РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330113619 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове на Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „Л.“ № *, чрез адвокат Е. И. от АК – Пловдив против „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40-
46, представлявано от управителя С. К. К. - за признаване за установено в отношенията
между страните, че договор за паричен заем № *** от **** г. е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК; както и против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул. „Джавахарлал
Неру” № 28 за признаване за установено, че сключеният между страните договор за
предоставяне на гаранция № **** от ****г. е нищожен поради противоречие с добрите
нрави и липса на основание.
В исковата молба по същество се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен
заем с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за сумата от 300 лева, със срок от 16 седмици, при
договорен ГПР от 49,14 %; че като условие за отпускане на заема е предвидено обезпечение
в полза на кредитира; че в изпълнение на тази договорка чрез заемодателя, ищецът е
сключил възмезден договор за предоставяне на гаранция с втория ответник, като
възнаграждението по този договор, възлизащо на сумата от 128,00 лева, е платимо чрез
месечните погасителни вноски. Изложено е, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство не е отразено в ГПР, поради което договорът за
потребителски кредит е нищожен, като се поддържа наличие на нелоялна търговска
практика. Твърди се, че самият договор за предоставяне на гаранция е нищожен, тъй като
противоречи на добрите нрави и е няма основание. Иска се уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски.
Ответниците, в законоустановения едномесечен срок, подават отговори на исковата
молба, с които всеки от тях оспорва предявения против него иск.
1
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:
Съдът е сезиран обективно пасивно съединени искове за установяване
недействителността на договор за паричен заем, сключен от ищеца с първия ответник,
представляващ иск с правно основание чл. 22 ЗКП, и на договор за гаранция, сключен с
втория ответник. Що се касае до исковата претенция, предявена против втория ответник,
следва да се изтъкне, че тя съдържа два иска, съединение при евентуалност, а именно за
прогласяване нищожността на договора поради противоречието му добрите нрави и поради
липса на основание, като съдът следва да се произнеса по по-тежкия порок, съобразно
поредността по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Установява се приетите по делото доказателства, че между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *** от *** г., при посочен в
договора годишен процент на разходите /ГПР/ от 49, 14 %, за сумата от 300 лева, със срок от
16 седмици. Като условие за отпускане на кредита е предвидено неговото обезпечаване – чл.
4 от Договора. В изпълнение на това задължение между ищеца и „Файненшъл България“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № ***** от****г., по силата на който
ищецът е поел задължение за заплащане на сумата от 128 лева в полза на „Файненшъл
България“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за
кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa
общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за
гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от
гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него
допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния
размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх
обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.
Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически
по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето
защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че
разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще
надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне,
че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. В случая дори и без експертиза може да се заключи,
че действителният размер на ГПР възлиза надхвърля 50 % на годишна база, което води и до
недействителност на договора. Това е така, тъй като срокът на кредита е 16 седмици, под
2
една година, а дължимата гаранция и възнаградителна надхвърлят половината (50%) от
неговата стойност.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Съдът намира, че сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор
за предоставяне на гаранция също е недействителен поради противоречието му с добрите
нрави – чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза обосновано може да се
предположи, че ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на
кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с
икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за
предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице-
търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава
чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая
договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита
възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа,
тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само
задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на
длъжника е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото
задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с
нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при
изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.
Нищожност поради противоречие с добрите е налице и при съществена нееквивалентност на
престациите, каквато съдът приема, че е налице в случая.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищеца, като разноските
възлизат на сумата от 100 лева – държавна такса и експертиза. При условията на чл. 38, ал.
1, т.3, пр. 2 от ЗА адвокат Е. Г. И. от АК – Пловдив има право на разноски в размер общо на
600 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на Б. А. Б., ЕГН ********** против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, че сключеният между страните договор за
паричен заем/кредит № **** от **** г.. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на Б. А. Б., ЕГН ********** против
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между страните договор за
предоставяне на гаранция № ****от **** г. е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, педл.
3
III ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
131576434да заплати на Б. А. Б., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева – разноски по
делото за държана такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Б. А. Б., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева – разноски
по делото за държана такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗА „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ********* да заплати на адвокат Е. Г. И., от АК-Пловдив, лич. № ********** сумата
от 300 (триста) лева – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и
съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗА „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на адвокат Е. Г. И., от АК-Пловдив, лич. № ********** сумата
от 300 (триста) лева – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и
съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
4