Решение по дело №3356/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1277

 

гр.Бургас, 22.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                               

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3356 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на В.В.Д. с ЕГН: **********, чрез  пълномощник адв. П.Д. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-002299/07.06.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбата е бланкетна. С нея се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, без да се сочат конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. П.Д. – БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Посочва, че фактическата обстановка е неизяснена, доколкото са налице разминавания в показанията на разпитаните свидетели. В частност застъпва, че жалбоподателят е санкциониран, защото е отказал проба за наркотични вещества, а актосъставителят е заявил, че го е поканил да бъде тестван за употреба на алкохол, както и че е налице разминаване между действителния час на разигралите се събития и този, отразен в съответните документи.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. Прави се доказателствено искане за събиране на гласни доказателства посредством разпит на актосъставителя. Други доказателствени искания не се правят.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.5 - НП е връчено на жалбоподателя на 18.07.2019г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо – 25.07.2019г. (л.7). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 16.04.2019г. св. Т.У. *** бил на работа. Малко след започване на смяната му в 19.00 часа той извършил проверка в игрална зала в гр. Бургас, в която установил, че се намира жалбоподателят Д., за когото имал данни, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества. След проверката полицейският екип продължил със задачите си, като след известно време - около 23.10 часа забелязали, че жалбоподателят потегля с автомобил – „***“ с рег. № *** от игралната зала. Полицейските служители решили да му извършат проверка и тръгнали след него, подавайки му светлинни и звукови сигнали, да спре. Водачът не се подчинил и се опитал да избяга от полицейския патрул, като с бърза скорост поел към кв. ***. При влизане в квартала Д. навлязъл в малка уличка, където друг автомобил му препречил пътя и не успял да продължи, което дало възможност на полицейските служители да го настигнат и задържат на място. Понеже св. У. имал данни за евентуално управление на автомобила под въздействие на наркотични вещества той поискал съдействие от колегата си от Сектор „ПП“ – св. М.М.. Последният пристигнал на място и поканил жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство – „Дрегер Друг тест 5000“, но той категорично отказал. Актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 0000775, за да може последният да се яви в МБАЛ-Бургас и ако желае все пак да даде кръвна проба.

Водачът Д. бил транспортиран от полицейските служители до МБАЛ-Бургас, където той собственоръчно написал в Протокол за медицинско изследване (л. 12), че: „Отказвам да дам кръв за алкохол и наркотици“, след което се подписал.

За горните обстоятелства М.М. съставил на водача АУАН с бл. № 023263, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотици и техните аналози с техническо средство, както и че му е издаден талон за медицинско изследване с № 0000775 за явяване в МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци от полицейския патрул, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта, като собственоръчно посочил, че няма възражения по констатациите. В законоустановения срок писмени възражения също не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 07.06.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата разпоредба, наложил на Д. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за констатиране на административно нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова – Началник група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 07.06.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанията за нарушението са индивидуализирани правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.  

Във връзка с доводите на защитата съдът следва да посочи следното:

Не се констатират съществени разминавания в показанията на разпитаните свидетели и фактите отразени в АУАН и НП, които да пречат на съда да установи фактологията на събитията. Двамата свидетели добросъвестно изложиха пред съда спомените си от процесните събития, като съдът не намира никакви причини да се усъмни в тях. Действително са налице минимални разминавания относно точния час или това дали водачът е бил поканен за извършване на проба за наркотични вещества или алкохол, но съдът отдава тези разминавания както на изминалия период от време, така и на индивидуалните възможността на всеки един човек да запаметява и възпроизвежда факти. Както актосъставителят, така и свидетеля по акта изрично посочиха, че не си спомнят колко точно е бил часът, а относно тези факти показанията им са приблизителни. Св. У. посочи, че не е сигурен дали в конкретния случай лицето е било транспортирано до болницата или не, а св. М.посочи, че не си спомня дали водачът е бил поканен за тестване за алкохол или наркотици. Липсата на тези спомени е напълно обяснима и с оглед многобройните и еднотипни случаи, които тези двама свидетели имат ежедневно в практиката си, но по-важното е че тези непълноти успешно се преодоляват от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, цитирани от съда по-горе. Така например от АУАН (годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП) се установява точният час на извършване на нарушението и обстоятелството, че се касае за проверка за наркотични вещества. АУАН е подписан без възражения от жалбоподателя, което е още една сигурна гаранция, че събитията описани в него действително са се случили по посочения начин. Относно отказа на Д. да му бъде извършен тест и фактът, че му е била дадена възможност да даде кръвна проба е налице протокол за медицинско изследване, в който водачът собственоръчно е записал, че отказва даването на такава проба – както за алкохол, така и за наркотици. Всички тези доказателствени източници, разгледани в съвкупност допълват и преодоляват празнотите в показанията на двамата свидетели и позволяват на съда да разкрие фактическата обстановка в нейната цялост, поради което и не се споделят твърденията на адв. Д. – БАК в противната насока.

По същество съдът следва да посочи следното.

Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото протокол за медицинско изследване със собственоръчно отбелязване в него - се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване и той е бил транспортиран в МБАЛ-Бургас – отново е отказал да му бъде взета кръвна проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена Справка за водач (л.16-22) се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на Д., а тъкмо напротив - до датата на нарушението същият е бил санкциониран с общо 52 /петдесет и две/ влезли в сила НП и 4 фиша – т.е. неговата лична обществена опасност също е изключително висока.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-002299/07.06.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба на В.В.Д. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.