Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                             14.11.2018 год.                              Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                             граждански състав

на петнадесети октомври                                 две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:                Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело номер 470 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на регистрация: ***, представлявано от управителя К.С.Д., чрез: М.А.М., адвокат от САК, със съдебен адрес:***; срещу: „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца връщане на следните вещи, по Договор за влог от 30.05.2016 г. сключен между „***“ ЕООД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, както следва:

Легла единични, дървени, с матраци - 6 бр. 900 лв. Маси, дървени, холови, разтегателни - 2 бр. 60 лв., Библиотеки дървени с шкафове - 3 бр. 300 лв., Хладилник малък - 2 бр. 40 лв, Легла пружинени- 6 бр. + 4 бр. табли 100 лв., Дюшеци 4 бр. 20 лв., Гардероби 2 бр. еднокрилни 60 лв., Фризери тип Ракла- 2 бр. 200 лв., Метален шкаф бял, 1 бр. 200 лв., Канапе-двойка, 1 бр. 20 лв., Тоалетна маса от чам и огледало с дървена рамка 50 лв., Детско легло от ПДЧ 40 лв., Ленти от плат , цвят екрю за навес- 7 бр. с различна ширина 50 лв., Походни легла- 6 бр. 300 лв., Столове с подлакътници с ратанова уплетка- бежови и сиви-74 бр. 1850 лв., Маси с 4 метални крака и плот от ПДЧ 15 бр. 1050 лв., Маси , дървени 6 места с 2 пейки 8 бр. 1600 лв., Маси дървени 4 места с 2 пейки 6 бр. 1200 лв., Телевизор- Нео- малък 30 лв., Телевизор - голям с кинескоп 40 лв., Настолна лампа 5 лв., Библиотечен модул дървен шкаф + рафт за книги 1 бр. 60 лв., Сателитни чинии на Бусатком с око и 2 бр. с приемници + стойка 1 бр. 210 лв., Готварска печка „Бонпани“ с 4 котлона и фурна, професионална 1000 лв., Ледогенератор, 800 лв., Газова бутилка 80 лв., Каси от Кока кола -15 бр. 90 лв. Палми 4 бр. 360 лв., Сандъчета с цветя - 14 бр. 140 лв., По един брой растения Драцена, Фикус, Трилистник, Китайска роза, Филадендрон и саксия влачещи растения на обща стойност: 250 лв., Чинии порцелан малки, бели, нови с диаметър 20 см - 40 бр, 40 лв, Чинии порцелан големи, бели, нови, 24 см диаметър-40 бр. 52 лв., Купички порцелан бели с вместимост 0,500 гр. -30 бр. 54 лв., Ренде Вьорнер - 1 6d 50 лв., Бойлер 2 бр. х 80 литра 200 лв., Хладилник „Дарко“ 1 бр. 100 лв., Саксии празни с конструкция за окачване - 10 бр. 50 лв., Батерии за мивки- 6 бр. 100 лв., Мивки кухненски изработени по поръчка от неръждаема стомана 3 бр. 900 лв., Маркуч и кофа 25л 90 лв.

Да осъди ответника да заплати лихви за забава в размер на 600 лв. дължими от момента на отказа на ответника да върне вещите, а именно на 06.03.2017 г., до датата на подаване на исковата молба.

Да осъди ответната страна да заплати и всички разноски по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства, направено е искане за допускане и на гласни такива.

С разпореждане от 05.04.2018 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба ответника счита иска за недопустим, алтернативно за неоснователен.

С исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са били в облигационни отношения помежду си, съгласно Договор за влог от 30.05.2016 г. сключен между „***“ ЕООД, ЕИК *** и ***“ ЕООД, ЕИК ***. Според ищеца, съгласно раздел 1, т. 1.1 от цитирания Договор, ищецът „***“ ЕООД в качеството си на влогодател по същия, е оставил на ответника „***“ ЕООД, в качеството му на влогоприемател, за отговорно пазене и съхранение движими вещи, а именно обзавеждането и оборудването на ресторант „***“. Ищеца твърди, че същите вещи са собственост на влогодателя и са били описани подробно в Опис- Приложение 1 към Договора. Според ищеца, съгласно т. 1.2 от същия договор, ответникът се е задължил да пази и поддържа Вещите, и да ги съхранява надеждно и в добро състояние, както и да ги върне на Влогодателя съгласно условията на Договора, а именно когато му бъдат поискани от Влогодателя. Според исковата молба, след изтичане на посочения срок, влог приемателят
не е върнал описаните в Договора вещи, независимо от поредицата от покани, които са му били отправени. Ищеца твърди, че на 06.03.2017 г. ищецът, след предварителна уговорка с представител на ответника, е наел транспорт, с който да получи и превози Вещите, които трябва да му
бъдат върнати съгласно Договора. Според ищеца, след пристигането си в склада на „***“ ЕООД обаче, достъпът на ищеца до вещите е бил отказан и искането им за връщане на дължимите съгласно Договора вещи, не е удовлетворено. За същото е бил съставен протокол от представителя на ищеца и присъстващите лица. Ищеца твърди, че е била подадена жалба от същия до РУ-Приморско за неправомерно задържане на вещи, собственост на „***“ ЕООД, било е извършено разследване по случая, което разследване е било прекратено. Според исковата молба, ищеца са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение, с цел сдобиване с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, като по заявлението е образувано ч.гр.д. № 295/ 2017 год. и е била издадена Заповед, срещу която дружеството- длъжник депозирало възражение.

В отговора на исковата молба, ответника заявява, че не спори обстоятелството, че между страните има сключен Договор за обикновен влог от 30.05.2016 г. като счита обаче, че процесният договор за влог не е надлежно прекратен. Оспорва твърдяното от ищеца, че вложените вещи са били поискани от страна на Влогодателя, както и че представители на „***” ЕООД са отказали достъпа на ищеца до вложените вещи. Изрично заявява, че изразява готовността си да предаде вложените вещи на Влогодателя в посочен от него разумен срок. Според отговора на исковата молба, не е доказано прекратяването на договора, последвано от неизпълнение на задължението на влогоприемателя да върне вещите, предмет на Договора за влог. Според ответника, Договорът е бил сключен за сезон 2016 г. считано от 30.05.2016 г. но в съдържанието на Договора липса фиксиране на срока, определен като „сезон 2016 г.”. Според отговора на исковата молба, ответника не е бил поканен да предаде вещите и твърдим, че достъп до тях не е искан от страна на ищеца и не е отказван от ответника.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н.В.Г. се установи, че същия през зимата на 2016 г. пребивавал в „***“ за да наглежда през зимният период обекта. Според същите показания, когато свидетеля отишъл в обекта на 16.12.2016 г. му било обяснено, че в склада на обекта има неща собственост на г-жа М., като му било казано да ги наглеждам да не бъдат изнесени тези вещи. Според показанията на свидетеля, на 06.03.2017 г. М. му се обадила по телефона, като му заявила, че е пристигнала в обекта с товарен камион с фургон да си товари вещите. Според свидетеля, същия ден му се обадил Радослав му се скарал защо е допуснал М. в обекта, като му наредил да не дава нищо от обекта, докато той не нареди какво да се взема от обекта. Според същия свидетел, бил разтоварен камиона на който били натоварени вещите и същите били оставени обратно в обекта. Свидетеля заяви, че е участвал в протокола който бил изготвен за опис на вещите и се е подписал на него.

Според показанията на свидетеля С.И.К., същия е бил колега на лицето С.Д., който е ***. Според същите показания, свидетеля бил повикан от Д., да отидат в „***“ и да помогне на Д. да натоварят определени вещи. Според свидетеля, отишли там и заварили вещите отвън, приготвени, покрити с брезент, след което ги натоварили на камион, но пазачът им забранил да ги изнесат. Според свидетеля, собственичката на вещите провела разговор с някакъв друг човек след което вещите били разтоварени и оставени обратно в обекта.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание, в разпоредбата на чл. 422, вр. чл. 155 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането, по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предявен е в условията на акцесорност и иск с правно основание в чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта на иска:

Исковете са предявени в законоустановения срок, от легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването им, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона ред и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК, като ако за лихви заповед за изпълнение няма издадена, кредиторът може да предяви такава претенция чрез осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и да го съедини с иска по чл. 422 от ГПК /Решение № 118 от 25.09.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 4756/2017 г./.

По основателността на исковете:

По иска по чл. 422 от ГПК.

Тъй като производството е по реда чл. 422 от ГПК, взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът– възраженията си срещу вземането. В настоящия случай съда счита, че кредитора доказа по един несъмнен и категоричен начин своето вземане срещу ответника.

По делото не се оспорва между страните, а и се установява от представения по делото Договор за влог от 30.05.2016 г. сключен между „***“ ЕООД, ЕИК *** и ***“ ЕООД, ЕИК ***, че между страните и имало валидно, облигационно отношение, по силата на което- съгласно раздел 1, т. 1.1 от Договора- ищеца „***“ ЕООД в качеството си на влогодател, е оставил на ответника „***“ ЕООД, в качеството му на влогоприемател, за отговорно пазене и съхранение движими вещи, по опис.

Установява се от представения по делото Опис на вещи, вида и количеството на оставените от ищеца на ответника вещи по цитирания Договор. Горното съда прие за безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства- опис на вещи- представени от ищеца и от показанията на св. Н.В.Г.. По делото не са представени никакви годни доказателства, които да внесат съмнение в описаното в съдържанието на цитирания опис, поради което и съда приема безспорно че вложените вещи по договора, по вид и брой отговарят на посочените в описа и претендирани от ищеца с исковата молба вещи.

Съда приема и за безспорно доказано- от показанията на разпитаните по делото свидетели- и твърдението на ищеца, е поискал вложените вещи да му бъдат върнати, но това е било отказано от ответника. Така, съгласно цитираните свидетелски показания, на дата че 06.03.2017 г. ищеца е изпратил представител да вземе вложението вещи, същите дори са били натоварени на камион, но ответника, чрез свои представители е отказал връщането на вещите поради което и същите са били разтоварени от камиона и оставени на мястото си. Съгласно чл. 250 и сл. от ЗЗД, влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ. Предвид обстоятелството че влогодателя е поискал вещите и му е било отказано връщането им на дата 06.03.2017 г. което се доказа от свидетелските показания по делото, съда приема, че именно от тази дата вещите са били поискани, било отказано връщането им и от тази дата ответника по делото е изпаднал в забава.

В този ред на правните съждения, за съда се налага извода, че предявения иск с правно основание в чл. 422 от ГПК е основателен и недоказан, поради което и следва да бъде уважен изцяло.  

По иска по чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, т.е. обезщетете за забава се дължи само при неизпълнение на парично задължение.

В настоящото производство обаче, ищеца не претендира неизпълнение на парично задължение, а претендира реално връщане на вложените при влогоприемателя вещи, т.е. не се претендира обезщетение за ползването им или за погиването им, или каквото и да било друг парично вземане, съобразно на паричната равностойност на вещите, а реалното им връщане, поради което и на ищеца не се дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При това положение, предявения иск с правно основание в чл. 86 от ЗЗД се явява неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен изцяло.  

Предвид крайното решение на съда по спора, основателно е и направеното от ищеца искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски. Тук съда намира за основателно направеното възражение от ответника, за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съда счита че адвокатския хонорар следва да се определи в минимални размер съобразно наредбата за адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 890,00 лева. В тази връзка, с оглед задължителните разяснения, дадени от ВКС в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответника следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 240,00 лв. за направените в заповедното производство разноски, както и сумата от 1130,00 лв. за направените в настоящото исково производство съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, че „***“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, връщане на следните вещи, по Договор за влог от 30.05.2016 г. сключен между „***“ ЕООД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, както следва:

Легла единични, дървени, с матраци - 6 бр. 900 лв. Маси, дървени, холови, разтегателни - 2 бр. 60 лв., Библиотеки дървени с шкафове - 3 бр. 300 лв., Хладилник малък - 2 бр. 40 лв, Легла пружинени- 6 бр. + 4 бр. табли 100 лв., Дюшеци 4 бр. 20 лв., Гардероби 2 бр. еднокрилни 60 лв., Фризери тип Ракла- 2 бр. 200 лв., Метален шкаф бял, 1 бр. 200 лв., Канапе-двойка, 1 бр. 20 лв., Тоалетна маса от чам и огледало с дървена рамка 50 лв., Детско легло от ПДЧ 40 лв., Ленти от плат , цвят екрю за навес- 7 бр. с различна ширина 50 лв., Походни легла- 6 бр. 300 лв., Столове с подлакътници с ратанова уплетка- бежови и сиви-74 бр. 1850 лв., Маси с 4 метални крака и плот от ПДЧ 15 бр. 1050 лв., Маси , дървени 6 места с 2 пейки 8 бр. 1600 лв., Маси дървени 4 места с 2 пейки 6 бр. 1200 лв., Телевизор- Нео- малък 30 лв., Телевизор - голям с кинескоп 40 лв., Настолна лампа 5 лв., Библиотечен модул дървен шкаф + рафт за книги 1 бр. 60 лв., Сателитни чинии на Бусатком с око и 2 бр. с приемници + стойка 1 бр. 210 лв., Готварска печка „Бонпани“ с 4 котлона и фурна, професионална 1000 лв., Ледогенератор, 800 лв., Газова бутилка 80 лв., Каси от Кока кола -15 бр. 90 лв. Палми 4 бр. 360 лв., Сандъчета с цветя - 14 бр. 140 лв., По един брой растения Драцена, Фикус, Трилистник, Китайска роза, Филадендрон и саксия влачещи растения на обща стойност: 250 лв., Чинии порцелан малки, бели, нови с диаметър 20 см - 40 бр, 40 лв, Чинии порцелан големи, бели, нови, 24 см диаметър-40 бр. 52 лв., Купички порцелан бели с вместимост 0,500 гр. -30 бр. 54 лв., Ренде Вьорнер - 1 6d 50 лв., Бойлер 2 бр. х 80 литра 200 лв., Хладилник „Дарко“ 1 бр. 100 лв., Саксии празни с конструкция за окачване - 10 бр. 50 лв., Батерии за мивки- 6 бр. 100 лв., Мивки кухненски изработени по поръчка от неръждаема стомана 3 бр. 900 лв., Маркуч и кофа 25л 90 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на „***“ ЕООД, ЕИК *** против „***“ ЕООД, ЕИК ***, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца лихви за забава в размер на 600,00 лв. дължими от момента на отказа на ответника да върне вещите- 06.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба- 11.10.2017 год.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата в размер на 1130,00 лева, представляващи направени по настоящото производство разноски.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата в размер на 240,00 лева, представляващи направени разноски по ч.гр.д. № 295/ 2017 год. по описа на ЦРС.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 295/ 2017 год. по описа на ЦРС.

За присъдените разноски по настоящото производство, да се издаде отделен изпълнителен лист, по настоящото дело.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

          

                             

                                         СЪДИЯ: