Решение по дело №2935/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1673
Дата: 30 юли 2018 г. (в сила от 8 ноември 2018 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20182120102935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1673                                                     30.07.2018 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

Дванадесети юли                                             през две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:                

                           Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Недялка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2 935 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.Г.К. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител: адвокат К.Т., против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Ж.П.С., М.М. – Д., Р.Д., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 374, 12 лева, представляваща платена без основание цена на доставена електроенергия по фактура № ********** от 13.03.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на направените по водене на делото разноски.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Ищецът излага, че в качеството му на потребител на електрическа енергия с клиентски номер ***, при ответното дружество за обект - къща в гр. Б., ***, измервателна точка № ИТН ***, изразява несъгласието си с Фактура №********** от 13.03.2018 г. на стойност 1374,12 лв. с начислен ДДС, с издател „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Счита, че отразената във фактурата сума е невярна, издадена без правно основание и съответно недължима от негова страна. Посочва, че за тази фактура научил от справка на електронната страница на ЕВН ЕС, като след това подал възражение срещу фактурата. По повод възражението от името на ЕВН ЕС с писмо бил уведомен, че електромерът е нерегламентирано свързан и му бил изпратен Констативен протокол за подмяна на СТЕ. За да не бъде преустановено електрозахранването на имота му и да не бъде обложен с допълнителни такси за повторно включване, бил принуден да плати фактурираната сума. Посочва, че до момента не му е връчвана въпросната фактура, а в писмото на ЕВН ЕС не е упоменато нито основанието, поради което е издадена, нито за какъв отчетен период се отнася.  Излага още, че следва да се има предвид, че имота е  жилищен, а не със стопанско предназначение, и така начислена сумата за електроенергия се явява прекомерно завишена за едно домакинство.

            В исковата молба ищецът излага, че за проверката и подмяната на електромера ЕВН ЕР не го е уведомило и я е извършило в негово отсъствие. Електромерът е монтиран в изнесено на улицата ел. табло, монтирано върху стълб, и заключено от служители на ЕВН. Ищецът твърди, че няма техническите познания да манипулира електромера по описания в протокола от ЕВН ЕР начин, нито притежавам ключове за ел. таблото. В тази насока оспорва верността на констативен протокол №392501/19.02.2018 г., съставен от служители на ЕВН ЕР - Юг - И.К. и П.П., понеже не е присъствал на проверката и не познава посочените в протокола свидетели. Още повече, че пристигналия полицейски патрул е отказал да подпише протокола, защото вероятно също се е усъмнил в достоверността му.

            На следващо място ищецът излага, че ответното дружество няма правно основание да издава коригираща сметка за ел. енергия, тъй като неговите Общи условия не са приведени в съответствие с изискванията на ПИККЕ за извършване на корекция и начина за уведомяване на клиента. Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.1, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника, в които е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.  В тази насока се позовава на съдебна практика - Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, II т.о., Решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, I т.о. и др.

            Ищецът излага, че твърдяната от ЕВН ЕР и ответника нерегламентирана намеса върху измервателното средство, е ирелевантна и не поражда право за ответника - доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период. Не са установени виновни действия на ищеца или бездействия като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клауза от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл ищецът се позовава на съдебната практика - Решение № 189 от 11.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 39/2010 г., II т.о., ТК, Решение № 79 от 11.05.2011г., по т.д. № 582/2010г. II т.о.,о. на ВКС, Решение №104 от 05.07.2010г., по т.д.№885/2009г., II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ЕПК, която практика е задължителна за съдилищата, съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

            В исковата молба е изложено още, че съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, средствата за търговско измерване (СТИ), измежду които и процесния електромер, са собственост на ЕВН поради което поддържането на техническата им изправност е задължение на електроразпределителното дружество. Съгласно чл. 30 от ПИКЕЕ данните от измерването са защитени от пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това и ответното дружество има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на измервателното средство, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването, и да установи периода на грешното измерване или неизмерване. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Ответникът не е предоставил на ищеца  доказателства, че начисленото количество ел.енергия е било доставено от него и реално потребено. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока Ищецът се позовава на  Решение № 1081/07.02.2008 год. постановено по търг.дело № 657/2007 год. на ВКС, Определение № 717/18.11.2009 год. постановено по търг.дело № 658/2009 год..

            Ищецът счита, че допълненията на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012г. /в сила от 17.07.2012 г./ също в никакъв случай не регламентират обективната отговорност на потребителя при неправилно измерване на потребената електрическа енергия, а предвиждат единствено установяване на процедура за определяне на отчетеното количество електрическа енергия в случаите, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата съгласно чл.45 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, която процедура обаче не може да противоречи на закона, в това число и на разпоредбите на Закона за защита на потребителя/ в частност чл. 146 ал. 1 от ЗЗП /, чл. 26 ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД и др.

            В исковата молба ищците са посочили доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от  получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е дал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск.Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

 Ответникът счита, че процесната сума е начислена съответно претендирана правомерно предвид приложението на разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 във връзка с чл. 48, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 година и влезли в сила на  16.11.2013 година във връзка с чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ, като в изложението се позовава и на разпоредбите Общите условия на дружествата „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

            По фактите ответникът, чрез процесуалния си представител излага следното: На 19.02.2018 г. на основание чл. 37, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието на средствата за търговско измерване (СТИ) с изискванията за точност по ПИКЕЕ, служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД са посетили жилищната сграда, в която се намира имотът на клиента и са извършили проверка на електромера му.  Служителите на ЕВН ЕР са установили несъответствие с метрологичините и техническите характеристики за точност, като на проверката е присъствал полицейски служител. Констатациите са посочени в писмения отговор. Посоченото води до неточност при отчитане на консумираната електрическа енергия. При  замерване на електромера с уред еталон марка „Емсист“ е установено, че същият измерва с грешка извън допустимите отклонения, съгласно класа на точност на средството за търговско измерване (+ - 2%). В резултат на това техническо състояние той е отчитал по – малко от реално използваната електрическа енергия с грешка, която е точно установена в протокола на ЕР ЮГ „-89,09 %“ .

            В писмения отговор е посочено още, че предвид тази констатация на служителите и на основание ПИКЕЕ правилната схема на свързване на електромера е била възстановено от служители на ЕВН ЕР и в присъствието на полицейски служители съгласно чл.38, ал.2 от ПИКЕЕ. Извършените действия са описани в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за измерване № 392591 от 19.02.2018 година. Посочен е , че констативният протокол е съставен на 19.02.2018 г. в присъствието на двама полицейски служители, съобразно чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ. Ответникът счита, че проверката е извършена при стриктно спазване на всички изисквания на новата правна уредба за извършване на технически проверки и съставяне на констативни протоколи.

Ответникът посочва, че с решение № 1500 от 2017 година на ВАС от 15.03.2017 година голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, като действащи към момента на проверката са разпоредбите на чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.

            На база на посочените констатации  ЕВН ЕР е предоставило на ЕВН ЕС информация за дължимите суми от съответния клиенти и ЕВН ЕС е издало фактурата за допълнително начислените суми. До клиента е изпратено уведомително писмо.

            Като правни основания за определяне на размера на допълнително начислената сума по процесната фактура ответникът посочва следното: Ответникът счита, че размерът на допълнително начислената сума е определен при спазване на нормативната уредба в чл. 51, ал.1 във вр. с чл. 48, ал.1, т. 1, б."а" от ПИКЕЕ, приложима в случай на констатирано непълно измерване на консумираната ел. енергия, а именно в случаите, когато се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. При наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.

На основание констативния протокол е определена допълнително дължимата сума от клиента  в размер на 1 374, 12 с ДДС, която представлява стойността на допълнително начислените 7 459 KW/h , за период от 26.11.2017 г. до 19.02.2016 г.след приспадане на допустимата грешка на СТИ в размер на 2 %.

            Периодът от време, за който е извършена корекцията е 85 дни и не превишава посочения в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ период от 90 дни, тъй като няма как обективно да се установи от кога точно датира грешката. Първата дата 26.11.2017 г. - началото на корекционния период, а последната дата е датата на извършване на техническа проверка.

            Предвид изложеното ответникът счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.

            В писмения отговор са изложени и допълнителни доводи за това, че в случая чл.82 от ЗЗД е неприложим. 

            Ответникът посочва, че тезата, че след изменението на закона от 17.07.2012 година дружеството следва да приеме нови общи условия, в които да бъде въведен нов ред за уведомяване на клиентите е несъстоятелен и лишен от логика. В Закона за енергетиката липсва такова задължение. Посочено е, че редът за уведомяване по чл.28 вр. чл. 42 от ОУ е спазен. В този смисъл ответникът се позовава на съдебна практика.

            Ответникът в писмения отговор е посочил доказателства.

            В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства. Излага подробни фактически и правни доводи за основателност на претенцията.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Счита, че корекционната процедура е законосъобразно проведена и искът следва да бъде отхвърлен.

Предявеният иск за осъждане на ответника да плати сумата 1 374,12 лева е с материално правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Съгласно този текст този, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

Не е спорно по делото, че на ищеца, като потребител на електрическа енергия с клиентски номер ***, за обект - къща в гр. Б., ***, измервателна точка № ИТН ***, е доставяна ел. енергия от  ответното дружество, в качеството му на краен снабдител.  Установява се от приетата по делото като писмено доказателство фактура № ********** от 13.03.2018 г. на стойност 1374,12 лв. с начислен ДДС, с издател „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че на ищеца е начислено посоченото задължение за периода от 26.11.2017 година до 19.02.2018 година с основание дължима сума в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Видно от приетото писмено доказателство задължението е платено на 30.03.2018 година.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно – техническа експертиза, което е обосновано и не е оспорено от страните и въз основа на него съдът приема, че  могат да бъдат формирани изводите му. При изготвяне на експертизата вещото лице е взело предвид приложените към делото писмени доказателства – Констативен протокол    392501 от 19.02.2018 година. Вещото лице е изложило, установява се и от посоченото писмено доказателство, че върху електромера е въздействано като е пробит странично капака на клемната кутия. Чрез проводник са окъсани клемите на токовия кръг на електромера, което довежда до грешка в измерването от 89,09 %, която е извън допустимата. Поради това, че в случая капакът на електромера не е отварян не може да се каже кога е извършена манипулацията.

В заключението на вещото лице е посочено още, че коригираните количества са изчислени при спазване на методиката, залегнала в чл.48, ал.1, т.1, б. „а“ от  ПИКЕЕ.

Експертът е посочил, че неизмереното количество е правилно остойностено съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, като периода е за 85 дни с корекционна грешка 89,09 %, като са отчетени 2 % допустима грешка. Открита е грешка при изчисляване на сумата, която е следвало да заплати ищеца.

            Като свидетел по делото по искане на ответника е разпитан И.М.К., който работи в ответното дружество и участвал в извършване на проверката на 19.02.2018 година на електромера. Посочено е, че ищецът не е присъствал, присъствали са други двама свидетели, като след предявяване на протокола уточнява, че  фирмата, от която присъствали представители  са охранителна фирма и техни колеги.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В чл. 83 от ЗЕ е предвидена възможността да бъдат създадени правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година. Те намират приложение в настоящия случай,  тъй като проверката на електромера е извършена на 19.02.2018 година. Както ответникът отбелязва част от правилата са отменени и към датата на извършване на проверката действащи са чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.  В сила са и действащи Общи условия на ответното дружество за продажба на електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД,  одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г. за които не е спорно от страните, че са действащи към момента.

В чл. 48, ал.1 е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: б. „а“ /приложима според вещото лице в случая/ за битови клиенти: при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.  В чл.51 от правилата е посочено, че операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Към този момент възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, се съдържа и  в чл.28, ал.1 и ал. 2 от Общите условия. Съгласно ал.1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период. В ал.2 е посочено, че в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.

Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обаче предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Така с приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. (В този смисъл и задължителната съдебна практика - решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.), както е посочил и ответника в писмения си отговор. Предвидено е обаче задължение за крайният снабдител с електрическа енергия в общите условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В настоящият случай  това законово изискване не е налице, тъй като общите условия не съдържат ред за уведомяване на клиентите при корекция на сметки.  При това положение корекцията на сметка е незаконосъобразно извършена и сумата, платена от ищцата  въз основа на фактурата, е платена без основание и подлежи на реституция.

Следва да бъде посочено и, че в решение № 111 от 17.06.2015 година по търговско дело № 1650/2014 година на ВКС, Първо търговско отделение,  е прието, че „Със задължителната за съдилищата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.“ В същото решение е прието и, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“.  В тази насока е и решение № 173 от 16.12.2105 година по търговско дело № 3262/2014 година на ВКС, Второ търговско отделение.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение,  с което ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищцата сумата 1 374, 12 лева, представляваща платена без основание цена на доставена електроенергия по фактура № ********** от 13.03.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

При това положение и на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата и разноските, направени по водене на делото, които са в размер на 405 лева, от които сумата 350 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор и сумата 55,00 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.

При този изход от спора следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за осъждане на ищеца да му плати разноски, направени по водене на делото.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл.55 от  ЗЗД, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от М.М.М. – Д., Ж.П.С. и Р.Д., да плати на Г.Г.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 374, 12 лева /хиляда триста седемдесети четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща платена без основание цена на доставена електроенергия по фактура № ********** от 13.03.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 26.04.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 405 лева /четиристотин и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

ОТХВЪРЛЯ претенцията от ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от М.М.М. – Д., Ж.П.С. и Р.Д., за осъждане на ответника Г.Г.К. ЕГН **********, с адрес: ***, да му плати разноските, направени по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД