№ 10152
гр. С., 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110165155 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********
срещу В. Л. Е., ЕГН ********** установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 856,93 лв.,
представляваща консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ** вх.
А, ет. 4, ап. 29, ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 185,76 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 17.12.2021 г., сумата в размер на 20,92
лв., представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода
от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
12.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4,49
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до
17.12.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.г.р.д. № 1161 по описа на СРС за 2022 г. Ищцовото
дружество обосновава иска си с твърденията, че ответникът дължи
претендираните суми, в качеството си на потребител на топлинна енергия в
процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия
в процесния период, цената на която не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответника, с
който оспорва иска като неоснователен. Възразява, че в процесния имот не е
1
живял никой през исковия период. Сочи, че е наследил апартамента от дядо
си, заедно с братовчедка си, която е станала собственик на имота с
доброволна делба между двамата. Прави възражение за погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ ищецът следва да докаже
следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално
доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: съществуването и размера на главния дълг и изпадането на
ответника в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
2
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е
наследник на ½ наследсвен дял от наследството на Д.Н. Д., който е починал
на 12.01.2019 г. и е бил собственик на процесния имот.
Страните не спорят, че с Договор за доброволна делба от 30.12.2021 г.
процесният апартамент е станал собственост на другия наследник на Д. Н. Д -
3
Б. Н. Д..
При така установените факти съдът прави извод, че за периода до
12.01.2019 г. собствник на процесния имот е бил трето за спора лице –
наследодател на ответника, за периода от 12.01.2019 г. до 30.12.2021 г. (датата
на доброволната делба) собственик на ½ идеална част от процесния имот е
бил ответника по силата на наследствено правоотношение.
От приетото и неоспорено по делото заключение по съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че имотът е топлоснабден през исковия период.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен
извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качестовото на
собственик на процесния имот за ½ от стойността за периода от 12.01.1019 г.
до 30.04.2020 г. Доколкото за периода от 01.05.2018 г. до 11.01.2019 г.
ищцовото дружество претендира заплащане на топлинан енергия от
ответника в качеството на ползвател, съдът намира, че искът за този период е
неоснователен. Не е спорно по делото, че собственик на процесния имот до
12.01.2019 г. е трето лице. Следователно същото е имало и качеството на
потребител на топлинна енергия през това време. Ирелевантно за делото е, че
това трето лице е наследодател на ответника, доколкото ищцовото дружество
не е заявило искова претенция срещу ответника в качеството му на
наследник, а едниствено в качеството на ползвател.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Въз
основа на посочените в експертизата материали вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата топлинна енергия
през процесния период. Посочено е че технологичните разходи в АС са
отчислявани от доставената в АС ТЕ и са били за сметка на ищеца; че
дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено от треттото
лице-помагач правилно, съобразно нормативните изисквания на действащата
през периода нормативна уредба; че сумите за ТЕ са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба, както и че са извършени
метрологични проверки на топломера, монтиран в АС. Съгласно
заключението стойността на реално доставената ТЕ, включваща отопление
имот, сградна инсталация и БГВ за периода от 12.01.2019 г. до 30.04.2020 г.
4
възлиза на сумата от 1348,29 лв., поради което искът за главница се явява
основателен за ½ от нея, а именно за 674,15 лв.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата надепозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 12.01.2022 г. Поради изложеното съдът
намира, че за периода от 12.01.2019 г. до 30.04.2020 г. няма погасени по
давност вземания.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
5
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху
задълженията за периода до 12.01.2019 г. е неоснователен, поради което
съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в
размер на 154,51 лв., изчислена от съда с електронен лихвен калкулатор, а за
горницата да бъде отхвърлен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото от заключението на СТЕ се установява, че такава услуга е
извършвана през процесния период този иск е основателен и следва да бъде
уважен за периода от 12.01.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер от 19,73 лв.,
установен от съда от писмените доказателства по делото, а за горницата да се
отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 36,82 лв. за
заповедното и 337,57 лв. за исковото производство, съобразно представените
доказателства и уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства да е
сторил такива, поради което не следва да му се присъждат.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. Л. Е., ЕГН ********** дължи на (ФИРМА)
ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 674,15 лв., представляваща
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 12.01.2019 г. до
30.04.2020 г. в имот находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ** вх. А, ет. 4, ап. 29,
ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 154,51 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 17.12.2021 г., сумата в размер на 19,73 лв.,
представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от
12.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
12.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 1161 по описа на
СРС за 2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове от (ФИРМА) ЕАД,
ЕИК ********* срещу В. Л. Е., ЕГН ********** с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. Л. Е., ЕГН ********** дължи на
(ФИРМА) ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер над 674,15 лв. до пълния
предявен размер, представляваща консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот находящ се в гр.
С., ж.к. „Л.“, бл. ** вх. А, ет. 4, ап. 29, ведно със законната лихва от
12.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер над 154,51
лв. до пълния предявен размер, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 17.12.2021 г., сумата в размер над 19,73 лв. до пълния
предявен размер, представляваща главница за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане, ,
както и сумата в размер на 4,49 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 31.01.2019 г. до 17.12.2021 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 1161 по
описа на СРС за 2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Л. Е., ЕГН **********
7
да заплати на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 337,57 лв.-
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Л. Е., ЕГН **********
да заплати на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 36,82 лв. -
разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „(ФИРМА)“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8