Решение по дело №2969/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 280
Дата: 28 октомври 2021 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20211720102969
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. П. 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720102969 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Б. Н. срещу „Топлофикация
П.“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от
20.12.2007 г. по ч.гр.д. 2538/2007 г. срещу ищеца за суми в размер на 3403,07 лева
главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.10.2003 г. до 30.07.2007 г.;
962,59 лева - законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от
30.11.2003 г. до 12.12.2007 г. и 90,31 лева разноски.
Намира, че сумите, за които е издаден изпълнителен лист са погасени по
давност.
С оглед на изложеното молят съда да приеме за установено, че за ответника не
съществува право на принудително изпълнение за посочените в исковата молба суми,
за които е издаден изпълнителен лист.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок.
В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа вече
изложеното. Ответникът признава иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
1
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на „Топлофикация – П.“
АД свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за
сумите, описани в исковата молба съгласно определение на Районен съд П.
постановено по ч.гр.д. № 2538/2007 г. на основание чл. 237, б. „к“ ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
2
твърдения факт на прекъсването на давността, като същият признава иска в съдебно
заседание.
При така установената фактология съдът намира, че вземането по издадения въз
основа на определение на Районен съд П. постановено по ч.гр.д. № 2538/2007 г. е
погасено по давност, поради което предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 718,24 лева. В конкретния случай
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение, тъй като съдебната практика,
постановена от ВКС изисква признанието на иска от ответника да е направено с
отговора на исковата молба, което становище настоящият състав макар и да не
споделя, следва да съблюдава.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П. ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Л. Б. Н., ЕГН
********** за суми в размер на 3403,07 лева главница за доставена топлинна енергия
в периода от 01.10.2003 г. до 30.07.2007 г.; 962,59 лева - законна лихва за забава върху
месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 12.12.2007 г. и 90,31 лева разноски,
за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 20.12.2007 г. по ч.гр.д.
2538/2007 г. по описа на Районен съд П. срещу ищеца поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПКТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на Л. Б. Н. сумата от 718,24 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3