Решение по дело №318/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20201500500318
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                              Р   Е   Ш  Е  Н  И   Е  №260047

                                                                    04.11.2020г., гр.Кюстендил

                                                               В   И М Е Т О  Н  А   Н  А  Р  О  Д  А          

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание, проведено на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                              Председател:Ваня Богоева                                                                                                                                           Членове:Евгения Стамова                                                                                                                                                                       Веселина Джонева

                С участието на секретаря:Любка Николова след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№318/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:

                С решение №251 от 24.03.2020г. по гр.д.№1904/2019г. по описа на Кюстендилския районен съд е признато за установено, по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че К.В.С. с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.“ № 81, вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, представлявано от С.Б.и Г.П., сумата в размер на 10.50 лв. (десет лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена от К.В.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 09.08.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител, на „*****“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване заявлението – 29.07.2019 г., до окончателното заплащане на дължимата сума, за които е била издадена заповед № 779 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1530/2019 г. по описа на КРС.С решението съдът е осъдил К.С.  да заплати на „Състейнъбъл бизнес Солюшънс“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.“ № 81, вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, представлявано от С.Б.и Г.П. разноски в размер на 325,00 лв., в т.ч. 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1530/2019 г. по описа на КРС и разноски в настоящото исково производство в размер на 325,00 лв., в т.ч. 25 лева внесена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

                В срока за обжалване на решението е подадена въззивна жалба от  адв.В.М., пълномощник на К.В.С.,***, а.2.В жалбата се твърди, че не са били представени оригиналните документи на които се дължи претендираната сума, доказателства, че ответника е уведомен надлежно за наличието на задължения в размер на 10.50 лева.Сочи се, че представените писмени доказателства не може да се направи извод, че ищецът е доказал вменените му с доклада обстоятелства.Заявено е, че оспорването касае и присъдените деловодни разноски, като адвокатския хонорар трябва да е съобразен с размера на задължението на ответника.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

В срок е подаден отговор на жалбата от насрещната страна „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД ,ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, ********* №**, вх.**, ет.**, п.к.****, представлявано заедно от С.Б.иГ.Н.П.чрез пълномощника адв.Л., с адрес ***.Изразено е становище, че жалбата е допустима.Позовавайки се на тълкувателно решение №1/09.12.2013г.  тълк.д№1/2013г. на ОСГТК на ВКС за това, че в своята дейност въззивният съд е ограничен до преценка валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а на неговата правилност – само по посочените във въззивната жалба процесуални действия и обосноваността само на посочените негови фактически констатации изразява становище, ответникът твърди бланкетност на подадената жалба, ангажираща въззивния съд единствено със служебна проверка.Същевременно  изтъква, че на основание чл.143 ЗЗД и чл.2.2.4 от договора за поръчителство от 07.11.2014г. „Състейнбъл бизнес солюшънс” АД в качеството си на поръчител е изпратил уведомление на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, както и, че ще изпълни вместо него задълженията му към „Мобилтел” ЕАД, уведомлението е изпратено чрез български пощи на адреса на длъжника, посочен в договор за продажба на изплащане, като пратката е  върнато, като „непотърсена”.Отделно от това с оглед разпоредбата на чл.143 ЗЗД  изразява становище, че задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено за да се избегнат усложнения с оглед плащане на задължението от длъжника, който не знае за плащане от поръчителя, и за да може поръчителят  да узнае за възраженията на длъжника.Когато поръчителят има доверие на кредитора той плаща на свой риск( за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение), ако задължението е съществувало той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията се срещу кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител.Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му – както е прието в решение №306 от 06.11.2014г. на ВКС по гр.д.№185/2014г., ІV г.о.Неуведомяването на длъжника не обосновава недължимост на заплатените от поръчителя суми.Във връзка с възраженията за разноски позовавайки се на приложения списък и установените с Наредба №1/09.07.2004г. размери на адвокатските възнаграждения, представения договор за правна помощ и съдействие в заповедното производство и за исковото производство обосновава твърдение, че присъдените разноски са дължими, определени в съответствие с предвиденото в Наредбата и не са прекомерни.Отбелязва, че при намаляване на разноските по реда на чл.78 ал.5 ГПК съдът не може да преминава под минимума на възнаграждението, определен съобразно чл.36 ал.2от ЗА.Сочи съдебна практика – решения на РС – Варна по гр.д.№4108/2018г., по гр.д.№17788/2017г., 4108/2018г., на СГС по гр.д.№9769/2017г. и РС – Перник по гр.д.№253/2018г.Дължимостта на разноски обосновава с нормата на чл.78 ал.1 ГПК и основателността на предявения иск.Пледира за потвърждаване на решението, претендира разноски за въззивното производство, като прилага договор за правна помощ и съдействие, пълномощни и списък с разноски.

Нови доказателства във въззивното производство страните не са ангажирали.

                Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

                Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:

                Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от „***********“ АД срещу К.В.С., за признаване за установена дължимостта на сумата в размер на 10.50 лв. (десет лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена от К.В.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 09.08.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител, на „*****“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване заявлението – 29.07.2019 г., до окончателното заплащане на дължимата сума, за които е била издадена заповед № 779 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1530/2019 г. по описа на КРС.Ищецът е твърдял, че на 09.08.2016г. между „*****“  ЕАД  и К.В.С. е сключен Договор за продажба на изплащане №*********, като по силата на този договор К.С. е закупил и станал собственик на устройство „SAM Galaxy J5“ със сериен №351807083372808, като се е задължил да заплати продажната цена, съобразно погасителен план към договора.Посочил е, че е била останала непогасена сума до края на срока на Договора в размер на 10,50 лева, която е станала предсрочно изискуема на основание чл.12.3 от Договора.Между ищеца и продавача по посочения договор е сключен Договор за поръчителство( Договор от 07.11.2004г) , по силата на който ищецът се е задължил в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонатите, сключили с „*****“  ЕАД договор за продажба на изплащане.Заявил е, че на основание чл.143 ЗЗД и чл.2.2.4 от Договора за поръчителство от 07.11.2004г. ищецът е уведомил ответника, че ще изпълни вместо него задължението му към „*****“  ЕАД.Поради липса на плащане от длъжника, след като е бил надлежно поканен за това и на основание чл.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2004г. ищецът е заплатил на „*****“  ЕАД сумата 10,50 лева, представляваща дължима от К.С. по договора на изплащане цена.Плащането е извършено след предоставена справка от кредитора, в съответствие с предвиденото в договора за поръчителство т.2.2.3, за което е съставен приемо – предавателен протокол, в който ответникът е посочен на стр.1, ред 36.За извършеното плащане е съставен приемо  - предавателен протокол , който съдържа списък с абонати, за които на 28.12.2018г. „**********“АД е извършил плащане.

С исковата молба е представен договор за продажба на изплащане №*********/09.08.2016г. между „Мобилтел“ЕАД, като продавач  и К.В.С., като купувач.Съгласно чл.1 - чл.7 от договора, продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху апарат SAM Galaxy J5 Black Mat 2523 м, срещу поето от купувача задължение да заплати цената в размер на 252.00 лева с ДДС  с първоначална вноска 10.50 лева и 23 месечни вноски, съгласно Погасителен план, като при сключването на договора се издава фактура за цялата стойност и първоначалната вноска, дължима при подписване на договора.Предвидено е плащането на вноските да става по банкова сметка ***ка на купувача, в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по Договор за услуги.Договорено е плащането на неустойка в размер на 10% годишно при неплащане в срок на която и да е сума, дължима по договора, както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите суми.В чл.12.3 от договора е предвидено, че при неплащане на две последователни месечни вноски, всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми, а при неплащането им в посочения във фактурата срок, и след 125 дни спира достъпа на абоната до мрежата и договорът се счита прекратен, като не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.В договора в чл.15 е предвидено, че в случай, че задълженията на купувача са  обезпечени с поръчителство от трета страна, поръчителят който е изпълнил задължението, може да иска от купувача всичко, което е платил вместо него, заедно с лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.В договора е обективиран приемо – предавателен протокол за получаване от ответника на описаното устройство.

Представен е погасителен план Приложение №2, в който са посочени като дължащи се 18 вноски по 9.98 лева, вноска №19 от 10.06 лева, вноска №20 – 10.16 лева, вноска №21- 10.24 лева, вноска №22-10.32 лева и вноска №23-10.42 лева, посочени са дължими лихви, като  заедно с лихвите вноските възлизат на по 10.50 лева.

С исковата молба  е представен Договор от 07.11.2014г. между „*****“ ЕАД и „*********“ АД -дговорът включва няколко раздела – раздел І – определения, раздел ІІ –Предмет на договора, раздел ІІІ-етапи на изпълнение на дейностите по договора, раздел ІV- Поръчителство, радел V- права и задължения на страните,раздел VІ- финансови условия и раздел VІІ – непреодолима сила и раздел VІІІ – срок и прекратяване на договора, раздел ІХ – конфеденциалност, раздел Х- забрана за конкурентна дейност, раздел ХІ-отговорност и раздел ХІІ- допълнителни разпоредби.Посочен е  предмет:извършване на кредитен скоринг на потребител с цел сключване на Договор за продажба на изплащане, в зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит, гарантиране чрез поръчителство на вземанията на Мобилтел от Абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение до размера на кредитния лимит.Определено е, че договорът се състои от два етапа, като първият е дефиниран, като скоринг – включващ най – общо,  разглеждане на искане за изготвяне на кредитна оценка на потребител, изготвяне и представяне на кредитна оценка, уведомяване на СБС за сключени договори за продажба на изплащане, представяне на справка от СБС за обработени заявки, вкл. и потребители, които не са одобрени.Втория етап е дефиниран в договора, като реализиране отговорността на поръчител, регресен иск към Абоната.Посочено е, че при спиране на достъпа на абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане по Договор за продажба на изплащане,( сключен въз основа на одобрение от СБС), мобилтел  уведомява СБС за всички случаи с просрочени задължения, по които са изтекли повече от 30 дни след спирането, чрез предоставяне на справка за съответните просрочени плащания по съответните договори.Предвидено е уведомяването да се извършва ежемесечно, както и че след изтичането на 125 дни от спирането на достъпа на Абоната, издаване на фактура, на абоната, за всички суми, дължими до края на съответния договор за продажба на изплащане, които стават предсрочно изискуеми от датата на издаване на фактурата за тях и следва да бъдат заплатени от Абоната в рамките на посочения във фактурата срок.Посочено е, че уведомяването на абоната за тази фактура се счита за направено, ако е изпратено на адреса посочен в договора.След изтичане на 20 дни от издаване на фактурата Мобилтел изпраща на СБС справка за дължими суми по съответния Договор за продажба на изплащане, която представлява покана до СБС, като поръчител да погаси в 1- месечен срок просроченото задължение на Абоната, като плати дължимата от последния цена на крайното устройство или съответния остатък от нея.Предвидено е, че след справката поръчителят се задължава писмено да уведоми Абоната, че в качеството на поръчител ще изпълни вместо него задължението му към Мобилтел, като сумата, която ще погаси ще бъде до размер на дължимата към Мобилтел цена на крайно устройство или остатъка от тази цена.Предвидено е, че след плащането Поръчителят разполага с регресен иск срещу Абоната за платената вместо него сума и законна лихва върху нея, считано от датата на плащането, както и на разноски за събиране на вземането. В т.ІV .3 е отразено, че СБС ,в качеството на поръчител се задължава да отговаря пред Мобилтел за задълженията на Абонати, сключили Договор за продажба на изплащане с Мобилтел в резултат на получено одобрение от СБС в рамките на извършения Скоринг, до размера на дължимата цена на устройството, като е изключена отговорност за лихви за забава, неустойки, дължими такси, пропуснати ползи.По нататък в договора са регламентирани други права и задължения, в това число задължение за Мобилтел да възстанови на СБС платената сума, в качеството на поръчител, в случай, че по съдебен ред не може да реализира регресните си права, поради наличие на обстоятелства по т.6, а именно при развален договор от Абоната, промяна на цената на устройството с допълнително споразумение, договорът е сключен с абонат, за който не е подавано искане и не е изготвена кредитна оценка, или не е одобрен от СБС, цената на едно или няколко устройства надхвърля определеното от СБС ниво на кредитен лимит,неизпълнение на задължение по т.2.2.1 и непредставяне на справка, прехвърляне на вземането с цесия от Мобилтел или сключен договор за събиране на вземането, при умишлени  действия или груба небрежност, водещи до нищожност или унищожаемост на договора или ограничаване правата на регрес на поръчителя.Договорено е възнаграждение за скоринг и поръчителство в раздел VІ от договора, относно поръчителствуването в размер на 10% без ДДС върху размера на гарантираната сума. Предвидени са и срокове на плащане на възнагражденията.Договорът е със срок на действие от 1 година, и е продължен с анекси от 15.03.2015г(при изписване на годината в последната цифра с ръкописен текст е изписан текст като не е ясно дали това е цифрата 6 или някакъв знак), анекс от 12.02.2016г., 30.11.2017г., 05.06.2018г., 01.10.2018г.

На 10.07.2019г. е подписан от служители на двете дружества, приемо-предавателен протокол №222/10.08.2018г. съгласно който представител на А1 България“ ЕАД е предал на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД списък с Абонати  за които на 28.12.2018г. СБС в качеството на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията към Мобилтел ,произтичащи от договор за продажба на разсрочено плащане, гарантирани чрез поръчителство от СБС, общата сума на погасени задължения съгласно списъка е  23 141.54 лева, като за всички е посочена дата на плащане 11.06.2019г.В писъка фигурира ответника – жалбоподател.

Представено е платежно нареждане №351052/11.06.2019г. до Общинска банка за превод в полза на А1 Б.ЕАД от жалбоподателя на сума в размер на 23 181.66 лева на основание ППП 163.

По делото са представени уведомление за настъпила предсрочна изискуемост до К.В.С. с баркод ************изхождащо от ищеца, съдържащо съобщение относно сключения договор за поръчителство, твърдения за неизпълнение задължения, за условията за обявяване на предсрочна изискуемост на вземания и покана за плащане на сумата 10.50 лева, за която е издадена фактура, както и за последиците при неплащане, а именно погасяване на задължението от поръчителя и последващо предприемане на действия за възстановяване на заплатената сума.Представено е уведомление по чл.143 ЗЗД с баркод ******** в която са изложени същите твърдения и е посочено, че при неплащане длъжникът следва да се счита за уведомен за извършено плащане от поръчителя и встъпване в правата на кредитора.Представена е обратна разписка с баркод *******в която е отразено, че пратката е непотърсена.

Представено е и уведомление по чл.2.2.6 от Договор от 07.11.2014г. в който старши мениджър Управление към А1 България, удостоверява, че е платена на 11.06.2019г. от „С.Б.С.„ АД сума в размер на 10.50 лева дължима от ответника по договор №********* от 09.08.2016г., представляваща просрочено задължение по договора.

Всички описани документи са представени в заверени по реда на чл.183 ГПК  ксерокопия.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил представените доказателства и обстоятелства, заявил е, че се претендират суми, въз основа на частен свидетелстващ документ, изгоден за издателя му.Отправил е искане за представяне на оригиналите на документите.

В проекто- доклада по спора съдът не  е отразил искане на ответника за представяне на оригиналите на документите.Извършил е разпределение на доказателствената тежест, като е възложил в тежест на ищеца да установи вземането си както по основание, така и по размер – дължимостта на претендираните суми, произтичащи от процесния договор, както и изпълнението от страна на ищеца по договора за поръчителство, а в тежест на ответника да установи погасяването на сумите, както и възраженията на които се позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното право.

В допълнителна молба с вх.№5203/28.02.2020г. след извършен проекто доклад по спора ищецът е преповторил твърденията си в исковата молба, уточнил е, че претендираната вноска е вноска №23 по погасителния план, заплатена от ищеца на основание договора за поръчителство от 2014г., при постигнато в договора за продажба съгласие за сключване на договор за поръчителство, изложил е съображения относно доказателствената стойност на представените частни документи,поискал е да бъде уточнено, кои оригинали на документи следва да бъдат представени.

В  с.з. проекто доклада е обявен за окончателен.Ответникът е бил представляван от пълномощник, който е заявил, че поддържа отговор, не е възразил по доклада, не е посочил искания.В хода по същество е посочил, че било  направено възражения за изтекла давност.

Приложено е ч.гр.д.№1530/2019г. от което се установява подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение относно процесната сума и издадената заповед за изпълнение.

С оглед на изложеното се налагат следните правни изводи.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът не намира пороци обосноваващи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Решението е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

Уважаването на иска предвид изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.146 ЗЗД вр. с чл.143 ЗЗД, чл.140  и чл.138 ЗЗД  е предпоставено от доказване наличието на договора по силата на който в тежест на ответника е възникнало валидно задължение, наличието на писмен договор за поръчителство относно задължението на ответника, по който ищецът е поръчител /сключен преди и след този договор/,настъпване на изискуемост на вземането респ. падежа на задължението, поръчителят да е погасил задължението.

С  оглед на представения договор за продажба на изплащане №********* от 09.08.2016г. на мобилен апарат, по силата на който срещу правото на собственост на предадено му мобилно устройство, ответникът се е задължил да заплати посочената по горе цена на изплащане на  23 вноски, считано от датата на подписване на договора,  като според представения, подписан от ответника погасителен план вноска№23 по договора е в размер на 10.50 лева, следва да се приеме за установено валидно задължение на ответника, което може да бъде обезпечено.Договорът и погасителния план са подписани от ответника, подписите не са оспорени и с оглед разпоредбата на чл.143 ГПК, са достатъчно доказателство за наличието на валиден договор по силата на който в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на посочената сума, предвид факта, че в същия е удостоверено изпълнението на задълженията на продавача по договора- предаване на мобилен апарат.Задължението е с определен падеж, който е настъпил.   

Съгласно чл.138 ЗЗД - С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. За да се приеме, че е налице валиден договор за поръчителство, то с оглед разпоредбата на чл.138 ЗЗД следва  да се  представи писмен документ, удостоверяващ постигнато съгласие между кредитора и поръчителя ищец, по силата на което последният се е задължил да отговаря за изпълнение задължението на ответника.Писменото споразумение следва да съдържа индивидуализация на задължението за което се поръчителства.Липсата на конкретни данни за наличие на действително задължение на третото лице към кредитора и сделката от която произтича това задължение води до неопределеност и на предмета на договора за поръчителство, чието основно предназначение е да обезпечи изпълнението на главния дълг и затова трябва да е налице яснота относно престацията на поръчителя, която трябва да е предварително определена и известна.С оглед съдържанието на процесния договор за поръчителство – поето задължение да се отговаря до размера на цената за задължения на купувачи по сключени с „*****“ ЕАД респ.“А1 България“ след извършен скоринг, договори на изплащане, следва, че предмета на договора е определен.

Представеното уведомление от „*****“  ЕАД съдържащо удостоверяване, че  на 11.06.2019г. задължението на С.  е платено, по съдържание представлява разписка, издадена от овластено по чл.30,  ал.2 ТЗ лице и в този смисъл годно и достатъчно доказателство за извършеното плащане.С този документ се удостоверява неизгоден за кредитора на длъжника факта а именно погасяване задължението на длъжника.

Искането за възстановяване на заплатената от поръчителя сума при това положение би било основателно обаче, при наличие на доказателства, че конкретния договор за изплащане е бил сключен след извършен скоринг т.е че процесния договор попада в обхвата на договора за поръчителство.Такива доказателства по делото не са представени.

С оглед на изложеното оплакването в жалбата, че с представените доказателства искът не е доказан  е  основателно.Решението следва да бъде отменено, а искът отхвърлен, като съдът не намира за нужно да обсъжда възраженията относно уведомяването на длъжника.Все пак следва да се отбележи, че съдът споделя изложените в първоинстанционното решение съображения, които са в съответствие с установената съдебна практика по този въпрос.

Въззивникът не претендира разноски  за въззивното производство.Липсва ясно изразено искане за заплащане на разноски в първоинстанционното производство, но с оглед позоваването му на списък за разноски, съдът намира, че на същия следва да се присъдят разноски в размер на 325.00 лева/ платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 01.03.2020г. и държавна такса за обжалване/.Заплатеното възнаграждение е в рамките на минималния размер съгласно чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според действащата към момента на сключване на договора за правна помощ редакция на закона, поради което искането за намаляването му обективирано в молба с вх.№260068/18.06.2020г., като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

    Р    Е    Ш    И:

ОТМЕНЯ решение №251 от 24.03.2020г. по гр.д.№1904/2019г. по описа на Кюстендилския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕДОКАЗАН предявения от „ *********“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.“ № 81,вх.Б,ет.1 вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, представлявано от С.Б.и Г.П. иск по реда на чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че К.В.С. с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „*******“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.“ № 81,вх.Б,ет.1, ап.2 вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, представлявано от С.Б.и Г.П., сумата в размер на 10.50 лв. (десет лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена от К.В.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 09.08.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „******“ АД в качеството му на поръчител, на „*****“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване заявлението – 29.07.2019 г., до окончателното заплащане на дължимата сума, за които е била издадена заповед № 779 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1530/2019 г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА „ *****“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.“ № 81,вх.Б, ет.1 вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, представлявано от С.Б.и Г.П.  да заплати на К.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** деловодни разноски в размер на 325.00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:                                                                                Членове: