№ 51
гр. Б., 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Г. Янев
Божана Манасиева
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно административно
наказателно дело № 20241200600926 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано въз основа на
жалба от обвиняемия Г. Х. Г. ЕГН **********, от с. П., общ. П., чрез
защитника му – адв.Т. и е за проверка на решение №87 от 04.06.2023 год.,
постановено по нахд №474/2023 год. по описа на РС Г.Д..
С цитираното решение , решаващия съд е признал обвиняемия Г. Х. Г., с ЕГН
**********, за виновен в това, че на ****год. около 17.20 часа, в землище на с.
Г., обл. Б., на път II - 19, километър 76+400, в посока от с. Г. към гр. С., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Мицубиши Паджеро” с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като се е
движел със скорост от 65 км./час, в следствие на което е предизвикал
пътнотранспортно произшествие - сблъсък в лек автомобил марка „Мазда
1
Демио“ с per. № **** и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на Л. К. М., с ЕГН **********, от с.
****, обл. П. изразяваща се във фрактура на лява ключица, довело до трайно
затруднение на горния ляв крайник за период по-голям от 30 (тридесет) дни-
престъпление по чл.343, ал. 1, бук. „б“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП , като на основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в полза на Държавата в размер на 1000 лева. На основание
чл.343г от НК във вр. с чл.78а ал.4 от НК, РС е наложил на обвиняемия и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
Недоволен от така постановеното решение в жалбата, подадена в срока
предвиден в НПК за обжалване на решението се твърди, че атакувания
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира се неговата отмяна и
признаване на обвиняемия за невиновен по повдигнатото му обвинение, като
защитника сочи, че е убеден в невиността на подзащитния му, в противен
случай щял да претендира прекратяване на производството поради изтекла
абсолютна давност.
След изготвяне на мотивите на съда към атакуваното решение, защитата е
депозирала и допълнение към жалбата си, в което е изложил подробни
съображения срещу решението. Твърди се, че то е постановено при
противоречиви мотиви относно факта каква е била позицията на пострадалото
дете към момента на ПТП, счита също така, че неправилно РС е кредитирал
показанията на свидетелите М.и като непротиворечиви, като всъщност те са
точно такива. Излагат се и доводи за съпричиняване на резултата от бащата на
детето, тъй като той е возил същото без изискващите се по закон- детско
столче и предпазен колан. Защитата твърди също така, че относно механизма
на причиняване на деянието, съдът е преповторил заключението на вещото
лице, без да държи сметка за противоречията на същото със свидетелски
показания. Оспорва и приетото от съда, че причина за извършване на деянието
е ниското правосъзнание на обвиняемото лице. Поддържа искането си за
оправдаване на обвиняемия Г..
В съдебно заседание обвиняемия се явява лично и със защитника си.
Поддържат жалбата и допълнението към нея, както и искането за оправдаване.
Правят искане за повторен разпит на експертите.
В право на лична защита обвиняемия поддържа доводите на защитника, като
сочи, че това е единственото произшествие, което е допускал като шофьор със
30 год. стаж. В право на последна дума счита, че е невинен.
Представителят на Окръжна прокуратура излага доводи, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено при
внимателен докаателствен анализ от РС. Твърди също така, че не е от
съществено значение какво е било местоположението на детето преди удара, а
към момента на същия, считайки, че то е седяло на седалката на задно ляво
място в автомобила. Също така намира, че от докадателствата е безспорно
изяснено, че автомобила, управляван обвиняемия се е ударил в този на
2
свидетеля М., който към момента на удара се е намирал извън пътното платно
и бил спрял автомобила. Намира, че е изяснено, че причината за настъпване на
ПТП е била избраната от обвиняемия несъобразена скорост, като
същевременно посочва, че е безспорно, че едновременното нарушение на
нормите на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП не може да съществува, поради което и Г.
следва да бъде оправдан за нарушение по ал.1. В предвид на твърдението за
изтекла даност посочва, че такава не е настъпила и това възражение е
неоснователно. Пледира атакуваното решение да бъде изменено само в частта
за допуснатото нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП, а в останалата част – да се
потвърди.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното в
жалбата и допълнението към нея, становищата на страните, събраните
докадателства, след като извърши повторен разпит на експретите и цялостна
проверка на атакуваното решение, намира следното:
Фактите по делото са правилно изяснени от решаващия съд и не противоречат
съществено на обстоятелствата, посочени от прокурора в постановлението , с
което е иницирано съдебното производство възприемат се и от настоящия
състав и са следните:
Обвиняемия Г. Х. Г. е от с.П., община П.. Същият не е осъждан, няма данни за
противообществени прояви, семеен, трудово ангажиран. Той е правоспособен
водач на МПС, считано от 1981 год. и има валидно свидетелство за
управление №****, издадено от МВР Пазарджик. Притежава
правоспособност за следните категории: „В“, „М“, “АМ“ и „СЕ“ и през дългия
период в който е водач на МПС е наказван само три пъти с наказателни
постановления. Обвиняемия Г. притежавал към **** год. автомобил
„Митцубиши Паджеро“, с рег.№****, като имал и товарно двуосно ремарке, с
рег.№****, което могъл да прикачи към автомобила и да използва за
платформа/ремарке/ за превозване на автомобили. Познавал се със свидетеля
И.В., който преитежавал автомобил „Рено меган“. На **** од. В. претърпял с
лекият си автомобил ПТП в района след гр.Г.Д. на разклона за с.Г.. Тъй като
автомобила му се повредил, В. позвънил на обвиняемия , с молба да отиде на
мястото на ПТП, да натовари автомобила му и да го превози до гр.П., от
където е В.. След като пристигнал на място, обвиняемия товарил автомобила
на В. на платформата /ремаркето/, закачена на автомобила си „Митцубиши
паджеро“, обвиняемия Г. се качил на мястото на водача, а В.- на предна дясна
седалка и двамата потеглили от района на гр.Г.Д. посока гр.Д..
В същия ден- **** год. свидетеля К. М., баща на детето Л. К. М., с ЕГН-
**********, и двамата от с.****, обл. П., потеглил към гр.Г.Д. със собствения
си автомобил „Мазда Демио“ с per. № ****, за да вземе детето си, което било
при баба си в гр.Г.Д., но се разболяло. След 16 часа, свидетеля М. натоварил
багажа на детето си в автомобила , сложил на задна дясна седалка дрехи на
детето , за да може то да положи глава и да легне и двамата потеглили.
Същият ден, около посочения час времето било динамично, облачно, валял
дъжд, асфалта бил мокър, с намалена видимост, като участъка на пътя от
гр.Г.Д. посока гр.Б. се характеризира с поредица от завои с променлив наклон
3
на терена.
ПРи така описаната пътна обстановка в участъка от с. Г. посока гр.Д.,
свидетеля М., управлявайки автомобила си „Мазда Демио", при излизане от
ляв завой, най-вероятно поради неправилно избрана скорост на движетие,
загубил контрол над автомобила си, при което автомобила започнал да се
плъзга зигзагообразно по пътното платно, завъртял се почти в обратна посока
, ударил се със задния десен калник в страничната мантинела, приплъзнал се
по нея и спрял в ляво на банкета на насрещното –ляво на първоначалната му
посока пътно платно.
Почти непосредствено след като лекият автомобил „Мазда демио“ е спрял в
ляво от пътя, в същия завой, с несъобразена с мократа пътна настилка скорост
от около 65 км/час, с релефа на местността- предстоящ ляв завой и товара,
навлязал управляван от обвиняемия Г.а автомобил „Митцубиши паджеро“, с
прикаченото към него ремарке и натоварения на ремаркето лек автомобил
“Рено“. В резултат на избраната скорост, несъобразена с посочената пътна
обстановка и товара и при излизане от завоя, композицията управлявана от
обвиняемия Г. също изгубила странична устойчивост, като основно причина
за това е първоначално поднасяне на дясно от ремаркето. Създал се въртящ
момент около мястото на закрепване на теглича и автомобила „Митцубиши
Паджеро“ се завъртял на ляво и започнал да се плъзга неуправляемо, под
действието на масовата инерционна сила по дъга на пътното платно.
Обвиняемият задействал спирачната уредба, но независимо от това и факта, че
автомобила е с включено двойно предаване, бутан от ремаркето се плъзнал
под дъга и със задната си дясна част на бронята и резервната гума и се удря в
лявата част на спрелия извън пътя, на банкета на насрещното платно за
движение, лек автомобил „Мазда демио“. Към момента на удара остатъчната
стойност на автомобила на Г. била около 46-47 км/час. Поради голямата обща
маса на композицията, при тази скорост удара е довел до силна
деформацията на лявата част на лекия автомобил „Мазда демио“. Удара е
започнал от преден ляв калник и е бил съсредоточен в предната лява врата,
колона и задна лява врата, като е бил под ъгъл 15-20 градуса. При това
деформираните ламарините са проникнали в купето на разстояние от 0,20-0,30
см. и са притиснали прадната и задната седалки, като към този момент детето
Л. М. седяла на задна лява седалка. Лекият автомобил „Митцубиши паджеро“
в резултат на удара се придвижил напред и избутан от ремаркето спрял зад
автомобила „Мазда демио“, по начина, по който са фотографирани при
извършения оглед на местопроизшествие.
След ПТП и обвиняемия и свидетеля В. излезли от автомобила „Митцубиши“
и отишли до автомобила на свидетеля М.. В този момент спрели и два
преминаващи пътнически буса, с неустановени по делото лица, които също се
притекли на помощ. Установили, че детето Л. М. седи на задна лява седалка и
плаче, като извадили същата от счупеното стъкло на прозореца, а бащата- К.
М. бил изваден от предна дясна врата, поради повредите от ляво и
невъзможността вратата да се отвори. Свидетеля В. позвънил на тел.112 и
малко след това на място пристигнали и полиция -свидетелите С.А.Б. и С.
А.ов Ф. и служители на ЦСМП Г.Д.. Детото било транспортирано до МБАЛ в
4
гр.Г.Д., където била настанена на лечение за един ден с диагноза „фрактура на
лява ключица“.
В хода на ДП са назначени две съдебно-медицински експертизи. Единична,
изготвина от в.л. д. Х. за изясняване вида и характера на уврежданията на К.
М., съгласно която на М. в резултат на ПТП е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота- т.е. причинена лека телесна
повреда. Назначена е и тройна съдебно-медицинска експертиза ,изготвени от
вещите лица д. Т. Х., д-р К. С.Ч. и д-р Г. П.Г., за изясняване на телесните
увреждания на малолетната Л. К. М.. Според заключението на същата , детето
Л. е получило травматично увреждане, което се изразява в счупване на лявата
ключица, като механизъм на причиняване на увреждането, експертите
приемат следното: травмата е получена в резултат на удара между двете
превозни средства, при позиция на детето седнало на задна лява седалка,
където е и намерено след удара. Вещите лица дават този механизъм като най-
вероятен с оглед всички данни по делото- авто-техническа експертиза,
свидетелски показания, като сочат, че не могат напълно да изключат и
възможността травмата да е настъпила и преди ПТП. Според вещите лица,
посоченото травматично увреждане на Л. М. е затруднило движението на
левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни и причинено телесно
увреждане, което се квалифицира като „средна” телесна повреда по смисъла
на чл.129 от НК.
В хода ДП е назначена и химическа експертиза от в.л. В.Ц., експерт-химик при
СНТЛ- ОД на МВР Б. приема ,че в кръвта на К. М. не се констатира наличие
на етилов алкохол. Такъв не е установен и в кръвта на обвиняемия Г..
В хода на ДП е изготвена комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза /КАТМЕ/ и допълнителна такава. От заключенията на двете се
изяснява механизма на причиняване на ПТП, възприет и от съда, и е
изчислена скоростта на движение на управлявания от Г. автомобил от около 65
км/час. Изяснено е от експерта, че тази скорост не е била съобразена с пътя-
навлизане в ляв завой, със състоянието на пътната настилка- мокър път, в
резултат на което и композицията е изгубила устойчивост.Относно механизма
на причиняване на увреждането на детето , намират, че по вероятен е
индиректен механизъм на счупване, при позиция на детето седнало в ляво на
автомобила. Допълнителен аргумент за това сочат, че на задната лява седалка
са намерени стъкла от счупения прозорец, и ако детето се е намирало легнало,
то стъклата са щели да попаднат върху тялото му, а не на седалката, където
обективно са се намирали. Също така експертите сочат, че при завъртане на
автомобила на К. М. той се е ударил от дясната страна в мантинелата, като се е
приплъзнал по нея , без съществени увреждания от дясно на автомобила,
което е видно от огледа на същия от експертите и от огледа на
местопроизшествието.
Така установеното във фактическо отношение дава основание и на настоящата
инстанция, която изслуша непосредствено вещите лица, изготвили КАТМЕ, да
приеме, че обвинението е доказано с необходимият обем за разкриване на
обективната истина, доказателства и доказателствени средства, които са
5
събрани по предвидения процесуален ред.
Настоящият съдебен състав намира, че няколко обстоятелства по делото са
изяснени еднопосочно, без противоречие в доказателствения материал. На
първо място това са времето и мястото на причиняване на ПТП. Тези два
факта са несъмнено установени, защото данни са това се съдържат в
показанията на всички разпитани свидетели /без детето Л. М./, а гласните
доказателствени средства се потвърждават и от писмените доказателства-
протокол за медицинско изследване, епикриза, фиш от спешна медицинска
помощ и протокола за оглед на местопроизшествие. Чрез тях се изяснява, че
деянието е осъществено на **** год. около 17:20 часа, на пътя в района на с.Г.
посока Д. и Б., който път, видно и от протокола за оглед и от автотехническата
експертиза е път 2-19 км.76+400. Въззивният съд намира, че в хода на
производството по делото са събрани и достатъчно доказателства,
посредством които се изяснява и механизма на причиняване на ПТП. Още в
деня на ПТП, почти непосредствено след него и при запазено произшествие,
тъй като на мястото на същия незабавно са се отзовали полицейските
служители- свидетелите Ф. и Б., които били с патрулният автомобил в района
на с.Г., е извършен оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към
същият. В протокола са посочени и мястото на ПТП и разположението спрямо
пътното платно на двата автомобила- композицията с товарното ремарке,
управлявана от обвиняемия Г. и лекият автомобил на свидетеля М..
Непосредственото им, след ПТП местоположение е заснето и от експерт НТЛ
при РУП Г.Д.. Така се изяснява, че и двата автомобила преди ПТП са се
движили посока с.Г.- гр.Д., като след ПТП и двамата автомобила са се
намирали обърнати с предната си част в обратна посока- към с.Д., като лекият
автомобил е изцяло на пътния банкет на обратната му лента за движение, а зад
него се намира автомобила „Митцубиши Паджеро“, като закаченото за него
товарно ремарке е почти перпендикулярно на пътното платно и в по-голямата
си част- на него. За начина по който лекият автомобил се е намирал на банкета
на срещуположната му лента за движение следва да се кредитират
показанията на неговия водач- свидетеля М.. Той изяснява, че мократа пътна
настилка, поради това, че е валяло дъжд и избраната от него скорост са
довели до загубата на контрол върху превозното средство при навлизането му
в ляв завой, занасянето на автомобила , ротацията му, при която е навлязъл в
насрещната лента и при завъртането му се е озовал по начина, описан по горе,
след което е спрял на банкета, прилежащ на лявата лента за движение. Няма
основание да не се кредитират показанията на този свидетел в тази им част,
тъй като те кореспондират и с КАТТМЕ и допълнението към нея, където
вещото лице М. е приел, че несъмнено това е механизма, при който М. се е
озовал на банкета на насрещната на посоката му за движение лента, още
повече, че на бянкета, на място е имало и следи от ротацията на автомобила.
Относно последващото удряне на автомобила на М. от този на обвиняемия,
свидетеля не дава достатъчно данни в показанията си, тъй като твърди, че
веднага се обърнал назад, за да види детето си, което седяло на задната
седалка, като след като се уверил, че тя е наред и в момента в който е обърнал
глава на ляво и видял първоначално джипа с платформата, като в последствие
6
само платформата, като счита, че именно тази платформа се е ударила в лявата
част на неговия автомобил. Относно механизма на причиняване на ПТП
частични данни се съдържат и в показанията на свидетеля В., който се е возил
на предна дясна седалка на джипа на обвиняемия. Той също изяснява, че
малко преди удара бил затворил очи, но чул обвиняемия да вика „Ей, както
става тука ,бе“, след което видял, че джипа поднасял, като в даден момент
платформата ударила джипа, който се озовал също на банкета на
срещуположната му лента за движение и зад лекия автомобил. Не
свидетелства композицията да е удряла лекият автомобил, заявява, че това е
„абсурд“, макар че в показанията си твърди, че вратата от към шофьора на
лекия автомобил била блокирана, което наложило и М. да бъде изваден от
дясната врата на автомобила, без да изяснява по каква причина вратата била
блокирана. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на В. следва да
бъдат кредитирани в по-голямата им част, като приема същите за
недостоверни само в частта в която той твърди, че удар с лекият автомобил е
нямало , а само такъв между джипа и платформата. В тази им част
показанията се опровергават от безспорно установеното от огледа на
композицията, и фотоснимките, направени от експерта М.. Така при огледа и
на двете МПС се установява, че от дясната страна на лекия автомобил на М.
няма съществени деформации, няма счупени стъкла, автомобила се е
приплъзнал по мантинелата при ротацията си, поради това и обективни следи-
сиви-от мантинелата има по дължината му, но няма огъване навътре в купето,
което потвърждава, че автомобила на М. при завъртането си и обръщане на
посоката си на движение се е позиционирал на банкета на лявата му лента за
движение, спрямо първоначалната му посока, като при това по автомобила е
нямало съществени увреждания, а само „претривания“ от мантинелата. Така
твърдяното от В., че удар между композицията и лекият автомобил не е имало
противоречи по съществен начин с описаното в протокола за оглед на
местопроизшествие, от огледа, извършен от вещото лице на автомобила, от
показанията на свидетеля М. и от фотоснимките, направени при двата огледа,
от които е видно, че съществени увреждания по лекият автомобил са от лявата
му страна. Че същият е бил ударен от джипа на Г. е видно от фотоснимките на
последния, като по резервната гума на джипа и по задна дясна броня на същия
има протриване и оставени червени следи –цвета на лекия автомобил. Това, че
джипа на Г. при ротацията си е изблъскван от тежестта на товарното ремарке и
се е завъртял и ударил лекият автомобил, по категоричен начин се приема и
във КАТМЕ. Вещото лице, което е с необходима квалификация и опит да
извърши експертизата, изяснява чрез изчисления и достоверна обосновка, че
това е така, още повече, че същият е категоричен, че уврежданията на лекия
автомобил от ляво са причинени от тяло с много по-голяма маса, каквато е
композицията, защото има не само деформации, а дори и такива, които
навлизат около 0,20-0,30 см. навътре в купето на лекият автомобил. В
подкрепа на този извод- че автомобила на Г. е ударил този на М., съдът
намира, че следва да кредитира и показанията на детето Л. М.. Макар и
същата да е била едва на шест години към момента на ПТП, а показанията да
ги дава в по-късен момент, то твърдението й, че ги е „ударил автомобил“,
7
„усетих само един удар“ се подкрепя от посоченото по-горе, в който смисъл
няма основание поради малката й възраст показанията и да не бъдат ценени
като достоверни, още повече, че се касае за силно стресова ситуация, която е
нормално да остане в съзнанието и на дете. Така от анализа на горните
доказателства и въззивния съд намира, така както е приел РС, че обвиняемия в
следствие на избраната от него скорост на движение от 65 км/час, в резултат и
на мократа настилка не е успял да контролира превозното средство при
движението му в ляв завой и в последица на така несъобразената с пътната
настилка скорост, се е ударил със задна дясна част- резервна гума и калник в
преден ляв калник и в предна лява врата, средна колона и задна лява врата на
част на лекият автомобил на свидетеля М., който по това време бил спрял на
банкета на лявата лента за движение. В резултат на така описаният удар на
детето Л. М., седяща на задна лява седалка е причинено счупване на лява
ключица. Следва да се посочи, че това как е седяло или лежало детето в
автомобила, а от там и възможността при това ПТП да й е причинена
описаната телесна повреда, е едно от основните възражения на защитата,
която твърди, че детето е лежало на задната седалка, като не е било в детско
столче или с поставен обезопасителен колан, поради което е и налице
съпричиняване на резултата. Тези възражения не се споделят от въззивния съд,
поради следното: Във въззивната жалба, защитата сочи, че е налице
противоречие в мотивите на съда, тъй като първоначално е прието, че детето е
лежало на задната седалка, а към момента в който другият автомобил ги удря,
детето е седяло на седалката зад шофьора. Въззивният съд не споделя и това
възражение на защитата, защото доказателствата по делото изясняват именно
тази последователност на положението на детето в автомобила.
Първоначално, след като същото е потеглило с баща си от гр.Г.Д. то е лежало
на задната седалка, което се изяснява от обстоятелството, че при огледа на
автомобила на задна дясна седалка за сложени купчинка от дрехи, там където
е положена глравата на детето. Всъщност това твърди в показанията си и
бащата- свидетеля М.- „просто беше бегнала на задната седалка, не беше на
столче“. Очевидно тази й позиция се е промениле при самокатастрофирането
на техният автомобил, когато тя е заела позиция седнала на задна лява
седалка. В тнази насока следва да се имат в предвид няколко доказателства. От
една страна това са показанията на свидетеля Б., който твърди „мисля, че
момичето е било на задната седалка“, като от своя страна свидетеля В. също
твърди в показанията си по ДП, че „имаше дете зад шофьора и плачеше“. За да
приеме, че детето действително към момента на удара е седяло зад баща си,
съдът кредитира и КАТМЕ и разясненията на вещите лица в хода на
изслушването им пред настоящата инстанция. Вещото лице М. твърди, че
детето е било изправено и на задна лява седалка, тъй като от дясната страна
нито има съществени дефопмации на автомобила на М., нито има сдчупено
стъкло на задна дясна врата. Счупено е стъклото на задна лява врата и ако се
приеме твърдението на защитата , че детето към момента на удара е било
легнало, то нямаше стъклата от счупения ляв прозорец да са на задната
седалка, така, както е констатирано по време на огледа на автомобила, защото
стъклата щяха да са паднали върху детето. Това твърдение се приема и от
8
другото вещо лице д-р Х., според който също това е вай-вероятният
механизъм на причиняване на увреждането на детето. Макар и в тройната
съдебно-медицинска експертиза да се твърди, че не може да се изключи
напълно и друг механизъм, то и тези три вещи лица и КАТМЕ са категорични,
че другото твърдение- че увредата е причинена на детето, докато то е седяло
на задна лява седалка е най-вероятна, поради което и съдът приема за доказан
и този механизъм на причиняване на счупването на ключицата на детето,
което видно от медиценската експертиза е довело до трайно затруднение на
движението на движението на горен ляв крайник за повече от 30 дни-
увреждане, което се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на
чл.129,ал.2 от НК.
Още едно възражение има защитата и то е свързано с твърдение за
съпричиняване на престъпния резултат от водача на другото превозно
средство- свидетеля К. М.. Това твърдение не може да бъде споделено от съда,
защото почива на неправилен анализ. За съпричиняване при ПТП на резултат
може да се говори, само когато и двете МПС са участници в движението. В
случая М. е бил спрял на банкета на лявата лента, съобразно първоначалната
му посока на движение, поради което и към този момент нито е бил на
пътното платно, нито се е движил, поради което и е нямал качеството на
„водач на МПС“ към този момент. С оглед на това няма и как намирайки се
извън пътя със прял автомобил да е съпричинил резултата.
С оглед на гореизложеното и въззивният съд намира, че обвиняемия Г. , при
управление на МПС в следствие на несъобразена с пътната настилка- мокро
време, релеф на пътя и товар,- скорост от 65 км./час е допуснал нарушение на
правилото за движение, визирано в разпоребдата на чл.20,ал.2 от ЗДвП и е
причинил ПТП, в резултат на което на детето Л. М. е причинена средна
телесна повреда.
Въззивният съд намира, че е налице основание за изменение на атакуваното
решение и оправдаване на обвиняемия Г. по обвинението да е допуснал
нарушение на правилото за движение, предвидено в разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, по следните съображения:
Както се посочи по-горе избраната от обвиняемия Г. скорост от 65 км/час,
несъобразена с мократа пътна настилка, с релефа на местността- завоя и с
превозвания товар в ремаркето, е причината за загубата на контрол върху
превозното средство, в резултат на което е допуснато и ПТП-то. Следователно
наличието на нарушение на правилата за движение, визирано в разпоредбата
на чл.20,ал.2 от ЗДвП е в причинно- следствена връзка с настъпилия резултат-
ПТП с причиняване на средна телесна повреда на пострадалото дете. ТР. е
съдебната практика, че не може да има едновременно нарушения на
разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като за да е осъществено
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, загубата на контрол върху превозното
средство трябва да се дължи на друг фактор, извън скоростта и режима на
избраната скорост да не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл Решение № 624 от 5.12.2024 г. на ВКС по н. д. №
9
886/2024 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев и Решение № 9 от
10.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1310/2016 г., I н. о., НК.
Частичното оправдаване на обвиняемия Г. няма как да се отрази върху размера
на наложеното му наказание административно наказание „глоба“, тъй като
районният съд е освободил Г. Г. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., който размер е
минимално предвиденият такъв в разпоредбата на чл.78а,ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение следва да бъде
изменено и да бъде отменено наложеното на Г. наказание „лишаване от право“
да управлява МПС за срок от четири месеца, което му е наложено от РС.
Следва да се отбележи, че в производството по чл.78а, и съгласно ал.4 на
същия текст в правомощието на съда, който налага глобата е преценка на
възможността на обвиняемия да се наложи административно наказание
„лишаване от право“. В случая въззивният съд намира, че това наказание
следва да бъде отменено, тъй като от момента на извършване на деянието до
настоящия момент е изтекъл един продължителен перод от време- около шест
години, в който няма данни за други противообществени прояви на Г.. Също
така, видно от справката му за нарушител , изготвена от сектор Пътна
полиция, той е водач на МПС с дълъг стаж, в който има незначителен брой
допуснати нарушения на правилата за движение, което мотивира съда да
приеме, че той е дисциплиниран към спазване на правилата за движение водач
и деянието, за което е настоящето производство се явява инцидентна проява.
Въззивният съд намира за необходимо да отговори и на последното
възражение на защитата- а това е твърдяна липса на мотиви. Настоящият
състав изразява частично съгласие с този довод на защитата, тъй като видно от
мотивите те заслужават упрек, доколкото не съдържат оттговор на всички
възражения и се отличават с незадълбочен доказателствен анализ и изобщо
липса на мотиви за наказанието „лишаване от право“ да управлява МПС,
което е наложено с атакуваното решението. Това нарушение, допуснато от РС
не е съществено, тъй като макар и незадълбочени, не се касае за липса изобщо
на мотиви, поради което и не е налице основание за отмяна на решението на
това основание и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда, а липсата на мотиви относно наказанието „лишаване от право“ се санира
с отмяната на това наказание от въззивния съд.
При връщане на делото в РС, последния следва да се произнесе по всички
разноски, сторени по делото.
С оглед на всичко изложено и на основание чл.334 т.3 във вр. с чл.337,ал.1 т.5
от НПК, съдът
РЕШИ:
10
ИЗМЕНЯВА решение №87 от 04.06.2023 год., постановено по нахд №474/2023
год. по описа на РС Г.Д., като ОПРАВДАВА обвиняемия Г. Х. Г., с
ЕГН********** от с.П., община П., по обвинението за допуснато нарушение
по чл.20,ал.1 от ЗДвП и ОТМЕНЯВА наложеното административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11