РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100603685 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 22.12.2022г., постанoвена по НОХД № 8817/2022г. СРС,
НО, 112-ти с-в е признал подсъдимия Й. Н. Д. за виновен в това, че на
04.01.2022г. около 13:30ч. в гр. София, на ул. „*******, се е заканил с
убийството на А.П.М. с думите „Ще те убия и ще те изям“, насочвайки след
това нож срещу него, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
За така осъщественото престъпление на Д. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗИНЗС. На
основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подс.
Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години по НОХД №
695/2016г. на СГС, което да бъде изтърпяно отделно при първоначален „общ“
режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Приспаднато е било на
основание чл. 59, ал. 1 от НК от времето на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ времето, през което подсъдимия е бил задържан по настоящето
дело под стража по реда на НПК и ЗМВР, както и от времето на приведеното
наказание „лишаване от свобода“, времето през което подсъдимият е бил
задържан под стража по НОХД № 695/2016 г., на СГС по реда на НПК и
ЗМВР. Подсъдимият Д. на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъден да заплати
1
по сметка на СДВР сумата от 448.50 лв., представляваща сторените разноски
на досъдебната фаза на процеса, както и да заплати на СРС сумата от 474.77
лв., представляваща сторените разноски на съдебната фаза на процеса. В
полза на държавата е отнето веществото доказателство един брой нож със
сгъваема дръжка, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Срещу Присъда постановена на 22.12.2022г. по НОХД №8817/2022г. на
СРС, НО, 112 състав е била подадена въззивна жалба от 22.12.2022г. от адв.Л.
Т., в качеството му на защитник на Й. Н. Д., както и допълнение към въззивна
жалба от 23.02.2023г.
С Решение №624 от 15.08.2023г. по ВНОХД № 2518/2023г. по описа на
СГС, НО, V-въззивен състав е изменил присъда от 22.12.2022г., постановена
по НОХД № 8817/2022г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав в частта, с която
на подсъдимия Й. Н. Д. е наложено наказание „Лишаване от свобода“, като го
е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК с наказание „пробация“,
при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с продължителност от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност 6 /шест/ месеца. С въззивното решение е било отменено
приложението на чл.68, ал.1 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗИНЗС, като
присъдата е била потвърдена в останалата и част.
На 20.09.2023г. е постъпило искане от Главния прокурор на Република
България за възобновяване ВНОХД№ 2518/2023г. по описа на СГС, НО,
V-въззивен състав и отмяна на постановеното Решение №624/15.08.2023г. С
Решение №189 постановено на 04.06.2024г. по Наказателно дело за
възобновяване №15/2024г. по описа на Апелативен съд- София, 10-ти
наказателен състав е възобновено наказателното производство по
ВНОХД№2518/2023г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти въззивен състав и е
отменено Решение №624 постановено на 15.08.2023г. по ВНОХД№2518/2023г.
на СГС, като е върнато делото за ново разглеждане от друг състав при
Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание.
ВНОХД№3685/2024г. на СГС, 17 въззивен състав е образувано по
депозирана въззивна жалба от 22.12.2022г. от адв.Л. Т., в качеството му на
защитник на Й. Н. Д., както и допълнение към въззивна жалба от 23.12.2023г.
срещу присъда постановена на 22.12.2022г. по НОХД №8817/2022г. на СРС,
НО, 112 състав.
Във въззивната жалба от 22.12.2022г. се изразява недоволство от
постановената присъда, като се счита същата за неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, постановена въз основа на неправилно
установени фактически констатации, неподкрепени от доказателствата по
делото, при което първоинстанционният съд неправилно е дал вяра на
доказателства, върху които е стъпил за постановяване на своя съдебен акт.
Отделно от това се претендира наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила изразяващи се пристрастност и предубеденост от
страна на съда /окачествено като незаконен състав от защитата/, което
рефлектирало в становищата на състава за неуважаване на доказателствени
2
искания отправени от подсъдимия и процесуалния му представител, както и в
дейността му по проверка и оценка на материалите в наказателното
производство. Твърди се и явна несправедливост на наложеното наказание,
което се смята за прекалено завишено.
В жалбата се правят три алтернативни искания- за отмяна на
обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на СРС, за постановяване на нова присъда, с която Й. Д. да бъде признат за
невинен или за изменение на първоинстанционната присъда в частта за
наказанието, като бъде определено по-леко по вид наказание.
В постъпилото допълнение към въззивната жалба от 23.02.2023г. се
обосновава нарушение на материалния закон, като според защитата същата се
изразява във възприемането на фактологична рамка неизводима от
доказателствата по делото, което рефлектира върху правните изводи сторени
върху нея. Процесуалния представител описва допуснати нарушения на
процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд касаещи
кредитирането на показанията на свидетелите от досъдебното производство
А.Н. и А. И. /прочетени по реда на чл.281 от НПК/, които са негоден
доказателствен източник с оглед безусловната идентичност на съдържанието
им. Оспорва се истинността на показанията на свидетеля М., като се изтъква,
че същите не са проверявани с нужната процесуална активност от страна на
първостепенния съд. Възразява се от страна на защитника по приетия за
веществено доказателство от първата инстанция един брой нож, като се сочи,
че същия не е бил предявен на страните по реда на чл.284 от НПК, а и
съответно е бил предаден в ДП с протокол за доброволно предаване от лице-
св.Т., което не е владеело български език и това е било констатирано от съда.
Съдът, твърди адв.Т. е игнорирал показанията на свидетелите И. И. и И.Г.,
което демонстрирало ясно обвинителния му уклон. Изтъква се, че в
протеклото производство по чл.270 от НПК съдът, в лицето на докладчика по
делото е използвал изрази, които са ярък израз на предубедеността на
съдебния състав, като впоследствие въпреки направено искане за отвод от
страна на защитата не се е отвел. Впоследствие съдът е отказал да върне
делото на прокурора за включване на третия глагол в обвинението на Й. Д., в
така отправените закани към св.М., като това също било доказателство за
неговата изначална предубеденост. Съдът не бил назначил и съдебно
медицинска експертиза за това, каква е била степента на алкохолно опИ.е на
подзащитния му и така не било изяснено обстоятелството дали извършителя е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното. Всичко това,
твърди защитата, сочи на селективен подход от страна на първата инстанция и
на допуснати грешки в аналитично-оценъчната и дейност, като това прави
постановения съдебен акт да бъде в противоречие с изискванията на чл.303 от
НПК. Аргументира се явна несправедливост на така наложеното наказание от
страна на първата инстанция, като се изтъква тежко здравословно, материално
и семейно положение на Й. Д. като се възразява на определянето на
наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Отново е направено искане при условията на алтернативност за отмяна
на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
3
състав на СРС, или за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за невинен, както и за изменение на така наложената присъда с
налагане на по-леко по вид наказание.
В хода на въззивното производство е проведено съдебното
следствие в хода, на което са били събрани:
гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите П. Н. Б.
и В. И. Д., както и обяснения на подсъдимия Й. Д.,
писмени доказателства- заверени копия от протокол за предаване на
въвод във владение на недвижим имот по ИД№ 20188380405180/30.07.2020г.,
етапна епикриза за периода от 01.01-02.12.24г. от 02.12.2024г.; Експертно
решение № 90799/44 от 06.03.2023г. на ТЕЛК II, касаещо подсъдимия Й. Д.;
Удостоверение на МП за участие в програма за обществено въздействие
„Изграждане на социални и комуникативни умения“ от 16.10.2023г.; Акт за
установяване на административно нарушение №74587/2020г.; Наказателно
постановление №9182/2020г. на 3-то РУ- СДВР с разписка от 16.12.2020г.;
документ за осъществяване на прием в 03 РУ-СДВР, заведени с вх. № 209543
от 16.12.2020г.; Жалба от подсъдимия Й. Д. до СРС чрез началника на 3 РУ-
СДВР от 16.12.2020г.; Заповед за задържане на лице с рег. №22733- 1992 от
30.07.2020г. представени от защитата и фотоснимки по протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.01.2022г. на лек автомобил БМВ модел Х5 с
рег.номер *******, изискан от съда,
веществено доказателство- един брой нож със сгъваема дръжка
предявен по реда на чл.284 от НПК от въззивната инстанция.
В хода на съдебните прения пред настоящия състав, прокурорът моли
съда да потвърди присъдата на СРС, като счита, че същата е правилна и
законосъобразна. Пледира да не бъде давана вяра на разпита на св.Д., поради
факта, че същия преразказва казаното му от св.Б., като в същото време
акцентира върху показанията на пострадалия. Отбелязва, че състоянието на
подсъдимия не го е възпрепятствало да извърши противоправното деяние-
пукането на гуми и отправянето на заплахи като същите били насочени към
пораждането на основателен страх у пострадалия, който се е бил скрил в
блока.
Защитникът на подсъдимия Д.- адв. Т. заявява, че поддържа изцяло
изложеното от него във въззивната жалба и допълнението към нея.
Моли съда да отмени произнесената присъда от СРС и да признае Д. за
невинен, като в условията на алтернативност моли съда, ако намери същия за
виновен да наложи на същия „пробация“.
Изтъква, че първоинстанциоинната присъда е постановена от незаконен
състав, преповтаряйки аргументите си от жалбата касателно производството
по чл.270 от НПК, като навежда и аргумент, че същия е такъв и поради
обстоятелството, че в производството по чл.270 от НПК състава на съда е
различен от състава разгледал и решил делото по същество, като в този
смисъл бил нарушен принципа за неизменност на състава по чл.258 ал.1 от
НПК. Защитата отбелязва, че са били допуснати и нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в непредявяването на вещественото
4
доказателство- нож от първата инстанция. В тази връзка изразява несъгласие с
начина на приобщаване на това вещественото доказателство, понеже същото
било приобщено към делото чрез протокол за доброволно предаване от св. Т. в
досъдебното производство, по отношение на който първата инстанция
констатирала, че същия не владее български език. Навеждат се твърдения за
наличие на пристрастност в показанията на полицейските служители-
свидетелите А. И. и А.Н. обработили сигнала, тъй като същите били
участвали като подпомагащ орган в действията на частен съдебен изпълнител
при извеждането на подсъдимия от имота му, като се отбелязва, че св.А. И. е
задържал за 24ч. Й. Д. през 2020г. по повод същия случай.
Обсъждайки показанията на свидетеля М. защитника ги съпоставя със
съдържанието на съдебно техническата експертиза и се фокусира върху
тезата, че липсва извършено деяние от страна на подсъдимия по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК, тъй като от събраните факти се извежда извод за
съставомерността на действията му по чл.216 от НК, касаещо спуканите гуми
на автомобила на М., но не обективиращи закана за убийство по отношение на
него. Процесуалният представител коментира, че прокурора не е
инкриминирал третия глагол употребен от подсъдимия, а смисловото му
съдържание видоизменя съществено така отправената реплика. Макар и
възприета от пострадалия тя не би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването и в цялостния и вариант. Защитата навежда и твърдения за
допусната грешка при индивидуализация на наказанието като коментира
здравословното състояние на подсъдимия и доброто поведение на същия от
2022г.
В правото си на последна дума Й. Д. се придържа към казаното от адв.Т..
Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам
извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло
правилността на присъдата.
Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна
проверка на доказателствата по делото счита, че могат да бъдат
направени следните фактически изводи:
Подсъдимият Й. Н. Д., с ЕГН:**********, роден на ******* в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан.
Пострадалият А. М. живеел в жилище, находящо се на ул. *******, в
гр.София собственост на неговите родители. Той не познавал подсъдимия Й.
Д. лично, но го разпознавал визуално, тъй като често го засичал пред входа на
жилищната си сграда, защото там имало пицария, която била посещавана от
последния. Пострадалият бил виждал подсъдимия в нетрезво състояние, като
еднократно го бил наблюдавал в миналото да чупи прозорците на същата
пицария. Двамата не се познавали лично и не били контактували. На
04.01.2022г., около 13:00 часа св.А. М. излязъл с намерението да почисти
автомобила си в автомивка, като излизайки пред сградата възприел
подсъдимия Д., чието поведение видимо подсказвало, че е употребил алкохол.
М. се качил в автомобила си, който бил марка „БМВ“, модел „Х5“, с
5
регистрационен № *******, като подсъдимият Й. Д. се приближил към същия
и направил опит да отвори шофьорската вратата, но не успял, след което
почукал на стъклото и М. открехнал леко вратата на автомобила, за да може
да говори с подсъдимия. Д. поискал от М. да го закара до Сточна гара, но той
му отказал. Д. видимо се ядосал от отказа, но не казал нищо повече. Същият
влязъл в пицарията собственост на св.Т. и си поръчал две пици, като св.Т.
започнал да ги приготовлява.
Св.М. потеглил към автомивката с автомобила си и след период от около
30 минути се върнал на ул.******* в гр.София. Й. Д. излязъл от пицарията,
като свидетеля Т. забелязал, че бил силно превъзбуден. При преминаването по
улицата, св.М. видял, че подсъдимият Д. бил на същото място, пред
пицарията. Св.М., спрял на улицата, пред №93 на ул.*******, за да пропусне
пешеходка. Без наличие на конфликт между двамата Д., след като видял
автомобила на св.М., тръгнал към него и започнал да крещи „Ще те изкормя,
селянче, ще те убия, ще те изям и ще те изсера“. Св.М. чул какво му крещи Д.
още преди последният да е стигнал в непосредствена близост до автомобила,
защото прозорецът на вратата на автомобила бил отворен. Възприемайки
крясъците и виждайки, че Д. се е отправил агресивно към автомобила му, М.
затворил прозореца. Видът на Д. бил на силно ядосан човек и свидетеля М. се
почуствал силно застрашен. Д. стигнал до автомобила, управляван от М. като
се опитал да отвори предната лява врата, но не успял, след което започнал да
блъска по автомобила с ръце като блъскал по вратата и прозореца и
продължил да крещи същите заплахи. Свидетелят М. паркирал автомобила
БМВ, модел „Х5“, с регистрационен № ******* пред входа на кооперацията
на ул.******* 93, като входа на кооперацията бил с решетка и автомобила бил
паркиран на около един метър от нея. Д. продължил да крещи заплахите,
които св.М. чувал и възприемал. Свидетелят М. набрал спешния тел. 112 от
личния си мобилен телефон с номер *******. Същият започнал да съобщава,
че на ул. „*******“ № 93 пиян мъж от квартала е паднал върху колата му,
както и че го заплашва. Междувременно, докато М. говорил с телефон 112, в
който все още седял св.М. подсъдимият Д., минал зад автомобила стигнал до
задната дясна гума, след което извадил нож, с който прорязал гумата. От това
се чул звук от изпускане на въздух, като пострадалият, бидейки в колата,
усетил, че автомобилът се наклонил надясно /поради спадането на гумата/ и
съобщил това на диспечера, който обработвал сигналът му. Диспечерът
уведомил М., че е информирал полицията и следвало да очаква да пристигне
на мястото полицейски екип.
Свидетелят И. И. отдавал под наем имот в гр.София, ул.*******
№*******, ап.18 като наемател му бил св.И.Г.. Св.И. И. бил провел разговор
със св.И.Г., при който последния следвало да му отключи решетката на входа,
за да може св.И. И. да влезе в имота. Свидетелят И.Г. слязъл с дъщеря си.
Докато го чакал св. И. И. влязъл в магазина намиращ се от другата страна на
улицата на ул.******* №93. След като излязъл от магазина св.И. И. минал
отстрани на джипа, който бил спрян пред решетката на входа и видял
подсъдимия Й. Д., който стоял до дясната гума на автомобила. В това време
свидетелят И.Г. стоял от вътрешната страна на решетката заедно с дъщеря си.
6
Свидетелят М. преценил, че е удачно да влезе във входа, в който живеел и
слязъл от автомобил БМВ модел Х5 паркиран пред решетката на блока.
Свидетелят И.Г. първо пропуснал да влезе в кооперацията хазаина си
свидетеля И. И., който му казал, че на автомобила му е спукана гумата. Св.И.Г.
видял слизането на М. от автомобила, като последния слизайки от автомобила
му казал, че му е спукана гумата и че е извикал полиция, а свидетеля И.Г. му
отвърнал, че не може да се мине от джипа. Бидейки пред решетката М.
установил, че поради уплаха е забравил ключа за нея в автомобила си.
Подсъдимият Д. стоял зад автомобила, като св.М. възприел, че последния
държи нож. Решетката вече била отключена, тъй като свидетелят И.Г. я бил
отключил. Пострадалият М. влязъл бързо в кооперацията през отключената
решетка. В същия този момент подсъдимия Й. Д. се доближил до задната лява
гума на автомобила и я прорязал, вследствие на което се чул гръм, който бил
много силен и от който детето на св.И.Г. силно се уплашило и се напикало.
Свидетелят И. И. влязъл в кооперацията, като свидетеля Г. му дал детето си, за
да го придружи навътре. Свидетелят М. бързо заключил врата на решетката,
от вътрешната страна, след като поискал от св.И.Г. да му даде ключове, за да
заключи, като изглеждал силно уплашен. Действията на подсъдимия Й. Д. по
пукането на гумите на автомобила БМВ модел Х5 били наблюдавани от
свидетелите Б. и Д., които били излезли от магазина намиращ се на
срещуположната страна на ул.******* 93, стояли на тротоара и си приказвали.
Подсъдимият Й. Д. след като спукал и втората задна гума на л.а. БМВ
модел Х5 отишъл в пицарията, където си взел пиците и седнал да се храни.
Намирайки се вече във входа на кооперацията, десет минути след първия
подаден сигнал св.М. отново позвънил на спешния телефон 112 от личния си
телефон, като съобщил, че се намира във входа и не може да се прибере,
защото си е забравил ключа в колата, като заявил на диспечера и че мъжа му е
спукал втората гума, както и че е заплашван с нож. По време на разговора с
диспечера, св.М. видял идващата полицейска кола.
На мястото на произшествието пристигнали полицейските служители А.
И. и А.Н.. След като влязъл с тях в пицарията. пострадалият идентифицирал
подс.Д., като извършител. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние.
Отстрани на масата, на която се хранел подсъдимия полицейските служители
видели сгънато джобно ножче с дървена дръжка, което не било от приборите и
инструментите на св.Т., при което Д. бил изведен от пицарията, а
местопроизшествието запазено до идването на огледната група.
От св.Т. Т. бил предаден един брой сгъваем нож с дървена дръжка с
дължина около десет см., като за предадения предмет в протокола било
записано саморъчно от св.Т. “Предавам 1 нож които беше поставен от D.D.“.
Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който се изготвили
фотоснимки като предмет на огледа бил автомобила БМВ, модел „Х5“, с
регистрационен № *******, при който оглед се констатирало, че двете задни
гуми марка Мишелин са разхерметизирани като на задна дясна гума се
наблюдава разрез с дължина от 6 см, а на задна лява разрез с дължина от 3 см.
На свидетелите М., И., Г. и Т. били извършени разпити като било започнато
7
досъдебно производство.
След инцидента св.М. изпитал силен страх от разигралата се ситуация,
което формирало притеснения от възможността за среща с личността на
подсъдимия, при което започнал да наблюдава през терасата на обитавания от
него имот на ул.******* 93 в гр.София дали Д. не се намира пред
кооперацията, когато се налагало да излиза от страх за физическата си
сигурност.
Вследствие на преживяното събитие и страх от М., същият взел решение
скоро след инцидента да напусне имота на ул.******* 93 в гр.София и да
живее на друго място, тъй като се страхувал за своята сигурност дори в
собствения си дом. В Лев инс АД била заведена щета от А. М. с претенция
подмяна на задни лява и дясна гума на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“, с
регистрационен № *******, като било съставено опис заключение №5000-
1501-22-250034, като впоследствие от подс.Д. бил направен превод на
07.04.2022г. на сумата от 423.82 лева към Лев инс АД по личен регрес по
повод същата щета.
Вещите лица по назначената СППЕ заключили, че св.М. е психично
здрав и може пълноценно да участва в наказателното производство, защото
няма данни за дефицит или интелектуална редукция, които да са пречка за
правилна фактическа ориентация и адекватно на него отреагиране, като същия
е изпитал реален страх за живота си, вследствие на отправените му закани за
убийство и действията на Д. при отправяне на тези закани.
Въззивният съд установи, така изложената фактическа обстановка,
отчитайки факта, че пред настоящата съдебна инстанция бяха събрани нови
доказателства, които измениха фактическа обстановка установена от първата
инстанция.
Изводите на настоящата съдебна инстанция се основават на
доказателствената оценка на следните доказателства и доказателствени
средства:
гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите А. М.,
И.Г., И. И., А.Н., А. И., Т. Т., В. Д., П. Б., обясненията на подсъдимия Й. Д.,
както и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК показания на
свидетелите А. И., А.Н., И. И. и И.Г.;
писмени доказателства: Докладни записки, Протокол за доброволно
предаване, копие на разписка №020001536520184 от 07.04.2022г., копие на
фактура от 14.01.2022г. с фискален бон и заверено копие на опис заключение
№5000-1501-22-250034 по щета, справка за съдимост на Й. Д., заверени копия
на психологическо изследване на Д. от 20.06.2018г., Етапна епикриза от
20.06.2018г. Епикриза от ЦПЗ София, Експертно решение 2445
122/10.07.2018г., Експертно решение 90861 от 113/31.10.2022г, Етапна
епикриза от 07.10.2022г. Направление за ТЕЛК от 23.08.2022г., Епикризи от
09.05.2016г. и 23.04.2016г. от София мед АД, Образна диагностика от
31.05.2023г, от УМБАЛ Пирогов, Амбулаторни листи от 01.06.2023г. събрани
в хода на досъдебното, първоинстанционното и въззивното производство по
ВНОХД№2518/2023г. на СГС, заверени копия от протокол за предаване на
8
въвод във владение на недвижим имот по ИД№ 20188380405180/30.07.2020г.,
Етапна епикриза за периода от 01.01- 02.12.24г. за подсъдимия Й. Д. от
02.12.2024г.; Експертно решение № 90799/44 от 06.03.2023г. на ТЕЛК II,
касаещо подсъдимия Й. Д.; Удостоверение на МП за участие в програма за
обществено въздействие „Изграждане на социални и комуникативни умения“
от 16.10.2023г.; Акт за установяване на административно нарушение
№74587/2020г.; Наказателно постановление №9182/2020г. на 3-то РУ- СДВР с
разписка от 16.12.2020г.; Документ за осъществяване на прием в 03 РУ-СДВР,
заведени с вх. № 209543 от 16.12.2020г.; Жалба от подсъдимия Й. Д. до СРС
чрез началника на 3-то РУ-СДВР от 16.12.2020г.; Заповед за задържане на
лице с рег. №22733- 1992 от 30.07.2020г. събрани в хода на настоящото
въззивно производство,
писмено доказателствено средство: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.01.2022г. на лек автомобил БМВ модел Х5 с
рег.номер ******* ведно с фотоснимки,
веществени доказателства: един брой нож със сгъваема дръжка,
компакт-диск съдържащ записите на разговорите на пострадалия с телефон
112, както и
способи на доказване: заключение на съдебно- оценителна експертиза,
заключение на съдебно- психиатрична експертиза и психологична експертиза,
заключението на съдебната техническа експертиза.
В жалбата е релевиран довод за незаконност на съдебния състав,
постановил атакуваната присъда. В пледоарията си защитника е обосновал и
твърдение за нарушение на принципа за неизменност на състава на съда по
чл.258 ал.1 от НПК. Тези обструкции на защитата следва да бъдат обсъдени
първи, доколкото тяхната основателност предполага нарушение на основни
принципи на НПК, каквито са заложени в чл.10 от НПК, чл.13 от НПК, чл.14
от НПК и чл.18 от НПК.
Касателно наведените твърдения от страна на защитата, за незаконен
състав, обоснована с твърдението, че съдебния състав е изразил пристрастност
и предубеденост към обвинителната теза, която е намерила обективен израз в
отказа на съда да уважи исканията им и да се отведе от разглеждане на делото,
след като недвусмислено е демонстрирал предубеденост в производство по
чл.270 от НПК, настоящата съдебна инстанция ги смята за неоснователни.
Съдът, който разглежда делото, следва да бъде „независим“ и
„безпристрастен“ по смисъла на чл. 10 НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. Законовото
положение на чл. 29, ал. 2 НПК гарантира на подсъдимия правото на
„непредубеден“ съд по силата на чл. 6 от ЕКПЧ, като в състава на съда не
следва да участват лица, които предварително са изградили убеждение по
делото.
Безпристрастността на съда, акумулира обективна и субективна липса
на предубеждение или пристрастие при разглеждане или решаване на делото.
Обективният критерий за безпристрастност е свързан с реда и начина на
правораздаване, който трябва да изключва положение, при което съдията да е
изпълнявал различни решаващи функции в рамките на един и същи
9
наказателен процес в друго процесуално качество или като редови участник в
процеса, както и да е еднакво отдалечен от страните с оглед каквито и да било
обвързаности от родство, приятелски отношения, семейно положение, с някоя
от страните. Субективният критерий е свързан с личното поведение на
съдията, което да поражда съмнение за неговата „безпристрастност“ от изхода
на делото. Предубедеността на членовете на съдебния състав предполага
събрани доказателства, въз основа на които да се направи положителен извод,
че у съдиите е била формирана предварителна позиция по изхода на делото,
която е препятствала възможността им да се произнесат по вътрешно
убеждение, основано на събраните доказателства и закона.
Оплакването за липса на безпристрастност от страна на състава включва
твърдение от страна на защитата, че в производството по чл.270 от НПК от
страна на председателя на състава и докладчик по делото са употребени
изрази, при което е обсъждано деянието, както от обективна така и от
субективна страна, като съдебния състав си е позволил индиректно да приеме,
че деянието е извършено от Д. умишлено, като е обсъждал намерение за
убийство от страна на подсъдимия. Отказа да се уважи искането на защитата
за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия е ясно мотивиран и в
съответствие с установените стандарти в чл.5, т.4 от ЕКПЧ. Това решение е
било взето от съдебния състав като е посочено, че в тази връзка са събраните
по делото доказателства и изготвените експертизи. Коментарът на съда, че от
механизма на извършване на процесното деяние, посочен в обвинителния акт,
за което има обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия
характеризира дееца с изключителна степен на обществена опасност, тъй като
е особено дръзко по своята същност-използван нож в комбинация със
заканителни слова, сочещи към директно намерение за убийство по своето
съдържание охарактеризира дееца, и в частност не може да наведе до извод,
че състава на съда е взел становище по вината на подсъдимото лице,
доколкото съставлява коментар именно на отразеното в обвинителния акт. По
своя смисъл сочения коментар не води до извод за предварително формирано
становище на състава или на който и да било негов член относно
осъществяване на деянието от подсъдимия от субективна страна от гледна
точка на намерение включено в субективната страна на престъплението.
Съдът не е изразил становище в производството по чл.270 от НПК по
годността на определени доказателства или доказателствени средства, а е
сторил оценъчна дейност спрямо доказателствената съвкупност, която е
допустима, като е коментирал съдържимото намерение на подсъдимия в
обвинителния акт, но не е твърдял, че деянието е осъществено умишлено.
Вярно е, че употребения израз не е дотам юридически издържан, но от това
обстоятелство извод за предварителна предубеденост не може да бъде
сторена, както спрямо председателя на състава така и по отношение на
останалите членове на съда.
Оплакването за „предубеденост“ на състава, постановил осъдителната
присъда от страна на защитата, е основано на анализа на доказателствата и
средствата за тяхното установяване, който, както твърди защитата сочи на
обвинителен уклон. Въззивната инстанция преценява, че при анализа на
10
доказателствата и средствата за тяхното установяване са спазени
процесуалните изисквания по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика,
тоест, правилността на формираното вътрешно съдийско убеждение по
релевантните факти е гарантирана. При анализа е проявен аргументиран
процесуален подход, при който отделните доказателства са оценени в
контекста на останалите такива, като е проследена логическата връзка между
тях и взаимната им обусловеност. Макар въззивния съд да е на различно
становище относно процесуалната годност на част от доказателствата и
доказателствените средства не може да се твърди, че това сочи на
обвинителен уклон от страна на първоинстанционния състав. Отказът на
районния съд да уважи отделни искания на защитата е съобразен със
законовите изисквания и вътрешното му убеждение дали присъединяването на
същите към доказателствената основа ще доведе до изясняване на
обстоятелствата по делото като няма събрани никакви доказателства въз
основа, на които да се направи извод, че у съдиите е била формирана
предварителна позиция по изхода на делото, която е препятствала
възможността им да се произнесат по вътрешно убеждение и само въз основа
на доказателствата по делото. В конкретния случай първата инстанция не е
дала основания да се счита, че е предубедена. Индивидуализацията на
наказанието и определянето на размера му /които като резултатно решение на
съда са аргумент на защитата за извод за предубеденост/ е сторена въз основа
на анализ и съпоставка на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства
касателно подсъдимото лице и съобразяване на обществената опасност на
деянието и дееца. Вземането на решение от страна на първоинстанционния
съд по наказанието е проследима деятелност адекватна на първоначалните
заключения на съда.
По отношение на второто наведено твърдение за наличието на незаконен
състав постановил първоинстанционната присъда въззивния съд намира
следното:
В конкретния случай цитираното заседание от защитата от дата
11.08.2022г. е било с предмет чл.270 от НПК и е проведено преди
разпоредителното заседание, което е от дата 15.09.2022г. Защитата
аргументира твърдение, че състава на съда произнесъл се във въпросното
съдебно заседание не е следвало да бъде променян доколкото по делото е бил
даден ход по същество и състава на съда не подлежи на промяна от момента, в
който по делото е внесен обвинителен акт и са поставени за разглеждане
въпросите касателно наказателната отговорност на подсъдимият. Настоящата
инстанция констатира, че в съдебното заседание от 10.08.22г. са участвали
председателя на съдебния състав и съдия докладчик съдия Николай Урумов,
както и съдебен заседател С.М., като съдебния заседател С. И. не се е явила
поради уважителни причини. Двете съдебни заседателки са били избрани чрез
системата за случайно разпределение, за което са приложени протоколи по
НОХД, както и за съдията докладчик съдия Николай Урумов. Съдебния
заседател С. И. не се е явила поради уважителни причини, което е отбелязано
в протокола, поради което производството по чл.270 от НПК е било насрочено
за 11.08.2022г., като е разпоредено същата да бъде уведомена за датата на
11
следващото съдебното заседание, а за производството по чл.270 от НПК да се
избере друг съдебен заседател, който да встъпи в състава на съда. Такъв е бил
избран чрез системата за случайно разпределение, за което протокол е
приложен по делото и това е бил съдебен заседател Н.Г. и именно той е
участвал в състава на съда в провелото се съдебно заседание по чл.270 от НПК
на 11.08.2022г. Във всички останали съдебни заседания, включително в
разпоредителното заседание, във всички заседания в които е бил даден ход и е
продължило съдебното следствие, включително и съдебното заседание, в
което е постановена присъдата от съда, състава на съда се е състоял от
председател съдия Николай Урумов и съдебни заседатели С. И. и С.М..
Съгласно чл. 258, ал. 1 НПК делото се разглежда от един и същ състав на
съда от започването до завършването на съдебното заседание. Неизменността
на съдебния състав, пряко свързана с принципа за непосредственост, е
основна характеристика на същинското съдебно заседание, като целта е един
и същ съдебен състав да събере доказателствената съвкупност и посредством
анализ на същата да постанови крайния съдебен акт. Принципът на
неизменност на състава на съда е относим единствено към действията,
насочени към събиране и проверка на доказателствените материали в хода на
съдебното следствие, доколкото посредством тези действия се осъществява
същинската дейност на първостепенния съд и се решават въпросите по чл. 301
НПК. Производството провело се на 11.08.2022г. е производство по чл.270 от
НПК и в този смисъл участието в него на съдебен заседател различен от
съдебния състав разгледал и решил делото не представлява отклонение от
принципа на чл.258, ал.1 от НПК, като не представлява отклонение от
принципа и неучастието на съдебния заседател С. И., доколкото съдебния
заседател Г. е бил избран именно поради наличието на уважителна причина за
неявяване от страна на И. в конкретното съдебно заседание на 11.08.2022г.,
която е документирана. В действителност съдебния заседател избран за
състава на съда по делото е била именно С. И., ведно със съдебния заседател
С.М. и съдията докладчик Николай Урумов. Видно от всички приложени
протоколи и предвид гореизложеното, може да се направи безспорен извод, че
първоинстанционната присъда е постановена при наличието на законен състав
и нарушение на принципа на чл.258, ал.1 от НПК няма.
В този смисъл състава на съда не възприема твърденията на защитата за
постановен акт от незаконен състав, който е бил пристрастен и предубеден
изначално към неговия подзащитен.
Проверяваната инстанция е кредитирала изцяло показанията на
свидетеля М. като е посочила, че изявленията на същия намират
доказателствена опора в заключенията на изготвените СППЕ и СТЕ, а освен
това се подкрепят и от обстоятелството, че по делото са налице писмени
доказателства, че гумите на автомобила му в действителност са били
прободени. Освен това, казва първият съд показанията на останалите
свидетели също подкрепят твърденията на пострадалия, макар нито един от
тези свидетели да не е станал пряк свидетел на целия инцидент. Настоящата
съдебна инстанция споделя частично тези изводи на първата инстанция.
Видно е, че показанията на свидетеля М. са последователни и
12
непротиворечиви относно така развилия се инцидент по отправяне на закани
по отношение на него от страна на подсъдимия, употребените от последния
изрази и по описание на поведението на подсъдимия, но единствено до
момента, в който подсъдимия е застанал зад задната дясна гума на автомобила
на св. М. и е спукал последната. До този момент показанията на свидетеля М.
се подкрепят от показанията на св.Т., който сочи че подсъдимия е излязъл от
пицарията видимо силно възбуден и започнал да вика и от заключението на
проведената СТЕ инкорпорираща в себе си обаждането на св. М. на тел.112.
Съдържанието на въпросния разговор установява, че свидетеля е бил
заплашен, че е възприел, че подсъдимия е пиян и че свидетеля е разбрал, че
гумата на управлявания от него автомобил е била спукана с нож. За горните
обстоятелства показанията на свидетеля са хронологични, останали са
непроменени в хода на цялото наказателно производство и съдът им се
доверява доколкото няма доказателствен източник, който да ги оборва. От
друга страна при описание на инцидента, хронологично следващ заставането
на подсъдимия зад задната дясна гума на автомобила на свидетеля
показанията му следва да бъдат съпоставени с показанията на свидетелите И.
И., И.Г., П. Б. и В. Д.. Касателно първите двама свидетели И. И. и И.Г.,
първата инстанция е заключила, че те са имали лични възприятия за част от
фактите по делото, а именно спукването на втората задна гума (лявата) от
страна на Д., както и чулия се гърмеж при перфорацията на гумата. Мнението
на настоящата инстанция се формира от няколко обстоятелства. Според
показанията на свидетеля И.Г. в момента на слизането му пред входа на
кооперацията, където той е стоял от вътрешната страна на решетката, заедно с
детето си същия е възприел спрелият джип пред решетката, като свидетеля М.
все още е бил в автомобила. Хазаина му-св.И. И. при влизането през
решетката е споделил, че джипа е със спукана гума, като Г. е възприел
слизането на св. М. от джипа. В този момент според свидетеля вербална и
каквато и да било друга комуникация между М. и Й. Д. не е имало, като той е
бил ангажиран с отключването на решетката на кооперацията, за да влезе
хазаина му във входа. В прочетения протокол по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 от НПК св.Г. е изложил, че докато е отключвал решетката е
видял Д. Американеца като е чул Д. да казва, че щом съм ти спукал едната
гума ще ти спукам и другата, като след това го е видял да замахва и се е чул
гръм. Защитата е възразила по присъединяването на въпросния протокол от
ДП и е посочила, че разпита в ДП е проведен от районен инспектор, както и че
в протокола има задрасквания. Обструкцията от страна на защитата, че
разпита е проведен от районен инспектор не се възприема от съда с оглед
разпоредбата на чл.194 ал.4 пр.1 от НПК, но касателно втория аргумент и
изявлението на свидетеля в съдебна зала, че положения подпис на поправките
в протокола не е негов, карат съда да формира становище че същия протокол
от досъдебното производство не отговаря на чл.131 от НПК. От друга страна
свидетеля е потвърдил пред съда изцяло съдържанието на прочетеното му.
Към активирането на спомени и потвърждаването на такива изхождащи от
негоден доказателствен източник съдът пристъпва внимателно, но
същественото в случая е фактът, че дори да се възприеме за вярно
13
твърдението сторено от свидетеля в досъдебното производство за изречените
слова от страна на Й. Д., същите по своето съдържание нямат заплашителен
характер към св.М., а обективират намерение за пукане на гуми. Тези
показания на св.И.Г. не възпроизвеждат и спомен за насочване на нож към
свидетеля М. от подсъдимия Д., нито за размахване на нож от подсъдимия в
посока към пострадалия. Същите не документират приклещване на свидетеля
М. между решетката на входа и автомобила от подс.Д., за каквото
свидетелства пострадалия пред първата инстанция, а свидетеля е наблюдавал
процеса на слизането на М. от автомобила и влизането на същия от
вътрешната страна на решетката през цялото време. В тази връзка са и
показанията на свидетеля И. И., който е видял стоенето на Д. до задната лява
гума на автомобила, преминал е покрай автомобила на пострадалия, видял е
заключването на решетката от страна на пострадалия, но сочи че не е чул или
видял никакъв вербален или физически конфликт между пострадалия и
лицето което стояло до гумата на автомобила. Тези показания на свидетеля И.
са неизменни от досъдебното производство и съдът няма основание да не им
се довери. От друга страна разпитаните пред въззивната инстанция свидетели
П. Б. и В. Д. категорично са посочили, че действията на подсъдимия се били
последователни и са включвали пукане на задна дясна гума на паркирания лек
автомобил и незабавно след това задна лява гума на автомобила като
единствено свидетеля Д. е посочил, че Д. нещо си е мърморел под нос. Нито
един от тези двама свидетели, разпитани от въззива, които са били на близко
разстояние и са наблюдавали инцидента от другата страна на улицата не
потвърждават версията на свидетеля М., за това, че след слизането му от
автомобила Й. Д. е тръгнал към него, приклещил го е до решетката в тунела,
насочил е нож към него и го е размахвал настрани наляво и надясно.
Показанията на свидетеля И.Г. пред съда в тази връзка са основния
доказателствен източник на който съдът се доверява. Свидетелят М. е заявил
пред първата инстанция, че от слизането му от автомобила до идването на св.
И.Г. от вътрешната страна на решетката са били изминали двадесет секунди, в
които именно се е извършило соченото действие от страна на Д. по насочване
на нож към него. Видно от показанията на Г., същия е видял слизането на М.
от джипа, придвижването на същия към решетката и подобно действие от
страна на Д. не се споделя от страна на свидетеля, нито се разказва поведение
на пострадалия описано от него. Обективно свидетеля М. след слизането си от
автомобила е видял, че подсъдимия държи нож, с които вече е била пукната
едната гума на автомобила, за което действие св. М. е разбрал още докато е
бил вътре в автомобила. Доказателства за това, че Д. е насочил към М. нож,
след слизането му от автомобила, че го е размахвал в негова посока и че го е
приклещвал в ситуация без изход между решетката на входа и автомобила
няма. Напротив корелацията на показанията и на четиримата свидетели И.Г.,
И. И., П. Б. и В. Д. направена по-горе установява, че взаимодействие между
св.М. и Д. обективираща насочване на нож към пострадалия от подсъдимия
след слизането му от автомобила не може да бъде установена доколкото не е
било възприето подобно действие и поведение от Д. от нито един от
четиримата свидетели очевидци. Съдът ще отбележи и, че в принципен план
14
за насочване на нож от подс.Д. свидетелят М. говори в свойте показания
единствено след слизането си от автомобила, но не и към момента на
отправяне на вербалните закани.
Двама от свидетелите Б. и Д. са наблюдавали ситуацията по пукането на
гумите като подсъдимия и пострадалия са били в гръб. Свидетелят И. И. е
преминал покрай автомобила и е влязъл през решетката във входа малко преди
пострадалия и след пукането на задната дясна гума, а свидетеля И.Г. е
наблюдавал сцената след пукането на задната дясна гума и от момента на
слизането на св.М. от автомобила, като М. и Д. са били обърнати с лице към
него, като Д. е бил вече и все още зад автомобила. Второто обаждане от св. М.
на тел.112 инкорпорирано в СТЕ е 10 минути след подадения първоначален
сигнал и в самия сигнал свидетеля казва: “А, спукал ми е другата гума. Спука
една гума, после спука втората гума на колата и ме заплашва с нож.“
Употребения първоначален израз от пострадалия демонстрира липса на
обективно възприемане на действието, но доколкото свидетеля е чул звука от
разхерметизирането на гумата във второто изречение това е преодоляно.
Всички тези обстоятелства карат настоящия въззивен състав да заеме
становището, че насочване на нож от страна на Д. към пострадалия не се е
осъществило и в този смисъл показанията на пострадалия в тази им част не
следва да бъдат кредитирани. Защитата е възразила в жалбата си за
игнориране на доказателствената основа от първата инстанция формирана от
показанията на свидетелите И. И. и И.Г.. Изложените по-горе съображения на
въззива по показанията на въпросните двама свидетели съставляват и отговор
на така направените възражения на защитата. Първата инстанция е извела
фактологичната рамка приемайки, че сочените двама свидетели не са
възприели въобще действията на подсъдимото лице. Настоящата инстанция
възприема соченото възражение и отрази впечатленията на свидетелите във
фактологията и съответно ги съобрази при правния анализ.
Първата инстанция е дарила с доверие твърденията на свидетеля А.Н.
като е намерила, че той е имал запазен спомен за обстоятелствата, които са
констатирали двамата полицейски служители след пристигането на мястото
на инцидента. Първата инстанция е счела и, че след прочитане на разпита на
свидетеля А. И. от досъдебната фаза на процеса, по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК изложеното от последния в предходната фаза е
потвърдено, поради което показанията на двамата свидетели са
охарактеризирани като дадени в унисон. Настоящата инстанция ще посочи, че
направеното възражение от страна на защитата за съдържанието на разпитите
и на двамата свидетелите в досъдебното производство е частично
основателно. Разпита на свидетеля А.Н. в досъдебното производство е
проведен на 05.01.2022г. от 14.00ч. до 14.30ч., а на св. А. И. е от същата дата,
но е проведен от 14.40ч. до 15.10ч. Разпита на св. А.Н. от досъдебното
производство няма основание да бъде елиминиран. Същият е дал подробни
показания в съдебната фаза касателно причината за посещението на адреса,
състоянието на пострадалия, състоянието в което е бил установен и
поведението на подсъдимия пред полицейските служители, установения нож в
пицарията и предприетите действия от него и другия полицейски служител.
15
Съответно прочетения разпит на този свидетел от досъдебното производство
инкорпорира в себе си и съдържанието какво е било споделено от пострадалия
за естеството на отправените му заплахи от страна на подсъдимия.
Конкретиката на преповторените изрази споделени в досъдебното
производство от свидетеля е показателна. Съдът няма основание да не се
довери на този свидетел, като изводите в тази връзка на първата инстанция са
правилни. Възражението на защитника, че този свидетел е предубеден
доколкото е участвал като подпомагащ орган на ЧСИ в изваждането на Д. от
имот не се подкрепят от доказателствената съвкупност включително и от
писмените доказателства представени пред настоящата инстанция. В
принципен план полицейските служители ежедневно осъществяват действия в
кръга на своите правомощия по отношение на конкретни лица.
Осъществяването на подобни служебни действия не ги прави изначално
предубедени в друга ситуация по отношение на същото лице.
Разпита на св. А. И. от досъдебното производство е абсолютно
идентичен като съдържание с предходния проведен разпит на св.Н., което
обективно не е възможно, поради която причина следва да бъде елиминиран
от доказателствената съвкупност и в тази връзка възражението на защитника е
резонно. Аргументите обаче на защитника, че и този свидетел е предубеден и
поради това съдът не следва да му се доверява въобще не се споделят от
въззива.Посоченото по-горе касателно кръга на правомощията на
полицейските служители важи и тук. Видно от приложената от самия
защитник копие на Заповед по ЗМВР, лицето задържало Й. Д. е с друга
самоличност, а именно В.Х. Г., а и дори да бе същото лице това не формира
извод за изначална предубеденост. Напротив свидетелят добросъвестно е
споделил пред състава, от къде и как познава Д., като съответно е бил
предупреден за наказателната отговорност. Съпоставени показанията на
свидетеля А. И. от съдебна фаза с показанията на свидетеля Н., свидетеля Т. и
с писмените доказателства- докладна записка, протокол за оглед на
местопроизшествие формират извод у настоящия състав, че свидетеля е
добросъвестен в своето изложение пред съда касателно същите обстоятелства,
за които е свидетелствал и св. Н., а именно причината за посещението на
адреса, състоянието на пострадалия, състоянието в което е бил установен и
поведението на подсъдимия пред полицейските служители, установения нож в
пицарията и предприетите действия от него и другия полицейски служител по
викане на дежурната оперативна група. Всички тези обстоятелства и с
горните елиминационни обструкции касаещи разпита на св.И. от ДП карат
настоящия състав да прецени че изводът на първата инстанция касателно
кредитиране на показанията на двамата свидетели дадени пред съда е верен.
Проверяваната инстанция е направила изявление в мотивите към
съдебния си акт, че годни за кредитиране са само показанията, дадени в хода
на съдебното следствие от св.Т.. Подобно заключение би било логично, ако
съдът бе присъединил съм доказателствената основа показанията от ДП, което
той не е сторил. Съпоставени показанията на св.Т. пред съда в първоначалното
им изложение с показанията на св.М. удостоверяват единствено, че подс.Д. е
бил възбуден и е викал нещо, което св.Т. е възприел. Логичен е извода на
16
първата инстанция, че тяхната евентуална значимост е относно
обстоятелството, че свидетеля Т. е присъствал на открИ.ето на представения
по делото нож. Доказателственият анализ обаче на първата инстанция следва
да бъде допълнен.
Разсъжденията на въззива са обосновани от задължението за отговор по
направеното възражение касателно доказателствената годност на протокола за
доброволно предаване, с който е предадено вещественото доказателство по
делото именно от свидетеля Т.. Според показанията на св. Н. от досъдебното
производство, които съда цени като годен доказателствен източник:
„Отстрани на масата се намираше вентилатор от бял метал, зад който видяхме
сгънато джобно ножче с дървена дръжка. Същото, с което А. твърдеше, че са
му били нарязани гумите от Д., и е бил заплашван от същия, че ще го убие и
ще го изяде.“. Свидетелят М. сочи, че е влизал в пицарията, видял е че са
намерили ножа, но няма спомен да са му го показвали и да го е разпознавал.
Свидетелят Т. е казал, че не е видял ножа да се използва от Д., но той е бил на
масата, където е дошъл полицай който го е взел и го е прибрал. Св.Т. не
отрича, че е предал на полицаите нож. На свидетелят е бил предявен
протокола за доброволно предаване от 04.01.2022г, при което свидетеля е
потвърдил, че саморъчно е написал текста в протокола, но е заявил
категорично, че към сочената дата от 04.01.2022г. не е можел да чете на
български език. От тук насетне съдът ще посочи, че не може сочения
протокол за доброволно предаване да бъде надежден доказателствен
източник. Очевидно към момента на съставяне на въпросния документ св.Т. не
е можел да чете на български език и според собствените му твърдения никой
не му е прочел написаното, като казаното важи за протокола за доброволно
предаване и за направения му разпит, който не е присъединен към
доказателствената маса. Какво точно е предал св.Т. в предходната фаза на
процеса не може категорично да бъде установено. Самият пострадал е
посочил, че е разбрал за намерен нож, но дали това е бил ножа употребен за
спукването на гумите не може да се твърди категорично. Фактът, че
въпросния нож е бил на масата където се е хранил подсъдимия /който факт
въззива извежда от показанията на св.Т. дадени пред първата инстанция/ също
не води до извод, че св.Т. е видял Д. да ползва въпросния предаден нож,
каквото заключение е направила първата инстанция. В съдебна фаза св.Т.
макар и да е потвърдил, че саморъчния текст е негов в протокола не е сторил
подобно изявление. Св.Т. не е бил наясно с описаното в протокола за
доброволно предаване като характеристики на въпросния нож при
съставянето му поради причина, че не е могъл да чете на български език
според собствените му изявления. Следва да се отчете и обстоятелството, че
обясненията на подсъдимия по своето съдържание също разклащат
становището на съда, че на първо място въпросния нож е бил употребен от Д.
за спукване на двете гуми, а от друга страна, че представения като веществено
доказателство по настоящето дело нож е именно предадения от св.Т.,
доколкото в протокола е описан като предаден 1 брой сгъваем нож с дървена
дръжка с дължина от 10 см., а представения на вниманието на съда е нож с
дължина на острието от около 10 см. и обща дължина от 20 см. В обяснение
17
дадено от подсъдимия Д. се сочи, че предявеното от въззивната инстанция
веществено доказателство нож със сгъваемо острие, не е използваното
средство за пробождане на автомобилните гуми, а действието е извършено с
друг нож със сгъваемо острие, поставено като ключодържател на ключовете
му. Следва да се отчете и твърдението на подсъдимия, че е викан в трето РПУ
след изискването на вещественото доказателство от настоящата съдебна
инстанция, за да го посочи, както и че категорично това не е ножа, с който е
спукал гумите на автомобила на пострадалия. В този смисъл настоящата
съдебна инстанция кредитира дадените показания от св.Т. пред първия съд, но
елиминира протокола за доброволно предаване като негоден доказателствен
източник.
Показанията на св.П. Б. и св.В. Д. разпитани пред настоящата съдебна
инстанция се корелират помежду си като по-детайлни са показанията на св. Д..
Съдът ги цени и ги съпоставя с изявленията на свидетелите М., И. И. и И.Г..
Същите изясняват пукането на гумите от страна на подс.Д. в
последователност пукане на задна дясна гума и впоследствие на задна лява
гума на автомобила на св.М.. Св.Б. е посочил, че св.Д. му е казал, че Й. пак се
е напил и пак прави глупости, от което следва, че възприятията на св.Д. са
били първи, като именно той е казал на св.Б., че шофьорът на автомобила е
влезнал вътре. Св.Б. е посочил, че е видял подс.Д. клекнал до гумата като е
посочил задна лява гума, като очевидно св.Д. е наблюдавал спукването и на
двете гуми, а св.Б. само на лявата. Съдът единствено не кредитира
показанията на св. Б. касателно обстоятелството, че същия е видял подс.Д. да
излиза от пицарията преди да се приближи от задната страна на автомобила и
да започне да пука гумите доколкото подобни факти не се изнасят от нито
един от свидетелите М., Г. или И.. Двамата свидетели Б. и Д. са посочени от
подсъдимия и са разпитани значителен период след деянието, но това не
омаловажава доказателствената стойност на направените от тях изявления. И
двамата са свидетелствали, че подсъдимия е бил в нетрезво състояние, че е
заобиколил колата на пострадалия от задната страна, че си е мърморел нещо,
че са видели лице, което в същото време влиза през решетката на
кооперацията, както и че други действия не са видели от страна на
подсъдимия. Съдът няма основание да не им се довери. Касателно
направените изявления от страна на св.Б., че подсъдимия при извеждането от
дома му е бил малтретиран от полицийски служители, съдът ще посочи че
соченото твърдение от страна на свидетеля не индивидуализира свидетелите
А. И. и А.Н. като съпричастни с подобна деятелност, а и както бе
акцентирано по-горе в писмените доказателства няма подобни индикации.
Обясненията дадени от подсъдимото лице пред настоящата съдебна
инстанция също следва да бъдат прокоментирани. Подсъдимият не е отрекъл
присъствието си и неадекватното си състояние обусловено от алкохол и
афектно състояние провокирано от спирането на джипа на пострадалия на
ул.******* 93 на 04.01.2022г., в гр.София, което е в подкрепа на
обвинителната теза относно времето и мястото на деянието. Посочил е обаче,
че е спукал гумите на автомобила с малко ножче с размер около 3 см. и е
заявил, че не е имал никакъв разговор с шофьора. Съдът намира, че
18
възползвайки се от правото си на защита подсъдимия избирателно споделя
информацията относно случилото се въпросния ден като се стреми да
обоснове поведение формиращо агресия единствено към автомобила на
пострадалия. Според съда тази версия от страна на подсъдимото лице не
издържа доказателствената съпоставка с останалите събрани доказателства.
Състоянието, агресивното поведение и употребените изрази от страна на
подсъдимото лице до момента на слизането на св.М. от автомобила са
хронологично и детайлно изложени от страна на същия. Корелиращи са
изявленията на този свидетел със записа от телефон 112, с резултата от СППЕ
проведена на въпросния свидетел, с показанията на свидетелите А.Н. и А.
И. отразяващи споделените от свидетеля обстоятелства и не на последно
място с цялостното поведение на св. М. след въпросното събитие,
включително и фактът на напускане на обитавания от него апартамент на
адреса.
Настоящата съдебна инстанция намира за адекватно становището на
първоинстанционния съд, че заключението на СППЕ на пострадалия,
изслушано в съдебно заседание следва да бъде дарено с доверие, защото е
дало обоснован научен отговор на поставените му задачи и е изготвено от
компетентни вещи лица. От сочената експертиза се установява, че
пострадалият М. не боледува от психично заболяване, както и че по време на
инкриминираното деяние, същият изпитал реален страх за живота си, породен
от отправените към него заплахи. Същото е становището на въззивната
инстанция, касателно заключението на СТЕ, кредитирано в цялост от
проверявания съд като намира същото за компетентно, обективно и
изпълнило в цялост така поставената му задача.
Неоснователно е възражението на защитата, че първия съд е следвало да
назначи психиатрична експертиза на подс. Д.. Т.а искане бе отправено в хода
на съдебното следствие и пред въззивния съд. Представените и пред
въззивната инстанция писмени и събраните гласни доказателства, както пред
първата инстанция така и пред въззивния съд не обосноваха съмнение относно
възможността на подсъдимия да разбира и ръководи постъпките към момента
на осъществяване на инкриминираното деяние. С оглед на което нито за
районния съд, нито за въззивния не се е обективирала причина, касаеща
съмнение относно здравословното състояние на подсъдимото лице
задължаваща всяка от инстанциите да назначава подобна експертиза.
Касателно писмените доказателства и доказателствени средства
проверяваната инстанция е посочила, че е извела фактическата обстановка
обстановка по делото въз основа на писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествието; протокол за доброволно
предаване, както и останалите писмени доказателства, прочетени и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК.
Становището на въззивната инстанция касателно протокола за доброволно
предаване бе изложено по горе и съдът не намира основание да го преповтаря.
Приложените свидетелство за съдимост и справката за криминалистически
регистрации обосновават съдебното минало на подсъдимия и определят
същия като лице със завишена обществена опасност. Настоящата инстанция
19
ще допълни, че приложените докладни записки подкрепят показанията на
свидетелите Н. и И. в частта им за времето и мястото на посетеното
местопроизшествие, както и обстоятелството че впоследствие същото е било
посетено от ДОГ. Несъстоятелно е възражението на защитата относно
обстоятелството, че на местопроизшествието оглед не е извършван доколкото
е наличен протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2022г. на лек
автомобил БМВ модел Х5 с рег.номер ******* ведно с фотоснимки изискани
във въззивна фаза документиращи местоположението на съответното
превозно средство и времето на осъществяване на инкриминираните
действия.
Приложените в досъдебното производство копие на фактура от
14.01.2022г. с фискален бон и заверено копие на опис заключение №5000-
1501-22-250034 по щета установяват факта, че в действителност щетите
нанесени на лекия автомобил от страна на подсъдимото лице са били
възстановени.
Приложените пред въззивния съд заверени копия от протокол за
предаване на въвод във владение на недвижим имот по ИД№
20188380405180/30.07.2020г., Акт за установяване на административно
нарушение №74587/2020г.; Наказателно постановление №9182/2020г. на 3-то
РУ- СДВР с разписка от 16.12.2020г.; Документ за осъществяване на прием в
03 РУ-СДВР, заведени с вх. № 209543 от 16.12.2020г.; Жалба от подсъдимия
Й. Д. до СРС чрез началника на 3-то РУ-СДВР от 16.12.2020г.; Заповед за
задържане на лице с рег. №22733- 1992 от 30.07.2020г. са представени от
защитата и целяха да обосноват предубедеността на свидетелските показания
на свидетелите Н. и И., но доколкото същите бяха съпоставени от съда с
показанията на въпросните свидетели съдът ще отбележи, че установяват
факта на обстоятелството, че ЧСИ е извършил въвод в дома на подсъдимото
лице и това е било осъществено с помощта и на полицейски служители, един
от които е бил св.И. според собствените му показания, но това не води до
формиране на основание за дискредитиране на показанията на въпросните
свидетели.
Приложените заверени копия на психологическо изследване на Д. от
20.06.2018г., Етапна епикриза от 20.06.2018г. Епикриза от ЦПЗ София,
Експертно решение 2445 122/10.07.2018г., Експертно решение 90861 от
113/31.10.2022г, Етапна епикриза от 07.10.2022г. Направление за ТЕЛК от
23.08.2022г., Епикризи от 09.05.2016г. и 23.04.2016г. от София мед АД,
Образна диагностика от 31.05.2023г, от УМБАЛ Пирогов, Амбулаторни листи
от 01.06.2023г., Етапна епикриза за периода от 01.01- 02.12.24г. за подсъдимия
Й. Д. от 02.12.2024г.; Експертно решение № 90799/44 от 06.03.2023г. на ТЕЛК
II, касаещо подсъдимия Й. Д.; удостоверяват актуалното здравословно
състояние на подсъдимото лице, а Удостоверение на МП за участие в програма
за обществено въздействие „Изграждане на социални и комуникативни
умения“ от 16.10.2023г. обосновават, че същият след деянието е бил включен
за участие в такава.
По отношение на вещественото доказателства: един брой нож със
сгъваема дръжка, съдът, както бе посочено по-горе с оглед на приетата от
20
въззивния съд фактология не споделя становището на първата инстанция, че
подсъдимия е осъществил инкриминираното му с обвинителния акт действие,
а именно насочване на нож към пострадалото лице. Съдът намира и че
съпоставката на годната доказателствена основа не води до категоричен извод,
че представения на вниманието на съда и предявен от въззивния съд на
страните нож е на първо място именно този, с който са спукани двете задни
гуми на управлявания от св.М. автомобил, като съответно и че именно
въпросния нож е бил предаден от св. Т. в досъдебното производство. С оглед
горните съображения съдът намира, че по отношение на соченото веществено
доказателство следва да бъде приложена нормата на чл. 112 от НПК и да бъде
отменено приложението на чл.53, ал.1,б „а“ от НК с въззивното решение.
Касателно приложения диск съдържащ записите на разговорите на
пострадалия с телефон 112 същият следва да остане по делото.
С действията си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, за което му в повдигнато обвинение, а
именно – по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Правилно от обективна страна първоинстанционният съд е приел, че на
04.01.22г. около 13.30ч. в гр.София, ул.******* №93 подсъдимият Д. се
заканил с убийството на св. М. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – изрекъл думите „Ще те убия и ще
те изям!“. За да бъде съставомерно престъплението чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 от
НК от обективна страна е необходимо заканата за убийство да е отправена по
такъв начин, че да е от естество да възбуди основателен страх за живота на
пострадалия, без да е необходимо той действително да се е уплашил за своя
живот. Според първата инстанция този израз сочи на закана за живота на
пострадалия. И според настоящата инстанция това е така. Налице е конкретно
изявление за убийство, което е било възприето от пострадалия като закана за
прекратяване на живота му. В тази връзка следва да се анализират
споделените впечатления от самия пострадал, който е заявил че словата са
били изричани от подсъдимия крещейки, многократно, ясно и недвусмислено,
като и последния се е намирал в състояние охарактеризирано от самия
пострадал като „Аз по-ядосан човек не съм виждал“. Районният съд е
посочил, че следва да се има предвид и обстоятелството че Д. е блъскал по
колата и е направил опити да отвори вратите на автомобила, за да се
саморазправя с пострадалия М., с които охарактеризиращи поведението
констатации на проверяваната инстанция въззива също е съгласен.
Настоящата инстанция не се съгласява единствено с направените
заключения от първоинстанционния съд, че подсъдимия е насочвал и
размахвал нож към пострадалия. Безспорно както бе посочено по-горе при
доказателствения анализ пострадалия е разбрал за това, че задната му дясна
гума е спукана. Съдът намира, че същия е възприел носенето на нож от страна
на подсъдимия Д., доколкото самия пострадал в разпита му говори, че е видял
нож, но насочване на нож в посока към пострадалия и размахване на такъв не
може да бъде установено от така събрания доказателствен материал. За това
инкриминирано фактическо действие подсъдимия следва да бъде оправдан,
доколкото не се доказа подсъдимия Д. да е насочвал след изричането на
21
заканите нож срещу пострадалия М..
Категорично и демонстративното спукването на двете гуми на джипа на
пострадалия от страна на подсъдимия /действие което последния не отрича/,
съпроводено със съответните накланяне на автомобила, още докато
пострадалия е бил вътре и съответните шумове от разхерметизирането на
двете гуми, от което са се чули гърмежи, при един от които дъщерята на св. Г.
се е напикала са довели до стресова ситуация в съзнанието на пострадалия и
до формиране на формиране на моментална представа в съзнанието на
пострадалия, че е възможно подсъдимия Д. да реализира заканата си.
Създало се е включително впечатление у пострадалия относно
решителността на намерението на Д. да реализира наистина заканата, макар и
това да не е съществен елемент от обективна страна за съставомерност на
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. СППЕ на пострадалото лице в
този смисъл е категорична в становището си, за това че св. М. е изпитал
реален страх за живота си. В разпита на вещите лица пред първата инстанция
вещите лица са посочили, че дори пред тях пострадалия не е пожелал да
сподели новия си адрес, което съответно индикира наличие на последващи
промени в социалното поведение на пострадалия вследствие на преживяната
тежка стресова ситуация. Те се потвърждават и от самия пострадал пред
съдебната инстанция като свидетеля е споделил, че напуска апартамента едва
след като се увери, че подсъдимия не се намира пред имота, както и че
въпреки направените опити за комуникация от последния ги е отбегнал и в
крайна сметка е напуснал имота.
Защитата отправя изначално обструкции в процеса, че прокуратурата не
е инкриминирала последната част на употребения израз от страна на
подсъдимото лице, като сочи че израза „Ще те изсера!“, доказвал липсата на
съставомерност на заканата, тъй като води до обективна невъзможност за
осъществяването и. Действително употребените изрази от страна на
подсъдимото лице са: „Ще те изкормя, селянче, ще те убия, ще те изям и ще те
изсера“, както е споделил пострадалия пред първата инстанция. Прокурорът е
инкриминирал израза „Ще те убия и ще те изям.“, за които израз се е
произнесъл и първоинстанционния съд. Цялостно употребения израз от
подсъдимото лице по своето съдържание не е обективно невъзможен, с оглед
характеристиките на човешката природа. Състоянието, поведението и
отношението на подсъдимото лице възприето от пострадалия по никакъв
начин не са предполагали несериозност на така отправената закана. Не следва
да се игнорира предхождащото поведение на подсъдимия по отношение на
св.М.. Подс.Д. е настоявал непознато за него лице да го закара до Сточна гара
и при отказа на пострадалия видимо се е ядосал, като още тогава пострадалия
е възприел, че подсъдимия е в нетрезво състояние. Изначално поведението на
подсъдимия е било неадекватно, нахално и проявената от него заплашителна
арогантност и вербален цинизъм по отношение на пострадалото лице видимо
са ескалирали след завръщането на св.М. на адреса на ул.******* 93. Следва
да се отчете и показанието на пострадалия, в които същия е отбелязал, че е
виждал подсъдимия да чупи стъклата на въпросната пицария на адреса, от
което може да се направи логичната препратка, че пострадалия е имал
22
наблюдения към личността на подсъдимото лице макар и инцидентни и
изначално е възприел същия като агресивен и неуравновесен човек.
Изречените слова в този смисъл, които не са инкриминирани от прокурора,
предхождащи и следващи съставомерната закана единствено засилват
емоционалното и ситуационното въздействие на словата казани от Д. и по
никакъв начин не водят до извод за обективна несъставомерност.
СРС е приел, че извършено от Й. Д. е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, като въпреки констатираното обстоятелство, че подсъдимият е
бил под въздействието на алкохол, съдът не е установил никакви данни, които
да сочат, че той не е могъл да възприема обективната действителност
правилно, поради което не са и налице съмнения досежно неговата
възможност да контролира постъпките си, които напълно е съзнавал и чиито
последици е искал да настъпят в обективната действителност. Позовал се е на
практиката на върховната инстанция закрепена в ТР № 53/89 г. по н. д. №
47/89 г., ОСНК на ВС, прогласяваща, че не е необходимо към момента на
деянието – когато отправя заканата – деецът да има предварително оформено
решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на това
решение. Първата инстанция е отговорила и на изтъкнатите доводи от страна
на на адв. Т., че била налице фиксация от страна на подсъдимия към
автомобила на пострадалия, а не към неговата личност, като е посочила, че
действията на дееца сочат точно обратното – посегателството върху колата е
извършено след словесните закани, а посегателството върху автомобила
(блъскане и удряне по него, както и спукването на задните му гуми) са
действия, които са показателни именно за намерението на дееца да се
саморазправя физически с пострадалия. Тези констатации от страна на
първата инстанция относно обхвата на субективната страна от страна на
подсъдимото лице са истинни, споделят се от втората инстанция, поради което
възражението на адв.Т. не се възприема от съда. Защитникът е изтъкнал в
пледоарията си, че важен елемент от субективната страна е лицето отправящо
заплаха да знае съдържанието на така отправената заплаха и същевременно да
съзнава, че тя е възприета от заплашения като действителна такава. Съдът, ще
посочи че със сигурност съответната заплаха следва да е можело да достигне
до заплашения т.е. да е било възможно да бъде възприета от него. В случая
заканата не само е била отправена от близко разстояние, на български език,
достигнала е до заплашения, но е била придружена и с поведение
обективиращо намерение за саморазправа с удари по прозорците и вратите,
опит да се отвори предната врата, които обективно установяват характера на
взаимодействието, което подсъдимия е желаел и което е вербализирал със
заканата и обективирал с посочените по-горе телодвижения. Обструкциите на
адв.Т., че в случая се касае единствено за деяние по чл.216 от НК, не се
възприемат от втората инстанция. Районният съд е отговорил в мотивите на
соченото възражение. Настоящата инстанция ще добави, че цялостното
поведение на подсъдимото лице предхождащо действията му по пукане на
гуми установява субективната съставомерност на деянието на извършителя,
поради обстоятелството, че за формата на вината се съди по осъществените
действия и постигнатия резултат за резултатните престъпления, каквото
23
именно е престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. В случая действията
на подсъдимия преди пукането на гумите са достатъчно конкретни като
вербален израз и поведенческа изява, за да се предполага субективна
несъставомерност.
Защитата е възразила, че така наложеното наказание на подсъдимия е
явно несправедливо. Настоящата инстанция се съгласява с това възражение,
но ще изтъкне, че при индивидуализацията на наказанието от страна на
районния съд са отчетени законосъобразно като отегчаващи вината
обстоятелства съдебното минало на подсъдимото лице и факта, че деянието е
извършено в изпитателния срок на друго осъждане при пълно чувство за
безнаказаност и незачитане на обществените порядки, включително и това, че
деецът е използвал физическа агресия спрямо пострадалия и всичко това се е
случило на публично място, посред бял ден. Тези изводи на първата инстанция
са верни и се споделят в цялост от страна на въззива.
Първоинстанционният съд е приел като смекчаващо вината
обстоятелство, здравословното състояние на подсъдимия като е заключил, че
лицето страда от хепатит и персистираща тревожност, но доколкото сочените
заболявания се лекуват с медикаменти и по отношение на тях може да се
провежда терапия и в пенитенциарно заведение. Констатирана е от първата
инстанция и завишена обществена опасност на дееца, с оглед характера на
осъжданията му. Пред районния съд са били депозирани медицински
документи удостоверяващи здравословното състояние на подсъдимото лице
от периода 2016г.-2018г. Изводите на първата инстанция относно
здравословното състояние на подсъдимия и възможността му да пребивава в
затворническа среда следва да бъде ревизирани. Пред настоящата съдебна
инстанция бе представено Експертно решение № 90799 от 06.03.2023г. видно,
от което подсъдимия е с ТНР 72 % като е с диагноза: паническо разстройство
/епизодична пароксизмална тревожност/, хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност, хроничен персистиращ хепатит, увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, трайни функционални нарушения. Най-приближена към
настоящия момент е представената етапна епикриза от ДКЦ София мед
ЕООД от 02.12.2024г. където като основна диагноза са отразени увреждания
на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия, а като придружаващи заболявания и усложнения
увреждания на лумбо-сакралните коренчета, атипична лицева болка,
паническо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност/, световъртеж
от централен произход и психосоматично разстройство като е препоръчано
представяне на ТЕЛК за преосвидетелстване. Установеното здравословно
състояние на подсъдимото лице от настоящата съдебна инстанция следва да
бъде отчетено като силно смекчаващо вината обстоятелство доколкото е
очевидно, че същото е претърпяло значителен и бърз регрес от датата на
постановяване на присъдата от първата инстанция от една страна, а от друга
актуалното медицинско обследване на подсъдимия предполага ново
преосвидетелстване с оглед значително влошено здравословно състояние.
Определената нетрудоспособност на подсъдимия към 2023г. вече е била 72%
24
като броя на диагностицираните му заболявания като основни и
придружаващи такива се е увеличила. Видно от приложените медицински
документи пред въззивните инстанции хоспитализациите на подсъдимия са
били по спешност и през 2023г. и през 2024г. като при изследвания са
констатирани данни за възпален апендикс със суспектни данни за перфорация
и периапендикуларен абсцес. Реактивни възпалителни промени в съседство.
Чернодробна стеатоза. Аденом на лява надбъбречна жлеза и пулмофиброзни
промени базално с емфиземчатозни булички вдясно, като в медицинската
документация са налице данни и за диагностицирани заболявания през
предходни периоди като язва на дванадесетопръстника, панически
растройства и др.
Цялата тази съвкупност от документирани заболявания, които според
актуалната ситуация следва да се преосвидетелстват, при наличието на данни
за ново влошаване категорично оказват въздействие върху становището на
въззивния съд подсъдимия да пребивава в затворническа среда, като съдът
извърши и съпоставка на медицинската документация със свидетелските
показания на свидетелите по делото относно здравословното състояние на
подсъдимия. Като смекчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд
отчете и възстановяването на щетите от нарязаните гуми на пострадалия
доколкото в тази насока са представени писмени доказателства. Следва да
бъдат посочени като смекчаващи вината обстоятелства процесуалното
поведение на подсъдимото лице в досъдебното производство, първата и
въззивните инстанции, които са били изрядни, както и фактът, че Д. е
безработен, като съответно е и в затруднено материално положение с оглед
обстоятелството, че е бил принудително изведен от дома си вследствие на
осъществен въвод от ЧСИ на 30.07.2020г.
Съгласно становището на въззивната инстанция липсват доказателства
подсъдимия да е насочвал нож към св.М., като същия следва да бъде оправдан
за така инкриминираното му фактическо действие и в сочената част
присъдата на първата инстанция частично отменена като поради тази причина
обществената опасност на деянието на подсъдимото лице очевидно се
редуцира, доколкото изпълнителното деяние е осъществено в случая чрез
употребата на вербални изрази.
Въззивната инстанция намира, че по отношение на подсъдимото
лице следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б. б от НК
и бъде заменено наложеното наказание „лишаване от свобода“ с
наказание „пробация“.
С оглед съдебното минало на Й. Д. настоящия съдебен състав намира,
че спрямо подсъдимия следва да бъдат приложени мерките, визирани в чл.42а,
ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.6 от НК със следната продължителност:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 3 /три/
години с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице 3 /три/ пъти седмично,
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
3 /три/ години,
25
-„Включване в програми за обществено въздействие“,
-„Безвъзмезден труд в полза на обществото“- 150 /сто и петдесет/ часа
годишно за три поредни години.
Именно така оразмерено наложеното наказание “пробация“ ще е
обективно възможно да постигне целите на наказанието, посочени в
разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на подсъдимия.
Продължителността на определените пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1,
т.2 и т.6, е обоснована от факта, че по отношение на Й. Д. наказание
„Пробация“ вече е било налагано по НОХД№20735/2016г., на СРС, в сила от
03.07.2017г., но с минимална законова продължителност от 6/ шест/ месеца,
като явно размера на така изтърпяното наказание не е успял да превъзпита
извършителя и да изпълни специалната превенция заложена в закона. Това
налага при приложението на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия
въпросното наказание „Пробация“ да бъде наложено с максимална
продължителност по отношение на двете задължителни пробационни мерки,
като подсъдимия да бъде включен и в програми за обществено въздействие,
които да акцентират именно върху изграждане на социалните му навици и
умения за законосъобразно поведение. Следва да бъде наложена и четвърта
пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ отново с
максимална продължителност от три години, но доколкото подсъдимия в
действителност е в тежко здравословно състояние полагания „Безвъзмезден
труд в полза на обществото„ следва да бъде определен на 150 /сто и петдесет/
часа годишно за три поредни години. Определянето на четири пробационни
мерки с посочената от съда продължителност според въззивния състав ще
постигне законово изводимите цели по отношение на подсъдимото лице.
Приложението на чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК обосновава изменението
на съдебния акт и в частта относно приложението на разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК, като същият следва да бъде отменен поради липса на
предпоставките за нейното приложение, като същото касае и отнемането в
полза на държавата на основание чл.53,а ал.1, б “а“ от НК на вещественото
доказателство един брой нож със сгъваема дръжка. Вещественото
доказателство следва да остане на съхранение по делото на основание чл.112
от НПК.
В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.
Предвид изложеното и след извършената цялостна служебна проверка
на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция счита ,че
същия следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл, поради което и на
основание чл. 334, т. 6 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК въззивния съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 22.12.2022г., постановена по НОХД № 8817/2022г.
по описа на СРС, НО, 112-ти състав в частта, с която на подсъдимия Й. Н. Д. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ като вместо него на основание
чл.55 ал.1, т.2, б. “б“ от НК му НАЛАГА наказание „Пробация“ при следните
26
пробационни мерки:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност
от 3 /три/ години с явяване и подписване на осъдения пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице 3 /три/ пъти седмично,
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност от 3 /три/ години,
-„Включване в програми за обществено въздействие“,
-„Безвъзмезден труд в полза на обществото“- 150 /сто и петдесет/ часа
годишно за три поредни години.
ОТМЕНЯ приложението на чл.68, ал.1 от НК и чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от
ЗИНЗС.
ОТМЕНЯ присъда от 22.12.2022г., постановена по НОХД № 8817/2022г.
по описа на СРС, НО, 112-ти състав в частта, с която подсъдимия Й. Н. Д. е
признат за виновен по обвинението, за това че на 04.01.2022г. около 13.30ч. в
гр.София на ул.******* № 93 е насочил нож срещу А.П.М., като го
ОПРАВДАВА в тази част на така повдигнатото му обвинение, както и в
частта, с която на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК веществено
доказателство един брой нож със сгъваема дръжка е отнето в полза на
държавата.
На основание чл.112 от НПК вещественото доказателство един брой
нож със сгъваема дръжка да остане по делото.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27