христо Терзийски, чрез юрисконсулт Г.Р., с адрес ***, против
Решение № 1149 от 22.05.2020 г. по гр. д. № 54/2020 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която въззивната дирекция е
осъдена да заплати на Л.Х.А., ЕГН – **********,
сумата от 1084, 26 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от
159,87 часа за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., които часове са
разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба на 06.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и
сумата от сумата от 150, 00 лева, представляваща сбор от вземанията за мораторна лихва, изчислена върху
всяко едно допълнително месечно трудово възнаграждение за положен нощен труд,
приравнен към дневен и отчетен като извънреден, в периода от 01.12.2016 г. до
30.09.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ месеца след
изтичане на всяко отчетно тримесечие от този период, с начало 01.02.2017 г., до 05.01.2020 г.
В съдебно заседание на 17.08.2020
г. съдът е приключил съдебното дирене, счел е делото за изяснено и е обявил, че
ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.
В срока за постановяване на
решението по делото на съда стана служебно известно обстоятелството, че с
определение от 02.06.2020 г. по гр. д. № 606/2019 г. по описа на Районен съд –
Луковит е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по
въпроси, които имат значение за разрешаване на настоящия спор, като по този
повод е образувано дело С-262/20.
По настоящото въззивно дело са
поставени за разглеждане спорни въпроси относно приложението на материалния
закон: каква е нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР през нощта; дали тя е същата като на работниците и служителите
по КТ; ако това е така – дали подлежат
на преобразуване нощните часове в дневни, дали това води до надвишаване
на установената продължителност на работното време и дали това поражда право за
служителя да иска допълнително заплащане за извънреден труд за часовете
разлика, получени след преобразуването на нощните часове в дневни.
С цитираното определение от
02.06.2020 г. Районен съд Луковит е преценил, че липсата на изрична уредба в
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане относно нормалната
продължителност на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР, създава
основателно съмнение за това дали националната правна уредба в нейната цялост е
достатъчна, за да бъде постигната целта, посочена в чл. 12 от Директива
2003/88/ЕО. С оглед на това е отправил преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз, с което се иска съдът да даде задължително тълкуване на
приложимото общностно право, като отговори на следните въпроси:
1) Ефективната защита по чл. 12,
б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния
труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня?
2) Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС, изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи
и пожарникари?
3) Ефективното постигане на целта
по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността
на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния
сектор?
Така постановените въпрос,
предмет на преюдициалното запитване, са от значение за изхода на настоящото
дело, образувано по искова молба на служител в МВР за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на
нощните часове в дневни с коефициент 1, 143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Предвид обстоятелството, че
повдигнатите пред СЕС въпроси са относими към предмета на настоящото дело,
съдът намира, че то следва да бъде спряно на основание чл. 631, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 628 ГПК
задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато
тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване
на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл.
631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.
631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само
за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в
Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на
държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква
също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Доколкото съгласно чл. 633 ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България ,това обуславя необходимостта от спиране на делото до произнасяне на
СЕС, с цел избягване постановяването на такова решение, което би било в
противоречие с правото на Съюза и би ангажирало отговорността на държавата за
неговото нарушаване. В този смисъл е постановена практиката на ВКС (Определение
№ 138 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 631/2019 г., IV г. о., Определение.№ 99 от
12.03.2020 г. по ч. гр. д.№ 648/2020 г., IV г. о., Определение.№ 81 от
17.02.2020 г. по ч. т. д. №256/2020 г, I т. о.).
С оглед на това следва да бъдат
отменени протоколните определения, постановени в съдебно заседание на
03.08.2020 г., с които е приключено съдебното дирене и делото е обявено за
решаване, а настоящото производство следва да бъде спряно на основание чл. 633
вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз по
дело С-262/20.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколните определения, постановени в съдебно заседание на 17.08.2020 г., с
които е приключено съдебното дирене и делото е обявено за решаване.
СПИРА
производството по в. гр. д. № 1753/2020
г. по описа на Окръжен съд – Бургас до произнасяне на Съда на Европейския
съюз по дело С-262/20.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.