Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.София, 10,02,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, 14 състав, в открито
заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: М. Апостолова
При
участието на секретаря Вероника Д., като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова, гр.дело №6668 по описа за 2018год, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявен от К.С.П. и М.И.Х. срещу
„П.П.“ ЕООД иск с пр.кв.чл.232, ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати при условията на активна солидарност сума в
размер на 18360,00евро, представляваща част от дължимо възнаграждение по
договор за наем сключен на 01,01,2010год., вр.споразумение от
03,02,2010год. за периода от 16,11,2012год. до 16,11,2017год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че ищецът К.С.П. е собственик на 1/15 ид.ч. от Магазин № 11, находящ се в сграда на
ул. „*****в град София, с площ 57.78 кв.м., заедно с избено с помещение,
находящо се под предната част на магазина под № 128, с площ 23.13 кв.м., заедно
с 40/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място, съставляващо имот пл. № 5 целият с площ от 891.80 кв.м.,
нанесен в кадастрален лист № 337, който имот е идентичен с парцел V-5 от кв.
194 по плана на гр. София, местността „Центъра”, както и 1/50 от описаният вече
магазин; - на 1/50 ид.ч. от сграда на ул. „Пиротска”
№ 9, гр. София,описана по-горе, а именно: Етаж-Мецанин със застроена площ от
891.80 кв.м., Първият етаж от сградата с площ 579.90 кв.м., Вторият етаж от
сградата с площ 579.90 кв.м. и Третия етаж от сградата с пространство 579.90
кв.м., заедно с 336/1000 ид.ч. от общите части на
сградата и от описаното по-горе дворно място, в което е построена сградата, а
ищцата М.И.Х. на 1/10 ид.ч. от магазин, находящ се в описаната вече сграда,
обозначен върху общия разпределителен план на цялата сграда от 26 март 1936 г.
под № 11 със застроена площ 57.78
кв.м. заедно с едно избено помещение, находящо се под предната част на
магазина, означено в разпределителния план от 1936 г. под №128 с площ 23.13
кв.м., заедно с 40/1000 ид.ч. от всички общите части
на сградата, заедно и със самостоятелно избено помещение, находящо се в същата
сграда, означено в разпределителния план от 1936 г. под № 133, заедно с
прилежащите 12/1000 ид.ч. от общите части на сградата
и толкова от гореописаното дворно място, както и 3/150 ид.ч. от Етаж-Мецанин със застроена
площ общо от 891.80кв.м., а така също и от Първи, Втори и Трети етажи на
сградата, като всеки от етажите е с площ 579.90кв.м. и заедно с принадлежащите
336/1000ид.ч. от общите части на сградата и толкова от гореописаното дворно
място, в което е построена същата. Поддържа се, че между ищците и ответника е
подписано споразумение от 03,02,2010г.,
по силата на което, считано от 01,01,2010г.,
ответникът се е задължил да заплаща общо на ищците сумата от 612 евро месечно,
с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи. Тази сума е била изплащана
надлежно до 01,04,2011г., след което е била заплащана сума от 278 евро месечно.
Твърди се, че въпреки провеждането на многократни разговори и изпратена
нотариална покана, разликата във възнаграждението от 306евро месечно не е
изплатена на ищците.
С оглед горното излага становище
за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответника „П.П.“ЕООД, в който е изложено становище за
неоснователност на предявените искове. Поддържа, че процесните идеални части от
собствеността върху недвижимите имоти е дарена на ищците от управителя и
собственик на капитала на ответника „П.П.“ЕООД и
неговото семейство. Поради добрите отношения с ищците не им е поискана
полагащата им се част от подобрения от имота в размер на 250000,00 евро.
Твърди, че споразумение за ползване на имота никога не е имало. Посочва, че
представения от ищците документ „Нареждане“ е едностранен акт на ищцата М.Х. и
е имал за цел единствено да представи банкова сметка. ***, че плащания към
ищците са правени единствено по желание и справедливост и съобразно
реализираните доходи от стопанисването на общата сграда, като
предвид икономическите реалности към дадения момент полагащото се обезщетение е
коригирано. Поддържа, че отношенията между страните следва да се разглеждат по
правилата на общия състав на неоснователното обогатяване, чиито предпоставки в
настоящия случай не са осъществени. Навежда доводи, че ако е налице уговорка
между страните, тя би представлявала търговска сделка и би следвало да бъде в
писмена форма. Твърди, че с нареждането ищците са се съгласили да получават
полагащия им се наем, съобразно идеалните им части и като се държи сметка за
извършените разходи. Излага съображения, че не е налице случай на активна
солидарност. Посочва, че освен посочената от ищците сума в размер на 278 евро
на месец на тях им е изплатена и сума от 22183,00 лв. за ползване на общи части
от сградата. Релевира възражение, че процесните вземания са погасени по
давност.
При така изложеното след като обсъди доказателствата
по делото съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е
спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства се установява,
че ищците са съсобственици на идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.*****, представляващ магазин
№11, на ид.части от общите части на сградата и от
мястото, върху което е построена сградата. В този смисъл Нотариален акт №53/31,03,2000год.,
НА №183/22,07,2008год., НА №182/22,07,2008год., НА №57/13,04,2006год.
Спорно
между страните по делото е налице ли е
валидно възникнало договорно правоотношение по сключен договор за наем, с
договорена месечна наемна цена в размер
на 612,00евро относно притежаваните от ищците ид.части
от собствеността. По делото е
представено нареждане от М. И. Х. от
03,02,2010год., с което е посочено „П.п.“ ЕООД да
изплаща дължимият наем за собствеността
ми и тази на К. П.,*** общо в
размер на 612евро на месец, считано от 01,01,2010год.
по банкова сметка *** К.П. или в брой
лично на мен при изрично
предизвестие от мен. Тази сума представлява наем, който се дължи на мене и на синът ми от „П.п.“ЕООД,
управляваща и стопанисваща съсобственият ни имот на ул.*****, гр.София.
Налице е
отбелязване нареждане от 03,02,2010год.
да е прието от „П.п.“ЕООД.
Въз
основа на приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което като обективно изготвено
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че в
периода от м.12,2012год. до м.11,2017год. от П.п.
ЕООД са превеждани по сметка на К.П.
суми общо в размер на 33624,00лв. и е удържан данък от 2376,00лв. - общо
36000,00лв. или 18406,51евро като месечната сума е 306,78евро.
От
сметка на М.С. по сметка на К. П. са наредени
суми общо в размер на 17932,23лв.
и удържан данък 1663,85лв. или общо 10019,32евро/19596,08лв./. Общо по сметка на
П. за процесния период са постъпили 55596,08лв., или 28425,82евро, съответно 473,76евро
–месечно.
Предявен е иск с правна квалификация чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Релевантните
факти обуславящи основателност на исковата претенция са установяване наличие на
валидно възникнало наемно правоотношение между страните по делото с посочени в
исковата молба параметри, предаване на имота на ответника. Същите съобразно
чл.154 от ГПК подлежат на установяване от ищеца.
В
тежест на ответната страна съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест е да установи извършено плащане, респективно възраженията изложени в
отговора.
Установява се между страните
ответникът да е дружество, което стопанисва недвижимия имот находящ се в
гр.София, ул.*****, съсобствен
между ищците и трети за спора лица, което стопанисване включва поддръжка, ремонт и управление, посредством отдаването
му под наем на трети лица. От показанията на св.Стоян Т. се установява „П.п.“ЕООД
да заплаща на съсобствениците месечни суми по договори за наем като приходите
са от отдаването на имота под наем на трети лица. По отношение на
съсобствениците К.П. и М.Х. „сочи да е изискано посочване на банкова сметка, ***-жа Х. да
декларира, че иска да се превежда наемът
за нея и господин П.“. С оглед
горното и в отговор на посоченото искане, съдът намира да е постъпило нареждане
от 03,02,2010год. Свидетелят сочи преди същото плащането сума на ищците да е в
размер на 612евро, която впоследствие е намалена.
С оглед горното, изслушаните
обяснения на страните, съдът приема да е установено наличие на договорно
правоотношение по сключен договор за наем от 01,01,2010год.,
с договорена месечна наемна цена в размер на 612евро платима общо на ищците. Договорът за наем е неформален, предвид което
и устни договорки в посочения смисъл са валидни за страните, респективно
пораждат права и задължения за всяка от тях. Настоящият състав намира да са
установени елементите от фактическия състав на наемното правоотношение,
постигнато съглашение между страните/ ищците в качеството на наемодатели/ и
ответника/ в качеството на наемател/ за временно възмездно ползване на
съсобствен имот на ищците. В подкрепа на това са както събраните гласни
доказателства, от които се установи на съсобствениците да е плащано регулярно
месечно възнаграждение, така и предвид изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установи за периода м.12,2012год. до м.11,2017год. от
страна на ответника да е плащано по заявената от ищците банкова сметка ***,78евро.
За съществуването на наемното правоотношение е ирелевантно обстоятелството, че
плащаното към ищците е в резултат приход от отдаването на имота под наем на
трети лица, тъй като ответникът не е съсобственик на имота, в който случай
ищците биха имали спрямо него претенция по чл.30, ал.3 от ЗС за гражданските
плодове от веща спрямо притежаваните
идеални части от нея.
Не
се установи срок на договора, поради което, съдът приема същия да е безсрочен,
вкл. Действащ за релевирания период от м.12,2012год. до м.11,2017год.,
обстоятелство потвърдено и от извършените плащания от ответника до
м.11,2017год. установени със съдебно счетоводната експертиза. Не се установи да
е налице постигнато съглашение между страните за намаляване на наемната цена,
от показанията на свидетелят С. се установи ищцата Х. да е уведомена за промяна
на цената, но не се установи да е налице съгласие със същото.
Предвид
изложеното се налага извод за дължим остатък от наемната цена да е в размер на
305,22евро месечно или общо за релевирания период 18313,20евро /60месеца по
305,22евро=18313,20евро/. Съдът намира плащанията по сметка на ищците от сметка с титуляр М.С. да не следва
да бъдат съобразени при определяне размер на задължението, тъй като се установи
основание за същото да е наемно правоотношение с трети лица- Ж.ЕООД и Д.Е.Ф.ЕООД.
Не се спори с посочените дружества да
са били сключени договори за наем от М.С.
и други съсобственици на имотите, в
качеството на наемодатели и Ж.ЕООД и Д.Е.Ф.ЕООД,
в качеството на наематели, поради което плащането
извършено от съсобственик на имота в полза на друг съсобственик има своето
основание в чл.30, ал.3 от ЗС. Последното е ирелевантно за възникналото наемно договорно
правоотношение с дружеството ответник поради различна правосубектност. Не се
установи плащане на задължението на П.п. ЕООД по
възникналото наемно правоотношение, с оглед посоченото основание –наемни
договори с Ж.ЕООД и Джей ел фреат
ЕООД.
За
вземането на наемодателите по договор за наем не възниква активна солидарност
между ищците, поради което и доколкото не е уговорено друга следва да се
приеме, че на всеки от тях се дължи по ½ или 9156,60евро.
От ответника е релевирано възражение за изтекла
погасителна давност съобразно чл.120 от ЗЗД. Същото съдът намира за
основателно. Приложимата съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД погасителна давност е 3
години. Ето защо и предвид датата на депозиране на исковата молба на 16,11,2017год. погасено по
давност е вземането преди 16,11,2014год. Предвид изложеното исковата претенция
е основателна в размер на 10987,92евро определен по реда на чл.162 от ГПК/
36месеца по 305,22евро= 10987,92евро/, а за разликата до установения размер
подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода от спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 851,25лв. от общо 1442,80лв.-д.т.
С оглед отхвърлената част от иска
и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски в размер на 608,00лв. от общо 1520,00лв., от които
1200,00лв.-адв.възнаграждение, 280,00лв.-ССчЕ и
40,00лв.-свидетел.
Мотивиран от изложеното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „П.п.“ЕООД,
с ЕИК *****, с адрес *** да заплати на К.С.П., с ЕГН **********, с л.к. *****, изд. На *****. от Д.Г.и М. И.Х., с ЕГН **********, двамата с адрес *** *****на осн. иск с
пр.кв.чл.232, ал.2 от ЗЗД сума в размер на общо 10987,92евро / по
5493,96евро за всеки /-представляваща дължим наем по договор сключен 01,01,2010год., за периода от 16,11,2014год. до 16,11,2017год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 10987,92евро до 18313,49евро и за периода от
16,11,2012год. до 15,11,2014год. поради погасяване правото на принудително
изпълнение, а до претендирания размер от 18360,00евро като неоснователна.
ОСЪЖДА „П.п.“ЕООД, с ЕИК *****, с адрес *** да заплати на К.С.П., с
ЕГН **********, с л.к. *****, изд. На *****. от Д.Г.и М. И.Х., с
ЕГН **********, двамата с адрес *** *****на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 851.25лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА К.С.П.,
с ЕГН **********, с л.к. *****, изд. На *****. от Д.Г.и М. И.Х., с
ЕГН **********, двамата с адрес *** *****да заплатят на „П.п.“ЕООД,
с ЕИК *****, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 608,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: