№ 1
гр. София, 01.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110126060 по описа за 2025 година
Ищецът Д. Г. Д. твърди, че е страна по договори за продажба на електрическа енергия с
клиентски номер 300044318603 и клиентски номер 300044318702 с ответника. Излага, че
след извършена справка е установил, че за клиентски номер 300044318702 се претендират
суми за електрическа енергия по фактури издадени в периода 2009 г. – 2012 г. в общ размер
на 233,59 лв., от които главница 95,03 лв. и лихви 135,86 лв. Аргументира, че вземанията на
ответника са погасени по давност.
Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника,
че същият не дължи на ответника следните суми: 95, 03 лв. главница за електрическа
енергия по фактури, издадени в периода 2009 г. – 2012 г. за клиентски номер 300044318702 и
135, 86 лв. лихва върху посочената сума, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение.
Ответникът „ЕП“ ЕАД не оспорва, че е начислил сума в размер на 95,03 лв. по 3 бр.
фактури за доставена ел. енергия, издадени в периода 2009 г. – 2012 г., като сочи и че
фактурите са следните: № 100500002320 на стойност 51,65 лв.; № 102901387565 на стойност
25,60 лв. и № 102601731676 на стойност 17,78 лв. Не оспорва и че сумата е погасена по
давност, като сочи и че не разполага с изпълнително основание. Не оспорва също и че е
начислил лихва върху посочената главница, в размер на 134,56 лв. Аргументира подробно,
че не е дал повод за завеждане на делото, поради което счита, че разноските следва да
останат в тежест на ищеца, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв. Прави изрично признание на иска.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приета Молба от 01.12.2022 г., подадена от Д. Г. Д., чрез негов
пълномощник адв. Н. С. Й., до „ЕП“ ЕАД, която има за предмет изясняване на наличието,
основанието и размера на твърдени от дружеството просрочени задължения по договори за
продажба на електрическа енергия с клиентски номера 300044318702 и 300044318603. В
молбата се излага, че във връзка с получени уведомления за дължими суми е извършена
проверка от страна на молителя, включително по изпълнително дело № 5529/2018 г. при
ЧСИ МБ, при която е установено, че същото е прекратено с постановление от 17.12.2018 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като съобщението за прекратяване и приложените към
1
него документи са били получени от „ЧЕЗ Електро Продажби“ АД на 19.12.2018 г. Въз
основа на това се поддържа, че към момента на подаване на молбата не съществува дължимо
задължение по договор с клиентски номер 300044318702, тъй като същото е погасено изцяло
в рамките на изпълнителното производство. В молбата се засягат и твърдени задължения по
договор с клиентски номер 300044318603, като се посочва, че с уведомление от 24.02.2016 г.
молителят е бил информиран за наличие на лихви за забава в размер на 103,15 лв. към
17.06.2015 г., а впоследствие – за задължение в по-висок размер, въпреки че на 17.06.2015 г.
Д. Г. Д. е погасил изцяло всички свои задължения по този договор чрез плащане на сума в
размер на 386,01 лв. Изрично се поддържа, че евентуалното непълно или неточно отразяване
на това плащане в счетоводните системи на дружеството не може да обоснове извод за
наличие на просрочено задължение. При условията на евентуалност се прави и възражение
за изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД по отношение на всякакви претендирани
вземания.
С оглед изложеното, с молбата от 01.12.2022 г. се отправя изрично искане „ЕП“ ЕАД да
потвърди липсата на просрочени задължения на Д. Г. Д. по двата посочени договора, а при
противоположно становище – да конкретизира правното основание, вида и размера на
евентуално поддържаните задължения към момента. Към молбата са приложени заверено
копие от пълномощно и съобщение за прекратяване на изпълнителното дело с обратна
разписка, като същите се сочат като доказателства в подкрепа на изложените твърдения.
По делото е приета и електронната кореспонденция между пълномощника на Д. Г. Д. –
адв. Н. Й., и „ЕП“ ЕАД, която се е водела в периода декември 2022 г. – март 2025 г. и има за
предмет изясняване на наличието, основанието, размера и изискуемостта на твърдени
задължения за електрическа енергия по договор с клиентски номер 300044318702, както и
по договор с клиентски номер 300044318603. В рамките на кореспонденцията дружеството
първоначално съобщава за наличие на неплатена главница в размер на 95,03 лв. и начислени
лихви за забава, като впоследствие уточнява, че неплатените фактури са издадени в периода
2009 г. – 2012 г., както и че по клиентски номер 300044318603 не се дължат съдебни
разноски поради прекратяване на изпълнително дело № 5529/2018 г. при ЧСИ МБ. В по-
късните отговори от 2025 г. „ЕП“ ЕАД потвърждава, че към 25–26.03.2025 г. по клиентски
номер 300044318702 се поддържа общо задължение в размер на 233,59 лв., съставено от
95,03 лв. главница и 138,56 лв. лихви за забава, като изрично е посочено, че няма начислени
съдебни задължения. Кореспонденцията отразява трайна позиция на дружеството да
поддържа съществуването на задължението, както и последователни искания от страна на
ищеца за конкретизация на периода, фактурите и правното основание на претендираните
суми.
По делото е приета и представената от ответника справка за задължения, която обхваща
период от 23.10.2009 г. до 08.11.2012 г. и се отнася до договор за продажба на електрическа
енергия с клиентски номер 300044318702, титуляр Д. Г. Д.. В справката са посочени три броя
фактури, като за всяка от тях са индивидуализирани номерът и датата на фактурата,
крайният срок за плащане, размерът на начислената главница, неплатеният остатък и
начислената лихва за забава, изчислена към 20.06.2025 г. Съгласно справката общият размер
на неплатената главница възлиза на 95,03 лв., а общият размер на начислената лихва за
забава – на 134,56 лв., като лихвите са изчислени за периоди, започващи непосредствено
след падежа на всяка фактура и продължаващи до 20.06.2025 г.
Приета по делото е Фактура № 57611917, издадена на 23.10.2009 г., с краен срок за
плащане 05.11.2009 г., която е издадена по договор с клиентски номер 300044318702. С нея е
начислена сума в размер на 51,65 лв., която според справката на ответника е изцяло
неплатена. За тази фактура е начислена лихва за забава в размер на 77,13 лв., изчислена за
периода 06.11.2009 г. – 20.06.2025 г., като лихвата надвишава по размер главницата по
фактурата.
Приета по делото е Фактура № *********, издадена на 22.08.2012 г., която е с краен
срок за плащане 10.09.2012 г. и се отнася до същия клиентски номер 300044318702. С нея е
начислена сума в размер на 25,60 лв., която по данни на ответника не е заплатена.
2
Начислената лихва за забава по тази фактура е в размер на 34,22 лв., изчислена за периода
11.09.2012 г. – 20.06.2025 г.
Приета по делото е Фактура № *********, издадена на 19.10.2012 г., която е с краен
срок за плащане 08.11.2012 г., също по договор с клиентски номер 300044318702.
Начислената с фактурата сума е 17,78 лв., посочена в справката като неплатена. За същата е
начислена лихва за забава в размер на 23,21 лв., изчислена за периода 09.11.2012 г. –
20.06.2025 г.
От правна страна съдът приема следното:
Подадената искова молба е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим.
Въпреки направеното признание от страна на ответника на иска в неговата цялост,
ищецът Д. Д. в свое Становище от 04.11.2025 г. не е дал съгласие за постановяване на
решение при признание на иска.
От събраните по делото писмени доказателства, в частност от представената от
ответника справка за формираните задължения по партида с клиентски № 300044318702,
както и от съдържащата се в исковата молба таблица на фактурираните суми, съдът приема
за установено, че претендираните вземания произтичат от предоставени електрически
услуги и имат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. За
всяко от тези вземания давностният срок започва да тече от датата на изискуемостта му,
която съвпада с датата на падежа на сумата от съответната фактура, доколкото по делото не
са ангажирани доказателства за различен падеж. Установява се, че всички процесни фактури
са издадени в периода от 23.10.2009 г. до 19.10.2012 г., поради което към релевантния
момент – 08.05.2025 г. /дата на предявяване исковата молба/ – е изтекъл предвиденият в
закона тригодишен давностен срок. По делото не се установява настъпване на обстоятелства
по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, които да са довели до спиране или прекъсване на давността, като
обстоятелството, че задълженията са били счетоводно отразявани като „старо салдо“ или
обособени в съдебна договорна сметка, няма правно значение за течението на давностния
срок. При тези данни съдът намира направеното възражение за изтекла погасителна давност
за основателно.
Следва обаче да се отчете, че от събраните по делото доказателства, конкретно –
приетите по делото фактури не се установява размерът на погасената по давност сума за
лихви да е 135, 86 лв. Вярно е че в кореспонденцията между страните тази сума присъства,
но от приетите и неоспорени от ищеца фактури се установява след аритметично пресмятане,
че сборът от дължимите суми /по Фактура № 57611917 / 23.10.2009 г. – 77,13 лв.; по Фактура
№ ********* / 22.08.2012 г. – 34,22 лв. и по Фактура № ********* / 19.10.2012 г. – 23,21 лв. -
77,13 + 34,22 + 23,21 = 134,56 лв./ е в размер на 134, 56 лв., предвид на което за разликата
над тази сума до пълния предявен размер искът следва да се отхвърлен.
Съдът отчита като техническа грешка несъвпадане номерата на фактурите в отговора
на исковата молба и тези приети по делото, тъй като сумите напълно съвпадат.
Предвид изложеното искът на ищецът Д. Г. Д. за признаване на установено, че сума в
размер на 229, 59 лв. е недължима от него на „ЕП“ ЕАД поради настъпила погасителна
давност следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът признае иска и не е дал
повод за завеждане на делото, разноските се възлагат на ищеца. В случая ответникът е
направил пълно и безусловно признание на предявения иск при първата процесуална
възможност, без да е налице предходно оспорване на претендираното право, отказ за
доброволно изпълнение или друго поведение, което да е обусловило необходимостта от
съдебна защита.
Ответникът „ЕП“ ЕАД е търговско дружество и иманентна негова характеристика е да
3
формира печалба. Именно с тази цел е напълно оправдано то да осчетоводява формираните
от конкретен потребител задължения и да ги фактурира, както и да търси неговото
извънсъдебно съдействие за тяхното погасяване. В конкретния случай ответникът не се е
снабдил с изпълнителен лист, не е започвал принудително изпълнение, а е упражнявал
действия, съставляващи неговата ежедневна търговска практика – предоставянето на
конкретна услуга, нейното остойностяване, фактуриране и поканване на длъжника да я
заплати.
По отношение възражението на ищецът за неприложимост разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземане поради
изтекла погасителна давност, самото водене на извънсъдебна кореспонденция между
страните относно претендираната сума, включително отправянето на покани за доброволно
плащане, както и отказът на кредитора да отпише вземането си счетоводно, не съставляват
поведение, което да се приеме като „даване на повод за завеждане на делото“ по смисъла на
чл. 78, ал. 2 ГПК. Тези обстоятелства не пораждат сами по себе си процесуална или
извънпроцесуална принуда спрямо длъжника и не правят съдебното производство обективно
необходимо, доколкото кредиторът не е предприел действия по принудително събиране, не
разполага с изпълнителен титул и признава иска в срока за отговор. Начинът, по който
кредиторът осчетоводява или не отписва едно вземане, е въпрос на вътрешна счетоводна
организация и е без правно значение за съществуването или несъществуването на
задължението, като може да има значение единствено като доказателство за поведение, но
не и като основание за ангажиране на отговорност за разноски. В този смисъл е
последователната практика на Върховния касационен съд, според която извънсъдебната
покана и поддържането на погасено по давност вземане не изключват приложението на чл.
78, ал. 2 ГПК, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска – вж.
Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV г.о.
При тези данни съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
поради което разноските, сторени от ищеца, остават за негова сметка, независимо от
уважаването на иска.
На ответникът се следват разноски в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че Д. Г. Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ЛКв“ № 14, ет. 1, ап.
1 не дължи на „ЕП“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Изгрев“, бул. „ЦШ“ № 28, бл. „Изток Плаза“, сумата 95, 03 лв. главница за доставена
електрическа енергия по следните: Фактура № 57611917 / 23.10.2009 г.; Фактура №
********* / 22.08.2012 г. и Фактура № ********* / 19.10.2012 г. за клиентски номер
300044318702 и 134, 56 лв. лихва за периода 09.11.2012 г. – 20.06.2025 г. върху посочената
сума, поради изтекла давност, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д., ЕГН: **********
срещу „ЕП“ ЕАД, ЕИК: ****** отрицателен установителен иск за недължимост на сума в
размер на разликата над уважения размер от 134, 56 лв. до пълния предявен размер от 135,
86 лв., представляващ мораторна лихва за периода 09.11.2012 г. – 20.06.2025 г. върху
главница в общ размер на 95, 03 лв. за доставена електрическа енергия за имот с клиентски
номер 300044318702 като недоказан.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ЛКв“ № 14, ет.
1, ап. 1 да заплати на „ЕП“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, бул. „ЦШ“ № 28, бл. „Изток Плаза“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сума в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
по делото.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5