№ 14622
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110134448 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД от Н. Л. Р. срещу „..“ АД иск за прогласяване
нищожност клаузата на чл.27, вр. чл.17 от сключения между страните договор
за паричен заем № .. г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, поради противоречие на закона
и поради накърняване на добрите нрави. В исковата молба ищецът твърди, че
на 06.04.2022 г. сключил договор за паричен заем № ..със „..“ АД за сумата от
1200,00 лева, при уговорен ГПР от 42,58% и лихвен процент в размер на 36%.
Сочи, че в чл.6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът
да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по ОУ, или с банкова
гаранция, като в чл.17 страните уговорили, че при неизпълнение на
задължението по чл.6 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на
0,9 % от стойността на кредита, като според договора страните се съгласяват,
че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на
кредитора в сочените размери. Неустойката се заплаща разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, като на ищеца е начислена такава заради
непредоставено обезпечение. Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е
нищожна, като навежда доводи за нарушение на чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, а
1
именно неспазване на законоустановената форма. Сочи допуснато нарушение
на чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е разписана методиката за
формиране на ГПР и не е ясно как е формиран същият. Поддържа, че
посоченият в договора ГПР е грешен, а действителният такъв надвишава
многократно установения минимум в чл. 19, ал.4 ЗПК. Сочи, че неспазването
на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води до недействителност на целия
договор. Ищецът твърди още, че клаузата е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави и поради неравноправност. По изложените
в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на направените по производството разноски.
Ответникът е подал писмен отговор в законоустановения срок. Взема
становище за неоснователност на предявените искове. Излага доводи относно
действителността на процесния договор за кредит, като твърди, че клаузите му
са индивидуално договорени. Счита, че формата на договора е съобразена със
законовите изисквания. Твърди, че уговорената неустойка не следва да бъде
включена при формиране на ГПР по кредита, както и че дължимостта й е
обусловена от поведението на кредитополучателя. Излага подробни
съображения относно действителността на оспорваните клаузи. Твърди, че в
съдържанието на договора не са налице неравноправни клаузи. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
местна подсъдност, като смята, че делото следва да бъде изпратено на РС-
Дулово.
Третото лице помагач „..“ ЕООД не е взело становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представения по делото договор за
потребителски кредит се установява, че на 06.04.2022 г. между страните е
сключен договор, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
потребителски кредит в общ размер от 1200 лева, при лихвен процент от 36 %,
при ГПР 42,58 %. Видно от договора е, че съгласно чл.27, ал.1 от същия е
уговорено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за
всеки ден, през който не е предоставено някое от договорените в чл.17
обезпечения. В чл.17, ал. 1 е предвидено, че ако страните са договорили
2
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство в полза на кредитора, с което да отговоря за
изпълнение на задълженията на потребителя по договора, или да предостави
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката
да заплати на кредитора всички задължения на потребителя в срок от един
работен ден от получаване на писмено искане от кредитора. В ал.2 е посочено,
че третото лице поръчител и банковата гаранция трябва да отговорят на
изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като преценката е
изцяло негова. Между страните не се спори, че сумата по договора е усвоена.
Други относими и допустими доказателства не са представени. При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Сключеният между страните договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, попада в обхвата на чл.9, ал.1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се
прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. За
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по
аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г.
на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит
може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е
наведен такъв довод.
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
3
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му –
тридневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за
длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.
Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена
съобразно погасителния план към договора и включена в размера на
погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Начислената
неустойка е в размер на 1045,22 лева, при размер на главницата по същия -
1200 лева и възнаградителна лихва за периода на договора 287,67 лева,
уговорена като 36%, като ако неустойката бъде прибавена към ГПР, то същият
ще надхвърли значително законоустановения максимум от 50 %. Съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
4
страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна и
предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските
по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на
80,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Пълномощникът на ищеца адв. П. Й. Н. е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. Н. е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати
възнаграждението на съответния адвокат, като съобразява фактическата и
правна сложност на делото. Настоящият състав като съобрази ниската
фактическа и правна сложност на делото, задължението на съда служебно да
следи за нищожност на неравноправни клаузи в потребителски договори,
формираната по спорните по делото въпроси значителна и непротиворечива
съдебна практика, събраните по делото единствено писмени доказателства,
приключването на делото в едно открито съдебно заседание, в което
представител на страните не се е явил лично, то възнаграждението следва да
бъде определено в размер на 200 лева при съобразяване и на актуалната
практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално
запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е
прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията,
приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да
определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), която е в подкрепа на изложените от
съда мотиви при определяне на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД, предявен от Н. Л. Р., ЕГН **********, с адрес гр.
София, .., срещу „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. .., на
клаузата на чл.27, вр. чл.17 от сключения между страните договор за паричен
заем № .. г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената сума на ден, поради противоречие на закона и поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „..“ АД, ЕИК .., да заплати на
адв. П. Й. Н., Варненска адвокатска колегия, адрес гр. .., сумата в размер на
400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ищеца Н. Л. Р. безплатна правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ АД, ЕИК .., да заплати
на Н. Л. Р., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 80 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника „..“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6