№ 88
гр. Кюстендил, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20211500500502 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 5208/29.11.2021 г. на И.К.И. с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, и С.А.И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, подадена чрез пълномощника им
– адвокат Д.З. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр. ***, насочена срещу Определение
№ 538 от 18.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2010/2021 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил, с което районният съд е отхвърлил като неоснователна молбата с вх. №
4788/16.11.2021г., подадена от адв. Д.З. от АК – Кюстендил, процесуален представител на
страните по делото, с която се иска изменение на Решение № 444 от 10.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2010/2021 г., в частта, с която страните са осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 25 лева, вносими по равно от страните.
Навеждат се доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като
жалбоподателите твърдят, че предвид депозирането на писмена молба за допускане на
развод по взаимно съгласие, а не искова молба за развод, дължимата такса следва да се
определи окончателно в размер 40 лева на основание чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която такса в случая е била внесена
предварително от тях. Предвид това неправилно с постановеното решение е присъдена д. т.
в размер на още 25 лева. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друг съдебен акт, с който да бъде уважено искането за изменение на
решението, в частта, с която страните са осъдени да заплатят държавна такса в размер на
12,50 лева всеки от тях.
Кюстендилският окръжен съд, като провери правилността на обжалвания съдебен
акт, събраните по делото доказателства и становищата на страните, намери за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт, от надлежно упълномощен процесуален представител на страните, които имат
правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Разгледана по същество, съдът я приема за основателна по следните съображения:
По писмена молба с правно основание чл. 50 от СК подадена от И.К.И. и С.А.И., чрез
пълномощника им – адвокат Д.З. от АК – Кюстендил е образувано гр.д. № 2010/2021 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил. Към молбата е приложена вносна бележка, видно от
която по сметка на КнРС е внесена държавна такса в размер на 40 лева.
Със съдебно решение № 444/10.11.2021 г. по гр. д. № 2010/2021 г., РС – Кюстендил е
прекратил с развод брака между И.К.И. и С.А.И. по взаимно съгласие на съпрузите и е
утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, с което страните са посочили, че
нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, заявили са, че придобитите недвижими и
движими вещи ще бъдат разделени в допълнително делбено производство, след
прекратяване на брака, съпругата ще носи брачното си фамилно име от брака – И., а
семейното жилище, намиращо се в гр. ***, ще се ползва от съпругата след прекратяване на
брака. Осъдил е С.А.И. и И.К.И. да заплатят по сметка на съда държавна такса в размер на
по 12.50 лева всеки от тях.
На 16.11.2021 г. по делото била депозирана молба от пълномощника на страните
И.К.И. и С.А.И. – адв. Д.З.,, с която се моли съдът да измени постановеното от него
решение, в частта за разноските, които страните са осъдени да заплатят на основание чл. 6, т.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за внасяне на д.
т. в размер на по 12.50 лева всеки или общ размер от 25 лева за завеждане на исковата
молба.
С обжалваното определение Кюстендилският районен съд е оставил искането без
уважение, като е счел, че държавната такса е правилно определена в съдебното решение и в
случая дължими са били две такси – за завеждане на исковата молба за развод по чл. 6, т. 1
/в размер 25 лева/ и допускане на развод по взаимно съгласие по чл. 6, т. 3 /в размер 40 лева/
от Тарифата. Съдът се е аргументирал, че втората такса не би се дължала, ако не бъде
допуснат развод по взаимно съгласие.
При тази фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция счита, че така
постановеното определение от първоинстанционния съд е неправилно.
Съгласно общите разпоредби на чл. 71 и чл. 73 от ГПК е предвидено задължение на
страните да заплащат държавна такса за водене на съдебните производства, размерът на
която се определя съобразно тарифа, приета от МС. Съгласно Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК /ТДТССГПК/, дължимите такси са диференцирани
в зависимост реда на развод. Според специалната разпоредба на чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК,
държавната такса при допускането на развод по взаимно съгласие се определя от съда
окончателно в размер до 40 лева, което е предвиденият от законодателя максимум и предвид
2
което съдът не може да определи такса в размер по-висок от 40 лева. В случая при
депозиране на молбата с правно основание чл. 50 от СК е представен документ за внесена
такса за допускане на развода в пълен размер /спр. лист 8 от първоинстанционното дело/.
Ето защо неправилно с постановеното решение е присъдена д. т. в размер на още 25 лева,
като в случай, че същата бъде внесена общо заплатената от страните държавна такса би
била 65 лева, което противоречи на горепосочената разпоредба.
Поради всичко изложено до тук, атакуваното съдебно определение следва да бъде
отменено като неправилно, а съдебното решение, с което е допуснат развода между страните
и е одобрено споразумението, следва да бъде отменено в частта, в която страните са осъдени
за заплатят по сметка на съда държавна такса по 12.50 лева всеки.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 538/18.11.2021 г. по гр.д. № 2010/2021 г. по описа на
Районен съд-Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна молбата с вх. №
4788/16.11.2021г., подадена от адв. Д. З. от АК – Кюстендил, процесуален представител на
страните по делото, с която се иска изменение на Решение № 444 от 10.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2010/2021 г., в частта, в която страните са осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 25 лева., вносими по равно от страните,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 444 от 10.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2010/2021 г. по
описа на Районен съд-Кюстендил, В ЧАСТТА за разноските, в която С.А.И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Кюстендил, общ. ***, е осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 12,50 лева и И.К.И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил,
общ. ***, е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 12,50 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3