№ 5979
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. М.ова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505867 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2282 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 64726/2022 г. по описа на СРС, 65
с-в е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда
на чл. 422, ал.1 ГПК искове по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД
срещу М. Р. М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“****, че М. Р. М. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ сумата от 4201,91лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода 01.07.2018 год. до 30.04.2020 год. за топлоснабден имот с адрес в
гр.София, ж.к.“****, аб.№ 270731, ведно със законната лихва от 17.11.2021год. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 677,97лв., мораторна лихва за периода
15.09.2019 год. до 28.10.2021 год., сумата в размер на 45,92лв., цена на услуга дялово
разпределение за периода м.10.2018год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва от
17.11.2021год. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 20045/24.11.2021год. по ч.гр.д.
№65552/2021год. по описа на СРС,65 състав.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 4201,91лв. до пълния предявен размер от
4299,04лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна и за периода
1
от 01.05.2018год. до 30.06.2018год. – като погасен по давност, както и предявените
исковете по чл.422 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава на главницата за
топлинна енергия, за разликата от уважения размер от 677,97лв. до пълния предявен
размер о т 682,30лв., както и сумата в размер на 9,53лв.-мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018год. до 28.10.20201год., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 20045/24.11.2021год. по ч.гр.д. №65552/2021год. по описа на СРС, 65 състав.
Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника М. Р.
М., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради
необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено
облигационно отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В
производството не е установено при пълно и главно доказване, че е потребител на ТЕ,
както и че е налице потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. Поддържаните
от ищеца фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за исковия период в посочения
размер намира за неоснователни и недоказани. Оспорва валидно сключване на договор
с ФДР от страна на етажната собственост и прави възражение срещу начисляваните от
фирмата за топлинно счетоводство суми. Заявява, че съдът неправилно е приложил
института на погасителната давност в случая. Освен това, според жалбоподателя,
съдът се е произнесъл по същество на спора по нередовна искова молба, което води до
недопустимост на съдебното решение и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана
отговорността й за заплащане на дължими суми към ищеца. Жалбоподателят отправя
искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за
отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
2
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно в
една част.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот с адрес
гр.София, ж.к.“****, аб.№ 270731 е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за
продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота –
жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия и такса дялово разпределение, чиято стойност възлиза на
посочените суми с приспадане на погасените по давност вземания.
Решението е неправилно в една част.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за
дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът
на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
ответникът е собственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се
явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция
3
формира като фактическа констатация и правен извод, чрез приложения по делото
Договор за покупко-продажба на жилище от 30.01.1986год., сключен по реда на чл.117
от ЗТСУ ,рег. № 32 ,том 1,/86год. се установява, че за исковия период ответницата М.
Р. М. е собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на
исковата стойност и е извършвано дялово разпределение на потребената в сградата ЕС
топлоенергия от фирмата за дялово разпределение. Освен това, както правилно е
посочил СРС и се установява по делото, с молба -декларация от 05.11.2001год. М. Р.
М. е поискала да й бъде открита партида на адреса, като е посочила, че семейството й
се състои от 2 члена.
Доводите на въззивника, че сочените документи не установяват при пълно и
главно доказване така описаните обстоятелства, съдът намира за неоснователни.
Събраните от първата инстанция и описани горе доказателства не са оспорени от
ответника М. Р. М. и същите установяват, че имота за който са били доставяни
количества ТЕ е собствен на ответника. Това обстоятелство не е оспорено от ответника
при надлежно насрещно доказване на различни обстоятелства.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция молба-декларация
от 05.11.2001 г., с която М. Р. М. е поискала да й бъде открита партида на адреса, като е
посочила, че семейството й се състои от 2 члена; протокол от общо събрание на
етажната собственост и списък към него и съобщения към фактури за исковия период.
Чрез изявлението на Техем сървисис ЕООД по молба-становище от 01.12.2023 г.
и констатациите на експерта по СТЕ приета пред първата инстанция се установява, че
услугата дялово разпределение е била извършвана за исковия период от фирма Д.
ООД, която не е страна в производството.
Представените от експерта по СТЕ протоколи за неосигурен достъп до имота на
ответника на посочените дати за отчет на уредите за индивидуално разпределение и
индивидуални справки за разпределената на абоната ТЕ за посочените отоплителни
4
сезони, изготвени от фирма Д. /по данни на вещото лице/ / л. 73-л.78/ съдът намира, че
не следва да съобразява при разрешаване на спора по същество, доколкото същите не
са приобщени към доказателствата по делото по надлежния ред. С оглед това, съдът
намира за неправилно и несъобразено с процесуалните правила позоваването от
експерта на показанията посочени в тези документи, в т.ч. и с формирането на краен
извод за начислените и разпределени количества на потребителя с оглед действащата
нормативна уредба.
Доводите на въззивника, че констатациите на СТЕ са необосновани, съдът
намира за основателни. Неправилни се оказват при това положение фактическите
констатации и правните изводи на СРС, че в производството е установено
потреблението на ТЕ /начислено служебно на база на основание чл. 70, ал. 3 от
действащата към този момент Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването/ в имота
на ответника за исковия период възлизащо на исковите стойности.
При съобразяване, че топлоподаването в сградата – ЕС, в т.ч. и в обекта на
ответника не е прекъсвано за исковия период, при условията на чл.162 ГПК съдът
определя размера на дължимата сума за потребена ТЕ в имота за периода 17.11.2018 г.
до 30.04.2020 г. на сумата 2000.00 лв. при отчитане, че за периода преди 17.11.2018 г.
вземанията на ищеца са погасени по давност /заявление по чл.410 ГПК ищеца е подал
на 17.11.2021 г./. До този размер претенцията на ищеца следва да бъде уважена, като
върху вземането бъде присъдена и законната лихва от 17.11.2021 г., като за разликата
до сумата 4201,91 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съгласно чл.33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът
приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от същите ОУ. В
настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.05.
2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2018г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на
14.09.2019год. С оглед това, както правилно е посочил СРС, ответникът е изпаднал в
забава на 15.09.2019 г. Съответно фактурата обективираща задължението за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. е издадена на 31.07.2020 г. и 45 дневния срок е изтекъл на
14.09.2020 г. Поради това ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази
фактура от 15.09.2020 г.
5
При тези фактически констатации и правни изводи, съдът намира че общо
задължението за мораторна лихва върху главницата от 2000.00 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 28.10.2021 г. възлиза на сумата 430.00 лв., като до сумата 677,97 лв.
претенцията на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В производството е установено чрез констатациите на СТЕ, че в сградата- ЕС, в
която се намира обекта на ответницата е извършвано дялово разпределение на
потребената ТЕ от фирмата за дялово разпределение „Д.“ООД. С оглед това и на
основание чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването и чл.36 от Общите условия
на ищеца от 2016 г. ответницата дължи сума в размер на 45,92 лв.- такса за услуга
дялово разпределение за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. До размера на така
посочената сума претенцията на ищеца следва да бъде уважена, тъй като на продавача
– ищец се дължи заплащане на цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение.
При така формираните изводи, поради несъвпадане изводите на двете
инстанции в една част, постановеното решение следва да бъде отменено като
неправилно в една част на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора постановеното решение следва да бъде отменено в една
част и досежно присъдените в полза на ищеца разноски за проведеното заповедно и
исково производство пред първата инстанция, както следва: за сумата над 75.37 лв.-
разноски за заповедното производство до сумата 150.74 лв. и за сумата над 261.53 лв.
до сумата 523.06 лв. –разноски за исковото производство пред първата инстанция.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 150.00 лв. за
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2282 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 64726/2022 г. по описа на
СРС, 65 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове по чл.79, ал. 1, пр. 1
6
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД срещу М. Р. М., ЕГН **********, с адрес в
гр.София, ж.к.“****, че М. Р. М. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 2201,91 лв.
/разлика между сумата 4201.91 лв. и сумата 2000.00 лв./-главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2018 год. до 30.04.2020 год. за
топлоснабден имот с адрес в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 270731, ведно със законната
лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането, сумата в размер на 247.97 лв.
/разлика между сумата 677.97 лв. и сумата 430.00 лв./- мораторна лихва за периода
15.09.2019 год. до 28.10.2021 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 20045/24.11.2021 год. по ч.гр.д.
№65552/2021год. по описа на СРС,65 състав, КАКТО и в частта на присъдените в
полза на „Топлофикация София” ЕАД разноски за проведеното заповедно и исково
производство пред първата инстанция, както следва: за сумата над 75.37 лв.-разноски
за заповедното производство до сумата 150.74 лв. и за сумата над 261.53 лв. до сумата
523.06 лв. –разноски за исковото производство пред първата инстанция, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.
1 ЗЗД срещу М. Р. М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“****, че М. Р. М.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 2201,91 лв. /разлика между сумата 4201.91 лв. и сумата
2000.00 лв./-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
01.07.2018 год. до 30.04.2020 год. за топлоснабден имот с адрес в гр.София, ж.к.“****,
аб.№ 270731, ведно със законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 247.97 лв. /разлика между сумата 677.97 лв. и сумата 430.00 лв./-
мораторна лихва за периода 15.09.2019 год. до 28.10.2021 год., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
20045/24.11.2021 год. по ч.гр.д. №65552/2021год. по описа на СРС,65 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2282 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 64726/2022 г. по
описа на СРС, 65 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Р. М., ЕГН **********,
с адрес в гр.София, ж.к.“****, че М. Р. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата в размер на 2000.00 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 27.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот с
адрес в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 270731, ведно със законната лихва от 17.11.2021 год.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 430.00 лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2019год. до 28.10.2021 г.,сумата в размер на 45,92лв. -цена на услуга
дялово разпределение за периода м.10.2018год. до м.04.2020год., ведно със законната
7
лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 20045/24.11.2021год. по
ч.гр.д. №65552/2021год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на М. Р. М.,
ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
150.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“**** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
сумата 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8