Р Е Ш
Е Н И Е № 33
Гр. Сливен, 16.02.2023
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Ваня Фърчанова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 269 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с
чл. 27 ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл. 166 ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от Е.С.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу издаден
от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/2391#1/17.06.2022 г., с
който по отношение на земеделския производител С. е установено публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП по
Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 20/190418/15920 в размер на 3 297,41
лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията, като е определен 50 - дневен срок
за доброволно плащане.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че съдържанието
на диспозитива поставя повече въпроси, отколкото да съдържа ясно разпореждане.
Актът бил издаден в абсолютно нарушение с уредените в закона административнопроизводствени правила, поради липсата на
ясно разпореждане, относими към случая фактически
мотиви и на посочени материалноправни основания за
издаване на акта. Посочените норми били процесуални и определящи
компетентността на издателя. От изложените в обстоятелствената част на акта
факти, които били манипулативно изнесени ставало ясно, че обективно не са
налице материалноправните предпоставки за издаването
му. Моли се съда да отмени оспорения АУПДВ изцяло, с претенция за разноските по
делото.
В открито съдебно заседание оспорващият,
редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен адв. Ст. Р. ***, който моли съда да уважи жалбата. Позовава се на
чл. 7 § 3 от Регламент № 809/2014 г. на Комисията, според който задължението за
възстановяване на сумата по ал. 1 на същия член е неприложимо, когато грешката,
въз основа на която е извършено плащането е допусната по вина на ДФ „Земеделие“
в случая или друг орган и тази грешка не е очевидна за бенефициента. От
доказателствата по делото се установявало наличието на тази хипотеза.
Първоначално соченият в АУПДВ парцел бил допустим за подпомагане и на база
проекта за специализиран слой било изплатено съответното финансово подпомагане.
Впоследствие без уведомяване площите „излизали“ от слоя ПДП и така бил
пропуснат цял етап от административното производство по издаване на заповедта
за одобряване на слоя, а именно: етапът на възраженията на земеделските
стопани. Жалбоподателят бил лишен от възможността да участва в това
производство. Същественото обаче било, че когато установи, че няма проблем на
фаза проект на слой и му бъде изплатена сумата, не би следвало да търси след
това информация дали площите, за които му е изплатена субсидия са и в
окончателния слой. Това сочело на допусната от административния орган грешка,
която не е очевидна за бенефициента, като изплатената сума фигурира в
индивидуалната справка като оторизирана такава, т.е. за него грешката
продължава да не се вижда. Едва евентуално с уведомителното писмо, изпратено
две години след кампанията можело евентуално да се приеме, че има някакви
проблеми, касаещи площите по заявлението. От съдържанието на това писмо въобще
не можело да се разбере за кои парцели или площи евентуално са тези намаления.
АУПДВ бил мотивиран с уведомителното писмо, в което нямало посочване на парцел
или площ. Предвид това оставало неясно дали тези суми, за които се твърди, че
следва да бъдат намалени от исканата субсидия съответстват на това, което е
посочено в АУПДВ. Претендира разноски по представен списък.
В открито съдебно заседание административният
орган – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, се
представлява от надлежно упълномощен гл. юрк Д. Б.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Актът бил мотивиран, а от
експертизата се установявало, че процесният парцел, посочен в АУПДВ попада
извън допустимия за 2018 г. слой, одобрен със заповед на министъра от
01.03.2019 г. Вземането в оспорения акт възниквало въз основа на издаденото
уведомително писмо от 31.03.2021 г. и заповедта на министъра. И двата акта не
били оспорени от жалбоподателя нито по административен, нито по съдебен ред и разпоредените с тях правни последици били реализирани.
Счита, че причините, поради които оспорващият не се е запознал с окончателния
слой са извън предмета на спора. Претендира сторените по делото разноски.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият Е.С.С.
бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 680214 в ДФ „Земеделие”. На
19.04.2018 г. земеделският стопанин подал Общо заявление за подпомагане вх. №
18760126 (УИН 20/190418/15920) по СЕПП, СПП и ЗДП, като по СЕПП декларирало за
подпомагане площ от 23.91 ха. Видно от приложените по преписката Резултати от
автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни
плащания за кампания 2018 от 19.04.2018 г., генерирана е грешка, вписана както
следва: „Над 0,05 ха от БЗС – то излиза извън площите, подходящи за подпомагане
за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в
окончателната калкулация“, детайли: „БЗС-та/излизаща
площ (ха): 9.07232 ха“. С подпис заявителят е декларирал, че е запознат с
наличните грешки относно въведените данни по заявлението.
На 12.12.2018 г. Министърът на
земеделието, храните и горите издал Заповед № РД 46-504, с която одобрил проект
за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018, като
част от СИЗП, обновен за 2018 г. чрез дешифрация
(разчитане) на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на
страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на
резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на
областните и общински структури на МЗХГ. Заповедта била публикувана на интернет
страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“, с предоставена след публикуване на
интернет страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“ в същата възможност на кандидатите
след запознаване с актуализирания слой да подадат възражения срещу конкретни части от него.
Със Заповед № РД 09-229/01.03.2019
г. министърът на земеделието, храните и горите одобрил окончателен специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018, като част от СИЗП,
обновен за 2018 г. чрез дешифрация (разчитане) на
нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на страната по
самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на резултатите от
теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общински
структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата
на проекта на слой ПДП, одобрен с предходната заповед. В т. III от акта е разпоредено въз
основа на извършената финална оторизация РА да извърши корекции в извършените
плащания по схеми и мерки за подпомагане на площ и да изплати допълнителни
субсидии на земеделските стопани, на които първоначално е изплатена по – малка
сума, а за земеделски стопани, при които се установи, че е изплатена по –
голяма сума, РА издава Акт за установяване на публично държавно вземане,
съгласно приложимото национално и европейско законодателство. Тази заповед била
публикувана на интернет страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“, както и
обнародвана в Държавен вестник. Същата не била обжалвана в частта й, касаеща
декларирани за подпомагане от Е.С.С. земеделски
площи, оставащи извън слоя „ПДП" в указания 14 – дневен срок.
С писмо Заместник - изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ уведомил Заместник - министъра на земеделието,
храните и горите, че за 69 земеделски стопани (посочени в списък) са установени
намаления в допустимата за подпомагане площ при изчисление на финансово
подпомагане на база проекта на специализиран лой и окончателния слой.
В отговор на това писмо, с друго
такова № 10-810/02.09.2020 г. Заместник – министърът на земеделието, храните и
горите уведомил Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, че в
Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ е извършен преглед на всички
3 185 парцела спрямо предварителния и окончателния слоя, като за част от
тях се установило, че са били обекти на проверка на място от ТИ, а за друга не
е установена разлика спрямо подадените данни в двата слоя за кампания 2018.
Съгласно писмото, потвърдени били данните по отношение на допустимите за
подпомагане площи за изброените в писмото стопани, с конкретно посочени
изключения. Видно от таблицата с тези изключения, процесният парцел с
композитен номер 66812-93-4-1 не фигурира.
На 31.03.2021 г. Заместник - изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-200-6500/5535, с което настоящият
оспорващ Е.С.С. бил уведомен, че за кампания 2018 г.
чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки и/или
проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане се
оторизират суми по заявени схеми и мерки, от които по СЕПП е оторизирана и
изплатена сума в размер на 3 297,41 лв. По делото няма спор, че сумата е
изплатена. Съгласно това писмо, по схемите и мерките, базирани на площ,
администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 г. на
Комисията са начислени неудържани санкции в размер, както следва: СЕПП –
3110,15 лв., СПП – 2 185,67 лв., като посочените суми се прихващат в
съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (Е) № 908/2014 г. на
Комисията В уведомителното писмо е посочено, че може да
бъде обжалвано пред административния съд по седалището на неговия адресат или
пред Министъра на земеделието, храните и горите в 14-дневен срок от съобщаването
му. Този административен акт не бил оспорен от С. и влязъл в сила.
С писмо изх. № 01-6500/2391/08.04.2022
г. на основание чл. 26 ал. 1 от АПК и чл. 7 пар. 1 и
2 от Регламент 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г. Зам. Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ уведомил Е.С.С. за
откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, тъй като при извършването на административни проверки на
подаденото заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 20/190418/15920 се
установило извършено недължимо плащане на финансова помощ от страна на ДФ
„Земеделие“. Съгласно писмото, във връзка със заповед на Министъра на
земеделието, храните и горите за одобряване на предварителния слой ПДП и
заповед на същия орган, с която е одобрен окончателния слой ПДП, са извършени
окончателни кръстосани проверки по подадените за кампания 2018 г. заявления.
Втората заповед е обнародвана в ДВ с възможност кандидатите за подпомагане да я
обжалват. Според съдържанието на това писмо, след приключване на проверките по
заявлението на Е.С.С. е констатирана разлика в
допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни „ПДП“ за кампания 2018
г. за парцел с композитен номер 66812-93-4-1 с декларирана площ 23.91 ха,
допустима площ по заповедта за одобряване на предварителния слой „ПДП“ в размер
на 21.18 ха, недопустима площ съгласно Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. в
размер на 2.73 ха, допустима площ от 7.99
ха, съгласно Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. и недопустима площ от 15.92 ха,
съгласно Заповед № РД 09-229/01.03.2019
г. и писмо с изх. № 01-0400/1461/02.09.2020 г. Упоменато е, че окончателните
данни за допустимите за подпомагане площи по Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. и
писмо изх. № 01-0400/1461/02.09.2020 г. са отразени в ИСАК и въз основа на тях
е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП за кампания
2018 г., при която е установено, че коректните суми, на които С. има право на подпомагане са 0,00
лв. по СЕПП. Указано е, че разликата между първоначално оторизираната и
полагаема се субсидия в размер на 3 297,41 лв. по СЕПП представлява
недължимо платена сума и следва да се възстанови на ДФ „Земеделие“ – РА. На
адресата е предоставена възможност в 14-дневен срок да възстанови недължимо
платената сума без начисляване на лихви върху същата, както и възможност в случай
на несъгласие с направените констатации, в същия срок да представи възражения и
допълнителни доказателства, относими към съдържанието
на писмото. Последното било връчено на адресата на 27.04.2022 г., видно от
известие за доставяне (л. 19).
В указания срок С. не представил
становище с възражение, аргументи и/или доказателства.
На 17.06.2022 г. Заместник - изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/2391#1, с който по отношение на Е.С.С.,
регистриран като земеделски стопанин в ИСАК с УРН 680214 определил публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП по
Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 20/190418/15920 в размер на 3 297,41
лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията, като е определен 50-дневен срок за
доброволно плащане. Актът бил връчен на неговия адресат С. на 27.06.2022 г.,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 15). Мотивите на
органа са идентични с тези, изложени в горното писмо.
По доказателствата е приобщена
Заповед № ОЗ РД/772/08.03.2022 г., с която по т. 3 Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е делегирал на с. з. П. С. правомощия по издаване на Актове за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни
плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е
бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания.
По делото е извършена и приета
единична съдебно – техническа експертиза от вещо лице със с. „Г. и к.“.
Съгласно заключението на същата, не са налице данни жалбоподателят Е.С.С. да е обжалвал Заповед № РД 09-229/01.02.2019 г. на
Министъра на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой
„ПДП“ и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г. с изх. №
02-200-6500/5535/31.03.2021 г. Заявеният парцел е със следните допустима и
недопустима площ спрямо слоя „ПДП“: парцел с композитен номер 66812-93-4-1 със
заявена площ 23.91 ха, заявен по СЕПП, СПП и ЗДП е с допустима площ 7.99 ха и
недопустима площ 15.92 ха. Според заключението, информацията относно площите
извън слоя „ПДП“ за кампания 2018 г. е публикувана на страницата на ДФ
„Земеделие“ с дата 19.12.2018 г. на адрес: https://www.dfz.bg/bg/prescentar/to_2018_news/-7-2018-campany/. Експертът
заключава, че от представените допълнителни данни от ДФ „Земеделие“ се
установява, че на Е.С.С. с УРН 680214 и подадено
заявление по директни плащания за 2018 г. с УИН 20/190418/15920 на база проект
на специализиран слой „ПДП“ за кампания 2018 г. е оторизирана/изплатена сума по
СЕПП в размер на 3 297,41 лв. След преизчислението на база окончателен
специализиран слой „ПДП“ за кампания 2018 г. по СЕПП на кандидата е наложена
неудържана санкция в размер на 3 110,15 лв. В съдебно заседание експертът
заявява, че когато се обяви слоят в ДФ „Земеделие“, земеделските стопани могат
да го „изтеглят“ и съпоставят с shape-файловете, които
са заявили в графичен софтуер, като CadiS
е един от вариантите.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в предвидения по чл. 149 ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна с легитимен правен интерес от това
производство и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Заместник изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“, действащ при спазване пределите на своята персонална и
материална компетентност, делегирана от изпълнителния директор на фонда със
Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г., съобразно изричната уредба на чл. 20а ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП). Според чл. 20а ал. 5 от посочения закон, Изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а съгласно ал.
6, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.
5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда. Съгласно нормата на чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие“, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. Актът е издаден от компетентен орган по силата на
упражнена законова възможност за делегиране на правомощия, в предвидената от закона
писмена и предметна форма и съдържание (чл. 166 от ДОПК) и съдържа мотиви,
поради което съдът приема, че е валиден. Освен валиден, атакуваният в
настоящото производство АУПДВ се преценява от настоящата съдебна инстанция и
като процесуално и материално законосъобразен, при следните съображения:
Процесният акт е издаден в писмена
форма, а неговото съдържание е съответно на императивните изисквания на чл. 59
ал. 2 от АПК – противно на твърдяното в жалбата, същият съдържа фактическите и
правни основания, обосноваващи постановения краен резултат. Административният
орган подробно е посочил фактите и кореспондиращите им правни норми, както и
произтичащите от тях разпоредени правни последици. Видно
от доказателствата по административната преписка, процедурата по чл. 26 ал. 1
от АПК във вр. с препращането от чл. 166 от ДОПК е
спазена. Преди издаване на акта органът е уведомил адресата Е.С. за началото на
административното производство, като на земеделския стопанин е дадена
възможност да депозира възражение по упоменатите фактически обстоятелства. В
изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК актът е издаден от компетентния
орган след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства. Следователно, при постановяване
на процесния АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.
3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд
за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния
финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако
в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Процесният акт е
издаден с правно основание чл. 27 ал. ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162 ал. 2 т.
т. 8 и 9 от ДОПК, чл. 7 пар. 1 от Регламент (ЕС) №
809/2014 на Комисията, както и чл. 27 пар. 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна
да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, вземанията,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В процесния случай вземането на ДФЗ към оспорващия е
възникнало въз основа на влязла в сила заповед на министъра на земеделието, с
която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2018 г. От данните по делото се установява, че
недопустимостта за подпомагане площ от 15.92 ха от парцел с композитен номер 66812-93-4-1 е възприета в
Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите. С тази заповед е одобрен окончателният слой „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2018 г., като упоменатата част от парцела по силата на този акт не
е включена в слоя „ПДП“. Заповедта е издадена на основание чл. 33а ал. 2 от
ЗПЗП. Съгласно чл. 33а ал. 1 от ЗПЗП, Министерството на земеделието, храните и
горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели
специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва
площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа
на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като съобразно ал. 2, данните
в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до
физическите блокове и обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за
подпомагане", се одобряват със заповед на министъра на земеделието,
храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6, а заповедта се
обнародва в "Държавен вестник". Сходна е разпоредбата и на чл. 16г
ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол, съобразно която министърът на земеделието одобрява или изменя със
заповед окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, като
заповедта се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" и се
публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и
горите и на Държавен фонд "Земеделие". Тази заповед подлежи на
обжалване по силата на чл. 33а ал. 6 от ЗПЗП, като в случая настоящият оспорващ
не е оспорил законосъобразността на акта в частта, касаеща изключването на площ
от 15.92 ха от парцел с композитен номер 66812-93-4-1 от слоя ПДП и същият е
влязъл в законна сила по отношение на заинтересованото лице Е.С. в тази му
част.
Съгласно другата
посочена в оспорения акт норма на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както е процедирано в
настоящия случай.
Оспорващия е имал възможността
по чл. 33а ал. 6 от ЗПЗП да оспори по съдебен ред Заповед
№ РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите за
одобряване на окончателния слой „ПДП“ за кампания 2018 г. в рамките на това
съдебно производство да установява дали са налице основания за изключване на
процесната площ от допустимия за финансово подпомагане слой. След като е имал право да оспори този
акт, но не се е възползвал от това право, нито е бил лишен от такава
възможност, този акт се характеризира със стабилност и след като не е отменен
при обжалване по съдебен ред, е породил целените с него правни последици. Настоящата
съдебна инстанция не споделя довода на оспорващата страна в насока, че
заложената в Заповед
№ РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите
графична информация не е била сведена до знанието му по достъпен за него начин.
В относимите нормативни актове липсва регламентиран
механизъм за персонално и индивидуално предоставяне на графично създадената
база данни, включваща одобрените за подпомагане площи в специализирания слой
„ПДП“. Редът и способите, чрез които тази информация се предоставя, респ. се
осигурява достъп е еднаква за всички земеделски производители в страната.
Законът не предвижда задължение за оправомощените органи от системата за
земеделско подпомагане да прилагат индивидуални методи за уведомяване на всеки
кандидат или бенефициент със съдържащите се в одобрения специализиран слой
„ПДП“ данни. Задължението в случая, според чл. 15а от Наредба № 105/2006 г. е
обобщаващата систематизирана информация като сбор от графични данни да се
предоставя по начин, осигуряващ и гарантиращ свободния публичен достъп на
всички заинтересовани страни. Съгласно ал. 1 на тази норма, данните по чл. 33а,
ал. 5 от ЗПЗП включват: 1. идентификатор, начин на трайно ползване и граници на
физически блок; 2. идентификатор на физически блок и граници на допустими за
подпомагане площи в него; 3. информация за област, землище, ЕКАТТЕ и граници на
постоянно затревени площи, като съобразно ал. 2, същите се публикуват в shape формат, координатна система WGS84, картографска
проекция UTM, зона 35 Север, с кодиране на атрибутните данни Windows-1251.
Според чл. 16б от Наредбата, всяка година след приключване на обновяването по
чл. 15 ал. 2 т. 1 и 2, министърът на земеделието, храните и горите одобрява със
заповед проекти на специализирани слоеве "Физически блокове" и
"Площи, допустими за подпомагане", която се публикува на интернет
страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд
"Земеделие". В случая,
установено и от заключението на съдебно – техническата експертиза, информацията
относно площите извън слоя „ПДП“ за кампания 2018 г. е публикувана на
страницата на ДФ „Земеделие“ с дата 19.12.2018 г. на адрес: https://www.dfz.bg/bg/prescentar/to_2018_news/-7-2018-campany/,
която информация е съпътстваща Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. на Министъра
на земеделието за одобряване проекта за специализиран лой „ПДП“. Противно на
твърдяното от оспорващата страна, видно от процесния акт, още в тази заповед от
заявената за подпомагане площ на парцел с комп. номер
66812-93-4-1 от 23.91 ха като допустима е приета такава от 21.18 ха, т.е.
налице е намаление, срещу което жалбоподателят С. не е възразил. Възможността
за запознаване на земеделските стопани с графичната част на проекта за
специализиран слой е нормирана изрично в разпоредбата на чл. 16в от Наредбата,
съгласно която, земеделските стопани могат да се запознаят с проектите на
специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за
подпомагане" в общинската служба по земеделие по местонахождението на площите
чрез преглед на съответните физически блокове или части от тях върху ЦОФК.
Служителите от общинската служба по земеделие оказват съдействие на
земеделските стопани при извършване на прегледа. Според цитирания по-горе чл.
33а ал. 5 от ЗПЗП, касаещ графичната информация в одобрения специализиран слой,
обхватът на данни от Системата за идентификация на земеделските парцели за
съответната година, които се публикуват на интернет страниците на
Министерството на земеделието и на Държавен фонд "Земеделие", се определя
с наредбата по чл. 30, ал. 6, като задължително се включват цифрови географски
данни за физически блокове, и постоянно затревени площи. Следователно,
компетентните органи са осигурили достъп до необходимата информация и
настоящият оспорващ не е бил лишен от възможност да се запознае с частта от
тази информация, засягаща заявените от него площи за подпомагане, въпреки че е
именно в негов интерес извършването на такава проверка и при констатиране на
разлика в декларираните и приети за допустими площи да защити претенцията си по
съдебен ред. В контекста на изложеното, срещу проекта на специализиран слой
„ПДП“ пък е следвало да подаде възражение, както е указано и в т. II от Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. Нещо
повече, в т. III от тази заповед
ясно е указан редът за запознаване с обхвата на слоя – чрез интернет страницата
на ДФ „Земеделие“ секция „Система за индивидуална справка по Директни
плащания“, система за електронни услуги – ДФЗ или чрез преглед в общинските
служби по земеделие. Обстоятелството, че в настоящия случай жалбоподателят С. не
се е запознал с касаещите дейността му данни както в одобрения проект, така и в
одобрения окончателен слой „ПДП“ (където е приета процесната
допустима/недопустима площ) и не е възразил, нито обжалвал относимия
административен акт – Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г.
на Министъра на земеделието не може да се приеме за нарушение на
административния орган, както и не съставлява предпоставка за извършване на
корекция във формираните от настоящия ответник фактически и правни изводи. Бездействието
на земеделския стопанин в горния смисъл и нереализирането на нормативно
предоставени и гарантирани процесуални възможности по защита на засегнати с
цитираната заповед права е странично за предмета на настоящия спор субективно
обстоятелство. Материалната и процесуална законосъобразност на Заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието и съдържащата се в нея
информация от фактическо естество не може да бъде обект на съдебен контрол в
настоящия процес. Този акт е придобил стабилитет по отношение на оспорващия С.
и възприетите в същия данни имат правно обвързваща сила както за органа –
издател и кандидата за подпомагане, така и за настоящия ответник. Установената с
влязла в сила административна заповед недопустима за подпомагане площ, за която
финансовото подпомагане е изплатено съставлява законова предпоставка за
събиране на недължимо платена субсидия, съобразно нормативната формулировка,
дадена в чл. 27 ал. 5 от ЗПЗП. Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра
на земеделието не е обжалвана от С. в засягащата негови интереси част по реда
на чл. 33а ал. 6 от ЗПЗП и е произвела заложените в нея правни поледици по
отношение на бенефициента на безвъзмездна финансова помощ.
При изложените по –
горе съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта на министъра, с
която е одобрен окончателният специализиран слой „ПДП“ е административен акт,
въз основа на който възникват вземанията на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна
агенция. Доколкото този акт е влязъл в сила и е породил заложените правни
последици, то в настоящото съдебно производство е недопустимо извършването на инцидентен
контрол за валидност и законосъобразност на същия. При наличието на влязъл в
сила, като необжалван от заинтересованата засегната страна стабилен
административен акт, процесната претенция за възстановяване на получените
средства в размер на 3 297,41 лв. се явява последица от този акт, предвид което
настоящата съдебна инстанция приема, че са изпълнени условията за издаване на
обжалвания АУПДВ и не са налице твърдяните от
жалбоподателя нарушения на закона.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесния Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/2391#1/17.06.2022 г., с който по отношение
на земеделския производител С. е установено публично държавно вземане,
представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП по Заявление за подпомагане
за кампания 2018 г. с УИН 20/190418/15920 в размер на 3 297,41 лв., ведно с
лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
908/2014 г. на Комисията, като е определен 50-дневен срок за доброволно плащане
е издаден от компетентен орган, в същия са посочени фактическите и правни
основания за неговото постановяване, както и при издаването му са спазени
всички съществени административнопроизводствени
правила и относимите и приложими материалноправни
норми. Подадената срещу същия жалба като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на
спора, неоснователно се явява искането на оспорващата страна за присъждане на
сторените по делото разноски. С оглед
своевременно направеното искане и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК претенцията
на административния орган в тази насока се явява основателна, като в полза на същия
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Сторените реално
такива възлизат на 245,00 (двеста четиридесет и пет) лева заплатен депозит за
съдебна експертиза, а претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. 25 ал. 1
от Наредбата за правната помощ, съобразно правната и фактическа сложност на
правния спор и реалното процесуално участие на страната. Така определените
разноски в общ размер 345,00 (триста четиридесет и пет) лева следва да се
възложат в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Е.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** срещу издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/2391#1/17.06.2022 г., с който по отношение на земеделския производител С.
е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума
по схема СЕПП по Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН
20/190418/15920 в размер на 3 297,41 лв., ведно с лихва, определена на
основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на
Комисията, като е определен 50-дневен срок за доброволно плащане.
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ДФ
„Земеделие“ разноски в размер на 345,00 (триста четиридесет и пет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: