Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30
Гр. Трън, 30.09.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в
публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При
секретаря Гергана Ачанова като разгледа НАХД № 56 по описа на ТРС за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от
ЗАНН, във връзка с чл. 230 и сл. от ЗМ.
С наказателно постановление /НП/ № ***
на началник отдел „Контрол по РПМ“ / Републиканска пътна мрежа/, Дирекция
Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София упълномощен
с пълномощно вх.№ П-285/07.12.2018г. на Председателя на УС на АПИ инж.С.Г., ЕГН
**********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева на Л.Е.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 53 ал.1т.2 вр. с чл.53 от ЗАНН за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1
буква „а“ от ЗП вр. с чл. 37 ал.1 т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Против така издаденото постановление Л.Е.И.
е подал жалба пред ТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
издадено от некомпетентен орган, при съществени нарушения на процесуалните
правила, довели д невъзможност на въззивника да разбере в какво го обвиняват,
за да организира защитата си, както и , че твърдяното деяние не е установено от
годни технически средства да са от одобрен тип, преминал съгласно чл.34 от
Закона за измерванията и от глава втора на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Въззиваемата
страна, чрез ю. к. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно,
издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства – показанията на свидетеля В.В.И., прочетените и приети писмени
доказателства – АУАН 7083/22.05.2019г., наказателно постановление № 6187/19.06.2019г,
заповед РД-11-42 от 24.01.2018г. на Председателя на УС на АПИ, пълномощни №
П-285/07.12.2018г. и № П-76/14.03.2019г., декларация за съответствие за ролетка
1234/2018г., сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетката, свидетелство за калибриране
на щрихова мярка за дължина L 01, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от лице с правен
интерес, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
На 22.05.2019 г. в 11.10 ч., на път II-63, на 10 м. след разклона за с.Бутроинци, в
с.Филиповци, посока гр.Трън-гр.Перник актосъставителят Д.Г.Г., на длъжност
"главен инспектор АПОК, при АПИ, гр. София и свидетелят при констатиране
на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН –В.В.И., установили, че въззивникът
управлявал ППС с четири оси- МПС с две оси марка марка ***и ремарке с две оси с
рег.№ ***/цялото представляващо автовоз/, като при извършената проверка
направили измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, както следва: 1. Измерената височина на ППС е 4.20 м. при допустима
максимална височина 4.00, съгласно чл.5 ал.1 т.2 от Наредбата; 2. Измерената
дължина на ППС е 20.80м. при максимално допустима дължина 18.75м. съгласно чл.5 ал.1 т.3 б.“Д“ от Наредбата, без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията управляваща пътя (АПИ) за извънгабратино ППС по § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, като същото по чл. 3 от Наредбата представлява тежко ППС. Описано е, че
ППС е, че измерването е извършено с техническо средство щрихова мярка за
дължина L01 и ролетка 1234/18 /50м./ Приложена е разписка от
22.05.19г. от която е видно, че въззивникът е получил препис от АУАН № 0007083/22.05.2019г.,
както и становище на актосъставителя, че след връчване на АУАН водача е изпълнил
условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Прието е, че е нарушен чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 на
МРРБ.
АНО е възприел като смекчаващо вината
обстоятелство, че водачът е изпълнил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредбата
след съставяне на АУАН.
В хода на съдебното следствие е разпитан
свидетеля по акта, показанията на които са последователни и взаимодопълващи в
подкрепа на установената и описана в АУАН фактическа обстановка. Приетата
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаният по делото
свидетел и от приетите писмени доказателства.
По наведените в жалбата и пледоарията доводи
за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и
до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира от правна
страна следното:
При издаване на АУАН и НП административно-
наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Както акта така и наказателното
постановление съдържат необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва в НП пълно и точно
описание на твърдяното нарушение на обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващия орган в АУАН и НП
е направил пълно и точно описание на административното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. Неоснователно е и твърдението на защитата на жалбоподателя, че в
атакуваното наказателно постановление са изброени от наказващия орган множество
различни правни разпоредби, които имат бланкетно съдържание, поради което е
нарушено правото му на защита с оглед обстоятелството, че същия е в
невъзможност да разбере за какво административно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. В НП наказващия орган ясно и
точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни
норми, както на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната
норма, а именно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАП въз основа, на която е наложено административното
наказание на жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, "а" от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи
безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и
НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на
административно-наказателното производство гласни доказателства - показанията
на свидетеля, както и писмените такива, че жалбоподателят управлява ППС,
"извънгабаритно" по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване височината
и дължината на ППС, които са над допустимите максимални размери съгласно чл. 5,
ал. 1 от цитираната наредба на МРРБ.
Във връзка с направеното от жалбоподателя във
въззивната жалба възражение, че измервателните уреди ползвани от контролните
органи при проверката са били от неодобрен тип и негодни такива без да са
преминали надлежни технически проверки съгласно Закона за измерванията в хода
на съдебното следствие са представени от наказващия орган писмени документи
установяващи, че измервателните средства са калибрирани и проверени. Предвид
посоченото може да се направи извода, че използваните при измерването на ППС
технически средства, а именно ролетка и щрихова мярка за дължина отговарят на
изискванията на Закона за измерванията, поради което и следва да се приеме, че измерените с
тях стойности са верни.
Относно твърдението на жалбоподателя, че
неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност като се
сочи, че административно-наказващия орган преди налагане на санкцията трябва да
се съобрази на кого е вменено задължението за снабдяване със съответно
разрешително като в тази връзка се твърди, че това са "превозвачите"
по смисъла на §. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози, то съдът
намира същото за неоснователно и правно неаргументирано. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието
не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41 или които извършат, или наредят да бъдат извършени следните
дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В
настоящия случай безспорно е установено от контролните органи, че
жалбоподателят е управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла на
цитираната правна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП същият е лице, което извършва дейност движение на
извънгабаритно ППС без разрешение на собственика или администрацията
управляваща пътя. Т. е. в случая законодателят е имал предвид, че следва да
бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето извършващо
превоза, а не на "превозвача" по смисъла на §. 1, т. 5 от ДР на Закон за автомобилните превози, както сочи жалбоподателя. В АУАН е отразено от
контролните органи, че към момента на проверката жалбоподателят управлява
ППС-то, а и свидетеля също категорично потвърждава това обстоятелство, поради
което съдът им дава вяра. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки
пътни превозни средства във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса по чл. 14,
ал. 3 от Наредбата, какъвто е и настоящия случай.
Наказващият орган е приел, че извършеното
административно нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящия съдебен състав споделя горното,
тъй като общ принцип при определяне на наказанието за дадено деяние /отнасящо
се и до административните нарушения/ е, че същото се определя в рамките на
предвиденото от закона, с преценка на степента на обществена опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца, подбудите за
извършване на деянието, както и всички установени по делото смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като обща особеност на последните две
обстоятелства е въздействието върху психичните процеси, които водят до
формиране на вината и се проявяват преди или по време на осъществяване на
престъпното деяние. Наред с това следва да не са били отразени в състава на
деянието.
В случая наложеното наказание е на минимума, предвиден
в закона и АНО както и съда не могат да изменят същото под предвидения предел.
В този смисъл съдът намира, че с оглед липса на данни за други „транспортни
нарушения, оказаното от него съдействие при извършване на проверката се касае
по-скоро за липса на данни за отегчаващи вината обстоятелства, което се е
отразило на размера на наказанието.
По изложените мотиви, ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № *** на началник
отдел „Контрол по РПМ“ /Републиканска пътна мрежа/, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София упълномощен с
пълномощно вх. № П-285/07.12.2018г. на Председателя на УС на АПИ инж.С.Г., ЕГН **********,
с което е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/
лева на Л.Е.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53
ал.1т.2 вр. с чл.53 от ЗАНН за нарушение
на чл. 26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП вр. с чл. 37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс
пред Административен съд –гр.Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :