Решение по дело №1113/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

02.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ Б състав

в публично

заседание на

двадесет и осми септември

две

хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

ЕЛЕНА МАВРОВА

при секретаря

Д.Ш.

и в присъствието на

прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

1113

по описа за

2015г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез процесуалния й представител срещу решение от 03.10.2014г. на СРС, 128 състав, постановено по гр.д. № 35880/14г., с което срещу нея са уважени   искове по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр.

Жалбоподателят  твърди, че  първоинстанционното решение е недопустимо, поради неподсъдност на спора. Сочи, че  искът следва да бъде разгледан от административен съд.  Ако решението е допустимо, то то е незаконосъобразно.  За да уважи иска съдът е направил погрешни фактически констатации и необосновани правни изводи, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните. Съдът  е установил фактическа обстановка на различни условия, при които осъдените  на  лишаване от свобода „доживотен затвор“ в затворите в гр. П. и гр. С. изтърпяват наказанието си. Районният съд не е взел предвид приетата като доказателство справка с рег. № Р-3403/18.07.2014г. От нея става ясно, че хигиенизирането на спалните и санитарните помещения  съгласно Правилника за вътрешния ред в затвора в гр. П. се осъществява от  лишените от свобода. От събраните гласни доказателства се установява, че  както ищците, така и останалите  лишени от свобода, настанени  в  зоната   с повишена сигурност по утвърден график се възползват от свободно придвижване в същата. От показанията на св. Л., изпълняващ длъжността „клисар“, се  установява, че прозорците се почистват веднъж седмично, но и че лишените от свобода лепят вестници по тях.

Затова моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което  да  отхвърли предявените искове.

Ответниците  в съдебно заседание оспорват жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по  чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. В исковата молба ищците твърдят, че  търпят наказание лишаване от свобода в затвора в гр. П.. Настанени са в 307 помещение, което е разделено с прегради и решетки на осем по-малки спални помещения за самостоятелно ползване. В първо и второ от тях са настанени ищците. На тях няма изградени прозорци. Те са извън  отделните помещения и на 1,5 м. разстояние от общото помещение 307. Ищците твърдят, че прозорците са силно замърсени, непочиствани  от години, напластени с прах и мърсотия. Поради това  влизащата естествена слънчева светлина  е с блед сив оттенък. В помещенията е сумрачно, което налага да напрягат зрението си.  Лишените от свобода в затвора в гр. С. имат самостоятелни прозорци в спалните помещения, които се почистват  при необходимост. По този начин се осигурява естествен приток на слънчева светлина. Това фактическо положение поставя в по- неблагоприятно  и по- неизгодно положение ищците. По отношение на тях е извършена дискриминация. Затова молят съда да установи извършеното от ответника нарушение, дискриминация на основание „лично положение“ за периода 15.01.2014г. до 10.05.2014г.

В депозирания писмен отговор ответникът не оспорва, че  ищците изтърпяват наказание лишаване от свобода в затвора в гр. П.. Оспорва предявените искове и поддържа, че  не е налице дискриминация по отношение на тях. За да е  налице такава е необходимо да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неоснователно е да се съпоставят прозорците и спалните помещения в различните места за лишаване от свобода.  Всеки от тях  осигурява различни условия за живот на осъдените, които са обусловени от редица обстоятелства- различно местоположение, архитектура на сградите,  предопределяща и разликата в пространственото разпределение на помещенията в тях. Това обуславя различни  битови условия в отделните затвори. Затова не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор се намират при сравними сходни обстоятелства с изтърпяващите наказание в друг затвор.

Не се спори, че ищците изтърпяват наказание лишаване от свобода  „доживотен затвор без замяна“  за Х. Х. и доживотен затвор за Х.А. ***   при  първоначално постановен специален режим. Това се установява и от справка от 18.07.2014г., издадена от  Началника на затвора в гр. П..

В хода на процеса са събран гласни доказателства.

Свидетелят Л. изтърпява наказание в затвора в гр.П. и работи  като клисар. В задълженията му се включва почистване на външни и вътрешни помещения, включително и тези, в който са настанени изтъпяващите доживотна присъда и карцери.  Познава ищците и знае къде са настанени- в шест килии една до друга отпред с решетка. В спалните им помещения няма  прозорци. Такива има срещу килиите  в коридора. Той  е широк около метър и нещо. Осъдените   с доживотна присъда нямат достъп до тези прозорци. Последните са 30-40 см. и са отделени  през известно разстояние. Когато са светнати лампите и има слънце е светло. За свидетеля тази светлина е достатъчна, но не и за осъдените  в тези килии. Килиите  от решетката са навътре  3-4 метра. Прозорците се мият  един път в седмицата и по усмотрения на началника. Свидетелят ги мие. От външната страна те не могат да се измият, защото са  на малки решетки- прозорчета, които са оградени с метални елементи и не се отварят. Те са на третия етаж. Не  се е практикувало прозорците да се мият отвън. За свидетеля въздухът в помещенията е нормален. Прозорците са тройни и се отваря само  средния и само той се мие. Двете странични крила не се отварят и те са по- големи, а средното е по – малко. Осъдените  слагат вестници по прозорците.

Свидетелят Р. е осъден  на лишаване от свобода и излежава присъдата си в затвора в гр. П. и от 2007г. е настанен заедно с ищците  в едно помещение, което е разделено на клетки.  В това помещение има 8 клетки и само 6 от тях са пълни. Прозорци в тях няма. Те са в коридора и са с решетка. Прозорците не са симетрични с клетките. Има 1-2 килии на които съвпадат. Клетката на свидетеля няма симетричен прозорец.  По отношение на чистотата прозорците са в окаяно състояние, счупени са, спукани  от външната страна и не се почистват, защото има решетки и  не могат да се чистят. Отвътре много рядко е виждал да се почистват. Познава свидетелят Л., който е чистач. Той идва по график- сутрин  след закуска и вечер след вечеря. Той чисти и прозорците, но е без ефект, тъй като са мръсни отвън. Прозорците са малки  с двойна решетка и трудно влиза въздух. През лятото е ужас. До последната клетка № 8 има баня и тоалетна. Там също има прозорец, който не се отваря. Там влизат всички изпарения от банята. В коридора има камера и шкафове. Камерите наблюдават спалните помещения. Една камера наблюдава две спални помещения. Камерите им създават дискомфорт. Тоалетната в килиите е без преграда. Ищците  са му се оплаквали, че ги болят очите и имат главоболие. С тях се вижда всеки ден. Свидетелят заявява, че няма достъп до прозорците и 23 часа е в клетката. След вечерната проверка  решетъчната врата в коридора се заключва и до 6ч. до закуската той не може да поиска да се отвори  или затвори прозореца.  През деня може да помоли да се отвори прозореца.

Свидетелят К.С.  заявява, че е осъждан за убийство и  от 2007г. е  в затвора в гр. С.. Познава ищците. В Софийския затвор е в  помещение за един човек с тоалетна, баня, преградено  за ползване на санитарен възел с голям прозорец, който може да отворя по своя преценка. Отвън има решетка  като мрежата е на 40-50 см. от прозореца.  Всеки месец чистача в коридора им раздава прах, веро, кофи и почистват санитарния възел и килиите. Прозорците са на около 1.60-1.70м. от пода и са  с размери около 1м. на 80 см. Прозорецът е в килията и в зависимост от разположението  на килията  светлината е различна, но   тя е достатъчна и може да  чете на естествена  светлина. 24часа има достъп до  прозореца и може да го отваря когато поиска. В килиите няма камери за видеонаблюдение. Въздухообменът е непрекъснат, тъй като имат вентилатор. Над вратите има допълнителни прозорчета. Когато е много топло се отварят външните врати и остават на решетката преди вратата. Има видеонаблюдение в коридора. Електрическото осветление свидетелят може да  регулира сам.

Съдът кредитира показанията на  свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Не кредитира тези на свидетеля Р. и С. относно наличието  на видеоконтрол чрез камери, тъй като в тази част не са относими към спора.

Районният съд е  уважил предявените искове.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е  субективно съединени искове по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДиск.

Преди да разгледа  спора по същество, въззивният съд следва да се произнесе по възражението за недопустимост на  първоинстанционното решение поради непосъдност на  предявения иск на гражданския съд. Същото е неоснователно по следните съображения: Районният съд е сезиран с иск за установяване на дискриминационно отношение, а не и с осъдителен иск за вреди, който на основание чл.74, ал.2 от ЗЗДскр.,  причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица следва да бъде предявен по реда на ЗОДОВ.  Установителният иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДСкр. подлежи на разглеждане от районния съд по общия исков ред./ Опр. № 2/03.02.2015г. по адм.д. № 93/14г. на смесен 5членен състав на ВКС и ВАС/.

Всяко физическо лице, чиито права са нарушени въз основа на някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.,  може да ги защити, като предяви иск срещу дискриминиращия.  Според ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация  основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки гном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, политическа принадлежност, лично  или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,  имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени от закон или  международен договор, по който РБ. е страна. Законодателят е дефинирал използваните   понятията пряка и непряка  дискриминация. Според ал.2 на чл.4 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на  признаците по  ал.1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация  е поставяне на едно лице въз основа на признаците по ал.1 на чл.4 от закона в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средства за постигане на целта  са подходящи и необходими. В  тежест на  ищците е да установят по безспорен и убедителен начин твърденията си, че по отношение на тях е осъществена дискриминация. В тази връзка са допустими  писмени и гласни доказателства.   Х.Х. и  Х.А. твърдят пряка дискрминация на основание  лично положение. В производството са допуснати и изслушани свидетелски показания за установяване на дискриминационно отношение. Съгласно чл.197, ал.1 от ЗИНЗС  и чл.213 от ППЗИНЗС наказанието „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“ се изтърпява в отделни затвори или в обособени зони  към другите затвори с повишена сигурност.  Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Т.е. законодателят е предвидил различни условия, при които да се изтърпяват тези две наказания в сравнение  с останалите осъдени  на лишаване от свобода.  От значение  за установяване на дискриминация  по някои от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДскр. е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността. Установяването на дискриминация е необходимо да бъде  направено при преценка  и сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е  да се доказва дискриминация при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени  лицата. В случая това са лица, поставени при условията на лишаване от свобода  при  изтърпяване на наказанията  доживотен затвор и  доживотен затвор  без право на замяна. Сравними сходни обстоятелства ще има винаги, когато се сравняват  лишени от свобода  със същите наказания в един затвор, но не и в различни. Това е така, тъй като затворите в отделни населени места имат различна архитектура, строени са по различно време и с оглед на това и на други обективно обусловени причини предоставят различни битови условия за осъдените. Затова не може да се приеме, че има сравними сходни обстоятелства между осъдените, изтърпяващи съответното наказания „лишаване от свобода“ в различни затвори., респективно  осъществена дискриминация./ Р № 3/22.07.2013г. по гр.д. № 534/12г., IVг.о. на ВКС, Опр. № 291/27.02.2014г.  по гр.д. № 6840/2013г., IV г.о. на ВКС, Р № 3449/14.05.2013г. по в.гр.д. № 3470/13г. на СГС/. По делото е установено, че ответниците по жалбата не са поставени в по- неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказанията  доживотен затвор без право на замяна и доживотен затвор в затвора в гр. П.. С оглед на изложените правни изводи  не може да се приеме, че  спрямо Х.Х. и Х.А. е налице дискриминация по признак лично положение. Предявените установителни  искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Поради  изложеното решението на районния съд трябва  да се отмени.

Разноски на страните  не се дължат. Ответниците не са направили такива, а жалбоподателя не е поискал присъждането им.

Воден от горното, съдът

 

 

РЕШИ :

          ОТМЕНЯ решение  от 03.10.2014г. на СРС, 128 състав, постановено по гр.д. № 35880/14г. и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Х.А. Х., излежаващ наказание „доживотен затвор без право на замяна в затвора в гр. П. и Х.Т.А., излежаващ наказание доживотен затвор в затвора в гр.Л. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДСкр. като неоснователни.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: