Разпореждане по дело №353/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по частна жалба на „ С. 11 – С. И.”, представлявано от С. В. И. против разпореждане №7907 от 04.11.2010г. по ч. гр. д. №3349 по описа на Районен съд – Б.. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Формулирани са при условията на алтернативност искания за отмяната му и искане за спиране на принудително изпълнение.

В депозирания отговор на въззивната жалба са изложени съображения за съответствие на обжалваемия акт с материалния и процесуалния закон. Също така е оспорено искането за незабавно спиране на изпълнението.

След анализ на доказателствата и на доводите на страните в производството , настоящият състав констатира следното от фактическа и правна страна:

На 03.11.2010г в РС – Б. е подадено от О. Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу ”С. 11 – С. И.”, представлявано от С. В. И. въз основа на договор за наем между двете страни, поради неплащане от последния на наемната цена за периода 19.06.2009г. до 12.07.2010г. Тъй като към заявлението са приложени необходимите документи –счетоводна справка и договор за наем, първоистанционният съд издава разпореждане по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. В законоустановения срок ответникът в първоинстанционното производство подава възражение. На 22.12.2010г ”С. 11 – С. И.”, представлявано от С. В. И. подава пред Окръжен съд – Б. частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е сезиран с надлежно заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи по чл.417, т.2 от ГПК – „документи или извлечения от счетоводни книги, с който се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките.” Съдебният състав приема, че са налице вземания въз основа на счетоводна справка издадена от Дирекция „ ФСД и УС” – гр.Б., която е за парична сума, обосноваваща подсъдност на районен съд, респ. приложимост на заповедното производство.

За първоинстанционния и въззивния съд не съществува задължение в производството по чл. 419 от ГПК да извършват проверка по същество дали действително отразените в счетоводната справка вземания са дължими .Достатъчно е от външна страна счетоводната справка да е редовно оформена. Въззивният съд приема, че те са редовни от външна страна. Проверка на обстоятелството дали отразеното в счетоводната справка съответства на действителното фактическо положение следва да бъде извършена в исковото производство по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че правилно и в съответствие с материалния и процесуалния закон първоинстанционния съд е постановил разпореждането си.

По молбата за спиране на изпълнението:

Съгласно чл.419, ал. 3 от ГПК обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Разпоредбата на чл. 420 от ГПК визира различни основания за спиране на принудително изпълнение. Нормата на чл.420, ал.2 от ГПК постановява, че ако в срока за възражение е направено искане за спиране, по него следва да се произнесе съдът, постановил незабавно изпълнение, т.е. районният съд и ако е подкрепено с убедителни писмени доказателства.

Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7907 от 04.11.2010г. по ч. гр. д. №3349 по описа на Районен съд – Б..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :