РЕШЕНИЕ
№ 15489
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110130593 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу К. Т. З., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от
874,11лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 195,80 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата
за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г., сумата от 18,14
лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 4,38 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, като ответникът има качеството на
битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
1
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника К. Т.
З.. С молба от 13.05.2024 г., докладвана в открито съдебно заседание на 14.05.2024 г.,
заявява, че не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот. Не оспорва твърденията на ищцовото дружество за размера на
доставената топлинна енергия и за размера на дължимите суми. Счита предявените искова за
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца “***” ЕООД заявява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Страните не спорят /обстоятелство, отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по реда на чл. 153 ГПК в о.с.з. на 14.05.2024 г./ и от събраните по делото писмени
доказателства – Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от
2
ЗПИНМ № ***, том ***, дело № ***/***г., удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г.,
издадено от ***, район „***“, Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот, се установява, че през процесния период ответникът К. Т. З. бил носител на
правото на собственост върху процесния имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***,
ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***. Не е спорно и от писмените доказателства по делото, в т.ч.
протокол от проведено общо събрание на етажните собственици на адрес гр. ***, ж.к „***“,
бл. ***, и списък към него, протоколи за отчет, извлечение от сметка, съобщения към
фактури и др. се установява, че същия имот през процесния период бил топлоснабден.
Ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан
ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са
влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и
ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период. Ето защо, съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, което правоотношение е възникнало по
силата на закона с оглед качеството на ответника на собственик на имота за процесния
период, и именно той е задължен да заплати стойността на доставената до имота топлинна
енергия, при доказана реална доставка.
От събраните по делото писмени доказателства, вкл. извлечение от сметка,
съобщения към фактури, както и от изричното признание на ответника за дължимостта на
сумите, съдът намира по делото да се установява дължимостта на сумата в размер на 1092,43
лв., от която 874,11лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 195,80 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 03.05.2023 г., сумата от 18,14 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
05.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,38 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски, които възлизат в общ размер на 150 лв., от които:
50 лв. – платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител,
процесуалното поведение на ответника, както и липсата на фактическа и правна сложност
на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Т. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. №
3
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № , на основание чл. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: сумата от 874,11 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 195,80 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 03.05.2023 г., сумата от 18,14 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
05.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,38 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
ОСЪЖДА К. Т. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. №
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца –
„***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4