№ 3269
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110114914 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ф“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., чрез
юриск. М срещу Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на
2729,24 лева - главница, ведно със законна лихва от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане; 224,07 лева - договорна възнаградителна лихва
за периода от 10.11.2016г. до 14.12.2017г. и 551,73 лева лихва за забава за
периода от 10.12.2016г. до 16.07.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
50203/2018г. по описа на СРС, 30-ти с-в.
В условията на евентуалност, при частично или пълно отхвърляне на
установителните искове, моли съдът да осъди ответника да му плати 2 729,24
лева - главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 831,73 лева - лихва за забава на
осн. чл. 87 ЗЗД върху дължимата главница за периода от 21.03.2019г. до
21.03.2022г., дължими на основание договор за потребителски кредит от
10.03.2014г., сключен, между „Р (Б)“ ЕАД и ответницата, прехвърлени на
ищеца с рамков договор за прехвърляне на вземания от 07.12.2016г.,
1
допълнен с договор за цесия от 24.04.2019г. и Приложение № 1 към него.
Ищецът твърди, че има сключен договор за цесия с „Р (Б)“ ЕАД, по силата
на който е придобил процесното вземане, произтичащо от договор за кредит
от 10.03.2014 г., сключен за сумата от 4 879,20 лв. за рефинансиране на друг
кредит и за потребителски нужди, а кредитополучателят се е задължил да го
върне ведно с дължимите лихви и такси на 60 анюитетни месечни вноски,
дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.04.2014г. до
10.03.2019г. Банката предоставила на кредитополучателя сумата по договора
за кредит, която била усвоена изцяло. Сочи, че кредитополучателят дължи
годишна лихва, чийто размер се определя съгласно правилото на чл.4.1 и чл.
4.2 от договора — фиксирана за първата година от действието му и плаваща
за останалия срок, при лихвен процент представляващ сбор от шестмесечния
SOFIBOR плюс надбавка от 14,003 пункта. При така определената лихва,
размерът на ГПР към датата на сключване на договора възлиза на 19,16 %,
като в чл. 4.4.1 от договора е описан метода на изчисляването му. Сочи, че
ответникът първоначално погасявал редовно задължението си, но
впоследствие изпаднал в забава и първата непогасена или частично погасена
вноска била с падеж на 10.12.2016г. Изтъква, че неизпълнението на
задължението дава възможност на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на
15.12.2017г. и било изпратено уведомление до ответницата. Впоследствие
банката депозирала заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд - София,
където било образувано ч.г.д. 50203/2018г. и издадена заповед за изпълнение.
След депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК банката прехвърлила
вземането си на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на вземания от
07.12.2016г., допълнен с договор за цесия от 24.04.2019г. Затова считаа, че за
него е налице правен интерес да предяви установителни искове по чл. 422,
ал.1 от ГПК, а в условията на евентуалност при условие, че съдът не приеме,
че е нестъпила предсрочната изискуемост на вземането и установителните
искове бъдат отхвърлени изцяло или частично, предявява осъдителни искове.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който счита
исковете за недопустими, в условията на евентуалност за неоснователни,
поради наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Намира
договора за цесия за нищожен, поради липса на данни за страните и характера
2
на прехвърленото вземане. Твърди изтекла погасителна давност за вземането.
Моли за отхвърляне на исковете.
Предявените установителни искове са по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, съединени в условията на
евентуалност с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД.
На ищеца е указано, че в негова тежест е да докаже, че между „Р“ ЕАД и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне при посочените срок
и условия; че падежът на вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в
забава, както и размера на дължимото обезщетение за забава; че вземанията
са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за
което длъжникът е бил надлежно уведомен. С оглед релевираното възражение
за погасителна давност, ищецът следва да докаже наличие на предпоставки за
спиране или прекъсване на погасителната давност.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във
фактическо отношение:
На 10.03.2014г. между „Р“ ЕАД като кредитор и Д. Г. Г. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № ... в размер
на 4 879, 20 лв., който сума е преведена на Д. Г. на 10.03.2014г. Съгласно чл.
4.1 от договора, за първите дванадесет месеца от усвояването на кредита,
годишната лихва е фиксирана в размер на 15,5 %. След изтичане на този срок,
съгл. чл. 4.2, годишната лихва е в размер на 6-месечен SOFIBOR индекс + 14,
003 надбавка, като лихвата в частта 6-месечен SOFIBOR се преизчислява и
променя от банката 2 пъти годишно – на 1-ви март и на 1-ви септември.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало
заключение, че за времето от 10.03.2014г. до 10.11.2016г., което е равно на
задължението по погасителни вноски от № 1 до № 33, общо погасената
главница е в размер на 2149, 95 лв., а общо погасената договорна лихва е в
размер на 1 578, 20 лв. На 10.12.2016г. е налице частично погасяване на
договорна лихва от 33-та вноска в размер на 11, 80 лв. и така общо погасената
договорна лихва по кредита е в размер на 1590 лв.
3
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, изискуемата главница и
договорна лихва с настъпил падеж към 15.12.2017г. – датата на предсрочната
изискуемост или за времето от 10.12.2016г. до 10.12.2017г., както е посочено
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 31.07.2018г. /от 33-та
до 45-та вноска/ са съответно 1 155, 25 лв. /главници/ и 330, 96 лв. /договорна
лихва/.
Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2018г., от 33-та до 52-ра вноска с
падеж 10.07.2018г. са: 1855, 18 лв. – главница и 437, 36 лв. – договорна лихва.
Вещото лице е дало заключение, че предсрочно изискуемата главница към
31.07.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е 1574, 06
лв. /от 46-та до 60-та вноска/, а непогасените задължения към датата на
изготвяне на експертизата от 33-та вноска до 60-та вноска са 2 729, 31 лв. –
главници и 484, 75 лв. договорна лихва.
При изготвяне на експертизата вещото лице е изискало и ползвало
допълнителна справка за дълга на ответницата от датата на усвояване на
кредита – 10.03.2014г. до 26.07.2018г., от която е установило, че общо
погасената сума по договора е в размер на 3 739, 95 лв., от които: 2 149, 95 лв.
– главница /от 1-ва до 32-ра вноска изцяло/ и 1 590 лв. – договорна лихва /от
1-ва до 32-ра вноска изцяло и частично 33-та вноска/. Отделно от погасените
главница и договорна лихва, на 10.03.2014г. е платена и сума в размер на 143,
94 лв., представляваща еднократна комисионна за усвояване на кредита съгл.
чл. 4.5 от договора.
Неоспорено е останало и заключението на вещото лице според което,
размерът на непогасените задължения към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 31.07.2018г. е в
размер на 2 292, 54 лв., от 33-та вноска с падеж 10.12.2016г. до 52-ра вноска с
падеж 10.07.2018г., както следва: 1 855, 18 лв. – непогасена главница и 437, 36
лв. – непогасена договорна лихва.
Размерът на лихвата за забава върху непогасената главница и договорна
лихва към датата на заявлението – 31.07.2018г. /изчислена съгласно чл. 4.6 от
договора/ е в размер на 469, 06 лв., от 33-та вноска с падеж 10.12.2016г. до 52-
ра вноска в падеж 10.07.2018г., както следва: 366, 55 лв. – лихва за забава
върху непогасената главница и 102, 51 лв. – лихва за забава върху
4
непогасената договорна лихва.
Размерът на дължимата лихва за забава при прилагане на лихвения процент
на законната лихва върху дължимата главница /2 729, 31 лв. от 33-та до 60-та
вноска/, за периода от 21.03.2019г. до 21.03.2022г. е в размер на 831, 68 лв.
Размерът на дължимите месечни погасителни вноски за главница за периода
от 10.04.2017г. до 10.03.2019г. е в общ размер на 2 764, 74 лв., от които:
дължима главница – 2 392, 81 лв. и дължима договорна лихва – 371, 93 лв.
Предявените установителни искове са допустими. Първоначалният
кредитор на ответницата Д. Г. – „Р“ ЕАД на 31.07.2018г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с което е поискал спрямо длъжника по договор за потребителски
кредит № ... от 10.03.2014г. и ответник по настоящото дело да се издаде
заповед за изпълнение за следните суми:
главница в размер на 1155, 25 лв., дължима за времето от 10.12.2016г. до
10.12.2017г., за вноски с настъпил падеж;
предсрочно изискуема главница в размер на 1573, 99 лв. от датата на
предсрочната изискуемост – 15.12.2017г. до последната погасителна вноска;
изискуема възнаградителна лихва в размер на 334, 07 лв. за периода от
10.11.2016г. до 14.12.2017г. вкл. и
изискуема наказателна лихва в размер на 551, 73 лв. за периода от
10.12.2016г. до 26.07.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на заявлението – 31.07.2018г. до изплащането им.
Заявлението е уважено и на 20.08.2018г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Същата е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и на заявителя са дадени указания за предявяване
на установителен иск по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Исковете по
настоящото дело са предявени в срок.
Ищецът „Ф“ ЕАД е частен правоприемник на първоначалният кредитор на
ответницата съгласно договор за цесия от 07.12.2016г. и Приложение № 1 към
него, както и конкретен договор за цесия от 24.04.2019г. Като доказателства
по делото са приети и двата договора, както и Приложение № 1 А, от което в
частта на т. 153 се установява, че вземането на Д. Г. с ЕГН **********,
съгласно договора от 10.03.2014г. е част от прехвърлените вземания.
5
По делото не се установи длъжника Д. Г. да е била уведомена за
предсрочната изискуемост на процесното вземане преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради
което предявените установителни искове следва да се уважат в частта
относно главниците с настъпил падеж в общ размер на 1155, 25 лв.; в частта
на изискуемата възнаградителна лихва в размер на 224, 07 лв. за времето от
10.11.2016г. до 14.12.2017г. вкл. /съгласно исковата молба/ и в частта на
изискуемата наказателна лихва в размер на 469, 06 лв. /съгласно
заключението на вещото лице/.
Установителният иск за размера на предсрочно изискуемите главници над
1155, 25 лв. до 2729, 24 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Но тъй
като срока на процесния договор за потребителски кредит е бил до
10.03.2019г. и към датата на предявяване на осъдителните искове по делото,
изискуемостта на цялото задължение по договора е настъпила, осъдителният
иск за сумата над 1155, 25 лв. до размера от 2729, 24 лв. следва да бъде
уважен, с оглед дължимостта на тази сума съгласно съдебно-счетоводната
експертиза. Следва да бъде уважен и осъдителния иск, предявен за лихвата за
забава в размер на 831, 68 лв. /съгласно експертизата/ за времето от
21.03.2019г. до 21.03.2022г.
Правните изводи на съда са съобразени и с т.9, т.10б, т.11а и т. 18 от
тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на
ВКС, ОСГТК.
Погасителната давност за претендираните вземания не е изтекла, тъй като
ответницата е плащала задълженията си изцяло до 10.11.2016г. /32-ра
погасителна вноска/, а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на
31.07.2018г. В договора за потребителски кредит № ... от 10.03.2014г. не се
установиха неравноправни клаузи.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни. На ищеца на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете в общ
размер на 4254, 05 лв., при разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК от
892, 44 лв., се дължат разноски в общ размер на 875, 42 лв. На ответницата на
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете в общ
размер на 82, 72 лв., при разноски от 800 лв. съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК, се дължат разноски от 15, 26 лв.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С ДЪЛЖИ на „Ф“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....., сума в размер на 1155, 25 лв. – главници с настъпил
падеж към датата на входиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 31.07.2018г.,
дължими за времето от 10.12.2016г. до 10.12.2017г., ведно със законната
лихва от 31.07.2018г. до изплащане на вземането; сума в размер на 224, 07 лв.
– договорна възнаградителна лихва за времето от 10.11.2016г. до
14.12.2017г. и сума в размер на 469, 06 лв. – лихва за забава за времето от
10.12.2016г. до 16.07.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.08.2018г. по ч.гр.д. №
50203/2018г. по описа на СРС, КАТО иска за сумата от 1573, 99 лв. –
предсрочно изискуема главница, представляващ разликата над 1155, 25 лв. до
2729, 24 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2018г. до изплащането й, като
и иска за сумата от 82, 67 лв. за лихва за забава за времето от 10.12.2016г. до
16.07.2018г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С ДА ПЛАТИ на „Ф“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., сума в
размер на 1573, 99 лв. – главници, съгласно договор за потребителски кредит
№ ... от 10.03.2014г., за времето от 10.01.2017г. до 10.03.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 22.03.2022г.
до изплащането й и сума в размер на 831, 68 лв. – лихва за забава за времето
от 21.03.2019г. до 21.03.2022г., КАТО иска за главница за сумата от 1155, 25
лв., представляваща разликата над 1573, 99 лв. до сумата от 2729,24 лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.03.2022г. до
изплащането й и иска за лихва за забава за сумата от 0, 05 лв., представляващ
разликата над 831, 68 лв. до 831, 73 лв., за времето от 21.03.2019г. до
21.03.2022г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С да плати на „Ф“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... сторени по
делото разноски в размер на 875, 42 лв.
7
ОСЪЖДА „Ф“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..... да плати на Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С
сторени по делото разноски в размер на 15, 26 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8