№ 4230
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110116387 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против В. М. С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 26, находящ се в гр. .......... Твърди, че за процесния
имот се дължат:
сумата 619, 15 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба - 29.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 128, 24 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 16.03.2022 г.;
сумата 52, 10 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.02.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба - 29.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 9, 93 лв. мораторна лихва за периода 31.03.2019 г. – 16.03.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.
М. С. чрез особения представител адв. П. В., с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва през исковия период до имота да е доставяна топлинна енергия, която
да е отговаряла на изискванията за качество съгласно Общите условия на ищеца.
Оспорва начислената сума за топлинна енергия да отговаря на реално доставена
такава. Оспорва дяловото разпределение да е извършено правилно. Оспорва
изравняването да е извършвано правилно. Оспорва общият топломер в абонатната
станция да е годно СТИ. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ......... изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
1
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представен е договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от
15.08.1988 г., по силата на който В. М. С. е придобил собствеността на апартамент №
26, находящ се в гр. ..............
Представен е протокол от проведено на 09.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. ..........., на което те са взели решение да се сключи
договор с „ТАЕС - ..........., за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като
услугата се възложи на дружеството. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. В. М. С. –
за ап. 26.
Представен е договор от 25.09.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. ...........
като възложител и „ТАЕС - ........... като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор от 02.06.2017 г., сключен между ......... –
възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
......... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна
енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление
на имота за 1 бр. щранг лира, топлина енергия, отдадена от сградната инсталация на
база пълна отопляема кубатура от 100 м3 съгласно акт за разпределение на кубатура,
както и топлина енергия за БГВ въз основа на отчети на 1 бр. водомер, извършени
м.05.2019 г., 14.06.2020 г. и 02.07.2021 г.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 619, 16 лв., формирана като разлика на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 1 427, 70 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни
сметки в размер на 808, 54 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение в периода м.02.2019 г. –
м.04.2021 г. в размер на 52, 10 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,, изготвена от
2
вещото лице Елена И., че няма данни за извършени плащания за исковия период.
Констатира се задължение за цена на дяловото разпределение в размер на 52, 10 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая между страните не е спорно, че за исковия период ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, което се
потвърждава от представения по делото договор за продажба на недвижим имот по
реда на НДИ от 15.08.1988 г.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
3
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от .........,
като доводите, че изравняването е извършвано неправилно не се подкрепят от
ангажираните по делото доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 619, 16 лв., формирана като разлика на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 427, 70 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 808, 54 лв.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск е предявен на
29.03.2022 г., към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
4
изискуеми преди 29.03.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода
м.05.2018 г. – м.01.2019 г. /вземането за м.01.2019 г. става изискуемо на 18.03.2019 г./,
чийто размер възлиза на сумата 200, 74 лв., при определяне на който съдът съобразява
таблица към т.4 от констативно-съобразителната част на СТЕ.
По изложените съображения съдът намира, че непогасени по давност са
вземанията за периода м.02.2019 г. – м.04.2021 г. в размер на сумата от 418, 41 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Върху погасената по давност главница за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г.
лихва не се дължи по арг. от чл.119 ЗЗД.
По отношение на главните вземания за периода м.02.2019 г. – м.04.2021 г.
приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., при съобразяване на които
се налага извод, че в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва,
начислена в периода 15.09.2019 г. – 16.03.2022 г., в размер на 87, 24 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ,
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
......... – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.02.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 52, 10 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.26 от делото, както и
5
заключението на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 689, 07 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не претендира разноски, нито ангажира
доказателства да е сторил такива, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ..............., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 418, 41 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 26, находящ се в гр. .......... за периода
м.02.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
29.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 87, 24 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 16.03.2022 г.;
сумата 52, 10 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.02.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба - 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над
418, 41 лв. до 619, 15 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г., иска за сумата над 87,
24 лв. до 128, 24 лв. мораторна лихва върху нея, иска за сумата 9, 93 лв. мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 31.03.2019 г. – 16.03.2022 г.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ..............., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 689, 07 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6