Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Русе, 27 май 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 18 май 2022 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ………
Пламен Петков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №144…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе против решение № 193 от 21.02.2022 г.,
постановено по а.н.д № 1742/2021 г. по
описа на Русенския районен съд, с което е отменено наказателно постановление (НП)
№ 18-001650 от 29.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Русе. С НП на Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда –
Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе на основание чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание –
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.
В жалбата се релевират аргументи
за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с допуснати съществени
процесуални нарушения и с нарушение на материалния закон. Касационни основания
за оспорване, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според
жалбоподателя районният съд е извършил недопустим косвен
съдебен контрол за законосъобразност на един влязъл в сила индивидуален
административен акт, какъвто са дадените на работодателя задължителни
предписания. Поддържа на следващо място, че въззивната инстанция неправилно е
тълкувала и приложила разпоредбите на чл.404, ал.1, т.12 от КТ и чл.245, ал.1
от КТ, както и правилата относно доказването на факта на неизпълнение на
дадените предписания.
Иска се от
Административен съд Русе да отмени въззивното решение и със своя съдебен акт да
потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждането на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Производствено потребителна кооперация (ППК)
„Надежда – Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуалния си представител - адв. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на
Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Излага съображения в хода на
устните състезания пред касационната инстанция, свързани с приложението на
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поддържа, че актът за установяване на административното
нарушение (АУАН) бил издаден след изтичане на регламентирания в чл.34, ал.1,
изр. второ от ЗАНН тримесечен срок. Счита, че началото на този срок се поставя
от деня, следващ изтичането на продължения срок за изпълнение на дадените му
задължителни предписания с протокол за извършена проверка с изх.№ ПР
2034429/19.01.2021 г., а именно 26.02.2021 г., като към датата на съставяне на
АУАН – 16.06.2021 г., срокът вече е бил изтекъл. Прави изявление, че към днешна
дата всички задължения на кооперацията досежно дадените предписания за
изплащане в цялост на дължимите към работниците трудови възнаграждения са
изплатени изцяло. На следващо място, че относно конкретния случай е било налице
и плащане на цялата дължима сума за месец март 2020г. спрямо лицето А. С. Г., на длъжност „организатор производство“, противно на
записаното в санкционния акт. Налице били писмени и гласни доказателства в тази
насока, събрани още пред въззивната инстанция. Претендира присъждането на
направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение,
за които представя списък.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за нищожност на
атакувания съдебен акт поради липсата на подпис на съдията след диспозитива на
съдебното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на РРС, предмет на
касационната проверка, е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни
от изложените в него.
В резултат на извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК
"Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2109233/16.06.2021 г. на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени общо 191 бр. предписания за изплащане
на начислени трудови възнаграждения за различни периоди общо по отношение на
15-работника, в това число и такова по т.15, касаещо пълно изплащане на А. С. Г., на длъжност „организатор
производство“ за м. март 2020г. С протокола, връчен на 19.01.2021г., бил даден
срок до 04.02.2021 г. предписанието да бъде изпълнено, който срок по-късно по
искане на работодателя с вх. № 21005051 от 21.01.2021г., бил удължен до
25.02.2021г.
Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана
по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на
14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, считано
от 03.02.2021 г.
На 24.02.2021 г., с молба вх.№ 21015750, адресирана
до Дирекция“ Инспекция по труда“ Русе, работодателят ППК „Надежда“ Ряхово,
поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е
обосновано със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока за
изпълнение, към настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените
предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената
епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. С писмо изх.№
21009990/26.02.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, това искане не
било уважено.
Доколкото дадените
задължителни предписания (ПАМ по см. на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ), вкл. и това
по т. 15 били влезли в сила,
като необжалвани и подлежащи на предварително изпълнение, считано от датата на
връчването им съгласно чл.405 КТ, и независимо от молбата-уведомление от
24.02.2021г., на 18.03.2021г., е извършено
устно уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово" за
започване на нова проверка, като е и връчена призовка по чл.45 АПК за
представяне до 24.03.2021г. на документи доказващи изпълнението на
предписанията от 19.01.2021г. или писмени обяснения при неизпълнение, както и
за представяне на документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения за
месеците 11,12.2020 и м.01,02.2021г.
На 05.04.2021г. представляващият кооперацията
депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние и опитите да
получи външно кредитиране. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени обяснения
за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191 вкл./ и на същата дата е връчена покана за
съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и
протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания,
касаещи констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021г.
В съставения АУАН №
18-001650 от 16.06.2021г. и последвалото НП е посочено, че даденото предписание
в т.15 от протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, което било установено на 05.04.2021г.,
като нарушението е осъществено на 26.02.2021г.
Спор по фактите и извършеното нарушение не е
формиран.
Изцяло се споделя тезата на касатора, съответстваща
и на константната съдебна практика, че в съдебното производство по оспорване на
издаденото НП и в касационното такова е
недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на
влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е
наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ, като следва само да се добави, че
същият подлежи и на предварително изпълнение, независимо от това, че АНО е
обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е
спазен.
В случая ППК „ Надежда-Ряхово“ като работодател е санкциониран за
неизпълнение на предписание, касаещо изплащане на начислено трудово
възнаграждение /без посочен размер/ за м. март 2020г. на работника и разпитан
като свидетел пред РРС А. С. Г., на длъжност „организатор производство“.
От представените и приети от въззивния съд доказателства - справка от Банка
ДСК, от която е видно че на работника А. С. Г. трудовото възнаграждение за м. март 2020г е било изплатено в размер на 1086.37 лева и потвърждението
за това чрез неговия разпит пред съда, водят към извода, че всъщност вмененото
нарушение не е осъществено. Липсва неизпълнение на ПАМ в указания срок.
Затова и НП № 18-001650 от 29.07.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе се явява незаконосъобразен
акт и като такъв е подлежал на отмяна.
Постановявайки решение, с което го е отменил, макар и поради други мотиви и
съображения, Районен съд – Русе, като краен резултат е издал законосъобразен
съдебен акт, който по изложените по-горе съображения следва да бъде оставен в
сила.
По отношение на становището на прокурор от ОП-Русе досежно липсата на
подпис на проверявания съдебен акт, основание за нищожност на решението, съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.7 от НПК, „Съдебните актове се
изготвят като електронен документ в единната информационна система на
съдилищата и се подписват с квалифициран електронен подпис“. Следващата
алинея на чл.33 пък сочи, че „Когато следва да бъдат положени подписи на
страни, съдебният акт се изготвя и на хартиен носител. Тези актове се въвеждат
в електронна форма в единната информационна система на съдилищата“. В случая
предмет на проверка е съдебен акт, в който не се полагат подписи на страни.
След направена служебна справка в деловодството
на РРС е установено, че решение № 193 от 21.02.2022 г., постановено по а.н.д № 1742/2021 г. по
описа на Русенския районен съд е подписано от съдия П. Ченджиев с ел. подпис и се явява
валиден съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, платени по договор за правна защита и съдействие от 12.05.2022г.
за касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 193 от
21.02.2022 г., постановено по а.н.д № 1742/2021 г. по описа на Русенския
районен съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3,
представлявана от изпълнителния директор Е. А. да заплати на Производствено производителна кооперация
„Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ряхово,
общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, представлявана от председателя С.Г.Г.,
сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.