Решение по дело №2948/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Жалбоподателят - ВК „Свети Власий“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Труд, обл. Пловдив, ул. „Янтра“ № 2В, представлявана от председателя В. Г. Г., чрез адв. И. оспорва Заповед № РД-09-1553/15.11.2023 г. на Кмета на община „Марица“, с която е забранено ползването и достъпа до строеж “Цех за сглобяване на метални конструкции“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор №3242.501.77 по КК на с. Труд, съставляващ УПИ ІІ КОО и зеленина, кв. 92 по регулационния план на с. Труд, община „Марица“ , както и на основание чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е наредил на КЕЦ Калояново и В и К ЕООД Пловдив да преустановят подаването на ел. енергия и вода към строежа.

Жалбоподателят иска прогласяване на заповедта за нищожна, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби, като претендира и разноски.

Ответникът – кмет на Община Марица, чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва жалбата и претендира разноски .

Административен съд Пловдив в настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорената заповед и собственик на строежа, чиито права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от нея, поради което е допустима.

От фактическа страна съдът приема за установено, че на 23,10,2023г. след извършена проверка длъжностни лица при общинската администрация са съставили / л. 33/ констативен акт / КА/ № 8.

В същия се посочва, че е извършена проверка на строеж представляващ „Цех за сглобяване на метални конструкции” в поземлен имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на село Труд, съставляващ УПИ ІІ КОО и зеленина, кв. 92 по регулационния план на село Труд, община Марица, собственост на жалбоподателя , по нот. Акт № 136, нот. Дело № 133/2015г. / л. 41/.

В КА е посочено , че по време на проверката в обекта се извършва дейност по изработване на метални конструкции , дейност и по рязане , боядисване на метали , по заваряване, сглобяване и т.н.

В КА е посочено, че не са налице документи по въвеждане в експлоатациа , както и че сградата в имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на село Труд, съставляващ УПИ ІІ КОО и зеленина, кв. 92 по регулационния план на село Труд е с предназначение „селскостопанска сграда“, а по документ за собственост е описана , като „Админ. Битова сграда“.

Въз основа на констативния акт от страна на кмета на общината е издадена оспорената заповед, предмет на настоящото съдебно производство. Административният орган е приел, че цитираният в заповедта строеж, пета категория, се ползва от кооперацията не по предназначение в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ, поради което на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Цех за сглобяване на метални конструкции” в поземлен имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на село Труд, община „Марица", област Пловдив, намиращ се в УПИ II, зеленина и КОО от кв.92 по плана, както и на основание чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е наредил на КЕЦ Калояново и В и К ЕООД Пловдив да преустановят подаването на ел. енергия и вода към строежа.

В хода на съдебното производство по искане на страните се приеха доказателства касаещи процесния имот и конкретно нотариални актове от 1947 г., от 2005 г. и от 2015 г.

Представиха се доказателства относно реалното отсъствие на Кмета на община „Марица” за периода от 09.11.2023 г. до 17.11.2023 г. и заместването му от П. И. М., както и трудови договори и характеристики на лицата изготвили КА № 8 от 23.10.2023 г. , за М. А. Х., М. Д. Т. и Д. А. В..

Представи се пълната административна преписка по първоначалното нанасяне и последващите изменения на КККР на село Труд, област Пловдив по отношение на ПИ с КИ 73242.501.77 по КККР на село Труд и на сградите в него, в това число и доказателствата, въз основа на които сграда с кадастрален идентификатор 73242.501.77.5 по КККР на село Труд е отразена в КККР с предназначение: „ селскостопанска сграда“, както и актуална скица на 73242.501.77.5 и на поземлен имот с кадастрален идентификатор 73242.501.77 по КККР на село Труд, област Пловдив.

Представени са строителните книжа за изградените строежи /в това число и сгради и постройки в процес. имот с кадастрален идентификатор 73242.501.77 по КККР на село Труд, област Пловдив и в частност за сграда с кадастрален идентификатор 73242.501.77.5 .

Представени са и копие на текстова и цветна графична част с обхват ПИ с КИ 73242.501.77 по КККР на село Труд на Заповед № ИК-1238/30.07.1986 г. на Общински народен съвет - Пловдив, с която е одобрен ПУП - План за регулация, на Заповед № РД-09-144/09.04.1996 г., с която е одобрен ПУП - План за регулация, Решение № 24, взето с протокол № 4/18.12.2003 г. на общински съвет „Марица”, е която е одобрен ПУП-ПУР, Заповед № РД-02-14-2221/27.12.2000 г., с която е одобрен Кадастрален план, План за дворищна регулация на село Труд, одобрен с Указ № 1350/1928 г., План за улична регулация на село Труд, одобрен с Указ № 233/1928г.

Допуснати са и до разпит свидетели при режим на довеждане на страните .

Съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза / л. 346-376/ на вл. Арх. Д., която е приета по делото и оспорена от ответника.

Вещото лице , съобразно поставените задачи е проследило кадастрално регулационен статут на ПИ , предназначението и състоянието на сградата , търпимостта на сградата и ползването и за цех, както и дали правилно ли е била индивидуализирана , като цех и налице ли е разминаване в описанието и параметрите по КА и заповедта.

ВЛ. посочва, че техническото състояние на сграда с идентификатор 73242.501.77.5 е изключително лошо и същата не е ползвана и поддържана години наред. От приложените снимки към СТЕ се установява, че в тази сграда почти изцяло липсва изградената преди години електрическа и В и К инсталация. Констатирано от вещото лице, е че поради разрухата на сградата е налице пълна негодност на сградата за каквато и да е дейност в нея.

Покривът на сградата е в окаяно състояние и дори на него е пораснало дърво.

Също така се посочва от вещото лице, след извършен оглед на место в помещенията /стаите/ на сграда с идентификатор 73242.501.77.5, че липсват следи същата да се е ползвала като „Цех за сглобяване на метални конструкции”, в това число и липсват следи и от дейностите – рязане, заваряване, боядисване, складиране на метални конструкции.

Техническите параметрите на въпросната сграда изобщо не дават възможност същата дори и незаконосъобразно да бъде преустроена като „Цех за сглобяване на метални конструкции” – размери на помещенията /стаите/, тъй като липсва необходима височина на помещенията, размери на вратите и коридори.

От разпита на свидетеля на ответника - Т. И. П. се установява, че единствено се е ползвало за сглобяване и боядисване на метални конструкции от дружеството на И. И., част от свободното дворното място на имот с идентификатор 73242.501.77, но не и сграда с идентификатор 73242.501.77.5.

От разпита на свидетеля на ответника - Т. И. П., в това число и от свидетелските показания на свидетелите на оспорващия - А. И. С. и И. П. И. се установява, че единствено се е ползвало за сглобяване и боядисване на метални конструкции от дружеството на И. И., част от свободното дворното място на имот с идентификатор 73242.501.77, но не и сграда с идентификатор 73242.501.77.5. ”.

Съдът обсъди приложените по делото и касаещи други обекти в ПИ съдебни решения по ад №№2025, 2024/2019 г. на ПАС , както и СР на ВАС по ад. № 7859/20г. , както и двете СТЕ на вл. Р. / л. 221-241/.

От събраните по делото доказателства – писмени, гласни и съдебно-технически експертизи, съдът намира жалбата за основателна.

От правна страна съдът излага следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган на основание разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012 г./, според която при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно. В случая изпълняващият длъжността кмет на Община „Марица", съгласно предоставените му правомощия е издал оспорения административен акт, което от своя страна обосновава извода за компетентността на административния орган.

Съгласно § 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

В конкретния случай от административния орган не са изследвани обстоятелствата относно търпимостта на процесната сграда - „Цех за сглобяване на метални конструкции”, а в настоящото производство безспорно се установи приложението на § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ . Като се е доверил на данните единствено на КККР, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, без да изследва всички обстоятелства около вида на сградата и нейното предназначение.

В процесната Заповед № РД-09-1553/15.11.2023 г. на и. д. кмет на община Марица е забранено ползването и достъпа до строеж: „Цех за сглобяване на метални конструкции” в поземлен имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на село Труд, като са налице съществени противоречия и несъответствия в описанието на строежа, както и изключително неясна индивидуализация и обхват на строежа, водещи до незаконосъобразност и отмяна на същата.

В точка ІІ „Данни за строежа” и точка ІV „Установени нарушения” на констативен акт № 8/23.10.2023 г. е посочено, че строежа „Цех за сглобяване на метални конструкции” предмет на оспорената заповед се състои от 3 съставни части, а именно: първо - незастроеното дворно място на имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на село Труд, второ - помещение съставляващо сграда с идентификатор 73242.501.77.5 и трето - открит склад на запад пред нея.

Въпросното „незастроено дворно место” на имот с идентификатор 73242.501.77, ползвано като „Цех за сглобяване на метални конструкции” не е изобщо индивидуализирано като местоположение в имота, липсва и посочване на площ, размери и т.н.

Видно от скица на СГКК – Пловдив /л.156/, в имот с идентификатор 73242.501.77 има изградени общо 14 сгради, всяка една от тях ползваща за достъп и обслужване въпросното неопределено като площ, размери и местоположение „незастроено дворно место”.

Заповед № РД-09-1553/15.11.2023 г. в предвид съдържанието си, би възпрепятствала ползването на всички 14 броя сгради в имота, при липсата на индивидуализация на ползваното место от него като „Цех за сглобяване на метални конструкции”.

За „открития склад на запад пред сграда с идентификатор 73242.501.77.5” – също не са посочени индивидуализиращи белези като площ и размери, което е недопустимо. Единствено се посочва, че този склад, а не „Цех за сглобяване на метални конструкции” какъвто е предмета на заповедта, е пред сграда с идентификатор 73242.501.77.5 от към запад.

Съдът счита , че складовете, без значение дали са открити или закрити, не са част от самата производствена дейност и производствен процес и имат само спомагателна функция. Складовете не носят и категорията на основният строеж, дори да са функционално свързани с основното производството, тъй като те имат само обслужваща към производствения процес функция – складиране на готова продукция. / Решение № 4296/03.04.2018 г. по а. д. № 7804/2017 г. на ВАС/.

В случая „открития склад, на запад пред сграда с идентификатор 73242.501.77.5 по своята същност и предназначение, не може да се приеме, че е част от процесния „Цех за сглобяване на метални конструкции”, тъй като са с различно предназначение и както се каза вече склада има обслужваща функция към основният производствен процес и не е част от него.

По отношение на третата съставна част на строежа „Цех за сглобяване на метални конструкции”, а именно: „помещение съставляващо сграда с идентификатор 73242.501.77.5” също е налице липсата на индивидуализация.

Посочва се, че сграда с идентификатор 73242.501.77.5 е с предназначение „селскостопанска сграда” по отразяванията в Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Труд, община Марица, а според документите за собственост е с предназначение „Административно- битова сграда”.

Безспорно се установи, в това число и от приетата и неоспорена от страните СТЕ, че сграда с идентификатор 73242.501.77.5 се състои от множество самостоятелни помещения, а не само от едно помещение.

Непосочването на конкретното помещение от сграда с идентификатор 73242.501.77.5 и ползвано като „Цех за сглобяване на метални конструкции” е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като заповедта би наложи ограничения върху цялата сграда, а не само по отношение на едно от помещенията от нея.

Констативен акт № 8/23.10.2023 г. съдържа и окомерна скица изготвена с данни от КККР на село Труд, но и в тази окомерна скица строежа не е изобщо графично индивидуализиран и отразен като местоположение, площ, размери и т. н. Не са графично обозначени и посочени нито конкретното помещение от сграда с идентификатор 73242.501.77.5 ползвано като „Цех за сглобяване на метални конструкции”, нито площта и размерите на „открития склад на запад пред сграда с идентификатор 73242.501.77.5”, нито местоположението, обхвата, размерите и площта на „незастроено дворно место”.

Целта на окомерната скица, представляваща неразделна част от съставения Констативен акт № 8/23.10.2023 г. е именно тази – да се посочи точното местонахождение на обекта, предмет на заповедта, нещо което в случая не е сторено.

В диспозитива на Заповед № РД-09-1553/15.11.2023 г. процесният строеж е посочен само като „Цех за сглобяване на метални конструкции”, без никаква индивидуализация.

Точното описание на незаконния строеж е всякога елемент от законосъобразността на заповедта по чл. 178 от ЗУТ, тъй като индивидуализира строежа като конкретен предмет на доброволното или принудително изпълнение на административния акт.

Единствено диспозитива на заповедта създава права и задължения и следва обекта да бъде в диспозитива подробно и ясно индивидуализиран като обхват, местоположение, площ, размери и други белези. Липсата на подобна индивидуализация би се отразило на изпълнението на заповедта, до степен същата да не може да бъде изпълнена, още повече че имота се намират общо 14 сгради, всяка една ползваща за достъп и самостоятелно функциониране свободното дворно место в имота.

Констатациите за неясното и неправилно описание на строежа в Констативен акт № 8/23.10.2023 г. и в Заповед № РД-09-1553/15.11.2023 г. са подробно изложени и от вещото лице в приетото по делото Заключение.

По делото не се доказа изобщо ползването на сграда с идентификатор 73242.501.77.5, като съставна част от процесния „Цех за сглобяване на метални конструкции”, в това число и от свидетелските показания на страните.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна и доказана, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, същите следва да му се присъдят, съобразно приложения списък / л.377/ и доказателства в размер на 2390 ( две хиляди триста и деветдесет) лв., за ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на „Всестранна кооперация Свети Власий" с. Труд, с ЕИК *********, със седалище с.Труд, Община Марица, обл. Пловдив, ул.“Янтра“ № 2, представлявана от председателя В. Г. Заповед № РД-09-1553/15.11.2023 г., издадена от и.д. кмет на община „Марица".

ОСЪЖДА Община Марица да заплати на „Всестранна кооперация Свети Власий" с. Труд, с ЕИК *********, със седалище с.Труд, Община Марица, обл. Пловдив, ул.“Янтра“ № 2, представлявана от председателя В. Г. 2390 лева, за разноски до делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.