№ 1514
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000501631 по описа за 2025 година
ээ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2023/03.04.25г. постановено по гр. д. № 1147/2024г. по описа на СГС,
ГО, 13 с-в, са отхвърлени изцяло предявените от Д. И. Д. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за заплащане
на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени
вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл.116, ал.1, т.6, алт.2, вр.чл.115 НК,
за което е оправдан с Присъда от 01.10.2018 г. по НОХД №3001/ 2014 г. по описа на СГС,
НО, 4 състав, окончателно влязла в сила на 26.01.2021г. както и сумата от 1200 лв.
обезщетение за имуществени такива, като неоснователни.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Д. И. Д. оспорва решението изцяло и моли същото да бъде
отменено, а исковете – уважени в пълен размер. Посочва, че съдът неправилно е приел, че
няма повдигнато обвинение от страна на Прокуратурата, няма обвинителен акт и за това не
е налице незаконно обвинение, което да бъде признато от съда като такова. За да докаже това
в процеса още с исковата молба като доказателство по делото е направено искане да бъде
приобщено НОХД № 3001/2014 г. на СГС 4 състав. С приобщаването на цялото наказателно
дело целял да постигне два относими към съдебния спор резултата: в пълнота да бъдат
1
изяснени всички факти и да се илюстрира пред решаващия съд ангажираността на
подсъдимия - ищец в настоящия процес. Неговото неизменно присъствие и активното му
участие в откритите съдебни заседания, както и категоричността на влезлите в сила съдебни
решения с напълно оправдателни присъди с оглед тежестта, която ищецът е понесъл през
тези дванадесет години от живота си. Налице са приетите като доказателства по делото:
Писмо до 07 РУ-СДВР за наложена мярка за процесуална принуда „Домашен арест“,
Постановление на СРП за извършване на допълнителни действия по разследването от
11.01.2009г., Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
от 20.04.2009г., предявено на 26.04.2009г. и Протокол за разпит на обвиняем от 26.04.2009г.
подкрепени от събраните гласни доказателства от разпита на допуснатия свидетел. Съдът
неправилно приема, че ищецът Д. е оправдан и е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, алт. 2, връзка чл.115 НК, но не
признава кога е бил привлечен, като отказва приобщаването на НОХД № 3001/2014 г. на
СГС - НО - 4 състав и прави извод за несъществуване на обвинителен акт. Съдът неправилно
в мотивите си приема, че ищецът Д. не е доказал в какво точно е обвинен. Няма как да
започне наказателно дело от общ характер без да има привличане на лицето в качеството му
на извършител на престъпление. Ако той не е обвинен и не е привлечен в процеса няма как
да има произнасяне на който и да е било съд. А по делото има три влезли в сила
оправдателни решения, едното от които е на ВКС. В него ясно се виждат и имената и датите
(кога от кого е заведено наказателното дело), номерата на всичките дела, обвинението и
детайлно са разгледани касационните основания и правомерността на извършеното, за да се
потвърди изцяло оправдателната присъда по НОХД № 3001/2014 г. на СГС - НО - 4 състав и
Решение № 146 от 04.05.2020 г. на САС постановено по ВНОХД № 180/2019 г. От друга
страна, съдът неправилно не е възприел приетото решение на САС, който потвърдил
първоинстанционната присъда и също го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, връзка с чл. 115 от НК - тежко
умишлено по смисъла на чл. 93, т.7 НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода над 5 години. През целия период на провеждане на наказателното производство,
продължило от 18.05.2009г. (датата на предявяване на постановлението за привличане в
качеството на обвиняем) до 31.03.2020г. (датата на влизане в сила на оправдателната
присъда) са изтекли 11 години и три месеца, ищецът е бил в постоянно напрежение, тъй като
воденото разследване и съдебния процес е било за тежко умишлено престъпление, което
същият не е извършил.
Отделно от горното съдът не взима предвид косвените неимуществени последици от
воденото срещу ищеца дело: влошеното състояние на най-близките -баща му И. Л. Д.
почива от рак, видно от епикриза издадена от „СБАЛО“ Отделение по медицинска
онкология ЕАД . Майка му също получава рак от притесненията, които синът и се налага да
изтърпи.
Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не изразява
становище в писмен вид.
2
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът Д. И. Д. твърди, че срещу него е било повдигнато незаконно обвинение и водено
незаконосъобразно наказателно производство, за тежко умишлено престъпление, за което
след 11 години и половина е оправдан. Твърди, че дълго време не е можел да извършва
трудова дейност заради наложената мярка „домашен арест“ и дори след това имал проблеми
с намирането на работа. Преди злополуката изтеглил кредит, за да ремонтира дома си, който
кредит в следствие на прекратяването на трудовия му договор е обявен за предсрочно
изискуем и все още не е изплатен. Воденото наказателно производство се отразило тежко на
психическото му състояние, както и на социалния му живот. Жена му го е напуснала и е
ограничила контакта с малкото му дете. Родителите му се поболели от грижи, баща му
починал. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 120 000
лв., търпени от 18.05.2009г. (датата на предявяване на постановлението за привличане в
качеството на обвиняем) до 26.01.2021г. (датата на влизане в сила на оправдателната
присъда) ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателния съдебен
акт до окончателното й изплащане, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, алт. 2, вр.чл. 115 НК, за което е оправдан с Присъда от
01.10.2018 г. по НОХД №3001/ 2014 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, както и за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1200 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в наказателните производства.
Претендира разноски.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
искове изцяло - както по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват
доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно
регламентираните в НК. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени и
имуществени вреди, непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния
размер. Заявява, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени
вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Сочи, че прокуратурата не може
да носи отговорност по отношение на претърпени неимуществени вреди от трети лица,
както и за вредите от неизплатения кредит на ищеца. Оспорва иска за обезщетяване на
неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер, като несъобразен с
икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна
практика. При преценката за продължителност на производството следва да се има предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че делото е преминало през три
съдебни инстанции. По отношение на иска за имуществени вреди твърди, че няма
доказателства за действително изплатени суми за защита конкретно по това дело. Оспорва
претенцията за лихва, релевира възражение за давност, тъй като от датата на влизане в сила
3
на оправдателната присъда - 26.01.2021 г. до датата на предявяване на иска – 30.01.2024г. е
изтекла предвидената в закона 3-годишна погасителната давност. Прави възражение за
прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 18.05.2009г., ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.08.2008г. в гр. София е умъртвил
умишлено С. Н. Д., като деянието е извършено със средства, опасни за живота на мнозина.
На 01.10.2018 г. е постановена оправдателна присъда №198 по НОХД №3001/2014 г. по
описа на СГС - НО - 4 състав, с която ищецът е оправдан за престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
6, алт. 2, вр.чл. 115 НК, като на основание чл.12, ал.1 НК е оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.116, ал.1,т.6, пр.2, вр. чл.115 НК. Отхвърлени са и предявените от
гражданските ищци искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
По повод постъпил протест от представител на прокуратурата и жалба от частните
обвинители и граждански ищци е образувано производство пред САС. Присъдата на СГС е
потвърдена изцяло с Решение №146 от 04.05.2020 г. постановено по ВНОХД № 180/2019г. по
описа на САС /л. 117-129/, 6 състав и Решение №187 от 26.01.2021г. по КНОХД № 851/2020г.
на ВКС, ІІ НО /л. 129-131/, от която дата присъдата е влязла в сила. Касационното
производство е образувано по повод постъпил протест от представител на Апелативна
прокуратура София срещу въззивно решение № 146 от 04.05.2020г., постановено по ВНОХД
№ 180/2019г. по описа на САС.
В мотивите е посочено много подробно и задълбочено, че в настоящия случай Д. е
действал при условията на неизбежна отбрана, като основният въпрос е бил дали има
превишаване на пределите шлш ни. ВКС споделя изводите, на първо място, че срещу него е
извършено противоправно нападение. Осъществено е от починалия с метална тръба - 75см
дълга, с диаметър 20 мм. Нанесени са множество удари по главата, лицето, тялото на
подсъдимия, за които има обективни находки. Още с първите удари подсъдимият е бил
повален на земята, където С. Д. е продължил да му нанася удари в същите жизненоважни
части на тялото. Агресивното поведение на пострадалия не е било стопирано и след
възпроизвеждането на първите изстрели от страна на подсъдимия. Едва последният, в
областта на главата, е довел на преустановяване на нападението. Предходното спречкване
между пострадалия и подсъдимия, приключило с размяна на остри реплики и сбутване, е
било прекратено. Двамата млади мъже са били разтървани от своите приятели.
Последващото поведение на пострадалия - отключването на колата, изваждането на
металната тръба, отправянето му към подсъдимия и нанасянето на удари с нея в областта на
главата и тялото, е поведение, което не е било провокирано от Д.. Именно поради това не
могат да се споделят възраженията, че подсъдимият пръв е инициирал конфликта, поради
което не може да твърди, че е действал при условия на неизбежна отбрана.
ВКС подчертава, че законът позволява упражняването на правото на защита, при което
нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел за защита и
отблъскване на нападението. А при отблъскване на нападението нападнатият може да
използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, но във всеки един случай
4
действията му трябва явно да не надхвърлят възможностите за отблъскване на нападението.
На фона на споделените изводи, че подсъдимият е бил поставен в ситуация на неизбежна
отбрана следва да се има предвид, че противоправното нападение на пострадалия е било
достатъчно сериозно, неприключило и осъществено с нужния интензитет, оправдаващо
ответната реакция на подсъдимия. Касае се за нанесени множество удари с метална тръба по
тялото и главата на подсъдимия, и то когато той е бил паднал на земята. Ударите са били
достатъчно силни, за да причинят контузии, кръвоизливи и кръвонасядания по лицето и
тялото на подсъдимия, включително счупване на фрагменти на носните кости, предизвикали
обилно кървене. Нападението срещу подсъдимия се отличава с изключителна агресивност,
със средство, и по начин, които са можели да причинят фатални увреждания на подсъдимия.
Не на последно място е отчетено и обстоятелството, че подсъдимият първоначално е
възпроизвел изстрели, засегнали пострадалия, но това не е довело до преустановяване на
нападението (факт отразен дори в обстоятелствената част на обвинителния акт, с който
прокуратурата се съгласява и приема). Пострадалият е продължил да го удря с металната
тръба, като последният изстрел, в областта на лицето, е довел до преустановяване
противоправното поведение на пострадалия.
При тази конкретика не са споделени аргументите на прокуратурата, че действията на
подсъдимия са превишили пределите на неизбежната отбрана. Този въпрос е стоял на
вниманието на въззивния съд, който законосъобразно е приел, че не би могло да се приеме,
че са налице предпоставките на чл.12, ал.2 НК. Налице е съответствие между оръжието на
нападението и това, с което е осъществена отбраната, доколкото и с двете може да се
причини сериозно нараняване и смърт на едно лице. Преценени са характера на
нападението, неговата интензивност, обективирана в получените от подсъдимия
увреждания, спецификата на ситуацията, при която той е паднал на земята, а пострадалият
надвесен над него му е нанасял удари с металната тръба. Локализацията на раневите канали
в тялото на пострадалия в различни равнини и посоки подкрепят виждането, че
подсъдимият не е стрелял целенасочено и в спокойно състояние, а изстрелите са
възпроизведени при динамичност на ситуацията, с цел да се защити. Взет е предвид и факта,
че компанията на пострадалия е била по-многобройна от тази на подсъдимия, което е
създавало допълнително усещане за несигурност и реална заплаха. Съответствието между
нападение и отбрана се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до
силата и интензивността им, значимостта на защитавания и увредения обект, степента на
опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата
за нападение и защита, мястото и времето на нападението. Тяхното отчитане в случая води
до заключението, че нужното съответствие е налице и отбранителните действия на
подсъдимия не излизат извън рамките на нужните предели, за да се отблъсне ефективно
противоправното нападение ( р.248/ 98г. от 28.07.1998 г. по н. д. № 444/1997 г,І н. о.).
Действията на подсъдимия покриват признаците на института на „неизбежната отбрана”
съгласно чл.12, ал.1 НК, като няма превишаване на пределите й. И тъй като деянието, което
е извършено при условията на неизбежна отбрана -чл.12, ал.1 НК е правомерно, затова за
5
причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност - чл.46, ал.2 ЗЗД .
Окончателно присъдата е влязла в сила на 26.01.2021г. Следователно производството е
продължило считано от 18.05.2009г. до 26.01.2021г. или общо 11 години и 4 месеца за
престъпление, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93 т.7 НК, а именно чл.116 ал.1 т.6
вр.чл.115 НК. Първоначално ищецът е бил задържан за срок от 72 часа по ЗМВР. С
постановление от 19.08.2008г. е определена мярка за неотклоние домашен арест до
11.06.2009г., по-късно изменена в парична гаранция от 500 лв. т.е. в рамките на 10 месеца е
бил в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения.
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а
именно - разпит на св.Я. /адвокат в наказателното производство/ в о.с.з. на 28.11.2024г.
Според показанията на св.Я., е представлявал ищеца по време на цялото наказателно
производство и го посещавал в дома му в с.*** два пъти месечно в продължение на десет
месеца, тъй като му била наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“. Посочва, че
жената, с която ищецът живеел на съпружески начала, напуснала дома им още преди да бъде
изменена горната мярка за неотклонение, тъй като го обвинявала за случилото се. Ищецът
пропуснал голяма част от детството на детето си, тъй като майката на детето му не
позволявала лични контакти между тях първите пет години. Разрешила те да се виждат едва
през 2014-2015г. Т.е. пет години по-късно. Споделя, че делото се е отразило тежко на Д. Д.,
че той не е същият човек и животът му е бил напълно съсипан. Преди това работел като
въоръжена охрана, поради което е притежавал и законно оръжие – пистолет. След това вече
не можел да работи като охрана. Преди инцидента изтеглил ипотечен кредит от банка, за да
живеят добре със семейството, но тъй като бил под домашен арест и нямал никакви доходи,
банката обявила кредита за предсрочно изискуем. В крайна сметка втори етаж от тяхната
къща бил изнесен на публична продан и сега живеят чужди хора там. След като му изменили
мярката в парична гаранция, започнал работа като общ работник на зеленчукова борса в
Слатина. В резултат на дългата продължителност на процеса, неговите родители също много
се тревожили. Майката на ищеца претърпяла тежки здравословни проблеми през 2014г., а
баща му И. Л. Д. починал през 2018г. от рак, видно от епикриза издадена от „СБАЛО“
Отделение по медицинска онкология ЕАД. Майка му била оперирана от миома от
притесненията, които синът й се налагало да изтърпи.
Към материалите по делото е приложено Актуално състояние (към 12.04.2024г.) на всички
трудови договори на Д. Д. /л. 41/, издадено от НАП, от съдържанието на което е видно, че по
време на наказателното производство ищецът е полагал труд по 4 правоотношения – с РД
ИНЖЕНЕРИНГ от 01.09.2009 до 30.11.2009, с АНДИВ 2 от 21.02.2011 г. до 04.05.2011г., с
ЮМ 89 от 16.12.2011г. до 18.08.2012г., с БОНФРУТ от 01.10.2012 г. до 01.09.2022 г.
Приложен е и Договор 0885384 за правна защита и съдействие /л. 58/, съгласно който на
адвоката на ищеца са заплатени общо 1200 лв. адвокатско възнаграждение за
представителство по време на наказателни производства.
САС намира, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства
6
анализирани в тяхната съвкупност, се доказва пълно и главно, че заради воденото
наказателно производство в рамките на повече от 11 години, ищецът изпитвал притеснение
и срам от всички близки приятели, още повече в малко населено място, каквото е с.***,
появило се постоянно напрежение, вследствие което се влошило психичното му състояние,
изпитвал чувство за опустошение, объркване, загуба за представа за време и реалност на
събитията, загуба на контрол и безнадеждност т.е. действително е преживял значителна
психосоматична реакция на стресовите събития и загубата на контрол върху живота. Жената,
с която живеел го напуснала и не му разрешавала да се вижда с общото им дете повече от 5
години.
Видно от приложеното актуално свидетелство за съдимост ищецът е с чисто съдебно
минало и е неосъждан.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на ОС за
правилно по същество по следните съображения:
Първо - основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на
прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а
наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание -
несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават
основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и
на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само
ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице
повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като
наказателното производство е продължило повече от 11 години, считано от считано от
18.05.2009г. до 26.01.2021г. или общо 11 години и 4 месеца за престъпление, което е тежко
умишлено по смисъла на чл.93 т.7 НК, а именно чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 НК. Първоначално
ищецът е бил задържан за срок от 72 часа по ЗМВР. С постановление от 19.08.2008г. е
определена мярка за неотклоние домашен арест до 11.06.2009г., по-късно изменена в
парична гаранция от 500 лв. т.е. в рамките на 10 месеца е бил в невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са
причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения, както и
имуществени такива, под формата на претърпяна загуба - обстоятелства, които обуславят
кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
7
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищеца е била взета най-
тежката мярка за процесуална принуда - задържане под стража за 72ч. и 10 месеца домашен
арест, че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление, което е
продължило повече от 11 години, което се е отразило крайно неблагоприятно върху
личността му и неговото емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен,
подтиснат, депресиран. Няма ангажирани писмени доказателства, сочещи наличието на
влошено здравословно физическо състояние на ищеца.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността се намира
в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е повече от 11 години, започва
когато ищецът е на 30 години и приключва, когато е на 41г. т.е. в активна
трудоспособна възраст. От друга страна в резултат на обвинението е отнето законно
притежавания от него пистолет и така е лишен за дълъг период от време да работи като
въоръжена охрана, още повече по време на домашния арест не е можел да излиза от дома си.
САС съобразява факта, че делото преминава през три съдебни фази до ВКС, като именно
прокуратурата е протестирала (и то вижда се впоследствие, неоснователно) оправдателните
съдебни актове, то не може да се обоснове извод, че след като ищецът е бил оправдан още на
първа инстанция, то е спаднал осезаемо интензитетът на търпените от него неимуществени
вреди. Напротив, наказателното производство срещу него е било висящо, докато е влязло в
сила решението на ВКС. В този смисъл не е налице принос на пострадалия по смисъла на
8
чл.5 ЗОДОВ, тъй като неговото поведение не се намира в пряка причинно-следствена връзка
със забавяне на производството, който се е явявал на всички съдебни заседания. Забавянето
е по обективни причини извън поведението на подсъдимия.
Във връзка с твърдението, че е останало недоказано „ уронването на доброто му име в личен
и професионален план, константна е съдебната практика относно неимуществените вреди, че
човек поначало се ползва с презюмирано добро име в обществото, което неминуемо бива
накърнено, ако срещу него бъде повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение.
Респективно това неминуемо води до вреди за ищеца, които следва да бъдат репарирани,
чрез присъждане на парично обезщетение в полза на пострадалото лице, още повече същият
живее в малко населено място, каквото е с.*** т.е. хората се познават лично и всички
научават по-бързо какво точно се е случило. Започват негативни коментари, последвани от
отдръпване на приятели и познати, за което свидетелства поведението дори на неговата
фактическа съпруга, която го напуснала веднага и не разрешавала да се вижда с общото им
дете в рамките на първите пет години.
След изменение на мярката от домашен арест в парична гаранция, той е започнал работа, но
не като въоръжена охрана, а като общ работник с по-ниски трудови доходи, като дълго
време че не е могъл да си намери работа за един дълъг период от време, доколкото е бил с
повдигнати "висящи“ обвинения. Всичко това е довело до предсрочно обявяване на изтеглен
от него ипотечен кредит за предсрочно изискуем и принудително производство с публична
продан на ипотекирания имот. В крайна сметка неговите родители са грижели финансово в
битов план, но и двамата са получили сериозни здравословни проблеми, а бащата е починал
на 63г.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице несъвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че следва да бъде определен до 25 000 лв.
т.е. решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част до този размер и
потвърдено в останалата отхвърлителна част.
ІІ. Според разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл.82
ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т. 11
на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди
обезщетение за имуществени вреди, следва да се установи причинна връзка между вредата и
незаконното обвинение в извършване на престъпление. Такава безспорно е налице. От
събраните по делото писмени доказателства, се установи, че видно от Договор 0885384 за
правна защита и съдействие /л. 58/, на адвоката на ищеца са заплатени общо 1200 лв.
адвокатско възнаграждение за представителство по време на наказателни производства.
Затова искът следва да бъде уважен изцяло в този размер.
9
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено
т.е. от влизане в сила на оправдателната присъда т.е. считано от 26.01.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 121 200 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, от които 15 лв. платена д.т. В
полза на адв.М. е дължим и адв.хонорар, по реда на чл.38 ЗА за осъществено безплатно
процесуално представителство пред двете инстанции, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 14.02.2024г. /л.12/. За явяване пред въззивна инстанция и изготвяне на жалба
се дължат общо 3070 лв./без ДДС, поради липсата на регистрация по ЗДДС/ от които 2650
лв. за уважената част от иска за неимуществени вреди и сумата от 420 лв. за иска за
имуществени вреди. Същата сума е дължима и за представителството пред първа инстанция
с оглед уважената част от исковете.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2023/03.04.25г. постановено по гр. д. № 1147/2024г. по описа на СГС,
ГО, 13 с-в, в отхвърлителната част до сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и до сумата от 1200 лв. имуществени вреди, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д. И. Д., ЕГН ********** съд. адрес гр.
София, бул. „Витоша“ №1А, ет. 1, кантора 158, чрез адв.М., сумата от 25 000 лева/двадесет и
пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл.116, ал.1, т. 6, алт. 2,
вр. чл. 115 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 26.01.2021г. Присъда от 01.10.2018г. по
НОХД № 3001/2014г. по описа на СГС, НО, 4 състав, както и сумата от 1200 лв./хиляда и
двеста лева/ обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба – платен
адв.хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 26.01.2021г. до окончателното им изплащане и сумата от 15 лв. направени
разноски в двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Г. Б. М. от САК гр. София, бул. „Витоша“
№1А, ет. 1, кантора 158, сумата от 3070 лв. /три хиляди и седемдесет лева/, без ДДС
представляваща дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА за явяване пред първа
инстанция, както и сумата от 3070 лв. /три хиляди и седемдесет лева/, без ДДС
представляваща дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА за явяване пред въззивна
10
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11