№ 177
гр. Стара Загора , 16.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20205530103418 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10.13 часа се явиха:
ИЩЕЦ: „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София - редовно призован, не се явява
представител.
ОТВЕТНИК: АШ. АС. АШ. - редовно призован чрез назначения му особен
представител –адв.В.Ц., явява се адв. В.Ц..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В. ЕМ. Н. – редовно призована, не се явява.
Съдът докладва неподписана молба от ищеца от 15.06.2021г.
АДВ Ц.:Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ Ц.: Поддържам отговора на исковата молба.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както
следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради
което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и
изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
АДВ Ц.:Спогодба не може да бъде постигната.
Тъй като спогодба в днешното съдебно заседание не се постигна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Докладва делото както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „МОГО
БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София против АШ. АС. АШ.. Ищецът твърди в исковата си молба,
че на 04.01.2019 г. между „Мого България" ЕООД (с вписана впоследствие промяна в
правната форма в ООД), ЕИК ********* в качеството на лизингодател, и АШ. АС. АШ., в
качеството на лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №AG0006084. В изпълнение на задълженията
си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек
автомобил марка „Mercedes-benz" модел „А 160", идентификационен номер на рама
WDD1690061J063442, peг. № СТ5021ВХ и предоставил ползването му на
лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 07.01.2019г.
Лизингополучателят заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на
приложимите общи условия, размерът на финансирането е 2 125,00 лева. Всички
съществени условия били подробно описани в договора, приетите от клиента общи условия
и приложенията - неразделна част от договора. Лизингополучателят поел задължение за
заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с
2
грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 24 месеца, изтичащ на 04.01.2021 г.
съгласно приложения погасителен план - неразделна част от договора за финансов лизинг.
Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 193,17 лева. Твърди, че не било постъпило нито едно плащане от
лизингополучателя по договорения погасителен план. Към 15.03.2019 г. неплатени били:
вноска №1 по погасителен план с падеж 04.02.2019 г. и вноска №2 по погасителен план с
падеж 04.03.2019 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения
лизингодателят отправил уведомление за разваляне на договора, получено лично от
лизингополучателя. Предвид допуснатото неизпълнение и съгласно клаузите на договора за
финансов лизинг, издирването и изземването на лизинговия актив било възложено на
външна агенция - „Фиксед Асистантс" ЕООД. На 15.03.2019 г. лизинговият актив бил иззет
от наетия за целта изпълнител. Съставен бил приемо - предавателен протокол.
Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 15.03.2019 г., на която дата
лизинговият актив бил върнат във владение на собственика лизингодател. На основание чл.
чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към договора общи условия за периода, през
който лизинговият актив бил ползван от лизингополучателя, последният дължал
заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от първа (с падеж
04.02.2019 г.) до втора (с падеж 04.03.2019 г.) включително и част от трета вноска (за период
от 05.03.2019 г. до 15.03.2019г.) в общ размер от 447,74 лева, в това число главница в размер
на 207,57 лева и възнаградителна лихва в размер на 240,17 лева. На основание чл. 15.1 от
приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на първа до втора вноска
начислена неустойка в размер на 1,17 лева към 15.03.2019 г. както следва: за забава в
плащането на вноска №1 по погасителен план с падеж 04.02.2019 г. - 0,91 лева; за забава в
плащането на вноска №2 по погасителен план с падеж 04.03.2019 г. - 0,26 лева; на основание
чл.15.5 от приложимите към договора общи условия, лизингополучателят дължал на
лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в
трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 579,51 лева, дължима
еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни
вноска, всяка една в размер на 193,17 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от
общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя направените
разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52- 61 от Закона за местните данъци и
такси: за 2019 г. в размер на 9,03 лева. Данъците били заплатени по сметка на СО - район
Изгрев - по седалище на данъчнозадълженото лице. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5
от общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя
направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица BG/22/119001255747 на „Лев
Инс“ АД, вноска №1. Премията била заплатена от собственика на основание чл. 483 от КЗ
по сметка на застрахователния брокер „Брокер Инс“ ООД съгласно издадена сметка. На
основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от общите условия, лизингополучателят дължал да
възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на
лизинговия актив. За целта били ползвани услугите на трето лице - „Фиксед Асистантс"
ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД
и „Фиксед Асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение възлизало на 540,00 лева с ДДС за
издирване и изземване на автомобили до 3,5 тона. Издадена била фактура №208/18.03.2020
г. за платеното комисионно възнаграждение и допънителни разходи по изпълнение на
поръчката. Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, счита, че
гореописаните суми са дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено, че АШ. АС. АШ. му дължи исковите суми. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че АШ. АС. АШ. му дължи следните
3
суми по договор за финансов лизинг № AG0006084: 207,57 лева незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 04.02.2019 г. до 15.03.2019 г.;
240,17 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 04.02.2019 г. до 15.03.2019 г.; 1,17 лева неустойка за забавени плащания за периода
от 04.02.2019 г. до 15.03.2019 г. 579,51 лева неустойка за прекратяване по вина на
лизингополучателя; 9,03 лева разходи за заплатени данъчни задължения; 132,21 лева
разходи за платени застрахователни премии; 914,00 лева разходи за възстановяване на
лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 в съда. Моли съда да му бъдат присъдени разноските, сторени за настоящето
производство, включително възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Моли
съда да му бъдат присъдени разноските, сторени в производството по ЧГД №1334/2020 г. по
описа на PC - Стара Загора.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен
представител – адв. В.Ц., в който завява, че оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърдението, че между страните по спора е възникнало облигационно
правоотношение по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив, като счита, че договорът, ведно с неговите
приложения, не носи подписа на лицето, от чието име същият е подписан за
лизингополучател. Оспорва твърдението, че е получил уведомление за разваляне на
договора. Също така оспорва твърдението, че лизинговият актив е бил иззет от него чрез
„Фиксед Асистанс" ЕООД. В нарушение на добрите нрави било задължението за заплащане
на годишен лихвен процент в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва,
поради което в тази част намира договора за недействителен. Счита, че неустойката за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя била определена в прекомерен
размер, като същата не съответствала на евентуално претърпените за лизингодателя вреди
от развалянето на договора. Поради противоречие със закона намира за недействителна
договорката за заплащане на публично задължение на лизингодателя от страна на
лизингодателя поради отсъствие на предвидените в ЗМДТ предпоставки за това. Поради
същите съображения намира за недействителна договорката за заплащане на
застрахователна премия върху предоставен по договор за лизинг автомобил, поради това, че
ползвателят не бил задължен по смисъла на КЗ субект. Представеният с исковата молба
приемо-предавателен протокол за доброволно предаване на лизинговия актив опровергавал
твърдението, че същият е бил принудително иззет от лизингополучателя със съдействието
на трето лице. Моли съда да постанови съдебен акт съобразен със събраните по делото
доказателства.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1334/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба се твърди, че
вземанията на ищеца произтичат от договор за финансов лизинг № AG0006084 от
04.01.2019г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането, се носи от
4
ищеца, който следва да установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение
с твърдяното в исковата молба съдържание и че ответникът виновно не е изпълнил
задълженията си по договора за заплащане на лизингови вноски и договорн лихва.
Ответникът следва да докаже възраженията си за недействителност на отделни клаузи от
договора за финансов лизинг.
АДВ Ц.: Нямам възражения по доклада.
Съдът докладва молба от вещото лице В. ЕМ. Н. от 11.06.2021г.
АДВ Ц.: Нямам други искания към този момент.
Съдът намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата, за да бъде осигурена
възможност на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза да изпълни
поставената му задача. Поради това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 06.07.2021г. от 10.30 часа, за която дата страните
са уведомени. Да се призове вещото лице.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.19 часа.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________
5