№ 1156
гр. Варна, 18.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20243100500714 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивната страна П. Г. А., редовно и своевременно уведомена на
основание чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, представлява се от адв. Б. Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна М. Н. Б., редовно и своевременно уведомен от
предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. В. Б.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по: 1. въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. от П. Г. А. с
ЕГН ********** и адрес: *** срещу Решение №3824/24.11.23г, постановено
по гр.д.№14077/22г. на ВРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
1
отношение на П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: ***, че М. Н. Б. ЕГН
**********, адрес: *** е собственик на 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½
ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ***, с
площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530
кв.м, находящ се в ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***,
***, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП
117,09 кв.м. и ОСЪЖДА П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ
на М. Н. Б. ЕГН **********, адрес: ***, владението върху 9/38 идеални части
(9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с
идентификатор ***, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за
собственост – 530 кв.м, находящ се в ***, при граници и съседи: имоти с
идентификатори: ***, ***, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно
място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1 със ЗП
57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м.
и 2. въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. от П. Г. А. с ЕГН
********** и адрес: *** срещу Решение№ 321/30.01.2024г. по гр.д.
№14077/22г. на ВРС с което съдът ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение № 3824/24.11.2023 г. по гр.д. №
14077/2022 г. по описа на ВРС, като след извършената поправка, единният
граждански номер на ищеца М. Н. Б., навсякъде ДА СЕ ЧЕТЕ: **********,
вместо вписания в решението грешен ЕГН **********.
А. Във въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. е изложено становище
за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
необоснованост. Сочи се, че съда в решението си се позовава на влязъл в сила
съдебен акт /по гр.д.№788/20г. на ВРС/ без отношение към настоящия казус,
доколкото трайната съдебна практика на Върховния съд приема, че различни
лица могат да предявяват самостоятелни претенции по отношение на един и
същи имот, включително и за еднакви или различни периоди от време, с която
съдът не се е съобразил. Съдът коментира и гр.д. №15596/21г. на ВРС, по
което ответник е същата ответница, но ищеца е различен. Доколкото
владението и демонстрирането му спрямо различни лица следва да е
възприето от самите лица, то отново е грешно да се вадят изводи във връзка с
другото производство. Сочи се още, че съдът неправилно интерпретира
показанията на свидетелите по делото, както и че не коментира огромната
2
разликата в показанията на същите свидетели по гр.д.№15596/21г. на ВРС и
гр.д.№788/20г. на ВРС. Наведени са оплаквания, че ВРС не коментира част от
събраните доказателства, каквито са Справките по лице на името на С. Й. и П.
А., служебната бележка на А. от ***, служебната бележка от СОК Камчия за
служебен транспорт. Не е обърнато внимание на възраженията във връзка с
представените строителни книжа за къщата и изготвената експертиза,
състоянието на имота и т.н.
Въззивникът моли съда да бъде отменено обжалваното Решение
№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, и да бъде отхвърлена исковата
претенция.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище за недопустимост на въззивната жалба, доколкото
същата е оставена двукратно без движение като не е върната, въпреки
изтичането на първоначалния срок. В условията на евентуалност сочи, че
същата е неоснователна, като моли да бъде оставена без уважение, като бъде
потвърдено първоинстанционното решение. Сочи, че ищецът е доказал всички
предпоставки за уважаване на иска, а ответницата не е успяла да докаже
правата си.
Б. Във въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. се сочи, че липсва
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст, доколкото грешката произлиза от ищеца, поради
което не е налице ОФГ в диспозитива на решението. Отделно твърди, че
образуването на производството по настоящото дело от ищец с грешно ЕГН,
изначално опорочава производството, поради което производството е
недопустимо. Моли се да бъдат обезсилени както Решение №321/30.01.24г.,
така и Решение№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, евентуално да се
прогласи тяхната нищожност и да бъде прекратено производството по делото.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че
ищецът по делото е М. Н. Б., като за това обстоятелство липсва съмнение,
доколкото същият се явява лично на всички открити с.з., като съдът е снел
неговата самоличност. Грешката в ЕГН на ищеца е само техническа и не може
да доведе до недопустимост или нищожност на съдебното решение.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
3
депозираните въззивни жалби, оспорвам отговорите.
АДВ. Б.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивните жалби, поддържам отговорите.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Поддържам жалбите, подадени срещу решението на Районен
съд – Варна. Не поддържам жалбата, в която се твърди, че решението е
нищожно с оглед обстоятелството, че е сбъркано ЕГН на страна, тъй като
считам, че действително се касае за явна фактическа грешка, а не за промяна
на личността и данните на ищеца.
Образувано е дело срещу двама съсобственици, които владеят имот – П.
и С.. През периода от 1995г., даже от 1989г. С. получава въпросното място,
върху което построява жилищна сграда, а впоследствие прехвърля на своята
сестра Б. К. ½ ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от къщата, като това е
инкорпорирано под формата на договор за покупко-продажба. Оттогава обаче
до завеждане на делото през 2022г. в този имот реално живее С., а от края на
90-те години, когато се събира да живее на семейни начала с моята
доверителка, живее и въпросната П.. В продължение на близо 30 години, ако
приемем за начална дата края на 90-те години, никой не е безпокоил тяхното
владение на имота изцяло, както и построената върху него жилищна сграда, с
4
оглед наличието на разрешение за строеж, която се състои от приземен етаж и
една горна част, годна за обитаване. През този период от време Б., сестра на
С., е правила няколко сделки, прехвърлила на един, после на втори, като
последните сделки са от 2019г. и 2022г.
На първо място, не е ясно и съдът не е видял защо претендира 14/19
ид.ч. от дворното място, а не ½, колкото е получила с продажбата, която брат и
́
С. е направил.
На второ място, това са документални сделки и няма никакви
доказателства по делото, че някой от тези, които са придобили въз основа на
тези сделки части от този имот, е реално въведен във владение на придобитите
от него части. Искът е по чл. 108 от ЗС, че са съсобственици и второ, че не са
допускани в имота. До 2022г. никой не е предявявал претенции за това, че има
собственост върху въпросното място и къща, вилна сграда, за да може да
покаже на тези, които владеят, че действително има някаква собственост
върху него.
По отношение на сделките, които е правила Б., действително е спорна
сделката от 2022г., когато тя е на смъртно легло в София на лечение, тя
изведнъж упълномощава да се водят дела, да се представлява от адвокат, като
се твърди, че на базата на едни пълномощни е участвала активно, с което е
показвала, че има някакви претенции по отношение на имота и самата тя в
някакъв период от време е владяла имота. При направената проверка от
Районна прокуратура тези подписи не може да бъде установено, че са на Б. К.,
което всява съмнение, че за всички действия, които са извършвани от
адвоката, действително е имал представителна власт да участва както по
отношение на сделките, така и по отношение неговото процесуално
представителство където и да е във връзка с този имот. Този проблем е
оставен без всякакво решение от Районния съд, който според мен има
задължение да насочи страните към факти и обстоятелства, които следва да
установяват с оглед наведените от тях твърдения, и е съществено процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила.
Наред с това, съдът се е занимавал какво представлява сградата, а това
са неща, които би могло да бъдат решени, когато се пристъпи към делба, дали
имотът е реално поделяем, дали мястото може да бъде разделено на две или
трябва да бъде установено само неговото ползване. Обстоятелството, че има
заведен иск срещу двамата и дали си завел 1/10 ид.ч. от имащите 5/10 ид.ч.,
5
условно казано, няма значение за установяване на факта дали не си допуснат в
имота и дали си собственик. За това разделяне на делото липсва основание и
за започване на гледане на две отделни дела за едно и също нещо. Според мен
това също представлява съществено процесуално нарушение. Съдът
неправилно е определил кои са страните по делото по отношение на
ответниците и какъв е техният правен интерес относно обстоятелството какво
ще целят те по отношение на своята защита и защо е трябвало да бъде
разделено това дело. С. всъщност реално владее този имот от прехвърлянето
на дворното място. Има значение по отношение на давностните срокове,
защото няма спор, че П. е правоприемник на една част от това, което той е
имал, която и прехвърля през 2005г.
́
На трето място е въпросът с давностните срокове - придобили ли са С. и
П. въпросното място, след като е установено по безспорен начин, че до 2022г.
никой не се е противопоставил на безпрепятственото ползване на този имот
изцяло от двамата, които са живели на семейни начала във въпросния имот.
Съдът неоснователно е взел страна. Лелята, която е пряко заинтересована, тъй
като новите приобретатели са част от роднинската верига на братя и сестри, тя
се явява тяхна леля и има интерес да подкрепи тяхното твърдение, и се
твърди, че Б. К. още го владяла. Представени са много писмени доказателства
в противоположна посока какво всъщност е ставало в годините по отношение
на този имот. В този смисъл има и гласни доказателства и съдът трябваше по-
внимателно на базата по-широк анализ, базиращ се не само на гласните, но и
на писмените доказателства, да отсече дали действително двамата са
възпрепятствани. Няма спор, че от 2005г., ако приемем втория срок, до 2022г. е
изминала т.нар. 10-годишна придобивна давност и очевидно те са придобили
имота в най-лошия случай по отношение на П. през 2015г. Това, че през 2019г.
и 2022г. са извършени правни действия на прехвърляне на идеални части от
този имот по отношение на Б. К. не значи, че това води до противопоставяне.
Противопоставяне на едно такова свойствено владение, ползваме го и го
чувстваме като наш, трябва да е ясно и точно изразено. За пръв път през 2022г.
те казват „ние сме собственици, имаме нотариален акт от 2019г. и 2022г., дайте
ни възможност да влеем в този имот.“ Налице са основания както за отмяна и
връщане на решението на Районен съд с оглед съществени процесуални
нарушения, така и са налице основания за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Моля за
6
решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Б.: Моля да оставите без уважение и двете въззивни жалби.
Относно изнесената фактическа обстановка С. Х. Й. не е страна по
настоящото дело. Същият през 2020г. заведе дело № 788 пред Районен съд –
Варна, с което искаше да бъде признат за собственик на целия имот по
давност, но не беше признат. Той си е упражнил правата и не знам колегата
защо го намесва като страна по това дело.
По отношение на факта, че Б. е била на смъртно легло, П. А. чрез
предходния си процесуален представител входира няколко жалби, които бяха
приложени по гр.д. № 14077/2022г. по описа на Районен съд – Варна. Тези
жалби бяха адресирани до Районна прокуратура и Окръжна прокуратура и са
с № 7011/2023г. и са по кориците на делото. Районна прокуратура и Окръжна
прокуратура ги прекрати, като категорично пише, че подписът на Б. през
2019г. е безспорно неин. Бяха приложени справки от болници, не се установи
по никакъв начин Б. да е била на смъртно легло. Третият изложен факт е, че
никой от съсобствениците не е претендирал. С протокол от 04.03.2022г.,
приложен по делото, П. е поканена от двамата съсобственика да предаде ключ
и владението на имота. След като тя отказва с нотариалната покана,
приложена по делото, за нас се явява правният интерес да си потърсим
правата в съда. Делото беше изяснено в Районен съд с пет заседания,
разпитани са множество свидетели, експертизи. Моля да потвърдите двете
решения на Районен съд - Варна като правилни и законосъобразни. Моля да
ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Б.: По отношение на С. има такова дело, водено от него, но той
към момента на завеждане на иска по чл. 108 от ЗС, който е по отношение
всички държатели на имота, те твърдят, че са държатели, ние твърдим, че са
били владелци С. и П., според мен те са необходими другари и е следвало
искът да е срещу двамата. По отношение на Б. К., видно от представеното
пълномощно, ще видите, че то е подписано на 10.08.2022г. или 2019г., когато
тя умира десет дни след това, била е онкоболна и е била в София.
АДВ. Б.: Починала е през 2020г.
АДВ. Б.: Значи е от 2020г., пълномощното е по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
7
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8