Решение по адм. дело №505/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано по жалба от В. И. К. и П. Л. В., двамата от гр.Пазарджик, против мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик по искане вх. № 44-1069 от 13.03.2025г. за допускане изработване проект за изменение на влязъл в сила ПУП по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ.

В жалбата се излагат подробни съображение за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Моли се същият да бъде отменен. Претендират се разноски.

Ответникът кмет на община Пазарджик, чрез процесуален представител, в писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Административен съд – Пазарджик след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 44-1069 от 13.03.2025г. до кмета на община Пазарджик жалбоподателите В. И. К. и П. Л. В. са поискали на основание чл. 134, ал.2, т.1, във вр. с чл. 135 от ЗУТ разрешение за изготвянето на проект за изменение на ПУП- парцеларен план за определяне трасе на западен околовръстен път в участъка между бул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Любен Боянов“ в частта, засягаща собствените им имоти.

Жалбоподателят В. И. К. се легитимира като собственик на поземлен имот с иденфикатор 55155.9.398 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 695 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. по силата на нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот №170, том VIII, нот. дело № 1487/2023г.

Съответно жалбоподателят П. Л. В. се легитимира като собственик на поземлен имот с иденфикатор 55155.9.356 по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 623 кв. м., ведно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 55155.9.356.1 с площ от 49 кв. м. и двуетажна делова сграда с идентификатор 55155.9.356.2, с площ от 83 кв.м. по силата на нотариален акт № 147, нот. дело № 3805 от 01.10.1997 г. и нотариален акт № 49, том I, нот. дело № 44 от 2020г.

По подаденото заявление е налице мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик в едномесечния срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и е последвало оспорването, по повод на което е образувано настоящото производство.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема изцяло като компетентно изготвена и неоспорена от страните. Според констатациите на ВЛ предметът на ПУП, чието изменение се иска, е трасе на западен околовръстен път в участъка между бул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Любен Боянов“. Този околовръстен път е предвиден като „републикански път“ по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 2, б. „в“ от ЗУТ. Установява се от заключението на ВЛ, че ПУП е одобрен с решение № 151 от 26.07.2006 г., взето с протокол № 9 на Общински съвет – Пазарджик. Отразено е в заключението, че значителна част от имот с идентификатор 55155.9.398, собственост на жалбоподателя В. К., е засегната от трасето на предвидения околовръстен път. Югоизточният ъгъл от имота с идентификатор 55155.9.356, собственост на жалбоподателя П. В., съответно попада в обхвата на същото трасе. ВЛ посочва, че реализирането на предвижданията на ПУП предполага отчуждаване на съответните части от двата имота, като липсват данни да е извършвано отчуждаване или да е започнало такова производство, което да не е приключено. При избора на трасе на западен околовръстен път е съществувал вариант за трасе, според който пътят заобикаля от изток територията на бившето ДЗС, в която се намират имотите на жалбоподателите, но впоследствие проектното трасе е съобразено с ОУП и е влязло в сила. По отношение на имота на жалбоподателя В. К. избраният вариант на трасето на околовръстния път, който предполага отчуждаване на жилищната му сграда, не отговаря на изискванията за икономическа осъществимост по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и на чл. 6, ал. 3 ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок – заявлението е подадено на 13.03.2025г., срокът за произнасяне е изтекъл на 14.04.2025г. /понеделник/, жалбата е подадена 28.04.2025г. -, от легитимирани лица и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ задължава компетентния административен орган, в случая кмета на община Пазарджик, да се произнесе със заповед по направено по реда на чл. 135 от ЗУТ искане. Административният акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ представлява самостоятелен индивидуален административен акт, издаван в процедурата по одобряване и изменение на действащ ПУП, по искане на лице от кръга по чл.131 от ЗУТ. С нея се дава положителен отговор или се отказва изработването на такъв проект. При издаването й предмет на преценка са искането (дали изхожда от лице по чл. 131 от ЗУТ) и приложената скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ с предложение за изменението на плана.

В случая към заявлението е приложена скица с предложение за исканото изменение и в този смисъл изискването на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ е изпълнено. Искането изхожда от лица по чл. 131 от ЗУТ - оспорващите са едни от собствениците на недвижими имоти, засегнати от действащия ПУП.

Мълчаливият отказ на кмета на община Пазарджик да издаде заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ съставлява акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно трайната практика на ВАС по жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв.

Затова при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства, както и налице ли е основание за процедиране на исканото изменение в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, т. е. приложим ли е чл. 208 от ЗУТ, налагащи издаване на заповед по чл.135, ал. 3 от ЗУТ, с която да се разреши, респ. да се откаже изработване на проект на изменение на ПУП.

По силата на разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. С изречение второ от нормата е уредено, че след изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, т. е. в тяхна полза възниква правото да искат изменение на влязъл в сила подробен устройствен план.

Изменението на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 208 от ЗУТ е специално уредена от законодателя процедура, касаеща възстановяване на регулационни граници на имоти, засегнати от неприложена регулация. Тази процедура изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки: 1) имотът да е засегнат от неприложена регулация и 2) да са изтекли повече от десет години, считано от 31.03.2001 г. - арг. от § 70 ПЗР от ЗИДЗУТ, във връзка с чл. 208 от ЗУТ, през който период да не е започвала отчуждителна процедура и собствениците на имота да са инициирали процедурата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Според § 70 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, (обн. ДВ бр. 61/2007 г., в сила от 27.07.2007 г.), сроковете по чл. 208 от ЗУТ за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона ПУП, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г.

По делото е установено, че ПУП, одобрен с решение № 151 от 26.07.2006г., не е приложен, но е влязъл в сила и е действащ, като пропускането на срока по чл. 208 от ЗУТ е основание за неговото изменение. Именно това си право са упражнили оспорващите по реда на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. В закона е предвидено изрично правото на жалбоподателите като собственици на посочените имоти да поискат изменение на ПУП и съобразяването му с границите на имота им. При разглеждане на подаденото искане за промяна на ПУП кметът на общината действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да откаже промяната при наличието на законовите предпоставки за това. Правото на жалбоподателите да искат изменение на плана възниква по силата на закона - чл. 208, във връзка с чл.134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ - и тъй като отчуждаването, предвидено по ПУП от 2006г. не е реализирано в законоустановения срок, то кметът на община Пазарджик в условията обвързана компетентност е следвало да издаде заповед, с която разреши да се изработи проект на изменение на ПУП, по силата на който трасето на пътя преминава през незастроена земя, като заобикаля имотите на жалбоподателите.

Във връзка с възраженията на ответника следва да се съобрази, че преценката дали едно отчуждително производство е започнало, следва да се направи с оглед засягането с него на даден имот. В случая имотите на жалбоподателите не са засегнати от отчуждителното производство, визирано от пълномощника на ответника, който факт налага извода, че именно по отношение на тях то не е започнало. Неоснователно също е възражението, че исканото изменение на ПУП било в противоречие с предвижданията на ОУП, което налагало първо изменение на ОУП и едва след това на ПУП. Законодателят е предвидил в чл.134, ал.3 от ЗУТ възможност органът по чл.124, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване изменението на общия устройствен план.

От изложеното се налага извод, че мълчаливият отказ на кмета на община Пазарджик е в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 208 от ЗУТ, поради което следва да се отмени като незаконосъобразен.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на кмета на община Пазарджик за ново произнасяне по искане вх. № 44-1069/13.03.2025 г. за допускане изработване проект за изменение на влязъл в сила ПУП по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

По силата на чл. 174 от АПК когато задължи органа да издаде административен акт, съдът определя и срок за това. В случая срокът е посочен в специалния закон – чл. 135, ал. 3 от ЗУТ - едномесечен, считано от получаване на решението, ведно с преписката.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат сторените от жалбоподателите съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3 134 лв., от които 24 лв държавни такси, 610 лв. депозити за СТЕ и 2 500 за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик по искане вх. № 44-1069 от 13.03.2025г. от В. И. К. и П. Л. В., двамата от гр.Пазарджик за допускане изработване проект за изменение на влязъл в сила ПУП по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Пазарджик за ново произнасяне по искане вх. № 44-1069 от 13.03.2025г. от В. И. К. и П. Л. В..

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на решението, ведно с преписката.

ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на В. И. К., сумата от 1567 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на П. Л. В., сумата от 1567 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.