№ 13760
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря М. Й. Я.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110164879 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД срещу
Столична община, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата от
101,85 лв. – регресно вземане по щета № *********** за заплатено на
застраховано лице застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Автокаско“ за вредите по лек автомобил „К. С.“,
с рег.№ *********, настъпили вследствие на ПТП от 02.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2024 /датата на
депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 02.04.2020 г.в гр. С., на кръгово кръстовище на „******“
водачът на лек автомобил „К. С.“ с рег.№ ********* попаднал в необезопасена
и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което на
автомобила са нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на
задна лява гума. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП автомобилът е
бил застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ в ЗД „Бул Инс“ АД
по застрахователна полица № ***********, валидна към датата на настъпване
на процесното ПТП. В исковата молба се сочи, че след настъпване на ПТП е
подадено уведомление за настъпване на застрахователно събитие и претенция
за обезщетение, въз основа на което пред ищцовото застрахователно
дружество е заведена щета № ***********, по която след преглед на
предявената претенция автомобилът е изпратен за ремонт в автосервиз „Д.“
1
ООД, за стойността на ремонт е издадена фактура № ********** г. на
стойност 76,85 лв., която е заплатена от ищцовото дружество като
застрахователно обезщетение. Поддържа, че към датата на настъпване на
процесното ПТП застрахования лек автомобил е бил в гаранция. Посочва, че
процесното ПТП е настъпило на общински път, вследствие на неизпълнението
на задължението на общината да поддържа пътното платно в изправно
състояние и за сигнализиране на препятствия по него и отстраняването им в
най-кратък срок. Посочва, че до ответника е изпратена регресна покана за
възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, но
ответникът не е изплатил претендираната сума извънсъдебно. При тези
твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер
на 101,85 лв., представляваща регресно вземане по щета № *********** за
заплатено на застраховано лице застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. по имуществена застраховка
„Автокаско“ за вредите по лек автомобил „К. С.“, с рег.№ *********,
настъпили вследствие на ПТП от 02.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.10.2024 г. /датата на депозиране на исковата
молба/ до окончателното изплащане. Претендира разноски за исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че в исковата
молба се твърди, че ПТП е настъпило от попадане на превозното средство в
дупка на пътното платно без посочени размери, няма представен снимков
материал, поради което намира за недоказано настъпването на твърдяното
ПТП, а също така и оспорва да е налице основание за заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя. Оспорва наличието
на дупка в пътното платно на посочения пътен участък. Посочва, че
представеното копие на застрахователна полица няма подпис и печат и поради
това е невалидно доказателство за наличието на застрахователно
правоотношение. Позовава се, че документите за водача на МПС са нечетливи.
Моли съдът да не допуска назначаване на САТЕ. Не оспорва заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на ищцовото застрахователно
дружество. Поддържа, че не е имало основание за заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“, поради което оспорва и отговорността на Столична
община по регресния иск. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Моли за
присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 101,85 лв. – регресно
вземане по щета № *********** за заплатено на застраховано лице
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вредите по лек автомобил „К. С.“, с рег.№
*********, настъпили вследствие на ПТП от 02.04.2020 г., ведно със
2
законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2024 /датата на
депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане.
За основателността на предявения главен иск, в тежест на ищеца ЗД „Бул
Инс“ АД е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие,
причинено от противоправно бездействие на служители на ответника, както и
това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени вреди в
претендирания размер, както и заплащането на застрахователно обезщетение
от ищцовото дружество за възстановяване на увредения лек автомобил.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които
основава възраженията и оспорванията си, както и да докаже заплащане на
застрахователно обезщетение в посочения размер.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
35648 от 04.09.2024 г., съдът е отделил като безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните фактът, че ЗД
„Бул Инс“ АД е заплатило обезщетение по щета № *********** в размер на
76,85 лв. за възстановяване на уврежданията по л.а. „К. С.“ с рег. № *********
от твърдяното ПТП.
От представената по делото комбинирана застрахователна полица за
застраховки "Автокаско" с № ***********/12.12.2019 г. съдът приема за
установено, че между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на лек автомобил „К.
С.“ с рег.№ ********* – Дирекция „УССД“ - МВР“, е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
"Каско на МПС", действащо за времето от 00,00 часа на 01.01.2020 г. до 24,00
часа на 30.06.2020 г., като в рамките на този период – на 02.04.2020 г. е
настъпило и процесното ПТП.
От съвкупно събраните по делото доказателства, а именно и писмени –
протокол за ПТП № 1731093/02.04.2020 г., уведомление за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 08.04.2020 г., 2 бр. опис на щета и
възлагателно писмо, гласни – показанията на свидетеля В. И. Х. – водач на лек
автомобил „К. С.“ с рег.№ ********* и експертни – заключението на вещото
лице изготвило приетата по делото без възражения от страните САТЕ (приета
без възражения от страните), съдът достигна до еднозначен извод за
механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 02.04.2020 г.,
около 22,10 часа, водачът на л.а. „К. С.“ с рег.№ *********, се е движел по
кръговото кръстовище на „******“, в гр. С., с посока на движение от бул.
„Г.М. Д.“ към бул. „А. Й.“, при което преминава през несигнализирана и
необезопасена от стопанина на пътя дупка в платното за движение.
Настоящият съдебен състав, намира възражението на ответника за
недоказан механизъм на процесното ПТП за неоснователно. От събраните по
делото доказателства, същият се установява категорично. Приобщеният по
делото протокол за ПТП № 1731093/02.04.2020 г., представлява официален
3
документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице - служител на
МВР, в кръга на службата му и в съответствие със законоустановените ред и
форма, който обвързва съда с материалната доказателствена сила, относно
непосредствено възприетите от длъжностното лице факти. В случая такъв
факт е наличието на необезопасена дупка на платното за движение в
кръговото кръстовище на „******“, в която автомобилът е пропаднал.
Отразеното в протокола, съответства и на заключението на вещото лице,
изготвило САТЕ по делото, съгласно което от техническа гледна точка
уврежданията на автомобила се намират в причинно-следствена връзка с
посочения механизъм на настъпване на процесното ПТП. В същия смисъл са и
показанията на разпитания свидетел, който сочи, че на посоченото място е
попаднал в необезопасена дупка, след което гумата е спаднала.
На следващо място, съдът констатира, че процесното ПТП е настъпило в
границите на населено място - гр. С., на общински път по смисъла на чл. 3, ал.
3 ЗП – в кръговото кръстовище на „******“ и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл.
31 ЗП, общината в качеството си на собственик и задължено лице по
управлението на пътя, е длъжна да осъществява неговата поддръжката, в
състояние позволяващо обичайното и безопасно преминаване на пътни
превозни средства. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДвП, в случай на съществуваща
опасност, е необходимо същата да бъде обозначена със знак или друго
средство за сигнализиране, с цел предупреждение на водачите на МПС, но в
случая е налице бездействие от страна на служителите на ответника.
Следователно налице е противоправно бездействие, което е основание за
ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при
условията на чл. 49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е
необходимо доказване на виновно поведение. По изложените съображения,
съдът намира, че претенцията на ищеца по чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като доказана, е
установена по своето основание.
Обемът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Делинквентът
дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта. Действителният размер на щетите, съобразно заключението
на САТЕ, възлиза в размер на сумата от 159,29 лв., към която се дължи и сума
между 15,00 лв. – 25,00 лв. – обичайни разноски за ликвидиране на щета по
риск Каско при ПТП. Същият надвишава размера на заплатеното от ищеца
застраховател обезщетение – 76,85 лв. Ето защо правото на регрес на ищеца е
възникнало за тази сума, ведно с обичайните разноски в размер на 25 лв.,
поради което предявеният иск, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 31.10.2024 г. до окончателното плащане на
сумата, следва да бъде уважен.
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски възниква единствено за ищеца. Такива се претендират, съобразно
4
списък по чл. 80 ГПК (л. 48 от делото) в общ размер на сумата от 440 лв., от
които 400 лв. – депозит за САТЕ и 40 лв. – депозит за призоваване на свидетел,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника Столична община.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД,
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „Московска“ №
33, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Джекмс Баучер“ № 87, сумата от 101,85 лева (сто и
един лева и 85 стотинки) - регресно вземане по щета № *********** за
заплатено на застраховано лице застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Автокаско“ за вредите
по лек автомобил „К. С.“, с рег.№ *********, настъпили вследствие на ПТП от
02.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.10.2024 /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК
*********, с адрес: гр. С., бул. „Московска“ № 33, да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Джекмс Баучер“ № 87, сумата от 440 лева (четиристотин и четиридесет лева)
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5