№ 137
гр. Нова Загора , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100230 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.София 1839, бул.„Ботевградско шосе“
№ 459, представлявано от Р.А.Р. – изпълнителен директор, чрез пълномощника му
юрк.Павлина Иванова Петрова против М. Д. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за
сумата от 15676.68 лв., ведно със законната лихва върху главниците от подаването на
исковата молба до окончателното им изплащане и направените в производството разноски.
Производството по образуваното гр.дело № 60829/2020 г. по описа на Софийски
районен съд с Определение № 20007146 от 11.01.2021 г. е прекратено и е изпратено по
компетентност на Районен съд – Нова Загора на основание чл.113 от ГПК, във вр. с чл.119,
ал.3 от ГПК.
Предмет на производството са предявени от „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД
против М. Д. Т. обективно съединени осъдителни искове за сумата от 1814.34 евро, в левова
равностойност - 3548.59 лв. на основание чл.345 от ТЗ, във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД и
чл.79, ал.1 от ЗЗД, представляваща дължимата цена по договора за лизинг и представлява
неплатените лизингови вноски за ползването на автомобила за периода от 06.05.2019 г. до
21.01.2020 г. - датата, на връщане на автомобила; сумата 2335.30 евро, в левова
равностойност - 4567.51 лв.на основание чл.92 от ЗЗД и раздел IV, т. 6.1 от договора, при
неизпълнение на парично задължение, представляваща неустойка в размер на 0.5% за всеки
ден забаваза периода от първия ден забава - 06.05.2019 г., до 21.01.2020 г. - датата на
връщане на автомобила; сумата от 3865.60 евро, в левова равностойност - 7560.57 лв. на
основание чл.92 от ЗЗДи раздел X, точка 2, във връзка с раздел IX, т.1 от лизинговия
договор, при пълно неизпълнение по договора или при разваляне на договора по вина на
лизингополучателя, той дължи на лизингодателя сума в размер на 20 % от лизинговата цена
по договора, представляваща обезщетителна неустойка, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията на ищеца са, че на 15.11.2016 г. сключил с ответника лизингов договор
№ 47941 със срок от 72 месеца, по силата на който предоставил на ответника за ползване
автомобил марка „Пежо“, модел 308 ACTIVE 1.6 e - HDI 120 BVM6 EUR06, с шаси №
VF3LBBHZHGS268310, подробно индивидуализиран в Приложение № 1 - спецификация
към договора за лизинг и приемо-предавателния протокол към него. Съгласно раздел VII Б,
т.1, във връзка с раздел IV, т.2, т.З и т.4 от посочения договор, за лизингополучателя
възникнало задължението за плащане на лизингова цена на вноски, съгласно погасителен
1
план.
В исковата молба се посочва, че всяка вноска е дължима до 1-во число на всеки нов
месец, а месечната вноска е в размер на 217.60 евро. Съгласно раздел IV, т.3.1 от договора
при забава в плащанията от страна на лизингополучателя с повече от 1 ден, върху
дължимите суми се начислява неустойка в размер на 0.5% на ден за всеки ден забава.
Първата месечна вноска е дължима до 05.12.2016 г., а последната до 05.11.2022 г. По
лизинговия договор били постъпили плащания както следва: първоначална вноска в размер
на 732.22 евро без ДДС, заедно с нея било платено и дължимото върху лизинговата цена
ДДС в размер на 2928.89 евро и с внесения аванс, платеното ДДС били покрити
просрочените задължения по лизинговия договор, както следва : лизингова вноска за месец
април 2019 г. и частично вноската за месец май 2019 г. в размер на 144.06 евро, покрито
било и задължението по „Пълно каско“ за 2019 г.
Излага се, че поради натрупването на големи задължения по договор и предсрочното
връщане на автомобила, на ответника била изпратена нотариална покана с peг. № 5227, том
I, Акт 94 по описа на нотариус Янка Василева Попова с peг. № 183 и район на действие
Pайонен съд - Нова Загора, връчена лично на М.Т. на 09.10.2020 г. с което договорът се
считал за едностранно развален и ответникът бил поканен да плати натрупаните
задълженията.
Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба автомобилът е върнат, но
задълженията на ответника М. Д. Т. не са погасени.
Разяснява се, че общата претендирана от ищеца сума възлиза на 8015.24 евро, а
именно:
1. На основание чл.345 от ТЗ, във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД,
исковата претенция е за сумата от 1814.34 евро, в левова равностойност - 3548.59 лева, което
е дължимата цена по договора за лизинг и представлява неплатените лизингови вноски за
ползването на автомобила за периода от 06.05.2019 г. до 21.01.2020 г. - датата, на връщане
на автомобила.
2. На основание чл.92 от ЗЗД и раздел IV, т. 6.1 от договора, при неизпълнение на
парично задължение, се предвижда неустойка в размер на 0.5 % за всеки ден забава, което
обуславя исковата претенция за сумата от 2335.30 евро, в левова равностойност - 4567.51
лева, за периода от първия ден забава - 06.05.2019 г., до 21.01.2020 г. - датата на връщане на
автомобила. Претендираната сума за неустойки се състои от:
а) сума в размер на 191.94 евро - частична неустойка за забава на плащането на
лизинговата вноска за месец май 2019 г., считано от 06.05.2019 г. до 21.01.2020 г. - дата на
връщане на автомобила;
б) сума в размер на 500.48 евро - неустойка за забава на плащането на лизинговата
вноска за месец юни 2019 г., считано от 06.06.2019г. до 21.01.2020 г. - датата, на връщане на
автомобила;
в) сума в размер на 435.20 евро – неустойка за забава на плащането на лизинговата
вноска за месец юли 2019 г., считано от 06.07.2019 г. до 21.01.2020 г. - датата на връщане на
автомобила;
г) сума в размер на 367.74 евро - неустойка за забава на плащането на лизинговата
вноска за месец август 2019 г., считано от 06.08.2019 г. до 21.01.2020 г. - датата на връщане
на автомобила;
д) сума в размер на 300.29 евро - неустойка за забава на плащането на лизинговата
вноска за месец септември 2019 г., считано от 06.09.2019 г. до 21.01.2020 г. - датата на
връщане на автомобила;
е) сума в размер на 235.01 евро - неустойка за забава на плащането на лизинговата
вноска за месец октомври 2019 г., считано от 06.10.2019 г. до 21.01.2020 г. - датата на
2
връщане на автомобила;
ж) сума в размер на 167.55 евро - неустойка за забава на плащането на лизинговата
вноска за месец ноември 2019 г., считано от 06.11 2019 г. до 21.01.2020 г. - датата на
връщане на автомобила;
з) сума в размер на 102.27 евро - неустойка за забава на плащането на лизинговата
вноска за месец декември 2019 г., считано от 06.12.2019 г. до 21.01.2020 г. - датата на
връщане на автомобила;
и) сума в размер на 34.82 евро - неустойка за забава на плащането на лизинговата
вноска за месец януари 2020г., считано от 06.01.2020 г. до 21.01.2020 г. - датата на връщане
на автомобила.
Ищеца претенидира и законна лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
3. На основание чл.92 от ЗЗД и раздел X, точка 2, във връзка с раздел IX, точка 1 от
лизинговия договор, при пълно неизпълнение по договора или при разваляне на договора по
вина на лизингополучателя, той дължи на лизингодателя обезщетителна неустойка в размер
на 20 % от лизинговата цена по договора, което обуславя исковата претенция за сумата от
3865.60 евро, в левова равностойност - 7560.57 лева.
Изпълнени били и двете условия на раздел XI, т.2 от договора - налице било пълно
неизпълнение по смисъла на т.2, раздел XI, във връзка с буква „ж“ от т.1, раздел XI, във
връзка с пар. Първи на т.1, раздел IX, а освен това договорът бил развален писмено с
подаване на исковата молба.
Претендира се и законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Сочи се, че тъй като цената по лизинговия договор била формирана в
евро, сумите също се претендират в евро.
Представят се писмени доказателства по опис.
Отправя се към съда доказателствено искане за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал такъв.
На последното открито съдебно заседание за ищеца „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД, редовно призована – не се явява представител.
Ответника М. Д. Т., нередовно призован за днешното съдебно заседание – не се
явява, същият обаче лично е получил разпореждането на съда, ведно със съдебните книжа
по чл.130 от ГПК на 27.04.2021 г., с което му е указано, че е започнато настоящото
производство, т.е. същият е редовно уведомен.
По делото е постъпила молба от ищеца, с която се моли съда да разгледа делото в
тяхно отсъствие. Заявява се, че поддържа исковата молба и представените към нея писмени
доказателства, като моли същите да бъди приети като доказателства по делото. С молбата се
заявява още, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, поддържа искането си
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, в случай че ответникът е представил
отговор или становище, които не са били изпратени на ищеца, както и моли съда да му даде
възможност да вземе становище по евентуално депозираните от ответника документи. С
молбата ищецът моли, ако съдът счете, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК,
да постанови неприсъствено решение срещу ответника, както и да му присъди сторените
разноски в настоящото производство, съгласно представяния списък по чл.80 от ГПК.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
3
Видно от приложените писмените доказателства по делото – Лизингов договор №
47941/15.11.2016 г., приложение № 1 към Лизингов договор № 47941/15.11.2016 г., Анекс от
15.11.2016 г. към Лизингов договор № 47941/15.11.2016 г., погасителен план към лизингов
договор № 47941/15.11.2016г., свидетелство за регистрация част I лек автомобил „Пежо 308“
с рег. № СВ9861ВТ, Справка за вноски и неустойки по л.д. 47941.00 към 21.01.2020 г. – М.
Д. Т., приемо-предавателен протокол от 19.11.2016 г., приемопредавателен протокол по
лизингов договор № 47941/15.11.2016 г. клиент М. Д. Т. от 21.01.2020 г.,, разписка с изх. №
33/09.10.2020 г., нотариална покана от „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД с ЕИК
********* до М. Д. Т., справка за актуално състояние на „Лизингова къща София лизинг“
ЕАД от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел,
пълномощно, списък на разноските по чл.80 от ГПК извършени от „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД по делото и пълномощно, между страните е сключен договор за лизинг на
15.11.2016 г. със срок от 72 месеца, въз основа на който ищецът предоставил за ползване лек
автомобил марка „Пежо“, модел 308 с ДК № СВ9861ВТ срещу поето от ответника
задължение за плащане на лизингова цена в размер на 19327.99 евро с включен ДДС. Според
уговореното лизинговата цена се заплаща разсрочено на 72 бр. месечни вноски, всяка с
падеж 5-то число на месеца и размер 217.60 евро, а последната с размер 217.28 евро,
посочени в погасителен план. Правата и задълженията на страните са подробно
регламентирани в процесния договор, като в същия са предвидени клаузи, според касаещи
неустойка, дължима при просрочие на погасяването на лизинговите вноски.
Съгласно чл.1, р.IX от договора, същият е развален едностранно от ищцовото
дружество, за което ответника на 09.10.2020 г. е уведомен лично, посредством Нотариална
покана с peг. № 5227, том I, Акт 94 по описа на нотариус Янка Василева Попова с peг. № 183
и район на действие Pайонен съд - Нова Загора.
По делото не се и спори, че ответникът е заплатил първоначална вноска в размер на
732.22 евро без ДДС, заедно с нея било платено и дължимото върху лизинговата цена ДДС в
размер на 2928.89 евро и с внесения аванс, платеното ДДС били покрити просрочените
задължения по лизинговия договор, както следва : лизингова вноска за месец април 2019 г. и
частично вноската за месец май 2019 г. в размер на 144.06 евро, покрито било и
задължението по „Пълно каско“ за 2019 г.
Ответникът М. Д. Т. е редовно уведомен за съдебно заседание, но не е депозирал
отговор на исковата молба и не се явява в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.345 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2
от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца бе да докаже съществуването на вземането си, в случая
наличието на облигационни отношения.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника бе да докаже, че е
платил задължението си, в случай че твърди това.
Съдът констатира, че ответника М. Д. Т. е редовно уведомен за съдебно заседание,
както и е получил разпореждането на съда, ведно със съдебните книжа, с което са му
указани възможността да подаде отговор на исковата молба в посочения срок и последиците
от неподаването на отговор на исковата молба в срок и неявяването му в първото съдебно
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
4
възможността ищецът на поиска постановяване на неприсъствено решение по делото.
Ответникът Т. не е подал отговор на исковата молба в посочения в разпореждането срок и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и не се явява в
съдебно заседание, като ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение по делото, ако са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията предвидени в
разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете и от неявяването им
в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства, досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
Предвид горепосоченото, следва да бъде осъден ответника М. Д. Т., да заплати на
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД претендираната сума в общ размер за сумата от
8015.24 евро, в левова равностойност – 15676.68 лв., така както са подробно изложени в
исковата молба.
Исковата претенция следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Така разноските, които следва да бъдат присъдени са в общ размер 727.06 лв., от
които и 627.06 лв. държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.238 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.345 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД,
чл.92 и чл.86 от ЗЗД, М. Д. Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, със съдебен адрес:
гр.София 1839, бул.„Ботевградско шосе“ № 459, представлявано от Р.А.Р. – изпълнителен
директор, във връзка със сключен между страните Лизингов договор № 47941 от 15.11.2016
г., СУМА в общ размер 8015.24 евро /осем хиляди и петнадесет евро и двадесет и четири
евроцента/, в левова равностойност – 15676.68 лв. /петнадесет хиляди шестстотин
седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Д. Т. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 727.06
лв. /седемстотин двадесет и седем лева и шест стотинки/ – разноски по настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5