Р Е Ш Е
Н И Е
№ 08.10.2018
год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД IІІ-ти граждански състав
На 19
септември 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
гражданско дело № 156 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по искова молба на С.С.К. *** с ЕГН **********, З.С.К. *** с ЕГН **********, В.Д.С. *** с ЕГН **********, П.Т.П. *** с ЕГН ********** и И. *** с ЕГН ********** - тримата
в качеството си на наследници на Т.И.С. б.ж. на с. Т. Общ. Т. Обл. Я. починал
на ******., Я.Я.П.
*** с
ЕГН **********, М.Т.Т.
*** с
ЕГН ********** и А. Т.П.
*** с
ЕГН ********** - тримата в качеството си на наследници на Т. П. П. *** починал
на ******., И.К.П.
*** с
ЕГН **********, К.К.П.
*** с
ЕГН **********, Р.П.С.
*** с
ЕГН **********, М.Г.В.
*** с
ЕГН **********, М.С. *** с ЕГН ********** и С.В.П. *** с ЕГН ********** против Р.П.Т. с ЕГН ********** ***. Иска се съдът
да постанови решение, с което да уважи предявените при условията
на евентуалност искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, като приеме за установено по
отношение на ответницата, че оспореното „Споразумение" от 14.03.2009г.,
сключено между страните, е недействително — нищожно, тъй като накърнява добрите
нрави, има невъзможен предмет, както и за същото липсва съгласие към определена
дата и основание.
Исковата си претенция
ищците основават на следните обстоятелства:
Ищците,
въз основа на НА, вх.рег.№1819/16.03.2009 г., акт №33, т.6, д.№908/2009 г. на
АВ-СВ Ямбол са придобили, в режим на СИО за първите двама от тях общо 1/9
ид.част, за ищците посочени като наследници на починалия Т.И.С. общо 1/9 ид.
част, както и за ищците посочени като наследници на починалия Т. П. П. общо 1/9
ид.част, както и в съсобственост при равни квоти от по 1/9 ид.част за всеки от
остА.лите ищци, правото на строеж за обектите: Търговски обект - магазин № 2 -
самостоятелен обект с идентификатор № 87374.554.238.1.17, със застроена площ от
85.57 кв.м. и Склад № 4, със застроена площ от 18.12 кв.м., които обекти са
разположени в „Четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи" с
идентификатор № 87374.554.238.1, както и ведно с припадащата им се идеална част
от Поземления имот с идентификатор № 87374.554.238, находящ се в гр. Я. ул. „******"
№ ***, който е идентичен с част от ПИ № 4789 целия с площ от 1 760 кв.м. в кв.
39 по план на гр. Я..
Преди
придобиване от ищците на описания недвижимия имот, по отношение на същия е
налице следното: Въз основа на НА, вх.рег. №6962/29.07.2005 г., акт №162, т.18,
д.№4041/2005г. на АВ-СВ Ямбол, посочения имот е придобит в собственост от Н.А.В.
с ЕГН ********** и А.В.Р. с ЕГН **********. На 28.07.2005 г., Н.А.В. и А.В.Р.,
сключват Договор за кредит „Жилище" №11724/28.07.2005 г. с „Алианц банк
България" АД, като в обезпечение на кредита учредяват договорна ипотека върху недвижимия
имот. През 2006 г. за посочения имот е одобрен проект и издадено Разрешение за
строеж №122/04.04.2006 г. за изграждане на „Четириетажна жилищна сграда с
магазини и подземни гаражи", в която са разположени обекта Търговски обект
- магазин №2 - самостоятелен обект с идентификатор № 87374.554.238.1.17, със
застроена площ от 85.57 кв.м. и Склад № 4, със застроена площ от 18.12 кв.м. През
2007 г., след одобряване на строителната документация за сградата и тъй като
кредитът по Договор за кредит „Жилище" №11724/28.07.2005г. отпуснат от
„Алианц банк България" АД, е отпуснат за изграждането й, върху посочения
имот е вписА.законна ипотека по молба на банката. През 2005 - 2006 г., за
обекти разположени в жилищната сграда по одобрения проект, са сключени
предварителни договори за изграждане и продажба на жилища между Н.А.В. и А.В.Р.
като продавачи и други лица като купувачи, в т.ч. и с ответницата като купувач,
като в изпълнение на тези предварителни договори, са извършени плащания към Н.А.В.
и А.В.Р. за осъществяване на строителството. С НА, вх.рег. №6994/14.07.2008 г.,
акт №132, т.21, д.№4655/2008 г. на АВ-СВ Ямбол, Н.А.В. дарява на А.В.Р.,
собствената си 1/2 идеална
част от посочения поземлен имот, ведно с изградената до „нулев цикъл"
сграда, чието фактическо строителство на практика не е започнало. С НА, вх.рег.
№10107/06.10.2008 г., акт №55, т.33, д.№7193/2008 г. на АВ-СВ Ямбол А.В.Р.,
придобила в собственост имота и изградената до „нулев цикъл" сграда,
извършва продажба на поземления имот с идентификатор №87374.554.238, ведно с
изградената до „нулев цикъл" сграда на М.И.Г. с ЕГН ********** за сумата
от 94 560 лв. През 2008 г. - 2009 г., в резултат на неизпълнение на задължения
на Н.А.В. и А.В.Р. по договора за банков кредит, банката обявява кредита за
предсрочно изискуем, като изявява намерението си да събере дължимите суми чрез
продажба на имота предвид наличието на учредените ипотеки, като до 2009 г.,
строителството на сградата е до „нулев цикъл" и фактически не е извършено.
По общо решение на ищците и други лица, сключили предварителни договори за
покупка на обекти в сградата, чието строителство е до „нулев цикъл" и
фактически не е извършено, както и с цел запазване на интересите им, на
14.03.2009 г. по регистъра на Нотариус per.№170 П.К., са извършени сделки под
формата на нотариални актове, вписани в Служба вписвания Ямбол на 16.03.2009 г.,
с които М.И.Г. продава и прехвърля в полза на тези лица правото на строеж за
обектите в посочената по-горе сграда изградена до „нулев цикъл", заедно
със съответните идеални части от поземления имот, като лицата с цел да запазят
интересите си и извършат строителството на сградата поемат задължението за
погасяване на кредита по посочения по-горе договор за банков кредит. Въз основа
на НА, вх.рег.№1819/16.03.2009 г., акт №33, т.6, д.№908/2009 г. на АВ-СВ Ямбол,
правото на строеж за обектите: Търговски обект - магазин №2 - самостоятелен
обект с идентификатор №87374.554.238.1.17, със застроена площ от 85.57 кв.м. и
Склад №4, със застроена площ от 18.12 кв.м., както и припадащата им се идеална
част от поземления имот са придобити в съсобственост в равни квоти от по 1/9
ид.част от ищците и двамата починали наследодатели на част от ищците — общо
девет лица, като ответника - съсобственик С.К. е придобил посочената квота и в
режим на СИО със съпругата си З.К.. По общо решение, взето по нот.заверен
Протокол peг.№1165/23.03.2009 г. на Нотариус peг.№170 П.К. е разкрита б.с/ка на
името на лицето К.К.П. в „Алианц банк България" АД - БЦ Ямбол, в която
лицата взели решенията да внасят периодично суми за погасяване на кредита. В
периода 2009 г. - 2012 г., ищците и лицата, придобили право на собственост
върху имота, извършват необходимите промени по одобрения за сградата проект и строителна
документация, както и извършват от свое име и за своя сметка строителството на
жилищната сграда, която е завършена и въведена в експлоатация през 2012 г. През
2014 г., поради недостиг на парични средства за погасяване на кредита по
Договор за кредит „Жилище" №11724/28.07.2005 г., „Алианц банк
България" АД -БЦ Ямбол го обявява за предсрочно изискуем, като пристъпва
към съдебното му С.ране, за което е издаден изпълнителен лист от 29.05.2014 г.
по ч.гр.д. №1541/2014 г. по описа на ЯРС. Въз основа на издадения изпълнителен
лист, по молба на банката е образувано изпълнително дело №466/2014 г. по описа
на ЧСИ peг.№878 И.Х. за С.ране на вземането с искане за продажба на имоти в
сградата, находяща се в гр.Я., ул.„*******" №***, върху която са учредени
посочените по-горе ипотеки в обезпечение на кредита. През 2015 г. от стрА.на А.В.Р.
срещу ищците и лицата придобили право на собственост върху имота и обектите в
сградата, са предявени искови претенции във връзка с погасяването на кредита по
Договор за кредит „Жилище" №11724/28.07.2005 г., отпуснат от „Алианц банк
България" АД, за което пред ЯРС са образувани 12 бр. граждански дела
№486/2015г., №484/2015г., №485/2015г., №488/2015, №567/2015г., №515/2015г.,
№487/2015г., №477/2015г., №478/2015г., №479/2015г., №489/2015г. и №566/2015г.,
които към настоящия момент са приключили с отхвърляне на исковете и са архивни.
За да защитят интересите си, след като извършват справка за размера на
задълженията по кредита в банката, ищците по Протокол от 29.05.2015 г., вземат
единодушно решение да съберат необходимата сума за пълно погасяване на
задълженията по кредита с цел да бъдат заличени учредените върху целия имот
ипотеки, както и вземат решение, с което определят, всеки от тях каква по
размер сума следва да изплати в зависимост от възможностите си. Ищците, с
изключение на С.и З. К., С.рат общо сумата 77 600 лева, която сума,
определеният от тях техен представител ищеца К.К.П. с вносна бележка от 09.06.2015
г., внася в откритата по общо решение в „Алианц банк България" АД банкова
сметка, ***ване на кредита. Ищеца С.К., по общо решение по Протокол от
29.05.2015 г., поема задължение да внесе остатъка в размер на 49 532 лева,
който е необходим като сума, за да бъде изцяло изплатен и погасен кредита, а
остА.лите съсобственици се съгласили да му прехвърлят своите общо 8/9 идеални
части от недвижимия имот - търговски обект - магазин №2 и склад №4, разположен
в сградата в посочения поземлен имот, ведно с идеални части от ПИ, за което са
подписали предварителен договор. В изпълнение на описаното решение и сключения
предварителен договор и след внасяне от стрА.на К. сумата от 49 532 лева,
сделката между всички лица - съсобственици на недвижимия имот - търговски обект
- магазин №2 и склад №4, разположен в сградата в посочения поземлен имот, ведно
с идеални части от ПИ, е оформена в нотариален акт - НА, вх.рег.№46/09.06.2015 г.,
т.2, per.№3463, д.№192/2015г. на Нотариус per.№170 П.К.. По единодушно решение
взето по Протокол от 10.06.2015 г., за пълно погасяване на кредита, на същата
дата по банков път е извършено плащане чрез превод на сумата от 127 131.51
лева, събрани в общата набирателна сметка, като превода е извършен от
посочената сметка на името на общия представител К.К.П. в банкова сметка ***
„Алианц банк България" АД с авизо по платежно нареждане от 10.06.2015 г. В
резултат на извършеното по общи решения на ответниците плащане с техни лични
събрани средства на пълната дължима по кредита сума, от стрА.на „Алианц банк
България" АД е издадена Служебна бележка №134/17.06.2015 г.,
удостоверяваща, че към 16.06.2015 г. Договор за кредит „Жилище" № 11724/28.07.2005г.
е погасен и закрит.
В ИМ се сочи, че ответницата е предявила при
условията на евентуалност, срещу ищците субективно съединени осъдителни искове,
образувани в гр.д.№2899/2016 г. по описа на ЯРС, с които
претендира ищците като съсобственици придобили описания в началото на ИМ
недвижим имот и впоследствие извършили разпореждане със същия, да й заплатят
различни по размер суми, съответстващи на по 1/9 част за всеки от
съсобствениците, от сумата 22 550 евро равняващи се на 44 103.97 лева. За да обоснове основателност
на претенцията си ответницата се позовава на споразумение от 14.03.2009 г.
Ищците
считат въпросното споразумение за нищожно, тъй като:
1. На
първо място, споразумението противоречи изцяло или частично, в
частта му на последната визирА.в същото клауза за заплащане на сумата от 22 550
евро, на добрите нрави - основание за
нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Мотивират се с твърдения, че ответницата е
била в договорни отношения с А.Р. и Н.В., като липсват обстоятелства, които да
обосновават каквато и да било връзка с ищците и предявените спрямо тях
претенции образувани в гр.д.№2899/2016 г. по описа на ЯРС, а ищците са трети
лица на тези отношения. Сумата от 22 550 евро ищцата е платила на Н.А.В. и А.В.Р.,
с които не си е уредила имуществените и финансовите си взаимоотношения, а
ищците не са получили въпросната сума, поради което за тях липсват основания за
носене на каквато и да било отговорност и/или основания за поемане на каквито и
да било задължения спрямо взаимоотношения в които не участват като стрА..
Твърдят за липса на съразмерност на уговорени престации между
страните по споразумението. Сочи се, че ищците през 2009 г. са
придобили поземления имот и правото на строеж за сградата поради единствената
причина да защитят собствения си интерес, както и със собствени сили и средства
да извършат строителството на сградата, в която са разположени обекти, за които
те също са имали сключени предварителни договори, както единствено в защита на
интересите си са поели задължение да изплащат кредита, за да не пристъпи
банката към продажба на имота който е бил ипотекиран в обезпечение на кредита.
За разлика от всички ищци, ответницата /която също е имала предварителен
договор/ не само, че не е поела подобни задължения, но и с предявените по
гр.д.№2899/2016 г. по описа на ЯРС претенции, се домогва да вмени на ищците
чужда отговорност. В тази връзка, споразумението, като цяло и в частта му на
последната визирА.в същото клауза за заплащане на сумата от 22 550 евро,
противоречи на добрите нрави, тъй като такава сума ищците, от една стрА.не са
получили под каквато и да било форма от ответницата, а от друга стрА.липсва
основание същите да бъдат санкционирани с такава прекомерна сума, при условие,
че липсва неизпълнение на каквото и да било уговорено спрямо ответницата тяхно
задължение. При изложеното считат, че споразумението предвид пълната липса на
съразмерност и еквивалентност на уговорени престации е нищожно.
2. На
второ място, при условията на евентуалност, считат, че
споразумението е нищожно поради невъзможен предмет, липса на съгласие /воля/ и
липса на основание, представляващи основания за нищожност по чл. 26 ал.2 пр.1,
2 и 4 ЗЗД. Твърдят, че споразумението явно е датирано впоследствие от ответницата
с дата от 14.03.2009 г. В същото липсват съществени условия по предмета на
договора: цена на имота, ред, начин и срок за плащане на такава, насрещни
престации на договарящите относно осъществяване и реализиране на
суперфициарното право, уговорена степен на завършеност на обектите предмет на
суперфицията, срок на изпълнение на строителство, срок за сключване на
окончателен договор /при условие, че се касае за недвижим имот/, уговорки
относно предаване на владение на имота, документи и доказателства легитимиращи
правата на продавачите - ищци, както и каквито и да било необходими и
задължителни уговорки относно сделка по покупко-продажба на недвижим имот, т.е.
споразумението категорично не съдържа съществените условия по предмета на
сделката, поради което е нищожно. Твърдят, че от тяхна стрА.липсва изявление
удостоверяващо воля и съгласие за извършване на каквото и да било
прехвърляне на имот или плащане към ответницата, още повече по отношение на
сума, която ищците не са получили под каквато и да било форма от ответницата. В
тази връзка оспорват Споразумението с дата 14.03.2009 г., като неистински документ по отношение авторството
на обективираното в него волеизявление и по отношение на датата на сключването
му. Изявленията - волята и съгласието в този частен документ,
не принадлежат на ищците и те не са изразявали такива на сочената дата.
Документа е не автентичен, доколкото автентичността се свързва не просто с
авторството на подписа, а с авторството на подписаното изявление за постигане
на съответното съгласие към посочената дата. Споразумението е документ с
невярно съдържание, тъй като не отразява действителната воля и съгласие на
ищците и не отговаря на действителните фактически отношения между тях и
ответницата.
По
отношение липсата на основание сочат, че към датата на подписване на
споразумението ищците не са придобили право на собственост върху процесните
магазин №2 и склад №4, тъй като сделките за тях, макар и сключени на 14.03.2009
г. са вписани на 16.03.2009 г., от която дата имали действие по отношение на
ответницата, тъй като транслативното и оповестително действие на прехвърлянето
на правото на собственост, настъпвало след вписване на сделката. На следващо
място твърдят, че процесното споразумение ползва и е изгодно само и единствено
за ответницата - само за нея има права, а за ответниците само задължения.
При изложените факти, при условията на
евентуалност, считат, че атакуваното споразумение е недействително - нищожно на
основание чл. 26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, има невъзможен
предмет, както и за същото липсва съгласие към определена дата и основание.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Р.П.Т. е
упражнила процесуалното си право на отговор и е депозирала такъв, в който е
изложено становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Счита предявения установителен
иск за нищожност за неоснователен, а оспорването на истинността на
споразумението от 14.03.2009 г. - за недоказано
Не оспорва, че през 2005 година третите
лица Н.В. и А.Р. са закупили недвижим имот - дворно място, в което са решили да
изградят четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи. За
финансиране на строителството са сключили с банка „Алианц България" АД
договор за банков кредит, който са обезпечили с ипотека върху имота, а в
последствие след снабдяването с разрешение за строеж, и с ипотека върху правото
на строеж за четириетажната жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, която
е следвало да бъде построена в имота. Паралелно с това, след изготвяне на
архитектурния проект на сградата, Н.В. и А.Р. са започнали да сключват
предварителни договори с купувачи, с които са продавали „на зелено"
отделните обекти в сградата, която е предстояло да бъде построена. С тези
предварителни договори Н.В. и А.Р. са поемали задължение към купувачите да
построят съответния самостоятелен обект в сграда, за който страните по договора
са сключвали и предварителен договор за покупко-продажба. Такива предварителни
договори са сключили всички ищци, респективно техните наследодатели; такъв
договор е сключила и ответницата, като при сключването му е заплатила на Н.В. и
А.Р. част от цената на бъдещия магазин №2 и склад №4 в размер на 22 550 евро, а
остА.лата част от цената 18450 евро е следвало да заплати след изграждането на
сградата.
Не оспорва и фактите, че въпреки наличието на необходимата
строителна документация и събрА.значителна сума пари, до края на 2008 г. Н.В. и
А.Р. не изпълнили строителството на сградата, което наложило купувачите по
предварителните договори да решат със свои средства да изградят сградата и да
погасяват кредита, обезпечен с ипотека върху дворното място и правото на строеж
на сградата, като в изпълнение на това решение трябвало да придобият правото на
строеж за четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи за да могат
да встъпят като възложители в строителството. Не оспорва и че при
закупуването на правата на строеж за всеки отделен обект в сградата съответното
право на строеж за отделните самостоятелни обекти е било придобито от купувача
по предварителния договор за съответния обект, а правата на строеж за част от
самостоятелните обекти са били придобити в съсобственост от ищците, респ.
двамата наследодатели на шестима от тях предвид, че купувачите по
предварителните договори за тези самостоятелни обекти след ***зетото решение не
са се включили при финансирането на строителството и изплащането на кредита.
Заявено е, че ответницата, като
купувач по предварителен договор не е закупила правото на строеж за магазин №2
и склад №4, за който е имала предварителен договор с Н.В. и А.Р., което пък е
наложило същото да бъде придобито от групата от остА.ли купувачи по
предварителните договори. Същевременно с процесното споразумение от 14.03.2009
г. ответницата и лицата, закупили правото на строеж за магазин №2 и склад №4
уредили по нов начин отношенията, произтичащи от сключения между Н.В. и А.Р. и Р.Т.
предварителен договор и заплатената във връзка с него от ответницата
първоначална вноска от 22550 евро, който да отрази реалната промяна на фактите
от действителността, сложили се във връзка с възникналата необходимост именно
правоимащите по предварителните договори да продължат строителството на
четириетажната жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, както и да
продължат изплащането на кредита, който е бил обезпечен с ипотеката върху
правото на строеж за същата. Във връзка с настъпилата реална промяна на
титуляра на правото на строеж и необходимостта от финансиране на строителството
и обслужването на кредита, страните по споразумението са се съгласили
ответницата да преведе по общата банкова сметка в "Алианц банк
България" АД сумата от 18 450 евро, а в случай, че не я заплати - да има
право да получи безлихвено сумата от 22 550 евро, която ще й бъде заплатена
след като имота бъде продаден на пазарна цена на трето лице.
Предвид изложените факти,
ответницата счита, че процесното споразумение съдържа необходимите елементи на
договор, т.к. материализира насрещни волеизявления на страните по този договор,
които си съвпадат и с които всяка от тях поема съответно задължение. Разгледано
в аспекта на възникналите по повод на изграждането на сградата и изплащането на
кредита взаимоотношения споразумението напълно отразява, както интересите на
ищците, които са желаели да построят сградата и да избегнат принудително
изпълнение върху нея, така и интересите на ответницата, доколкото на Р.Т. е
била предоставена реална възможност за в бъдеще да се включи с необходимите
парични средства в това начинание, а при изпълнение на това нейно задължение
предопределеният й магазин №2 и склад №4 или по-точно правото за строеж на
същия, е щяло да й бъде прехвърлено обратно. Същевременно до сбъдването на това
условие ищците са щели да имат правно-регламентирА.възможност да встъпят в
правоотношенията, касаещи построяването на жилищната сграда и реално да
извършат строителството й. При неизпълнение от стрА.на Р.Т. на поетото от нея
задължение за плащане на сумата от 18450 евро, за да бъде избягнато
неоснователното й обедняване с платената от нея в размер на 22550 евро на
първоначалните титуляри на това право, респ. неоснователното обогатяване на
новите приобретатели за нейна сметка, последните са поели задължението да й
върнат обратно тази заплатена сума, след като реализират необходимата печалба
от продажбата на имота на пазарна цена. Такова обогатяване на приобретателите
на правото на строеж на магазин №2 и склад №4 за сметка на ответницата е щяло
да възникне с реализацията на това право на строеж и в частност при продажбата
на жилището на пазарна цена, т.к. при закупуването на правото на строеж за
магазин №2 и склад №4 заплатената от ответницата сума от 22550 евро по
предварителния договор от 01.10.2005г. е отчетена като част от цената, която
ищците заплащат за придобиването на правото на строеж.
Намира за неоснователни
възраженията на ищците, че платената от ответницата на Н.В. и А.Р. сума от
22550 хил. евро касае само отношенията помежду им и не създава никакви
правоотношения между ответницата и купувачите на правото на строеж за магазин
№2 и склад №4, т.к. това плащане е било прието като заплатена част от цената
при сключване на договора за покупко-продажба на правото на строеж, т.е. с тази
сума всички ищци са се обогатили за сметка на ответницата.
Счита установителните искове на
ищците, касаещи нищожност на споразумението поради липса на основание,
невъзможен предмет и накърняване на добрите нрави за неоснователни. Основанието
е налице, т.к. поетите задължения от всеки от сключилите го съответстват на
преследвА.та с договора цел. Споразумението не съставлява договор с невъзможен
предмет, т.к. и поетите от всички ищци и ответницата договорености, а именно
продажбата на правото на строеж за магазин №2 и склад №4 или за заплащането на
определената парична сума не касае предмет, който не съществува реално в
правния мир или е извън гражданския оборот към момента на поемане на
задължението в същия този момент, единствено изпълнението на всяко от двете
задължения е поставено под условие. Сключеното споразумение не накърнява и
добрите нрави, т.к. не е налице значително неравновесие на поетите от страните
насрещни престации, а напротив същите са напълно адекватни и съответстващи си
взаимно, разгледани в аспекта на сложните взаимоотношения, възникнали по повод
на построяването на четириетажната жилищна сграда с магазини и подземни гаражи
и необходимите фактически и правни действия, които е следвало да бъдат
предприети във връзка с него, както и необходимостта да бъде изплащано чуждо
задължение към банка, обезпечено именно с правото на строеж върху тази сграда. Становище
за неоснователност е заявено и относно твърдението на ищците за сключване на
процесното споразумение при липса на съгласие от стрА.ищците и ответницата и
твърдението за оспорването на датата на споразумението и на истинността на
документа.
С оглед описаните и другите,
изложени в отговора съображения считат, че процесното споразумение от
14.03.2009г. съставлява действителен двустранен договор, който не страда от
твърдените от ищците пороци за нищожност и поражда валидни права и задължения
за страните по него. Претендира се отхвърлянето на предявените
установителни искове и присъждането на направените по тяхното оспорване
разноски.
В
о.с.з. по същество ищците, чрез процесуалните си представители, поддържат иска,
така както е предявен по съображенията в ИМ и допълнителни такива, изложени в
депозираните писмени защити.
В
о.с.з. по същество ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва иска
по съображенията в писмения отговор и допълнителни такива, изложени в депозирА.писмена
защита.
Всяка
от страните по делото е заявила и претенция за присъждане на сторените в
производството разноски, като е представила и списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установените
по делото факти не са спорни между страните. Правния спор е досежно изводите,
които налагат установените факти.
Не е
спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че през 2005
година третите лица Н.В. и А.Р. са закупили недвижим имот - дворно място, с цел
да изградят четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи. За
финансиране на строителството са сключили с „Алианц банк България" АД
договор за банков кредит, който обезпечили с ипотека върху имота, а в
последствие след снабдяването с разрешение за строеж и с ипотека върху правото
на строеж за четириетажната жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, която
е следвало да бъде построена в имота. Едновременно с това, след изготвяне на
архитектурния проект на сградата, Н.В. и А.Р. започнали да сключват
предварителни договори с купувачи, на които продавали „на зелено"
отделните обекти в сградата, която е предстояло да бъде построена. С тези
предварителни договори Н.В. и А.Р. поемали задължение към купувачите да
построят съответния самостоятелен обект в сградата, за който страните по договора
са сключвали и предварителен договор за покупко-продажба. Такива предварителни
договори сключили всички ищци, респективно наследодателите на част от тях. Такъв
договор с дата 01.10.2005 г. сключила и ответницата, за закупуване на търговски
обект - магазин №2 с продажна цена 41000 евро, платима на 4 вноски, посочени по
размер и срокове в договора. Не е спорно, че при сключването на договора
ответницата е заплатила на Н.В. сумата от 4100 евро, а месец по-късно и сумата
18450 евро или обща сума в размер на 22550 евро, като останалата част от цената
в размер 18450 евро е следвало да заплати след изграждането на сградата и
снабдяването й с НА за собственост.
Не е спорно и че въпреки наличието на необходимата
строителна документация и събрА.значителна сума пари, до края на 2008 г. Н.В. и
А.Р. не изпълнили строителството на сградата. През м.юли 2008 г. Н.В. дарил
на А.Р., собствената си 1/2 идеална
част от имота, ведно с изградената в него до „нулев цикъл - 37%" сграда.
През м.октомври 2008 г. А.Р. извършила продажба на поземления имот с
идентификатор №87374.554.238, ведно с изградената до „нулев цикъл - 37%"
сграда на М.И.Г. за сумата от 94 560 лв. През 2008 г. - 2009 г., в резултат на
неизпълнение на задължения на Н.В. и А.Р. по договора за банков кредит, банката
обявила кредита за предсрочно изискуем, като заявила намерението си да събере
дължимите суми чрез продажба на имота, предвид наличието на учредените ипотеки. Това наложило купувачите по
предварителните договори да решат със свои средства да изградят сградата и да
погасяват кредита, обезпечен с ипотека върху дворното място и правото на строеж
на сградата, като в изпълнение на това решение трябвало да придобият правото на
строеж за четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, за да могат
да встъпят като възложители в строителството. Не се спори и че при закупуването
на правата на строеж за всеки отделен обект в сградата съответното право на
строеж за отделните самостоятелни обекти е било придобито от купувача по
предварителния договор за съответния обект, а правата на строеж за част от
самостоятелните обекти са били придобити в съсобственост от ищците, респ.
двамата наследодатели на шестима от тях предвид, че купувачите по
предварителните договори за тези самостоятелни обекти след взетото решение не
са се включили при финансирането на строителството и изплащането на кредита.
Всички сделки били извършени на 14.03.2009 г.
Не се
спори и досежно факта, че имота по предварителния договор на ответницата е
закупен от ищците, въз основа на НА №95/14.03.2009 г., вписан вх.рег.№1819/16.03.2009
г., акт №33, т.6, д.№908/2009 г. на АВ-СВ Ямбол, по силата на който са
придобили от М.Г., в режим на СИО за първите двама от тях общо 1/9 ид.част, за
ищците посочени като наследници на починалия Т.И.С. общо 1/9 ид. част, както и
за ищците посочени като наследници на починалия Т. П. П. общо 1/9 ид.част,
както и в съсобственост при равни квоти от по 1/9 ид.част за всеки от
останалите ищци, правото на строеж за обектите: Търговски обект - магазин №2 -
самостоятелен обект с идентификатор № 87374.554.238.1.17, със застроена площ от
85.57 кв.м. и Склад № 4, със застроена площ от 18.12 кв.м., които обекти са
разположени в „Четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи" с
идентификатор № 87374.554.238.1, както и ведно с припадащата им се идеална част
от Поземления имот с идентификатор № 87374.554.238, находящ се в гр. Я. ул. „********"
№ ***, който е идентичен с част от ПИ № 4789 целия с площ от 1 760 кв.м. в
кв.39 по план на гр. Я..
Във всички
нотариални актове /приложени на л.114-179/, с които М. Г., като последен
собственик на процесния ПИ и сградата, със степен на завършеност 37% - нулев
цикъл, прехвърля право на строеж и ид.части от терена на лицата по
предварителните договори е отразено, че плащането на продажната цена по
сделката се извършва чрез приспадане на съответната част, платена по съответния
предварителен договор, а остатъка до пълния размер на продажната цена следва да
се изплати на „Алианц банк България" АД за погасяване на дължимото по договора
за кредит. По същия начин е отразено и плащането на продажната цена по
отношение на имота, за който ответницата е имала предварителен договор /НА на
л.163/ - при договорена продажна цена от 41000 евро, продавачът се съгласил, че
сумата от 22550 евро е платена по предварителен договор от 01.10.2005 г., а
остатъка от 18450 евро следва да се заплати за погасяване на кредита.
По общо
решение, лицата придобили имота и правото на строеж за обекти четириетажната
сграда разкрили банкова сметка *** К.К.П. в „Алианц банк България" АД - БЦ
Ямбол, в която да внасят периодично суми за погасяване на кредита. В периода
2009 г. - 2012 г., ищците и лицата, придобили право на собственост върху имота,
извършват необходимите промени по одобрения за сградата проект и строителна
документация, както и извършват от свое име и за своя сметка строителството на
жилищната сграда, която е завършена и въведена в експлоатация през 2012 г.
Установено е по делото, че през 2014 г.,
поради недостиг на парични средства за погасяване на кредита по договора за
кредит „Алианц банк България" АД -БЦ Ямбол го обявява за предсрочно изискуем,
като пристъпва към съдебното му С.ране, за което е издаден изпълнителен лист от
29.05.2014 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело за събиране
на вземането с искане за продажба на имоти в процесната сграда. В тази връзка ищците,
вземат единодушно решение, оформено в Протокол от 29.05.2015 г. /л.187/ да
съберат необходимата сума за пълно погасяване на задълженията по кредита с цел
да бъдат заличени учредените върху целия имот ипотеки, както и вземат решение,
с което определят, всеки от тях каква по размер сума следва да изплати в
зависимост от възможностите си. Ищците, с изключение на С.и З. К., събират общо
сумата 77 600 лева, която сума, определеният от тях техен представител ищеца К.К.П.
с вносна бележка от 09.06.2015 г., внася в откритата по общо решение в „Алианц
банк България" АД банкова сметка, ***ване на кредита. Ищеца С.К., по общото
решение от 29.05.2015 г., поема задължение да внесе остатъка в размер на 49 532
лева, който е необходим като сума, за да бъде изцяло изплатен и погасен
кредита, а в замяна останалите съсобственици се съгласили да му прехвърлят
своите общо 8/9 идеални части от недвижимия имот - търговски обект - магазин №2
и склад №4, разположен в сградата в посочения поземлен имот, ведно с идеални
части от ПИ, за което са подписали предварителен договор. В изпълнение на
описаното решение и сключения предварителен договор и след внасяне от стрА.на С.и
З. К. на сумата от 49 532 лева, сделката между всички лица - съсобственици на
недвижимия имот - търговски обект - магазин №2 и склад №4, разположен в
сградата в посочения поземлен имот, ведно с идеални части от ПИ, е оформена в
нотариален акт на 09.06.2015 г. По единодушно решение взето на 10.06.2015 г.,
за пълно погасяване на кредита, на същата дата по банков път е извършено
плащане чрез превод на сумата от 127 131.51 лева, събрани в общата набирателна
сметка, в резултат на което кредита е погасен изцяло и закрит.
Описаните до тук и приети за
установени от съда факти не са спорни между страните и се установяват от
представените по делото писмени доказателства - нотариални актове,
предварителни договори, договор за кредит, протоколи.
Не е спорно
по делото, а и от приложените по делото ИМ и
отговор на ИМ, се установява, че ответницата е предявила при условията на евентуалност, срещу ищците
субективно съединени осъдителни искове, образувани в гр.д.№2899/2016 г. по
описа на ЯРС, с които претендира ищците като
съсобственици, придобили процесния недвижим имот /търговски обект - магазин №2
и склад №4/ и впоследствие извършили разпореждане със същия, да й заплатят
различни по размер суми, съответстващи на по 1/9 част за всеки от
съсобствениците, от сумата 22 550 евро равняващи се на 44 103.97 лева. За да обоснове основателност
на претенцията си ответницата се позовала на споразумение от 14.03.2009 г.,
чиято действителност е предмет на настоящото производство.
От представеното с исковата молба
споразумение /л.22-24/, с ръкописно вписА.дата 14.03.2009 г. се установява, че С.С.К.,
Т.И.С., И.К.П., М.Г.В., М.С.С., К.К.П., С.В.П., Р.П.С. и Т. П.П. се задължили
да прехвърлят по нотариален ред правото на собственост за следния недвижим
имот: право на строеж за два самостоятелни обекта в четириетажна жилищна сграда
с магазини и подземни гаражи, която към момента на подписване на сделката е със
степен на завършеност от 37% или до нулев цикъл по смисъла на ЗУТ, с
административен адрес на сградата – гр.Я., ул.“********** №***, а именно: търговски обект - МАГАЗИН
№2, разположен на партерния етаж, със североизточно изложение,
състоящ се от търговска зала, с два централни входа, санитарен възел и битово
помещение, със застроена площ от 85.57 /осемдесет и пет цяло и петдесет и
седем/ кв.м, заедно със съответните припадащи му се идеални части от общите
части на сградата, а именно 11.28 /единадесет цяло и двадесет и осем/ кв.м.,
при граници за магазина-магазин №*, ул."*****", ул."*****",
магазин №*, стълбище; складово помещение СКЛАД №4 /четири /, разположен в
сутеренния етаж, точно под гореописания търговски обект и с вход от търговската
зала на магазина, със североизточно изложение, със застроена площ от 18.12 /осемнадесет
цяло и дванадесет/ кв.м., заедно със съответните му припадащи се идеални части
от общите части на сградата, а именно 2.39 /две цяло и тридесет и девет/ кв.м.,
при граници за Склада - гараж № *, ул."****", ул."*******",
гараж №*, както и извършените до момента строително-монтажни работи за двата
самостоятелни обекта, разположени в сградата с, а също така и 27.54 / 445 -
двадесет и седем цяло и петдесет и четири върху четиристотин четиридесет и пет
идеални части от терена, върху който се намира подробно описаната по-горе
сграда, който представлява - поземлен имот с идентификатор №87374.554.238
/осемдесет и седем хиляди триста седемдесет и четири, точка, петстотин петдесет
и четири, точка, двеста тридесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Я., с административен адрес на поземления имот - гр. Я.,
ул."*****" №*** /четиринадесет- "а"/, с пространство от 445
/четиристотин четиридесет и пет/ кв.м. при граници за поземления имот поземлени
имоти с идентификатори както следват - №87374.554.239, №87374.554.53, №
87374.554.24, № 87374.554.26 на Р.П.Т., след като тя преведе по общата банкова
сметка, *** „Алианц Банк България“ АД сумата от 18450 евро или тяхната левова
равностойност в срок, който ще бъде допълнително определен от страните. Страните
се съгласили, че в случай, че Р.П.Т. не заплати посочената сума, то тя има
право да получи безлихвено сумата от 22550 евро, която ще й бъде броена след
като описания по-горе имот бъде продаден по пазарна цена на трето лице.
Ответницата също представи препис
от същото споразумение, с ръкописното изписване на датата 14.03.2009 г. и с
напълно идентично съдържание /л.274-276/. С оглед постановено й от съда
задължение ответницата представи оригинала на споразумението /вж. протокола от
о.с.з. от 15.06.2018 г./, който й бе върнат след извършена от съда сверка с
нотариално заверено копие, приложено по делото /л.437-438/.
По делото е представено
удостоверение за наследници изх.№2777/13.05.2016 г. на Община Стара Загора, от
което се установява, че Т. П. П. е починал на ****** г. и е оставил за свои
законни наследници съпругата си Я.Я.П. и двете си деца М.Т.Т. и А. Т.П..
Представено е и удостоверение за наследници изх.№240/28.05.2015 г. на Община Т.,
с.Т., от което се установява, че Т.И.С. е починал на 22.06.2012 г. и е оставил
за свои законни наследници съпругата си В.Д.С. и децата си П.Т.П. и И.Т.С..
Ответницата представи и
нотариални покани от 2016 г. /л.287 и сл./ до И.К.П., А. Т.П., И.Т.С., М.Г.В., К.К.П.,
П.Т.П., С.С.К., Р.П.С., С.В.П., В.Д.С., видно от съдържанието на които е
поканила посочените лица да й заплатят в двуседмичен срок припадащата се на
всеки от тях част от сумата 22550 евро по споразумението от 14.03.2009 г. или в
противен случай ще потърси правата си по съдебен ред.
Съдът, при условията на чл.176 ГПК
изслуша ищците по поставени от ответницата въпроси. Ищците С.С.К., И.К.П., М.Г.В.,
М.С.С., К.К.П., С.В.П. и Р.П.С. заявиха, че подписите върху споразумението и
ръкописното изписване на имената са извършени от всеки един от тях, но не знаят
за такова споразумение, със съдържанието му се запознали в много по-късен
момент, не са поемали към ищцата задължения, като описани в споразумението.
Ищците З.К. и В.С. не са участвали при подписване на споразумението.
По
делото са изслушани заключенията на съдебно-икономическа, съдебно-техническа и
съдебно-графологична експертизи.
На
поставените въпроси вещото лице по СИЕ е отговорило следното: 1. В периода
от 01.01.2009 г. до датата на изготвяне на заключението в „Алианц Банк
България" АД има открити 2 /два/ броя разплащателни сметки, с титуляр К.К.П.;
2. За периода 2009 г. - 2015 г. по банковите сметки на К.К.П. в „Алианц Банк
България" АД са извършени преводи от името на част от ищците, както и от
името на техните наследодатели, в изпълнение на задълженията им, поети по
сключените на 14.03.2009 г. сделки под формата нотариални актове, както и по
общо решение на ищците през 2015 г. във връзка със сключената на 09.06.2015 г.
сделка по продажба на имотите - магазин №* и склад №*, ведно с прилежащите
идеални части от ПИ, като в основанието е записано за какво се отнасят сумите;
3. В периода 2009 г. - 2015 г. в системата на „Алианц Банк България" АД от
К.К.П. са извършени преводи на суми, внесени както по сметката на А.В.Р., така
и за погасяване на задължения по Договор за банков кредит № 11724/28.07.2005
г., отпуснат от „АББ"АД на А.В.Р., в размер на общо 258 653,10 лв., в т.ч.: по сметка
с IBAN: ***, с титуляр А.В.Р. - 131 521,59
лв. и по сметка с IBAN: *** „Алианц Банк България"
АД - 127 131,51лв.; 4. С вносна
бележка от 09.06.2015 г. по сметка № *************,
с титуляр К.К.П. е внесена сума в размер на 77 600,00 лв., като сумата е събрА.от
ищците, с изключение на С.и З. К.. С платежно нареждане от 09.06.2015 г. З.К. е
превела по сметката с титуляр К.П., сума в размер на 49 532,00 лв., с основание
„Покупка-продажба на магазин 2, кооперация на ул."Индже войвода"
14А"; 5. На 10.06.2015 г. К.К.П. е превел на „Алианц Банк България"
АД сумата 127131,51 лв., с която е направил погашение на задължението по
Договор за ипотечен кредит № 11724/28.07.2005 г. предоставен на ищцата А.В.Р. и
същият е закрит.
На
поставените въпроси вещото лице по СТЕ е отговорило следното: Към днешна дата информация за степента
на завършеност на процесиите обекти, за отминал период от време, може да се
получи от материалите приложени по делото и по-конкретно от Актовете за
извършени СМР, от които се установява, че към 14.03.2009г строежа е бил
изграден до груб строеж, с изпълнена стоманобетонова конструкция до последен
жилищен етаж, без тавански етаж, без покривна плоча, с изпълнени частични
зидарии, без изпълнени изолации. Според приложените по делото документи /НА и
Актове/ и направените анализи, към 14.03.2009г. процесиите обекти: търговски
обект Магазин №2 със ЗП 85.57 м2, заедно със съответните припадащи му се
идеални части 11.28м2 и Складово помещение Склад №4, разположен в сутеренния
етаж, точно под гореописания търговски обект и с вход от търговската зала на
магазина със ЗП 18.12м2 и 2.39м2 ид.ч., са били със следната степен на
завършеност: Изпълнена стоманобетонова конструкция /плочи, греди, колони,
шайби, стълбища/ на нива от -3.40м. до +17.0м. без тавански етаж, частични
зидарии. Строителната стойност на процесните обекти към 14.03.2009 г. с вкл.
печалба за строителя е в размер на 33417 лв., а без печалба за строителя е в
размер на 26485 лв.
На
поставените въпроси вещото лице по СГЕ е отговорило следното: 1. В цялото
съдържанието от оригинала на „Споразумение от 14.03.2009
г." между С.С.К., Т.И.С., И.К.П., М.Г.В., М.С.С., К.К.П., с.В.П.,
Р.П.С. и Т. П. П. от една стрА.и от друга стрА.Р.П.Т. няма зачеркване,
добавяне или изтриване на текста; 2. Датата на споразумението от 14.03.2009
г. не е поправяна,
добавяна, зачерквА.или изтривана; 3. Подписите и ръкописния текст с трите
имена на всички лица в оригинала на „Споразумение от 14.03.2009
г." между С.С.К., Т.И.С., И.К.П., М.Г.В., М.С.С., К.К.П., с.В.П.,
Р.П.С. и Т. П. П. от една стрА.и от друга страна Р.П.Т. са положени от всеки
един от тях.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св.А.А. заявява следното: Като председател на НТС-Ямбол, какъвто
бях и през 2009 г. ми
е известно цялото развитие на нещата по построяването на кооперацията,
взаимоотношенията между съкооператорите и последващите неща по кооперацията. Към
14.03.2009 г. единствения въпрос който нас ни интересуваше беше спряното
строителство, парите които бяхме дали на А. Р., кредита който беше изтеглен от
банката и който не беше погасяван. За тези неща ние научихме през м.декември
2008 г. от А. Р., като до тогава през цялата 2008 г. ние сме я търсили
поединично, тъй като обекта не вървеше. На срещата тогава бяхме 4-5 човека,
като нямам спомен Р.Т. да е била там.
Ана предложи тъй като кредита не бил погасяван, да се направи нова оценка на
имота и да съберем пари и да продължи обекта. Нейното предложение не го
приехме, но започнахме да се събираме в НТС всеки понеделник да решаваме какво
да правим със обекта. Вземахме решение да продължим строителство, помолихме А.
да ни даде документацията и да ни прехвърли обекта -
отстъпеното право на строеж на нас. Тогава наехме адвокат който да работи
по осъществяването на тази договорка с А.. В последствие се разбра, че А. не е
собственик на сградата, а я продала на М. И., На 14.3.2009 г. бяха сделките при
нотариус П. К., А. доведе М. и основното притеснение от наша страна идваше от
искането на А. да довършим апартаментите й, т.е.тя да не плаща за тях -
апартаменти № *и **и за това бяха разговорите преди подписването на документите
при нотариуса. На 14.3.2009 г. при нотариус К. нямам спомен Р.Т. да е присъствала,
тъй като тя не беше заявила, че ще участва в довършването на кооперацията. През
тези три месеца имахме единствен въпрос как да спасим обекта и не сме обсъждали
други въпроси, не сме правили договорки. Имахме съставени протоколи за
събиранията ни и там е отразено кой е присъствал. Не всички които имаха предварителни договори
с А.Р. се съгласиха да участват в довършването на обекта. Р.Т. се отказа на
третото събиране и още една П. Д. също се отказа. Взе се решение за тези, които
се отказват, техните обекти М. да ги прехвърли на тези, които не се отказват.
Имаме събирания на които Р.Т. каза, че се отказва от имота и ние взехме
решение, че този имот ще се продава. Срещата на 14.3.2009 г. се проведе направи
при нотариуса, адвоката който наехме за
изготвяне на документите и оформяне на сделките на 14.3.2009 г. е адв. Т. С..
От нея не съм научавал за споразумение от 14.3.2009 г. Затова споразумение
научих втората половина на 2015 г., когато започнахме да получаваме писма от Р.Т.,
с които искаше хората, които са вписани да възстановят сумата която тя е
платила на А.Р. и Н.В. по предварителния договор. На срещата при нотариус К., Р.Т.
не присъстваше. Разходите по довършване на сградата ги разпределяхме между
участниците, изчислени на квадратен метър площ. Ние я построихме тази
кооперация с разгъната площ 1800 кв.м., а на 14.03.2009 г. тя бе продадена на
37% завършеност.
В
показанията си св.А.Р. заявява следното: На 14.03.2009 г. бях подписани нот. актове при нотариус К..
Там всички собственици по предварителни договори получиха нот. актове. Тези
които са се отказали да придобият право на строеж по нотариален акт с тях
имахме споразумение, при предварителните срещи, че който се откаже след като се
построи сградата техните имоти да се продадат. На 14.03.2009 г. видях Р., видях
и П.. За другите не си спомням. Не съм присъствала при подписването на
споразумението от 14.03.2009 г. между Р.Т. и ищците по делото. За това
споразумение разбрах от Т.и Р. Т.. Видях го това споразумение и то напълно
отговаря на всички договорки по време на събранията с останалите собственици на
обекти в кооперацията. Тези събирания с лицата, с които имах сключени
предварителни договори, започнаха ноември 2008 г. Първата сбирка беше на
строежа, а следващите се провеждаха в сградата на НТС. Събиранията бяха по моя
инициатива и по причина, че сградата беше стигнала до това ниво и финансирането
беше приключило отдавна, аз изплащах кредита няколко месеца без да продължава
строителството и понеже че можех да обслужвам кредита, имаше вероятност банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Бях изправена пред дилемата дали да
отиде обекта на публична продан или да бъде продаден на чужд инвеститор, който
да довърши сградата или да уведомя собствениците по предварителни договори
какво следва да се прави по нататък. Мисля, че съм участвала на всички
събирания за които съм била уведомена. На тези срещи присъстваше и тяхната
адвокатка Т.С., която им изготви и по късно нотариалните актове. През цялото
време докато се провеждаха срещите Р.Т. или съпруга и Т.Т.присъстваха и аз до
последно не знаех, че те категорично са се отказали от доплащането и получаване
на нот. акт на 14.03.2009 г. На срещите които провеждахме се спомням, че имаше
протокол за това какви решения се вземат, но каква е съдбата на този протокол
аз не знам. На тези събирания бяха една група кандидат собственици и се
коментираше въпроса кой да ги представлява пред банката и по какъв начин да се
представляват един друг. Обсъждан беше и въпроса ако някой се откаже, по какъв
начин ще му бъдат върнати парите, които е дал по предварителен договор. Другия
въпрос, който се обсъждаше, че двата свободни апартамента които бяха останали и
нямаше предварителни договори, те трябваше да останат моя собственост. За
представители групата избра А.А. и К.П., които да представляват съкооператорите
пред банката, като за това направиха
сметка в банката. На тази сметка те бяха титуляри от тази сметка се погасяваше
кредита и се ползваха средствата за строителство. На срещите, които провеждахме
по отношение на лицата с предварителни договори, които отказаха да участват в строителство
се взе решение да им се изплати сумата, която са платили по предварителния
договор когато се построи сградата и когато се продадат техните имоти на
пазарна цена. До последния момент на сделката аз не бях наясно кои се отказват
и кои не, тъй като имаше хора, които се колебаеха. Сумите които получихме аз и Н.В.
по предварителните договори бяха вложени в строителството на сградата.
В показанията си св.Т.Т./ съпруг
на ответницата Р.Т./ заявява следното: Имахме предварителен договор от 2005 г.,
съпругата ми беше титуляр по предварителен договор сключен с А. Р. и Н.В. за
изграждане на магазин и склад в кооперация на ул. "********". По
предварителния договор бяхме заплатили на Р. и В. 22 550 евро и останаха да
доплащаме 18 450 евро. Първата сума платихме към момента на сключване на
договора. Сградата започна да се строи. Ние бяхме първите, които дадохме
парите. 2007-2008 г. разбрахме, че има проблем със строителството. Тогава
пуснахме жалба в полицията, както и всички съкооператори. След което всички
съкооператори си оттеглихме жалбите. Всички съкооператори - моята съпруга Р.Т.,
аз, счетоводителя на НТС, адв.К.Л. присъствахме, като събранията се провеждаха
много тежко и не можеше да се вземе решение. Тогава адв.К.Л. предложи да доведе
нейна близка позната адв.Т. С., която да реши проблема. Не съм броил колко
срещи сме провели, но може би над 10 срещи сме провеждали за периода в края на
2008 г. Присъствал съм абсолютно на всички срещи, до този момент, на който са
взети решения. Решенията бяха всички съкооператори да достроят сградата, при
условие, че А. Р. прехвърли всички имоти на съкооператорите. Под съкооператори
имам предвид всички, които са имали предварителни договори с А. Р. и Н.В., при
условие, че се внесат сумите от остатъка по предварителните договори в обща
банкова сметка ***. Взе се решение, тези съкооператори, които не могат да
внесат остатъка от дължимите суми по предварителните договори, техния имот ще
бъде прехвърлен на 9 съкооператори и след като се внесе сумата имота ще ни бъде
възстановен, ако това не се случи, имота ще бъде продаден на пазарна цена на
трето лице и парите, които ние сме платили, ще бъдат върнати безлихвено.
Подписаха споразумение със съпругата ми. Това споразумение го написа адв.Т. С..
Подписаха го на 14.03.2009 г. при нотариус К.. Нашия имот беше прехвърлен на
съкооператорите. Съпругата ми никога не се е отказвала от участие в
строителството. До подписване на споразумение, а не на нот. акт на 14.03.2009
г. се стигна, тъй като нямахме парите, които да доплатим от остатъка по
предварителния договор. Впоследствие сме изразявали желание да го придобием този
имот. Но това не стана, защото не ни позволиха. Имах среща с г-н А.А., който
категорично ми отказа да си внесем сумата от 18 450 евро по общата банкова
сметка, *** А. Р.. На срещите, на които съм присъствал между съкооператорите и
за които говорих по напред, не се е оформял протокол. Нямаше договорка за
погасяване на кредита на А. Р..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищците претендират съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че
споразумението от 14.03.2009 г., сключено между страните, е недействително —
нищожно, тъй като накърнява добрите нрави, има невъзможен предмет, както и за
същото липсва съгласие към определена дата и основание.
Предвид обстоятелствата, наведени
в исковата молба, заявеният и поддържан петитум така предявения установителен
иск, при изложените факти на които се основава, намира правното си основание в
нормите на чл.26,
ал.1 пр.3-то от ЗЗД, чл.26, ал.2 пр.1-во, пр.2-ро и пр.4-то от ЗЗД,
като съдът ги намира за допустими.
При определената правна
квалификация на предявения иск, с доклада си по чл.146 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест, като задължил всяка от страните да докаже фактите, на
които основава своите искания и възражения, а ищците освен това и да установят
сключване на процесното споразумение при наличието на твърдяните основания за
нищожност, както и предвид наличието на законовата презумпция на чл.26, ал.2,
изр.последно от ЗЗД, ищците да докажат и липсата на основание (причина) за
сключване на процесното споразумение.
Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество искът
е неоснователен. Съображенията са
следните:
Първото наведено от ищците основание
за нищожност на процесното споразумение е поради противоречието му с добрите
нрави - осн. по чл.26,
ал.1 пр.3-то от ЗЗД. Твърдението си ищците мотивират с обстоятелството, че
ответницата е била в договорни отношения с А. Р. и Н.В., като липсват
обстоятелства, които да обосновават каквато и да било връзка с ищците и
предявените спрямо тях претенции образувани в гр.д.№2899/2016 г. по описа на
ЯРС, а ищците са трети лица на тези отношения. Сумата от 22 550 евро ответницата
е платила на Н.В. и А.Р., с които не си е уредила имуществените и финансовите
си взаимоотношения, а ищците не са получили въпросната сума, поради което за
тях липсват основания за носене на каквато и да било отговорност и/или
основания за поемане на каквито и да било задължения спрямо взаимоотношения в
които не участват като страна.
От анализа на всички събрани по
делото доказателства е безспорно, че през 2005 година третите лица Н.В. и А. Р.
придобили дворно място в гр.Я. с намерение да изградят четириетажна жилищна
сграда с търговски обекти и гаражи. За финансиране на строителството са
сключили с „Алианц банк България“ АД договор за банков кредит, който са
обезпечили с ипотека върху имота, а в последствие след снабдяването на Н.В. и А.
Р. с разрешение за строеж и с ипотека върху правото на строеж за четириетажната
жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, която е следвало да бъде построена
в имота. Едновременно с това, през 2005 г., сключили предварителни договори с
потенциални купувачи, между които и страните по делото, респ. наследодателите
на част от тях, на които продали "на зелено" обекти в сградата със
задължение да сключат окончателен договор за продажба в срок до 18 месеца от
подписване на предварителния договор. Тези предварителни договори по своята
правна същност безспорно съдържат белезите на договор за изработка и
предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който Н.В. и Ана Р. са
поемали задължение към купувачите да построят съответния самостоятелен обект в
сградата, след което да прехвърлят собствеността на купувачите. Такива
предварителни договори са сключили всички ищци, респ. наследодателите на част
от тях. Такъв договор сключила и ответницата, като при сключването му е заплатила
на Н.В. и А.Р. част от цената на бъдещия имот - търговски обект - магазин №2 в
размер на 22550 евро, а останалата част от цената в размер на 18450 евро е
следвало да заплати след изготвяне на акт №16 за сградата и снабдяването й с нотариален
акт. Третите лица Н.В. и А. Р. не изпълнили задължението си да построят
жилищната сграда в срока, определен с предварителните договори, поради което
купувачите по предварителните договори решили формално да встъпят на мястото на
Н.В. и А.Р., като със свои средства да изградят сградата и да погасяват
кредита, който бил обезпечен с ипотека върху дворното място и сградата. За
реалното изпълнение на това им намерение трябвало да придобият правото на
строеж за четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, за да могат
в съответствие с изискванията на чл.161 от ЗУТ да встъпят като възложители в
строителството, което да бъде съответно отразено и в строителните книжа,
регламентиращи правото да се построи сградата. С оглед на това и след извършени
прехвърлителни сделки, повечето от купувачите по предварителните договори
придобили правото на строеж за съответните обекти от сградата с нотариални
актове от 14.03.2009 г. Така последните встъпили в правата на третите лица Н.В.
и А. Р.. По причина, че някои от купувачите по предварителните договори /сред
които и ответницата Т./ не се включили във финансирането на строителството и
погасяването на ипотечния кредит със свои средства, правата на строеж за част
от самостоятелните обекти са придобити в съсобственост от ищците, респ. двамата
наследодатели на шестима от тях. Отношенията между последните и лицата
незакупили правото на строеж за съответните обекти по предварителния договор
били уредени с отделни споразумения. Именно такъв купувач по предварителен
договор е и ответницата Р.Т., която на 14.03.2009 г. не закупила правото на
строеж за магазин №2, за който имала предварителен договор с Н.В. и А. Р.,
което пък наложило същото да бъде придобито от група от останали купувачи по
предварителните договори. Същевременно със споразумението от 14.03.2009 г. ответницата
и лицата, закупили правото на строеж за магазин №2 с посочената цел, са уредили
по нов начин отношенията, произтичащи от сключения от Р.Т. и Н.В. и А. Р.
предварителен договор и заплатената във връзка с него от ответницата
първоначална вноска от 22550 евро, който да отрази настъпилата реална промяна
на фактите от действителността. Страните по споразумението се съгласили ответницата
да заплати сумата от 18450 евро по общата банкова сметка, *** „Алианц банк
България“ АД- кл.Ямбол в допълнително определяем срок срещу насрещното им
задължение да й прехвърлят правото на строеж за магазин №2, а при обективно
неизпълнение от нейна страна на това й задължение, да й дължат заплащането на
сумата от 22550 евро при продажба на имота по пазарна цена.
При изложената до тук фактология
не може да се приеме за основателно твърдението на ищците, че същите са трети
лица на договорните отношения на ответницата с А.Р. и Н.В., на които тя е заплатила сумата от
22550 евро и с които не си е уредила имуществените и финансовите си
взаимоотношения. Не може да бъде споделена и тезата им, че не са получили по
никакъв начин въпросната сума най-малко поради факта, че в НА /на л.163/, с
който са придобили правото на строеж за обекта, за който ответницата Т. е имала
предварителен договор е отразено, че плащането на продажната цена по сделката
се извършва чрез приспадане на съответната част, платена по съответния
предварителен договор, а остатъка до пълния размер на продажната цена следва да
се изплати на „Алианц банк България" АД за погасяване на дължимото по
договора за кредит, т.е. при договорена продажна цена от 41000 евро, продавачът
се съгласил, че сумата от 22550 евро е платена по предварителен договор от
01.10.2005 г., а остатъка от 18450 евро следва да се заплати за погасяване на
кредита. Тази договорка, касаеща плащането на цената по нотариалните актове
води съда на извод за наличие на някоя от хипотезите на чл.99 и сл ЗЗД, но в
никакъв случай не би могла да бъде споделена тезата на ищците, посочена
по-горе.
Настоящия съд не споделя и
твърдението им за нищожност на процесното споразумение, като противоречащо на
добрите нрави, поради липса
на съразмерност
на уговорени престации между страните по споразумението.
Съгласно чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД,
нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. Обратната страна на
тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 ЗЗД, в която добрите
нрави („морала“) са регламентирани като един от ограничителите на свободата на
договаряне на страните. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26,
ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта и добросъвестността, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Въпросът дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо
чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело.
В съдебната практика се приема, че
противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на
които морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни
последици. Липсата на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те
определят границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение
№277/26.01.2015 г., постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява,
че преценката дали нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице
основание за нищожност на сделката, следва да се извършва при съобразяване на
преследваната от страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с
удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. (в т.см. Решение
№153/24.07.2015 г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Пак в практиката си
ВКС въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността
на престациите, като приема, че не всяка нееквивалентност представлява
нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и
явна нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова
незначителна, че има практически нулева стойност /в т.см. Решение №24/09.02.2016 г.
по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК
на ВКС/. Според ВКС критерии са необходими, тъй като в противен
случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се
накърнил принципът на свободата на договарянето, защото еквивалентността на
престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен
интерес. Друг критерий, възприет в съдебната практика е изключително голямата
разлика в престациите. Така в Решение №615/15.10.2010 г. на ВКС по
гр.д.№1208/2009 г. на ІІІ г. о. например е
прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а
в Решение №119/22.03.2011 г. по гр.д.№485/2010 г. на І г.о. на ВКС - при двадесет и осем пъти
по-ниска цена. В последното решение се сочи още, че предвид каузалния характер
на възмездните сделки при преценката на тяхната действителност следва да се
съобразява не само съдържанието на уговорените насрещни престации, а
съгласно чл.20 ЗЗД следва да се
вземе предвид целта, с която е сключена сделката от всяка страна, тъй като тази
цел е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес на
страната. В Решение №24/09.02.2016 г. по гр.д.№2419/2015 г. на ІІІ г.о., ВКС приема, че когато
престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка
дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда
/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв
иск е предявен.
Както бе посочено по-горе в
настоящото изложение, с процесното споразумение ищците се задължили да
прехвърлят на ответницата по нотариален ред правото на собственост за обекта,
за който същата е имала предварителен договор с В. и Р. след като тя преведе по
общата банкова сметка, *** „Алианц Банк България“ АД сумата от 18450 евро или
тяхната левова равностойност в срок, който ще бъде допълнително определен от
страните, а в случай, че ответницата не заплати посочената сума, то тя има
право да получи безлихвено сумата от 22550 евро, която ще й бъде броена след
като описания по-горе имот бъде продаден по пазарна цена на трето лице.
Според съда по съдържание на
насрещните престации, споразумението отговаря на взаимоотношенията, възникнали между
страните по повод на изграждането на сградата и изплащането на кредита и
напълно отразява, както интересите на лицата, които са желаели да построят
сградата и да избегнат принудително изпълнение върху нея, така и интересите на
ответницата, доколкото на нея е била предоставена реална възможност за в бъдеще
да се включи с необходимите парични средства в това начинание, като при
изпълнение на това нейно задължение предопределеният й имот е щял да й бъде
прехвърлен, съответно при неплащане на допълнителната сума и продажба на имота
й на пазарна цена - предварително платеното ще й бъде върнато.
Следователно, при внимателен анализ
на клаузите на процесното споразумение и в контекста на поетите от страните по
него насрещни задължения, за настоящия съд следва безспорен извод, че то
притежава необходимото съдържание на договор, тъй като материализира насрещни и
съвпадащи си волеизявления на страните по него. В случая
за нееквивалентност, която да обоснове нищожност на споразумението поради
противоречието му с добрите нрави не може да се говори. С оглед
цитираната съдебна практика и ангажираните доказателства, според съда не
се доказа да е налице несъответствие на престациите, което да е явно
значително, нито пък може да се приеме, че е налице нулева престация. Напротив
насрещните престации са съответни на търсената от страните цел, поради която
споразумението е сключено. А дали сделката е неизгодна за някоя от страните по
нея /унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, според цитираната по-горе
практика на ВКС , съдът може само да извършва преценка само ако такъв иск
е предявен, което в настоящия случай не е налице.
Във връзка с изложеното до тук не
може да бъде споделена и тезата на ищците за нищожност на споразумението поради
липса на основание и съгласие и поради невъзможен предмет. Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие
и основание. В чл.26, ал.2, изр.последно от ЗЗД е създадена законова
презумпция, съгласно която основанието се предполага до доказване на
противното.
Според чл.20 ЗЗД при тълкуването
на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.
Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една
да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Прилагането на правната
норма на чл.20 ЗЗД означава, че при тълкуване на уговорените клаузи, следва да
се преценява дали волеизявленията на страните се покриват за съществените
елементи от съдържанието на договора.
Според правната теория основание
на договора е причината, поради която страните да се задължат. Причината не е
необходимо да е посочена в договора, тъй като се предполага. Липсва причина и
когато тя е лъжовна – в действителност не съществува. Основание няма, ако на
едната страна отнапред е било известно, че няма да се наложи да престира нищо.
В конкретния случай основанието е
налице. Както вече бе обсъдено в мотивите по-горе причина за сключване на
процесното споразумение е налице по отношение на всяка от страните по него -
поетите задължения от всеки от тях съответстват на преследваната с договора
цел, а именно фактическата и правна възможност за реализирането на строежа на сградата
и придобиването на правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти
в нея да премине у проявилите за това желание купувачи по предварителните
договори, всеки от които вече е заплатил известни суми, както и запазване на
възможността за част от купувачите по предварителните договори да се включат в
един по-късен момент, когато успеят да заплатят необходимата за това парична
сума, а при невъзможност да сторят това, платените от тях до момента суми,
свързани с бъдещите обекти в сградата да им бъдат възстановени, с оглед
избягване на неоснователно обогатяване.
Споразумението не съставлява и договор
с невъзможен предмет. Предметът на договора е обектът на правоотношението –
това благо, по повод на което се пораждат, променят, осъществяват и погасяват
правата и задълженията. Невъзможността може да бъде фактическа и правна.
Невъзможността е фактическа, когато вещта, предмет на договора не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правна е
невъзможността, когато за възникването на вещта съществува непреодолима правна
пречка.
В конкретния случай, нито една от
описаните хипотези не е налице - договорките между страните не касаят предмет,
който да не съществува реално в правния мир или да е извън гражданския оборот
към момента на поемане на задължението. Обстоятелството, че изпълнението на
всяко от поетите от страните задължения е поставено под условие не би могло да
доведе до извод за невъзможен предмет, а единствено да повлияе на
основателността, респ.неоснователността на иска за реално изпълнение на поетите
задължения с оглед необходимостта от доказване на сбъдването на поставеното
условие.
Като неоснователно съдът преценява
твърдението на ищците за сключване на процесното споразумение при липса на
съгласие от тяхна страна. Договорът е сключен, когато страните постигнат
съгласие по неговото съдържание и предмет, а липсата на съгласие по смисъла на
чл.26, ал.2 ЗЗД е налице, когато волеизявленията са направени и съвпадат, но
някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без
намерение за обвързване.
В случая полагането на подписите и
саморъчно изписване на имената на С.С.К., М.Г.В., И.К.П., К.К.П., М.С.С., Р.П.С.,
С.В.П., Т.И.С. и Т. П. П. върху процесното споразумение от 14.03.2009 г. е
безспорно установено от заключението на изслушаната СГЕ, а и ответниците /с
изключение на починалите Т.И.С. и Т. П. П./, разпитани при условията на чл.176 ГПК потвърдиха тези факти. По делото не е оспорена и верността на съдържанието
на споразумението. При това положение не може да се направи извод за липса на
съгласие от страна на ответниците, респ. на наследниците на двама от тях, за
сключване на сделката, съответно за постигане визираната цел. Споразумението не
е и документ с невярно съдържание - същото отразява действителната воля на
страните и отговаря на действителните фактически отношения между тях.
По отношение твърдението за липса
на достоверна дата на споразумението настоящия съд намира, че дори това да е
така, то не влияе на действителността на същото. Освен това установените по
делото факти, макар и косвено, установяват датата на съставяне на споразумението.
Така безспорно съществена част съдържанието на споразумението е възпроизведена
в друг документ с достоверна дата /нот.акт №95/14.03.2009 г./, с която дата
съвпада датата на изготвяне на споразумението, като и двата документа касаят
един и същ обект на собственост. И в двата документа е налице посочена една и
съща дата, като логично е да се приеме, че споразумението е било сключено между
ищците и ответницата в същия ден, в който те са закупили правото на строеж за
имота по нейния предварителен договор, доколкото посредством тези две отделни,
но и взаимосвързани правни действия, са били уредени взаимоотношенията помежду
им, във връзка с построяването на сградата. Показанията на св.А. не са годни да
опровергаят този извод на съда, тъй като същият не дава категоричен отговор на
въпроса дали ответницата е присъствала при нотариуса на инцидентната дата, като
твърди че не си спомня да е присъствала. В противен смисъл са показанията на
св.Р. и Т., които заявяват, че ответницата е присъствала при нотариуса в деня
на сделките. Действително св.Т. е съпруг на ответницата, но съдът не намери
причина да не кредитира показанията му по този въпрос, тъй като същите са
подкрепят от показанията на св.Р., а и от другите доказателства по делото.
Освен изложеното, следва да бъде
отбелязано, че съгласно правилото на чл.180 ГПК частните документи, подписани
от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които
се съдържат в тях, са направени от тези лица. При оспорване истинността на такъв
документ, тежестта на доказване пада върху оспорващата го страна, в случая
върху ищците. Според настоящия съд, същите не успяха да докажат твърдението си
за неистинност на процесното споразумение, в частност недостоверността на
отразената в него дата на съставяне - 14.03.2009 г.
При съвкупната
преценка на обсъдените доказателства по косвен и логичен път може да се изведе
обоснован извод, че процесното споразумение е действително и отразява
достоверно материализираните в него права и задължения за страните, т.е. не е нищожно
на твърдяните от ищците основания.
При изложеното до
тук и предвид липсата на доказателства, от преценката на които да е възможно да
бъде изведен обоснован извод в полза на уважаването на иска, решаващият съд
прие, че иска на ищците да се постанови решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответницата, че споразумението от 14.03.2009 г.,
сключено между страните, е недействително — нищожно, тъй като накърнява добрите
нрави, има невъзможен предмет, както и за същото липсва съгласие към определена
дата и основание, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото, в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право да й се
присъдят разноски и съдът присъжда такива в размер на 3000 лв. /в т.ч. - 2400
лв. - възнаграждение за адвокат и 600 лв. - възнаграждение за в.л./, предвид наличието
на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски в
посочения размер. За останалите суми, посочени в депозирания по делото от пълномощника
на ответницата списък по чл.80 ГПК, в общ размер на 2075,17 лв. /в т.ч. 75,15
лв. - разноски за експертиза и 2000 лв. - разходи за Апелативен съд - Бургас/
претенцията на ищцата следва да се остави без уважение, поради липса на
доказателства за сторени разноски в този размер, а в частта за разноските,
сторени пред БАС - и тъй като не са сторени пред настоящия съд и в настоящото
производство.
Водим от горното ЯОС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С.К. *** с ЕГН **********, З.С.К. *** с ЕГН **********, В.Д.С. *** с ЕГН **********, П.Т.П. *** с ЕГН **********, И. *** с ЕГН **********, Я.Я.П. *** с ЕГН **********, М.Т.Т.
*** с
ЕГН **********, А. Т.П.
*** с
ЕГН **********, И.К.П.
*** с
ЕГН **********, К.К.П.
*** с
ЕГН **********, Р.П.С.
*** с
ЕГН **********, М.Г.В.
*** с
ЕГН **********, М.С. *** с ЕГН ********** и С.В.П. *** с ЕГН ********** против Р.П.Т. с ЕГН ********** *** иск да се приеме
за установено, че Споразумение от 14.03.2009 г., сключено между страните е недействително
— нищожно на
основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД,
тъй като накърнява добрите нрави, има невъзможен предмет, както и за
същото липсва съгласие към определена дата и основание, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. С.К. *** с ЕГН **********,
З.С.К. *** с ЕГН **********,
В.Д.С. *** с ЕГН **********,
П.Т.П. *** с ЕГН **********,
И. *** с ЕГН **********,
Я.Я.П. *** с ЕГН **********,
М.Т.Т. *** с ЕГН **********,
А. Т.П. *** с ЕГН **********,
И.К.П. *** с ЕГН **********,
К.К.П. *** с ЕГН **********,
Р.П.С. *** с ЕГН **********,
М.Г.В. *** с ЕГН **********,
М.С. *** с ЕГН **********
и С.В.П. *** с ЕГН **********
да заплатят на Р.П.Т. с ЕГН **********
*** сумата 3000 лв.
/в т.ч. - 2400 лв. - възнаграждение за адвокат и 600 лв. - възнаграждение за
в.л./ - разноски пред настоящата инстанция, като отхвърля претенцията за разноски за горницата над сумата 3000
лв. до претендираната сума от 5075,17 лв. /или за сумата 2075,17 лв./.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: