№ 2658
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505425 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5425/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.Е.Е.“ ООД
гр.София ЕИК ******* гр.София срещу решение от 09.03.2022 г постановено по гр.д.
№15631/21 г на СРС , 175 състав , с което по иск на „К.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.7 т.1 б.Б от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на
Съвета от 11.02.2004 г и чл.99 ЗЗД е признато за установено , че въззивникът дължи сумата
от 400 евро , която сума представлява компенсаторно обезщетение за закъснял полет
BGH5534 от 12.08.2019 г по направление гр.Нюкасъл - гр.Бургас на пътника Р.У. , което
обезщетение е прехвърлено с договор за цесия от 03.11.2020 г , ведно със законната лихва от
04.12.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 18.12.2020 г по ч.гр.д.№61192/20 г на СРС , 175 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищецът не е доказал
какво е неизпълнението на въздушния превозвач - каква е била забавата на полета , кога е
трябвало да пристигне по график и какво е разстоянието между двете летища , за да може да
се изчисли размерът на обезщетението . Не е взето предвид , че може да има мултимодално
пътуване. Не е съобразено от СРС , че е задължително провеждането на рекламационно
производство пред превозвача , което не е спазено .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . СРС е
1
обявил за безспорно наличието на валиден договор за въздушен превоз между страните ,
явяването на Р.У. за полета и размерът на претендираното обезщетение , по което
въззивникът не е възразил . Ответникът не е доказал , че е извършил полета по график , а
данните за този график и нарушаването му са налични у ответника . Ответникът не е
представил доказателства за наличие на мултимодално пътуване , а процесният Регламент се
прилага и при пакетни туристически услуги . В случая е неприложимо рекламационното
производство по чл.134 ЗГВ .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
28.03.2022 г и е обжалвано в срок на 11.04.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Чл.134 ЗГВ не е приложим към
исканията за обезщетения по Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г
, защото това не е предвидено в самия регламент .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че с доклада по делото е прието за безспорно , че има
валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превод ; че Р.У. се е явила
за полета ; както и не се спори по размера на обезщетението . Неоснователно е
възражението на ответника за наличието на пакетна екскурзия или за мултимодално
пътуване . С договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2020 г вземането за обезщетение е
прехвърлено на ищеца , като У. е упълномощила ищеца да съобщи цесията на длъжника-
ответник . Съобщаването на цесията е извършено по електронната поща и е получено от
ответника според приетата пред СРС СТЕ .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба . Действително оспорванията в отговора на исковата молба от страна
на ответника са много ограничени и касаят само наличието на пакетна услуга на пътника въз
основа на договор туроператора „Б.Х.Л.“ респ. наличието на мултимодално пътуване и
неприложимост на Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г . Следва
да се считат за преклудирани възраженията на ответника относно забавата на полета , кога е
трябвало да пристигне по график самолета и какво е разстоянието между двете летища.
Само за пълнота трябва да се отбележи , че въпреки указанията на съда в разпореждане от
31.05.2022 г ответникът отказа – след като изрично е предупреден за последиците по чл.161
ГПК - да представи справка от полетната книга , от която да са видни планирания и
действителен час на кацане на полет BGH5534 от 12.08.2019 г по направление гр.Нюкасъл -
2
гр.Бургас. На основание чл.161 ГПК трябва да се приеме , че е доказано закъснение на
полета в твърдения от ищеца размер .
По настоящия иск по Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г не е
задължително провеждането на рекламационно производство пред превозвача . От друга
страна ответникът е уведомен за претенцията на ищеца , включително и за извършената
цесия . Въззивникът не е доказал наличие на пакетна екскурзия или на мултимодално
пътуване .
Искът е доказан по основание . По отношение на размера му , действително ищецът не е
представил данни за точното разстояние между двете летища , но както се посочи това
разстояние не е било оспорено от ответника в отговора на исковата молба . На основание
чл.162 ГПК и предвид ноторно известни/съдебно известни данни за разстояния между
летища от Великобритания до Летище Бургас - винаги обосноваващи обезщетение от 400
евро - съдът счита , че искът трябва да се уважи изцяло.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2022 г постановено по гр.д.№15631/21 г на СРС , 175
състав .
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД гр.София ЕИК ******* гр.София да заплати на „К.“ ЕООД
гр.София ЕИК ******* сумата от 360 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3