№ 294
*****, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000371 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. № 14804/23.05.2025г. на „Строителен и технически флот” АД- *****, ЕИК
*********, представлявано по пълномощие от адв. С. Т. от ВАК, и въззивна
жалба вх. № 14861/23.05.2025г. на Ф. К. Ч. от *****, подадена чрез адв. Г. А.
от ВАК, срещу решение № 182/02.05.2025г., постановено по т. д. № 543/2023г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което, с първата част от диспозитива
са отхвърлени предявени от Ф. К. Ч. срещу „Строителен и технически флот ”
АД конститутивни искове с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на всички
решения на Общото събрание на акционери, проведено на 30.09.2024г., а в
условие на евентуалност- за отмяна на решенията по т. 7 /за назначаване на И.
Д. Г. за контрольор за проверка на ГФО за 2023г./, и т. 8. /за приемане за
сведение доклад на изпълнителния директор с информация за състоянието на
дружеството/, и с втората част от диспозитива са отменени като
незаконосъобразни, на основание чл. 74 от ТЗ, решения, взети на проведено на
30.09.2024г. общо събрание на акционерите на „Строителен и технически
флот ” АД, по т. 5 - за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета
1
на директорите за дейността им през 2023г. и по т. 9- решение по тази точка да
не се гласува, като незаконосъобразни.
Въззивна жалба вх. № 14804/23.05.2025г. на „Строителен и технически
флот ” АД е насочена срещу решението в частта, с която са уважени исковете
на Ф. К. Ч. за отмяна на решения, взети на проведено на 30.09.2024г. общо
събрание на акционерите на „Строителен и технически флот ” АД, по т. 5 и по
т. 9 от дневния ред.
С въззивна жалба вх. № 14861/23.05.2025г. се атакува решението в
частта, с която са отхвърлени предявени от Ф. К. Ч. срещу „Строителен и
технически флот ” АД конститутивни искове с правно основание чл. 74 ТЗ, за
отмяна на всички решения на Общото събрание на акционери, проведено на
30.09.2024г.
Въззивникът „Строителен и технически флот” АД не е доволен от
решението в частта за уважаване на исковете с правно основание чл. 74 ТЗ
относно взети решения на ОСА на дружеството от 30. 09 2024 г. по т. 5 и т. 9
от дневния ред, с оплаквания за неправилност в тази част поради
постановяването му при противоречие с материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, се излагат
съображения за неправилно приложение нормата на чл. 229, т. 2 ТЗ, с
позоваване на съдебната практика на ВКС. Въззивникът излага подробни
съображения по отношение допустимостта, легитимацията и основателността
на иска по чл. 240а ТЗ, като специален иск на малцинството срещу
злоупотреби на управляващото мнозинство. Твърди, че ОСА не е допуснало
нарушение на разпоредбите на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ при вземането на
решенията, доколкото нито решението по т. 5, нито това по т. 9 попадат в тези
хипотези. Оплакванията за необоснованост се основават с твърденията, че
съдът неправилно е приел за незаконосъобразно решението по т. 9 по
съображения за незаконосъобразност на решението по т. 5 поради допуснати
нарушения на чл. 229, т. 2 ТЗ, тъй като ОСА е взело решение да не гласува по
тази точка, респ. липсва гласуване по същество и съдът е следвало да извърши
преценка на законосъобразността именно на това решение. Излага се, че в
случая процесното предложение за решение е формулирано бланкетно,
поради което не съдържа информация за това за кое действие и/или
бездействие и в кой период, както и за какви причинени от това вреди на
2
дружеството ОСА трябва да се вземе решение за предявяване или отказ да
предяви иск срещу членовете на СД. В заключение, въззивникът- ответник
счита, че дори и да се приложи разпоредбата на чл. 229, т. 2 ТЗ, по отношение
на акционера С.С., чрез приспадането на притежаваните от него акции, отново
е налице мнозинство при вземането на решението за освобождаването му от
отговорност като член на СД. Моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционното решение в съответните, атакувани от него части и да
отхвърли исковете за отмяна на взетите по т. 5 и т. 9 от дневния ред решения
на ОСА на дружеството, проведено на 30.09.2024г. Претендира се присъждане
на съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.
Насрещната страна Ф. К. Ч., чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, представя писмен отговор, в който е изразено становище за
неоснователност и недоказаност на въззивната жалба, с подробно изложени
съображения за това. Твърди се, че липсват допуснати от съда нарушения,
както на процесуалния закон, така и на материалноправна норма, като съдът
правилно е приел, че е налице нарушение разпоредбата на чл. 229 ТЗ и
съдържащата се в нея забрана за упражняване на глас при конфликт на
интереси. Възразява се срещу основателността на оплакванията на
въззивника, свързани с гласуването на С.С.- члена на СД. Искането е за
оставяне на въззивната жалба на насрещната страна без уважение и
присъждане на съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция.
С въззивна жалба вх. № 14861/23.05.2025г. на Ф. К. Ч., който е с
процесуалното качество на ищец в първоинстанционното производство,
представляван от адв. Г. А. от ВАК, решението се обжалва в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника предпочитан иск с
правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения на ОСА, проведено
на 30.09.2024г., поради процесуална незаконосъобразност- нищожност на
решението на СД за свикване на Общо събрание. Счита решението в тази част
за неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон, както и с практика на ВКС по реда на чл.
290 ГПК. На първо място, се сочи, че решението за свикване на процесното
ОСА, прието с решение на СД, който е с намален състав от двама члена, е
нищожно като взето извън пределите на определената от закона
компетентност. Релевират се доводи, че Съветът на директорите на ответното
дружество повече от пет години е с намален членски състав под
3
законоустановения минимум; респ. незаконното свикване на ОСА предпоставя
процесуалната незаконосъобразност на приетите от него решения, поради
което те подлежат на отмяна при предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2
ТЗ конститутивен иск. Въззивникът се позовава на липса на доказателства М.
или П. да са били редовно поканени за ОС, на което се твърди, че е прието
решението за свикване на ОСА и е подписан протокол от Д. и С. като членове
на СД, приемани като управляващо мнозинство, а този въпрос не бил
повдиган по делото и обследван от съда. Излага се също, че обжалваното
решение не е съобразено със съдебната практиката на ВКС, обективирана в
решение № 74/17.06.2024г. по т. д. № 1497/2023г. на 2-ро т.о. на ВКС, както и
със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/06.12.2002г. по
тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Искането към въззивния съд е за отмяна
на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и постановяване
на друго, с което да се уважи предпочитаният иск по чл. 74 ТЗ касателно
отмяна на всички решения на проведеното на 30.09.2024г. ОСА на ответното
дружество поради процесуална незаконосъобразност, като основателен и
доказан, с присъждане на дължимите съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
Постъпил е своевременно писмен отговор от „Строителен и технически
флот“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който е
изразено становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба
на ищеца, с подробно изложени съображения и доводи. Възразява се срещу
твърденията за незаконност на органа, свикал процесното събрание, и се
оспорват оплакванията, свързани с процедурни нарушения при свикване на
ОСА.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез
надлежно упълномощени процесуални представители, насочени са срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването в съответните части съобразно процесуалното качество на
въззивниците в първоинстанционното производство и са процесуално
допустими.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание
4
процесуалните представители на страните поддържат жалбите и отговорите.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с конститутивен иск с
правно основание чл. 74 ТЗ, предявен от Ф. К. Ч. от ***** срещу „Строителен
и технически флот“ АД- *****, за отмяна на всички решения на Общото
събрание на акционери, проведено на 30.09.2024г., основано на твърдения за
процедурно нарушение, водещо до процесуална незаконосъобразност на
всички решения. В исковата молба се излага, че считано от 17.11.2022г.
Съветът на директорите на „СТФ“ АД е с непопълнен членски състав, респ.
формиран е само от двама члена, а съгласно императивната разпоредба на чл.
244, ал. 1 ТЗ членският състав на СД на АД следва да се състои минимум от
три лица, за да може да формира правно валидно воля и да управлява и
представлява дружеството. Релевира се довод, че всички решения на СД,
функциониращ с членски състав под установения от закона минимум са
нищожни, по аргумент от чл. 244, ал. 1 ТЗ, в това число и приетото от „т. нар.
съвет на директорите“ решение от 05.08.2024г. за свикване на ОСА на
30.09.2024г. Според ищеца атакуваното ОС на акционерите е проведено при
процедурно нарушение, тъй като решението за свикването му е нищожно като
взето от несъществуващ орган, а в резултат на това всички взети решения на
това събрание се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени от
съда.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на предпочитания иск за
отмяна на всички решения ОСА с посочено основание - нарушение на
процедурата по свикването му, са предявени четири обективно съединени
конститутивни иска също с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на
решението по т. 5 от дневния ред- за освобождаване от отговорност на
членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2023г., по т. 7- за
назначаване на И. Д. Г. за контрольор за проверка на ГФО за 2023г., по т. 8- за
приемане за сведение доклад на изпълнителния директор с информация за
състоянието на дружеството, и по т. 9- решение по т. 9 да не се гласува.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в
частта, с която са отхвърлени евентуалните искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на
решенията по т. 7 /за назначаване на И. Д. Г. за контрольор за проверка на ГФО
за 2023г./, и т. 8. /за приемане за сведение доклад на изпълнителния директор с
5
информация за състоянието на дружеството/, на основания, различни от това
по предпочитания иск.
Решението на ОС на акционерите от 30.09.2024г. по т. 5 от дневния ред,
се атакува с твърдения за незаконосъобразно участие и формиране на
мнозинство с гласовете на акционерите Д. и С., които са и членове на Съвета
на директорите. Ищецът се позовава на нарушение на нормата на чл. 229 ТЗ,
според която правото на глас за акционер или негов представител отпада в
случаите, когато се цели предприемане на действия за осъществяване на
отговорността му към дружеството.
Искът за отмяната на решението по т. 9 от дневния ред е основан на
твърдения за процесуална незаконосъобразност, тъй като според ищеца
недопускането до гласуване на точка от дневния ред по същество съставлява
промяна на дневния ред и лишава акционерите от право на глас.
Ответното дружество изразява становище за неоснователност на
исковете. Основателността на предпочитания иск се оспорва с твърденията, че
Съвета на директорите се състои от трима члена, както съобразно вписването
в ТР, така и в отношенията между акционерите помежду им и между тях и
дружеството, с оглед избора на трети член преди свикването на процесното
ОСА. Конкретно се сочи, че с определение № 1758/09.07.2020г. по ч. т. д. №
914/2020г. на ВОС, вписването по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на
избрания през 2020г. Съвет на директорите е било спряно до приключване на
производството по т. д. № 913/2020г. на ВОС. След приключване на делото не
са предприети действия за заявяване за вписване на решението за избор на
членове на СД, взети на ОСА от 26.06.2020г. поради опасения, че докато не се
избере нов трети член, СД би останал с членски състав на управителния му
орган от двама члена, което е под законоустановения минимум; това би могло
да доведе до прекратяване по иск на прокурора на акционерното дружество,
осъществяващо пълноценна стопанска дейност, а това не се желае нито от
акционерите, нито от работниците и служителите на предприятието. На
следващо място, се твърди, че решение за избор на трети член на Съвета на
директорите е било взето на извънредно Общо събрание на акционерите,
проведено на 28.05.2024г., като законността на това събрание отново е
атакувана от Ф. Ч. с твърдения, че ОСА е свикано от незаконен състав,
състоящ се от двама члена. С това, според ответника, се създава казус от
6
категорията на „параграф 22“, при която, от една страна акционерът Ч.
твърди, че съставът на СД е спаднал под законоустановения минимум, а от
друга страна атакува всяко решение на ОСА за попълване състава на СД
именно с довода, че е свикано от незаконен орган.
По евентуалния иск за отмяна на решението по т. 5 от дневния ред на
атакуваното ОСА ответникът излага съображения, че разпоредбата на чл. 229,
т. 2 ТЗ ограничава правото на глас на акционера само по отношение на
решенията за предявяване на искове срещу него, това ограничение не може да
се тълкува разширително и да се прилага по аналогия в други хипотези, както
и че това решението по никакъв начин не препятства възможността да се
търси имуществена отговорност от членовете на СД, с позоваване на
специалния ред за упражняване на малцинствени права по чл. 240а ТЗ.
Основателността на иска по отношение на т. 9 от дневния ред на ОСА
също се оспорва от ответника с твърденията, че решението да не се гласува по
тази точка за „вземане на решение за предявяване на иск по чл.240, ал.2 ТЗ за
реализиране на отговорността на члена на Съвета на директорите- И.П. Д. и
члена на Съвета на директорите- С.Я. С. за конкретни нарушения, причинили
вреди на дружеството в резултат на действия и бездействия през 2023год.“ е
процедурно, а не по същество и съставлява отказ да се гласува по същество
решение за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ за реализиране на
отговорността на посочените членове на СД, по съображения, че такива права
вече са били упражнени по съдебен ред.
Решението на ОС– ***** е валидно по критериите, възприемани в
мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК
на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части, тъй
като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до
съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Настоящият съдебен състав е запознат с резултата от извършена
проверката за допустимост във въззивни решения по предходни съдебни
спорове между същите страни по предявени искове по чл. 74 ТЗ срещу други
7
решения на ОСА на „Строителен и технически флот“ АД, които по
съдържание се доближават до това по т. 9 от дневния ред на атакуваното в
този процес ОСА, като е прието, че исковете са недопустими поради липса на
правен интерес. Докато в другите случаи обаче решенията са били по
същество „да не се взема решение за предявяване на искове по чл. 240, ал. 2 ТЗ
срещу членове на СД“, с оспореното решение в този процес фактически се
премахва от дневния ред разглеждането и гласуването по въпрос, който е била
надлежно включен, по реда на чл. 223а ТЗ, по искане на ищеца Ф. Ч. като
миноритарен акционер. Доколкото лимитативно установените от законодателя
допустимите предпоставки за искова защита по чл. 74 ТЗ са налице, с оглед
съдържанието на конкретното решение, правният интерес на акционера от
воденето на исков процес за отмяната му следва да бъде зачетен.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1
ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода
на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.
Между страните е безспорно, че към датата на провеждане на ОСА на
30.09.2024г. ищецът Ф. К. Ч. е акционер и притежава 22 621бр. поименни
акции с право на глас, представляващи 34.29% от капитала на дружеството.
Няма спор, че на 05.08.2024г. е проведено заседание на Съвета на директорите
на ответното дружество с участието на И.П. Д. и С.Я. С., на което е взето
решение за свикване на процесното общо събрание на акционерите с дневен
ред – 1.Отчет на СД за дейността на дружеството през 2023г.; 2. Приемане на
ГФО на дружеството за 2023г.; 3. Приемане на доклада на дипломирания
експерт-счетоводител за извършената проверка и заверка на ГФО на
дружеството за 2023г.; 4. Приемане на решение за разпределяне на печалба за
2023г.; 5. Освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им
през 2023г.; 6. Избор на дипломиран експерт-счетоводител-регистриран
одитор за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2024г.
8
Не се спори и за обстоятелствата, че поканата за свикване на събранието
е била оповестена своевременно в ТР, по електронната партида на
дружеството, както и че по искане на миноритарни акционери, по реда на чл.
223а ТЗ, в дневния ред на ОСА са включени три допълнителни въпроса- от т. 7
до т. 9.
Дружеството „Строителен и технически флот“ АД е с вписан в
ТРРЮЛНЦ състав на Съвета на директорите: М.А. П., И.П. Д. и С.Я. С. с
мандат, изтичащ на 31.07.2020 год. На 26.06.2020г. е проведено ОСА за избор
на нов съвет на директорите (СД), като за членове са били избрани И.П. Д.,
С.Я. С. (членове и на предходния СД) и В.П. М. (т. 7.1, 7.2 и 7.3 от дневния ред
и Протокола от ОСА от 26.06.2020г., наличен по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ). Решението на ОСА от 26.06.2020 г. касателно избора на нов
състав на съвета на директорите не е вписано в Търговския регистър по
партидата на „Строителен и технически флот“ АД. Протоколът на ОС от
26.06.2020 г. обективира на първо място решение за преизбиране на двама от
заварените членове – И. Д. и С.Я. С. (чл. 233, ал.4 ТЗ). Решенията на ОС от
26.06.2020 г. са били атакувани с иск по чл. 74 ТЗ от акционера Ф. Ч. с искова
молба, по която е било образувано т. д. № 927/2020 г. по описа на ВОС. С
решение № 65 от 07.07.2021 г. по в. т. д. № 195/2021г. на ВнАпС, решението
по т. 7.2 за избор на В.П. М. за член на СД е било отменено, а с определение №
50618 от 17.11.2022г. по т. д. № 2514/2021г. на ВКС, 2-ро т.о., въззивното
решение не е допуснато до касационен контрол. Следователно, считано от
17.11.2022г. персоналният състав на Съвета на директорите на „Строителен и
технически флот“ АД съвпада с вписания такъв в ТРРЮЛНЦ: М.А. П., И.П. Д.
и С.Я. С.. Преди провеждане на заседанието от 05.08.2024г. на Съвета на
директорите, на което е взето решение за свикване на процесното ОСА, е взето
решение за избор на В.П. М. за трети член на Съвета на директорите на
извънредно Общо събрание на акционерите, проведено на 28.05.2024г.
От справка в Търговския регистър се установява, че това обстоятелство
е заявено за вписване със заявление А5 №20240528180456, като регистърното
производство е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по т. д. № 285/2024г. по описа на ВОС, което не е приключило.
Искът с правно основание чл.74, ал.1 ГПК за отмяна на решението на общото
събрание на акционерите в ответното дружество „Строителен и технически
9
флот“ АД, ЕИК *********, седалище град Варна, проведено на 28.05.2024г.,
по т.1 от дневния ред за избор на В.П. М. за член на Съвета на директорите са
отхвърлени с решения на окръжен и апелативен съд, но е постъпила
касационно жалба, по която няма произнасяне към момента.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че към
датата на свикване на процесното ОСА с решение на Съвета на директорите от
05.08.2024г. дружеството не е било с непопълнен състав на Съвета на
директорите под законоустановения минимален брой членове нито с оглед
вписването по електронната партида в ТР, независимо дали ще се приеме за
релевантно по отношение на третите лица или с конститутивно действие, нито
в отношенията между акционерите и между тях и дружеството, с оглед
породеното незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството на
решение на ОСА за попълване състава на СД. Ищецът изрично се позовава, с
цитиране на съдебна практика, формирана с множество решения на ВКС (стр.
3 от допълнителната искова молба), на незабавното действие на решенията на
ОСА в хипотезата на разпоредено от законодателя конститутивно действие на
вписването в ТР за определени обстоятелства, по отношение на предходни
решения на ОСА на „СТФ“ АД, но същевременно, отказва да го зачете по
отношение на решението на ОСА от 28.05.2024г. за попълване състава на СД с
избор на трети член, поради атакуването му по съдебен ред при заявено
основание по конститутивния иск, че събранието за избор на трети член е
свикано от СД в състав от двама члена.
Въпросите за последиците от отмяната на предприети от ОС промени в
състава на съветите на директорите имат правен характер, при което е
ирелевантно как дружеството–ответник е обозначило състава на СД в
дружествени документи или ГФО. Съобразно ясно изразената защитна
позиция по предявените искове, ответникът изрично е оспорил
основателността на твърденията, че управителният му орган към датата на
процесното общо събрание на акционерите се състои от двама члена, като е
обяснил причините, поради които дружеството прави всичко възможно да не
остане с вписан в ТР Съвет на директорите в състав от двама члена и се
въздържа от заявления за вписване, за да не се създаде риск за прекратяване на
дружеството по иск на прокурора.
Релевираните след изтичане на 14- дневния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ
10
твърдения от пълномощника на ищеца, че дори и Съветът на директорите да е
конституиран в пълен състав, заседанието на СД не е свикано по надлежен
ред, (т.е. твърди се материална незаконосъобразност на решението за
свикване), тъй като не е доказано връчването на покана до всеки от членовете,
не подлежат на разглеждане по същество и правилно не са приети от
първоинстанционния съд като надлежно въведени в предмета на спора. По
отношение на предявените искове е приложимо разрешението по т. 6 от
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г.,
ОСГК, за това, че е недопустимо чрез изменение на иска по чл. 74, ал.1 ТЗ да
се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решението на ОС
след изтичане на сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Компетентността на съда,
сезиран със спор по чл.74 ТЗ, да разгледа и реши въпроса за процесуалната
допустимост се отнася до задължението да провери дали ищецът е акционер,
дали спорът, повдигнат с исковата молба, се отнася до законосъобразността
(процесуалноправната и материалната) на решение на ОСА, спазен ли е
преклузивния срок за исковата защита. Тази проверка обхваща основанията, с
която е въведена исковата защита по чл. 74 ТЗ, т.е. сочените от ищеца
обстоятелства и нарушение на процесуална и/или материалноправна норма
(закона или устава на АД). Ищецът е въвел конкретно основание за отмяна на
решенията по предпочитания иск и то е обосновано единствено с твърдения за
незаконност на СД при вземането на решение за свикване на ОСА поради
спадането на членския състав на СД като колективен орган под
законоустановения минимум членове. Соченото основание за отмяна, основно
поддържано във въззивната жалба, относно недоказаност на връчване на
покани за заседание на Съвета на директорите на членовете от неговия състав,
е напълно ново и различно от своевременно заявеното в процеса.
По жалбата на „Строителен и технически флот” АД- ***** срещу
първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете за
отмяна на решения на ОСА по т. 5 за освобождаване от отговорност на
членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2023г. и по т. 9-
„решение по т. 9 да не се гласува“, въззивният съд намира следното:
Въззивникът счита, че правилото на чл. 229 ТЗ не следва да се прилага
към гласуването от ОСА на решенията, свързани с освобождаване от
отговорността на акционер като член на СД, тъй като това би съставлявало
недопустимо разширително тълкуване на нормата.
11
Не се споделя от съдебния състав предложеното от ответното дружество
тълкуване, каквото се прави в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Като съответстващо на закона се възприема разрешението на други състави на
същия съд по предходните съдебни процеси между страните, за пряката
приложимост на правилото на чл. 229 ТЗ при разрешаване на същия спорен
въпрос за незаконосъобразност на решения на ОСА за освобождаване от
отговорност на членовете на СД на „СТФ“ АД за други периоди, взети с
мнозинство, формирано с гласовете на освободените от отговорност
акционери- членове на СД.
Общото събрание на акционерите е върховният колективен орган, в
чиято изключителна компетентност е вземането на решение за отговорността
на членовете на Съвета на директорите. Законодателят не е въвел
разграничителни буфери в конфликта на интересите, когато такъв възникне
според това, дали този конфликт се отнася до поведението на акционер като
такъв или и в качеството му и на член на СД. Употребеното в чл. 229 ТЗ
понятие „акционер” е функция на правото на акционера на участие в работата
на ОСА и има за адресат да ограничи това участие в случаите, когато същото
може да повлияе върху решенията, които ОСА трябва да вземе, за да защити
интересите на дружеството. Законът признава правото на акционера да бъде
избран за член на СД и да участва в управлението на АД и, едновременно с
това, възлага в компетенциите на ОСА правомощията да приема решения
относно отговорността на членовете на СД. Водещо в тези законодателни
решения са интересите на дружеството. Последните биха били силно
отслабени, ако липсваше въведената с чл. 229 ТЗ забрана, основана на
принципа за недопускане гласуване при „конфликт на интереси”. Това би
позволило интересът на акционера, в това число и когато същият действа като
член на СД, да доминира спрямо интересите на дружество, което е напълно
несъвместимо с цялостната уредба на АД, дадена в ТЗ. Изключването на
акционера, член на СД, от правилото за „конфликт на интересите” би довело
до положение „без отговорност към дружество”, което тълкуване на чл. 229
ТЗ е contra legem.
Доводите на въззивника, че в случая следва да бъде зачетен „отвод за
пресъдено нещо”, основани на твърдения, че правният спор между страните
относно приложението на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ вече е разрешен със съдебни
12
решения, произнесени по предходни съдебни спорове относно решения на
ОСА за освобождаване на членовете на СД на ответното дружество за други
периоди, не могат да бъдат споделени. Предявените от акционера Ф. Ч. искове
за отмяна на решенията на предходни общи събрания на акционерите имат
различен предмет- прието конкретно, самостоятелно решение, поради което
произнасянето по посочените дела не формира сила на пресъдено нещо по
отношение на последващи такива. Силата на пресъдено нещо при
конститутивните искове, какъвто е искът по чл. 74 ТЗ, обхваща само спорното
потестативно право, но не и новото правно положение, създадено след
конститутивното решение. Да се приеме обратното би означавало в
противоречие със закона, отнапред да се отрече правото на акционер да води
иск за отмяна на решение на ОС, ако се позовава на процедурни нарушения,
които са идентични с нарушенията, поддържани при иск по чл. 74 ТЗ за
отмяна на предходни решения, който е бил отхвърлен.
Не може да се сподели и поддържаното в условие на евентуалност
твърдение, че дори да се приложи правилото на чл. 229 ТЗ и да се изключат
(но последователно и съответно) гласовете на акционерите – членове на СД,
то във всички случаи би било постигнато мнозинството за вземане на
решението в частта му относно освобождаване от отговорност конкретно на
С.С. като член на СД, като се вземат предвид притежаваните от този акционер
акции, представените на събранието и гласували по тази точка от дневния ред
акции. Видно от протокола за проведеното събрание, гласуването е анблок за
целия СД (а не за отделните му членове), което определя и пределите на
проверката за законосъобразност при това гласуване. При този начин на
гласуване следва да се изключат гласовете и на двамата члена на СД и
акционери в дружеството Д. и С..
Решението по т. 9 от дневния ред на атакуваното ОСА е
незаконосъобразно на заявеното от ищеца основание по евентуалния
конститутивен иск по чл. 74 ТЗ и правилно е отменено от окръжния съд.
Въпросът за „вземане на решение за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ за
реализиране на отговорността на члена на Съвета на директорите- И.П. Д. и
члена на Съвета на директорите- С.Я. С. за конкретни нарушения, причинили
вреди на дружеството в резултат на действия и бездействия през 2023г.“ е
включен в дневния ред от акционера Ф. Ч., по реда на чл. 223а ТЗ. По
аргумент от чл. 231, ал.1 ТЗ, за законосъобразността на решение на ОСА да не
13
се гласува по този въпрос, което съставлява изключването му от дневния ред, е
следвало да присъстват или да бъдат представени всички акционери и те да
гласуват единодушно „за“ отпадане на въпроса от дневния ред, каквато
хипотеза не е налице.
Така мотивиран, въззивният съд прави крайните правни изводи за
основателност на евентуалните искове по чл. 74 ТЗ, предмет на въззивен
контрол, които са уважени с обжалваното решение, и за неоснователност на
предпочитания иск, който е отхвърлен от окръжния съд.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди в
обжалваните части.
В настоящото производство е приета за разглеждане и частна жалба,
подадена от „Строителен и технически флот“ АД – ***** срещу определение
№ 983/03.07.2025г. по т.д. № 543/2023г. по описа на Варненския окръжен съд,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, с която е отхвърлена молбата на
частния жалбоподател за изменение на решение № 182/02.05.25г. чрез
присъждане на горницата над 1 250.лв. до претендираната като дължима сума
за съдебно- деловодни разноски от 2 045.45лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Изложени са съображения, че тъй като в случая са предявени общо девет
отделни главни иска за отмяна на всяко едно от взетите решения от
процесното ОСА, а в условията на евентуалност- други два иска – за отмяна на
решенията по т. 5 и т. 9 от дневния ред на ОСА, които са основани на други
фактически твърдения, отговорността на ищеца за направените разноски от
ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, не възлиза на 1/2 от
направените разноски, а правилното съотношение е девет към пет.
Частната жалба е частично основателна.
Съгласно разрешението, дадено с определение № 588 от 18.07.2014г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4046/2014 г., IV г. о., ГК на ВКС, възприето в последващи
актове на ВКС, (напр. определение № 938 от 22.12.2014 г. по ч. т. д. №
2864/2014 г. по описа на ВКС, I т.о.), дори и когато се оспорват няколко
решения на едно общо събрание поради липса на някоя от общите
предпоставки за приемане на решенията, искът, с който се прави оспорването,
е един. Редовното свикване на общото събрание, редът и условията за
провеждането му, наличието на кворум и мнозинство, са общи предпоставки
14
за законосъобразно вземане на решенията, поради което липсата на тези
предпоставки засяга общо всички решения, приети на съответното събрание.
В този смисъл е и разрешението в т. VI от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т. д. №
1/2002 г. на ОСГТК на ВКС, което предвижда, че при един релевиран порок на
процедурата по свикване и провеждане на общото събрание на търговско
дружество, може да се предяви иск по чл. 74 от ТЗ срещу едно или всички
решения на общото събрание. Т. е. броят на приетите решения на общото
събрание, които се атакуват по съдебен ред, не променя характера на
търсената защита и не дава основание да се счита, че са предявени отделни
конститутивни искове.
С исковата молба, по която е образувано производството по т. д. №
543/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, са предявени: един
предпочитан неоценяем иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения на ОСА
от 30.09.2024г., при твърдения за един и същ порок на свикването на
събранието, и четири евентуални неоценяеми иска по чл. 74 ТЗ, с посочени
различни основания за незаконосъобразност на решенията по т. 5, т. 7, т. 8 и т.
9 от дневния ред. Следователно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед
резултата от спора по обективно съединените искове, ищецът дължи на
ответното дружество 3/5 от направените съдебно- деловодни разноски, които
възлизат на сумата 1500 лв. (при доказани и претендирани разноски
съобразно списъка по чл. 80 ГПК в размер на 2500лв.).
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното определение по
чл. 248 ГПК следва да се отмени частично в обжалваната част, като се
постанови осъждане на ищеца да заплати на ответника допълнително сумата
250 лв. В останалата част, с която се иска присъждане на горницата над 1500
лв. до сумата от 2 045.45 лв., претендирана като дължима част от съдебно-
деловодни разноски, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Искания за присъждане на съдебно- деловодни разноски за въззивна
инстанция са направени от представителите на двете страни, с представяне на
списъци по чл. 80 ГПК. Репариране на разноски за заплатени държавни такси
за въззивно обжалване страните не си дължат, тъй като подадените от тях
жалби, по които са извършени плащания, са приети от съда за неоснователни.
Частна жалба вх. № 2029/11.07.2025г. е частично основателна, при което
15
ищецът дължи на ответника част от заплатената държавна такса до размер на
сумата 4.71 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата, която „СТФ“ АД дължи
на въззивника- ищец за направени съдебно– деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно общия брой на исковете, предмет на въззивен
контрол, възлиза на 1200 лв. (2/3 от 1800 лв.- договорено и платено адвокатско
възнаграждение), а ищецът Ф. Ч. дължи на насрещната страна сумата 833.33
лв.- 1/3 от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 500лв. Тъй
като насрещни задължения по чл. 78 ГПК се компенсират до размер на сумата
361.96 лв., ответното дружество следва да бъде осъдено да я заплати в полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/02.05.2025г., постановено по т.д. №
543/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение № 983/03.07.2025г. по т. д. № 543/2023г. по
описа на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в
частта, с която е отхвърлена молбата на „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ
ФЛОТ АД- *****, ЕИК *********, за изменение на решение № 182/02.05.25г.
по т.д. № 543/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта за
разноските чрез присъждане на горницата над 1 250.лв. до 1500 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: *****, *****, да заплати
на „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *****, *****, допълнително сумата 250лв
(двеста и петдесет лева)- направени съдебно- деловодни разноски за
производството пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2029/11.07.2025г. на
„Строителен и технически флот“ АД- ***** срещу определение №
983/03.07.2025г. по т. д. № 543/2023г. по описа на Варненския окръжен съд,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, в останалата част, за присъждане на
съдебно- деловодни разноски за първа инстанция за горницата над 1500лв. до
16
2 045.45лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, *****, да заплати на
Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: *****, *****, сумата 361.96лв (триста
шестдесет и един лева и деветдесет и шест ст.), представляваща направени
съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280
ГПК, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17