МОТИВИ
по
НОХД № 127 по описа за 2020 г.
на
Районен съд – Силистра
Районна прокуратура – Силистра е
внесла обвинителен акт срещу А.Т.Х. с ЕГН **********,***, …, по
обвинение за това, че на
10.02.2020 г. на разклона за с. И. по път III—216 обл. С. е управлявал товарен
автомобил - марка „Мерцедес", модел „307Д", зелен на цвят с регистрационен
№ СС5967СВ, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно
средство (МПС) в едногодишния срок от наказването му по административен ред, за
управление на МПС без съответното свидетелство за управление, наложено с
Наказателно постановление (НП) № 19-1099-000710/24.10.2019 г., издадено от началника
на група към ОД МВР – С., влязло в законна сила на 30.11.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от
Наказателния кодекс.
Държавният обвинител поддържа
обвинението. В хода на съдебните прения посочва, че са събрани достатъчно
доказателства за извършено престъпление от подсъдимия. Акцентира, че обвиненият
е многократно осъждан за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Въпреки това на
посочената от обвинението дата отново е управлявал товарен автомобил в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление. Моли съдът да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно наказание.
Защитникът на подсъдимия моли съдът
да оправдае подзащитния му. Анализира показанията на полицейските служители. Навежда
доводи, че към момента на проверката МПС е било техническо непригодно да бъде
приведено в движение, поради повреда на скоростния лост. Подсъдимият се опитвал
да разбере каква е повредата и не е възприел пристигането на полицейския
автомобил. Навежда доводи, че е налице разминаване по въпроса къде и кога е
извършена проверката и това може да бъде установено единствено с провеждане на
следствен експеримент. Посочва, че не е налице обвинение относно това, че
подзащитния му е управлявал в гр. Г., с. С. или преди описаното от полицаите
място. Алтернативно ако съдът прецени събраните доказателства като достатъчни
за осъдителна присъда, моли за определяне на минимално наказание.
В осигуреното му право на последна
дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се. Посочва, че иска да бъде
оправдан, защото не е управлявал автомобила.
Съдът, като взе под внимание
събраните и приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Т.Х. с ЕГН-********** е
роден на *** ***. Подсъдимият е … Видно от актуалната справка за съдимост се
установяват следните осъждания срещу Х.:
С Присъда № 219 от 07.10.2003 г. по
НОХД № 260/2013 г. на Районен съд – Т. в сила от 06.11.2003 г. Х. е признат за
виновен за извършено на 29 – 30.03.2003 г. престъпление и на основание чл. 195,
ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК съдът
му е определил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изтърпяване е отложил на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК
за изпитателен срок от две години и шест месеца.
С Присъда № 292 от 04.12.2003 г. по
НОХД № 300/2003 г. на Районен съд – Т. в сила от 03.01.2004 г. Х. е признат за
виновен за извършено на 29.04.2003 г. – до края на м. май 2003 г. престъпление
и на основание чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 26, чл.
63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК съдът му е определил наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 69,
ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
Със Споразумение № 163 от 09.07.2004
г. по НОХД № 150/2004 г. по описа на Районен съд – Т. в сила от 09.07.2004 г. Х.
се е признал виновен за извършено на 02.03/05.03.2004 г. престъпление и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 26,
ал. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК е приел да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим. По
същото дело съдът е групирал наказанията на подсъдимия, наложени му по НОХД № №
260/2013 г. и 300/2003 г., и двете на
Районен съд – Т., и на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му
е определил едно общо наказание до размера на най-тежкото, а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел
определено общо най-тежко наказание и определил първоначален общ режим на
изтърпяване.
Със Споразумение от 25.10.2004 г. по
НОХД № 252/2004 г. по описа на Районен съд – Т. в сила от 25.10.2004 г. Х. се е
признал за виновен за извършено на 14/15.05.2004 г. престъпление и на основание
чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 7 във вр. с чл. 18 и чл. 63 от НК е приел да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален
общ режим. С определение от 28.04.2005 г. съдът е групирал наложените му
наказания по НОХД № № 260/2013 г. и 300/2003 г., и двете на Районен съд – Т., и на основание чл. 25,
ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определил едно общо наказание до
размера на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца при
първоначален общ режим. Със същото определение съдът е групирал наложените му
наказания по НОХД № № 150/2004 г. и 252/2004 г., и двете на Районен съд – Т., и на основание чл. 25,
ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определил едно общо наказание до
размера на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал
изтърпяното наказание.
Със Споразумение № 222 от 02.10.2006
г. по НОХД № 257/2006 г. по описа на Районен съд – Т. в сила от 02.10.2006 г. Х.
се е признал за виновен за извършено на 26.06.2006 г. престъпление и на
основание чл. 195, ал. 1, т.т. 4, 5 и 7
във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 18 от НК при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от единадесет
месеца при първоначален общ режим.
Със Споразумение № 182 от 12.11.2009
г. по НОХД № 189/2009 г. по описа на Районен съд – Д. в сила от 02.11.2009 г. Х.
се е признал за виновен за извършено на 14/15.05.2008 г. престъпление и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и трето и т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 28 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е приел да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален
строг режим. Съдът е приспаднал времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Със Споразумение № 168 от 27.07.2017
г. по НОХД № 530/2017 г. по описа на Районен съд – Т. в сила от 27.07.2017 г. Х.
се е признал за виновен за извършено на 25.07.2017 г. престъпление и на основание чл. 345, ал. 1
е приел да му бъде наложено наказание глоба в размер на 750,00 лева.
С Решение № 4 от 02.02.2018 г. по АНД
№ 211/2017 г. по описа на Районен съд – Д. в сила от 03.03.2018 г. подсъдимият
е признат за виновен за извършено на 03.07.2017 г. престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със Споразумение № 143 от 27.09.2018
г. по НОХД № 351/2018 г. по описа на Районен съд – Т. в сила от 27.09.2018 г. Х.
се е признал за виновен за извършено на 08.06.2017 г. престъпление и на
основание чл. 343в, ал. 2 от НК е приел да му бъдат наложени наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на
250,00 лева.
Със Споразумение № 56 от 25.04.2019
г. по НОХД № 132/2019 г. по описа на Районен съд – Т. в сила от 25.04.2019 г. Х.
се е признал за виновен за извършено през периода 15.05.2017 г. – 31.07.2017 г.
в условията на продължавано престъпление и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр.
с чл. 26 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приел да му бъдат наложени
следните наказания: лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален
общ режим и глоба в размер на 250,00 лева. С Определение № 74 от 15.05.2019 г.
Районен съд – Т. е групирал наложените му наказания по НОХД № № 351/2018 г. и
132/2019 г., и двете на Районен съд – Т.,
и на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определил едно
общо наказание до размера на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок
от три месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 250,00 лева.
Подсъдимият е освободен от затвора на
29.12.2018 г.
Съгласно приложената декларация по
делото подсъдимият декларира, че няма доходи, не притежава недвижим имот или
МПС.
Съгласно приложената справка за
нарушител от региона, издадена от ОД на МВР – С., подсъдимият не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство. С влязло в сила на 30.11.2019
г. Наказателно постановление № 19-1099-000710, издадено на 24.10.2019 г. от Й. Д. Д. в качеството му на началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С., подсъдимият бил наказан по
административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от
Закона за движение по пътищата, като му било определено административно
наказание - глоба в размер на 300 лева за административно нарушение по чл. 150
от ЗДП, а именно за управление на пътно превозно средство без да е
правоспособен водач. НП е връчено лично на подсъдимия на 22.11.2019 г.
През настоящата година подсъдимият и
свид. М.С. разговаряли. С. обяснил на подсъдимия, че търси работа. Знаел, че
подсъдимият купува и продава автомобил за скрап. Завалял сняг. На 10.02.2020 г.
двамата се видели на пътя. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че тръгва за с. И..
Потеглили двамата с товарен автомобил „Мерцедес 307Д", зелен на цвят с регистрационен
№ СС5967СВ към с. И.. Шофирал подсъдимият, тъй като свидетеля нямал
свидетелство за управление на МПС и не можел да управлява товарен автомобил.
Когато пристигнали в с. И. натоварили лек автомобил в каросерията и потеглили към
вкъщи. През цялото време управлявал подсъдимия. В автомобила били само
подсъдимия и свид. С.. Подсъдимият управлявал товарния автомобил по път III-216 и приближавайки се към разклона за с. И. попитал свидетеля дали
вижда автомобил на пътя. Свидетелят му казал, че може някой да е спрял.
Изведнъж подсъдимият рязко спрял и започнал да оправя лоста.
По същото време на 10.02.2020 г.
началникът на Участък С. при РУ – С. свид. П.П. получил информация
по телефона, че две лица от Г. ще отидат в с. И. да закупят автомобил. Разбрал
в хода на разговора, че същите не притежават свидетелства за управление на МПС.
Докладвал на прекия си началник. Веднага била сформирана група и около 17:30 ч.
полицейските служители заели КПП на разклона на с. И.. На мястото освен свид. П.
били свидетелите М.О. и С.Н.. Около 19:00 ч. те получили информация, че вече автомобила
е закупен и лицата са потеглили от И. за Г.. Полицейският автомобил бил
разположен на кръстовището в посока с. И. по път III-216 със
запален двигател и на габарити. Макар и да било през тъмната част на
денонощието, теренът бил равен и имало пълнолуние. По тази причина свидетелите
имали добра видимост. Между 19:30 ч. и 19:40 ч. свидетелите П., Н. и Османов
видели да приближава товарен автомобил с натоварен лек автомобил на него. Приближилият
автомобил вече бил на около 100 метра, когато свид. Н. потеглил към него със
служебния автомобил и включени сини буркани на дълги светлини. Свид. Н. веднага
забелязал, че водачът на т.а. намалява скоростта. При приближаването им на
около 20 – 30 метра водачът на товарния автомобил рязко спрял в банкета, но не
успоредно на пътя. Тогава полицейските служители забелязали, че свид. С. е
отпред на пътническото място с поставен колан. Забелязали, че водачът се
прехвърля отзад и заляга на задната седалка. Дори пътникът също проследявал
действията на водача. Свидетелите започнали да коментират колко елементарно
водачът се опитва да прикрие действията си. Веднага полицейските служители се
приближили като свид. Н. тръгнал към шофьорската врата, а свид. П. от другата страна.
Свид. М. също тръгнал към т.а. Полицейските служители не успели да отворят
вратите. От вътрешността на т.а. лицата им обяснили, че вратите са затворени отвътре
в помощта на ластици. През цялото време свид. С. бил с поставен колан.
Разпоредили им да отворят вратите и да излязат от товарния автомобил. Двамата
излезли от дясната страна, тъй като откъм шофьорското място имало вързано нещо.
През това време свид. П. задал въпрос на водача на автомобила защо се крие.
Казал му, че са го видели как управлява автомобила и как е прескочил на задната
седалка. Подсъдимият му отговорил, че не е вярно и че товарния автомобил е бил
управляван от малкия, имайки предвид свид. С.. Последният мълчал. Свид. Н.
веднага поканил свид. С. да се отдалечат и му обяснил колко е важно да каже
истината, тъй като иначе носи наказателна отговорност. Междувременно била
извършена проверка и свидетелите установили самоличността на подсъдимия и на
свид. С.. Последният обяснил на свид. Н., че е управлявал подсъдимия и двамата
не са имали уговорка в случай, че ги спре полиция. През цялото време обаче
подсъдимият повтарял, че ще има полиция и ще ги хванат. Свидетелите М. и П. запитали
подсъдимия дали има свидетелство за управление на МПС и той казал, че не
притежава такова. След това свидетелите получили информация от дежурния, че подсъдимият
не притежава свидетелство за управление на МПС. Констатирали също, че той вече
е наказван по административен ред за същото и не изминала една година от това
наказание. Полицейските служители коментирали с учудване факта, че т.а. е
преминал технически преглед. По разпореждане на свид. П. били използвани помощни
средства и подсъдимият бил отведен в участъка с поставени белезници. Трябвало
да се вземе отношение и по въпроса за т.а. Един от полицейските служители
предложил да го закарат в двора на М. С., тъй като там никога не отказвали да
им съдействат. Свид. С. обяснил на свид. П., че няма да успее да запали
автомобила от ключа и му показал някакъв кабел, вързан към акумулатора. Свид. П.
закарал товарният автомобил до м., но там им отказали съдействие. Обяснили, че
нарушат санитарните правила. В крайна сметка т.а. бил закаран в к.. Подсъдимият
поискал да му дадат възможност да се свърже с адвокат. Свид. Н. установил, че
свид. С. е непълнолетен и се свързал с неговите роднини.
Свид. П. посочи в разпита си, че той е откарал товарния автомобил
и след като успял да го запали, имал само частично проблем със спирачките.
След съставяне на АУАН подсъдимият бил задържан за 24 часа.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната
фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите П., Н., М.,
приложените писмени доказателства и частично от показанията на свид. С.. Съдът изцяло
дава вяра на показанията на полицейските служители като последователни и
логични. Свид. С. посочи също, че именно подсъдимият е управлявал товарния
автомобил, тъй като той не притежава свидетелство за управление на МПС и не
може да управлява товарен автомобил. Същевременно показанията на полицейските
служители се подкрепят от показанията на свид. С. по въпроса за един от
най-важните факти, подлежащи на доказване в този процес – кой е управлявал товарен
автомобил „Мерцедес 307Д“ с регистрационен номер СС5697СВ. Свид. С.
посочи, че от потеглянето му до мястото на проверката - разклона за с. И. по
път III-216 в
обл. С., т.а. е управлявал именно подсъдимия.
Съдът
не даде вяра на обясненията на подсъдимия. Обясненията му категорично се
опровергават от показанията на разпитаните свидетели. Подсъдимият посочва, че
до голямата чешма т.а. бил управляван от някакъв познат на свид. С.. Тези
обяснения категорично се опровергават от показанията на свид. С.. Същевременно
подсъдимият отказва да отговори на въпроса кой е управлявал т.а. от чешмата до
мястото на проверката. Съдът възприема обясненията му единствено като защитна
теза за избягване на наказателна отговорност, която остана недоказана в хода на
съдебното следствие.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е
то от подсъдимия и каква е правната му квалификация:
Непосредствен обект на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 от НК са обществените отношения, гарантиращи транспортната
безопасност чрез недопускане на лица, които не притежават съответно
свидетелство за управление, да управляват моторно превозно средство. Според §
6, т. 11 от Закона за движение по пътищата “моторно превозно средство е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства”. Такова е и
автомобила съгласно § 6, т. 12 от ЗДП. Тъй като извършеното престъпление е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Подсъдимият Х. е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене
от него с различни лостове за управление на МПС, в резултат на което са
приведени в движение механизмите му. Освен това към момента на извършване на
деянието подсъдимият нямал издадено свидетелство за управление на МПС. Такова
не е било издавано изобщо на подсъдимия, видно от приложената по делото
справка. Същевременно подсъдимия е наказван по административен ред за това, че
управлява без да притежава СУМПС с влязло в сила на 30.11.2019 г. Наказателно
постановление № 19-1099-000710, издадено на 24.10.2019 г. от Й. Д. Д. на
длъжност началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С. за същото деяние
– че управлява моторно превозно средство като неправоспособен. Обективно, изпълнителното
деяние е осъществено и престъплението е довършено с управлението на МПС от
подсъдимия без съответно свидетелство за управление и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние.
Подсъдимият е извършил деянието по
настоящото наказателно производство в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото.
Съгласно Решение № 588 от 20.01.2009
г. по н. д. № 570/2008 г., II н. о. на ВКС, текстът на чл. 343в, ал. 2 от НК е
приложим за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по
административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП за управление без
свидетелство - както в хипотезата, когато то не е издавано на водача, така и в
хипотезата, когато е отнето.
Не са налице обстоятелства,
изключващи обществената опасност.
Подсъдимият е наказателноотговорно
лице.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. При управлението на
моторното превозно средство е съзнавал, че няма издадено свидетелство за управление на МПС, както и че
с влязло в сила наказателно постановление е бил наказан по административен ред
за управление на МПС без СУМПС, като въпреки това участвал като водач в пътното
движение, извършвайки същото деяние.
- Съставлява ли деянието престъпление
и правната му квалификация:
При така приетата за установеното от
фактическа и горните разсъждения, съдът прие, че подсъдимия А.Т.Х. с ЕГН-**********, роден на *** г. в … е извършил
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, тъй като на 10.02.2020 год. на разклона за с. И. по път III-216 в обл. С. е управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил „Мерцедес 307Д“ с регистрационен
номер СС5697СВ без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство и в едногодишния срок от наказването му
по административен ред за същото – за управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата, наложено с влязло в сила на
30.11.2019 г. Наказателно постановление № 19-1099-000710, издадено на
24.10.2019 г. от Й. Д. Д. на длъжност началник група Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – С..
ОТНОСНО НАКАЗАНИЯТА:
- Подлежи ли подсъдимия на наказание,
както и вида и размера му, включително налице ли са основания за освобождаване
от наказателна отговорност:
За извършеното от подсъдимия
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Причина за извършване на деянието се
явява нежеланието на подсъдимият да се съобрази със законоустановената забрана
за управление на МПС без свидетелство за управление, както и с подценяването от
негова страна на общественоопасните последици от това му противоправно
поведение.
Съдът възприе като отегчаващо
отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия. Прави
впечатление, че подсъдимия вече е наказван за престъпления по чл. 343в, ал. 2
от НК. Въпреки това, след изтърпяването на наказание лишаване от свобода за
такова деяние, той отново се качил в автомобила и управлявал без да притежава СУМПС.
Очевидно подсъдимият демонстрира упорито нежелание да се съобразява с
установения правен ред за упражняване на тази дейност, поставяйки в риск всички
участници в движението. В с.з. подсъдимият заяви, че е претърпял операция, но по
делото не са приети никакви доказателства за здравословното му състояние.
Съдът прецени, че с оглед описаните
по-горе обстоятелства не може да приложи чл. 55 от НК при определяне на
наказанието на подсъдимия, тъй като не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Вземайки предвид обществената
опасност на деянието и дееца, установеното отегчаващо отговорността
обстоятелство, ръководейки се от целите на наказанието на основание чл. 343в,
ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс съдът определи на подсъдимия
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът
приема, че изтърпяването на това наказание ще изпълни целите за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия.
За това престъпление е предвидено и
наказание глоба. Не са налице доказателства за доходите на подсъдимия, но от
друга страна са налице данни, че подсъдимият се занимава с изкупуване на
автомобили за предаването им за скрап. Поради това съдът определи наказание
глоба над минималния размер по закон, а именно 600,00 (шестстотин) лева,
вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Силистра.
Така определените по вид и размер
наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно на подсъдимия.
-
Да се освободи
ли подсъдимия
от изтърпяване на наказанието:
Предпоставки за приложение на института на
условното осъждане е лицето да не е било осъждано преди това на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е
наложително той да изтърпи наложеното му наказание. На подсъдимия вече е определяно
наказание лишаване от свобода и към момента не е настъпила реабилитация. Поради
това е невъзможно отлагане на изтърпяване на така определеното наказание
лишаване от свобода.
- По първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено на подсъдимия:
Доколкото не са изтекли пет години от
изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода, единствено възможно е
определянето на първоначален строг режим на наложеното наказание лишаване от
свобода. Поради това и на основание чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс и чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода на подсъдимия.
-
С
оглед разноските:
По делото са извършени разноски
единствено във връзка с изплатеното възнаграждение на преводача. Тези разноски
на основание чл. 189, ал. 2 от НПК са за сметка на съда.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева