Решение по КНАХД №463/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. М. от гр. Луковит, чрез пълномощника адв. Р. М. от АК гр. Ловеч, против Решение № 69/02.09.2025г., постановено по АНД № 61/2024г. по описа на Районен съд гр. Луковит. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на Наказателно постановление № 23-0297-000676/08.01.2024г. на Началника на РУ гр. Луковит при ОДМВР гр. Ловеч.

В съдебно заседание касационният жалбоподател М. А. М., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител – адв. Р. М..

Ответникът по делото Началника на РУ гр. Луковит при ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч – не изпраща представител.

Административен съд гр. Ловеч, касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Луковит е образувано по жалба на М. А. М., чрез адв. Р. М., против Наказателно постановление № 23-0297-000676/08.01.2024г. на Началника на РУ гр. Луковит, с което на М. са наложени следните административни наказания: на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на М. А. М. е била ангажирана за това, че на 21.12.2023г. в 00:43 часа, в гр. Луковит, на кръстовището на [улица]и [улица], с посока на движение към [улица], като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Ауто Ленд БГ“ ЕООД, БУЛСТАТ: *********, извършва следните нарушения: Управлява горепосоченото МПС без да е правоспособен водач към момента на извършване на проверката, след направена справка в АИС БДС и РСОД таблет 56, както и не носи Свидетелство за регистрация на МПС. Съставен е бил АУАН с бл. № 1080943 от 21.12.2023г., в който е посочено, че М. А. М. е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Въз основа на този АУАН е било издадено Наказателно постановление № 23-0297-000676/08.01.2024г. от Началника на РУ гр. Луковит, с което на М. А. М. са наложени посочените по-горе две административни наказания глоба.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно и двете административни нарушения по чл. 150 и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършените административни нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице. Наред с това е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като и че АУАН и НП съдържат изискуемите задължителни реквизити, съответно по чл. 57 и по чл. 42 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел, че вменените във вина на жалбоподателя две нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Изложени са подробни мотиви за доказаност на извършените от жалбоподателя административни нарушения по чл. 150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че правилно и двете извършени нарушения са квалифицирани по съответните материалноправни норми, като наказанията са индивидуализирани правилно и са определени в пределите на наказанията, съответно по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. С оглед на това е направил извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Въззивният съд е приел също, че извършените нарушения не представляват маловажен случай, тъй като на първо място не са с по-ниска обществена опасност, типична за общия случай на нарушения от този вид и на второ място нарушителят е санкциониран многократно с влезли в законна сила наказателни постановления за извършени от него нарушения по ЗДвП.

В хода на съдебното следствие са разпитани служителите на РУ гр. Луковит, съответно актосъставителят Ц. Н. Х. и свидетелят по акта – Г. В. Г., като и двамата са очевидци на нарушенията. Предвид показанията на тези свидетели и събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено, че по време на дежурство, двамата свидетели забелязали М. А. М. да се движи с лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] по [улица], като той бил водач на автомобила. Предвид това, че служителите на полицията го познавали и знаели, че М. е неправоспособен водач, го последвали със служебния автомобил и след подаден звуков и светлинен сигнал, спрели превозното средство на кръстовището, образувано от улиците “Възраждане“ и „Синдикатска“. На М. били поискани документи за самоличност и такива за управляваното от него МПС, но той отказал да представи такива, като заявил, че не знае ЕГН-то си. По време на проверката М. А. М. заявил на полицаите да не му искат документи, тъй като те вече знаели, че той е неправоспособен водач и не може да представи такива. Докато свидетелят Ц. Х. събирал данни за нарушителя в АИС БДС чрез служебния таблет, М. тръгнал да бяга по [улица]в посока автогара Луковит. Свидетелят Г. го последвал пеша, а Х. със служебния автомобил. М. излязъл на [улица]откъм река Златна Панега, но като видял полицейския автомобил, се върнал обратно по моста, където имало ВиК съображение. Тогава свидетелят Ц. Х. слязъл от автомобила и също като колегата си, подгонил М. пеша, където от другата страна на реката М. бил пресрещнат от двамата полицаи и бил задържан. Въззивният съд е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели, като е посочил, че същите са ясни, логични и последователни, както и кореспондиращи изцяло с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал.

Настоящият касационен състав намира, че приетата от първоинстанционният съд установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са подробни мотиви относно авторството на М. А. М. в извършените нарушения, които напълно се споделят. И двамата свидетели очевидци на нарушенията категорично са заявили, че водач на лекия автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] е бил М. А. М., когото познават във връзка с работата си на полицаи. При тези доказателства правилен е извода на съда, че М. е осъществил състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, като е управлявал МПС по път отворен за обществено ползване като неправоспособен водач. Осъществил е и състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП като при извършената му проверка не е представил на служителите на полицията свидетелство за регистрация на лекия автомобил, който е управлявал. Предвид горното съдът намира за неоснователно направеното с касационната жалба възражение, че не е доказано, че на посочените в наказателното постановление дата, място и време, М. А. М. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер]. Показанията на двамата разпитани свидетели са категорични и непротиворечиви и доказват извършените от касатора нарушения по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е посочил в решението, че М. А. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както и че правилно е бил санкциониран с налагане на административни наказания глоба в размер на 200 лева, която е в средният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева, която е фиксирана в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав намира направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на административните нарушения за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. На извършените нарушения е дадена правилна правна квалификация.

Правилни са и доводите на първоинстанционният съд, че извършените нарушения не могат да бъдат квалифицирани като маловажни по смисъла на чл. 28 във вр. §1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

С оглед изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 69/02.09.2025г., постановено по АНД № 61/2024г. по описа на Районен съд гр. Луковит е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/02.09.2025г., постановено по АНД № 61/2024г. по описа на Районен съд гр. Луковит.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.