№ 1168
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500794 по описа за 2022 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от жалбоподателите М.Б.Д. и Х.Б.Д.., чрез тяхната майка и
законен представител М.Б.Д., чрез адв. С.Л., с която моли да бъде изменено
постановеното по делото Определение № 758/23.03.2022 г. по в.гр.д. 20225300500794,
като се намали присъдените в полза на Б.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум, а именно 200 лв.
Счита, че постановеното определение страда от пороци, налагащи неговото
изменение, като присъдения адвокатски хонорар е явно прекомерен и завишен, при
съобразяване на правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от същата минималния
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1/3 от минималния размер за
една инстанция, но не по-малко от предвиденото в чл. 11, а последното е 200 лв.
Не е постъпил отговор от насрещната страна Б. К. ДР., получил препис от
молбата, чрез адв. К..
Съдът счита, че молбата е допустима, подадена е в срока за обжалване на
постановеното решение от заинтересована страна по делото. С представените
доказателства с допълнителни молби от 12 и 13.04.2022 г., подадени от пълномощника
на молителите адв. Л., е видно, че молбата за изменение на определението в частта за
разноските е подадена по пощата на 04.04.2022 г., или същата се явява подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:
По настоящото дело 20225300500794 е постановено Определение №
758/23.03.2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на М.Б.Д. и Х.Б.Д.., чрез
тяхната майка и законен представител М.Б.Д., чрез адв. С.Л., против протоколно
определение № 1380/21.02.2022 г. по гр.дело № 18476/2021 г. по описа на РС Пловдив,
като са осъдени жалбоподателите да заплатят на Б. К. ДР. сумата от 400 лв.
представляваща разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Прието е, че с оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на
1
въззиваемия Б. К. ДР. се дължат направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, установени по размер в договор за правна защита и съдействие от
14.03.2022 г.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед
изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско
възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено от страната след като е имала
възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът
да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и
предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да
се запознае с направеното от противната страна искане и представените доказателства
във връзка с разноските, искането за намаляване на разноските може да бъде заявено
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. (в този смисъл трайната практика на ВКС, прим.
Определение № 196 от 29.05.2018 г. по т. д. № 1599 / 2017 г. на ВКС). Отговорът на
частната жалба не се връчва на жалбоподателя, поради което частните жалбоподатели
са узнали за претендираните разноски след постановяване на определението, поради
което за тях с получаването му възниква правото да искат редуциране на размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, а на съда – възможността да се
произнесе по така направеното възражение по 78, ал. 5 ГПК, без което не може
служебно да го изменя.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е
основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и
предвид обстоятелството, че въззивното производство не се е развило в открито
заседание, настоящият съдебен състав счита, че присъденото на адвокатско
възнаграждение в размер 400 лв. е прекомерно. С оглед фактическата и правна
сложност на делото следва да бъде определено такова в минимален размер по чл. 7, ал.
1, т. 7, във вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на минимално предвидения от 200 лв. за
защита в производство по частни жалби. Молбата за изменение на определението в
частта за разноските се явява основателна и следва да бъде уважена, като присъденото
адвокатско възнаграждение бъде намалено на 200 лв..
С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Изменя, на осн. чл. 248 от ГПК, в частта за разноските, постановеното по
настоящото въззивно частно гражданско дело № 20225300500794 Определение № 758
от 23.03.2022 г., като намалява от 400 лв. на 200 лв. (двеста лева) размера на
адвокатското възнаграждение, което М.Б.Д., ЕГН**********, и Х.Б.Д..,
ЕГН**********, чрез тяхната майка и законен представител М.Б.Д., ЕГН **********,
и тримата с адрес град *************************************** са осъдени да
заплатят на Б. К. ДР., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ************************
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3