№ 256
гр. Пловдив, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20255001000271 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 359 от 01.11.2024г., постановено по т.д. № 223
по описа за 2023г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ЖК Дианабад, бул.”Д-р Г.М.
Димитров” № 1 да заплати на Й. К. И., ЕГН ********** с адрес гр. К., обл. С.
З., ул. М. № ** сума в размер над 60 000 лв. до присъдените 99 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП,
настъпило на 22.01.2022 г. в РР на път * * в участъка на Околовръстен път на
Община К. при км. 456-138 по лентата за движение О. – Л., причинено от
водача на „М. *** * С.“ с рег. № ** **** ** със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 18.08.2022г. до окончателното й заплащане и в
частта, с която ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ЖК
Дианабад, бул.”Д-р Г.М. Димитров” № 1 е осъден да заплати на Й. К. И., ЕГН
1
********** с адрес гр. К., обл. С. З., ул. М. № ** сума в размер на 3648.89 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и
медицински транспорт, направени във връзка с ПТП, настъпило на 22.01.2022
г. в РР на път * * в участъка на Околовръстен път на Община К. при км. 456-
138 по лентата за движение О. – Л., причинено от водача на „М. *** * С.“ с рег.
№ ** **** ** със сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 18.08.2022г. до окончателното й заплащане.
Решението в посочените осъдителни части е обжалвано от ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ЖК Дианабад, бул.”Д-р Г.М.
Димитров” № 1 с твърдения за неправилност и необоснованост при
определяне приноса на увредения за настъпилите травматични увреждания,
който според жалбоподателя е 40 %, а не 10%. Настоява въззивният съд да
отмени решението в оспорените осъдителни части и да постанови ново, с
което предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
да бъде отхвърлен за сумата над 60 000 лв. до присъдените 99 000 лв., след
като определения справедлив размер на обезщетението бъде намален с
приноса на увредения, който е съответен на 40 %, а искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло и като
последица да бъде разпределена и отговорността за разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Й. К.
И., ЕГН ********** с адрес гр. К., обл. С. З., ул. М. № ** чрез адв. Р. М.
оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваните части да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Й. К. И.,
ЕГН ********** против ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ********* с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 4054.32 лв., вследствие претърпяно
увреждане, в резултат на ПТП, станало на 22.01.2022г.. Твърденията, на които
2
се основава предявения иск се свеждат до следното: на 22.01.2022г. в РР, на
път **/***/, в участъка Околовръстен път на град К., окръг К. — С. при км.
456+518, по лентата за движение О. - Л., е настъпило пътнотранспортно
произшествие между микробус марка „М.“, модел „*** * С.“ с регистрационен
номер № ** **** ** и товарен автомобил „С.“ с рег. № ** **** **, теглещ
полуремарке „К.“ с регистрационен номер ** **** **. Водачът на микробус
„М. *** * С.“ с рег. ** **** ** се е движил попътно зад товарен автомобил
ТИР, като застигайки го не е спазил безопасна дистанция от предходно
движещия се автомобил и е допуснал удар между предната част на “М. *** *
С.“ в задната част на автомобилния състав на товарен автомобил с рег. № **
**** **, с прикачено към него полуремарке с рег. № ** **** **, като в
резултат на пътнотранспортното произшествие е настъпила смъртта на Ш. Й.,
телесни наранявания на Й. И., В. С. и П. В., както и на останалите пасажери в
“М. *** С.“ с рег. № ** **** **. Ищецът твърди, че вследствие станалото ПТП
е пострадал, като пътник в микробуса, което е наложило приема му в
Общинска болница за спешна помощ в К., РР, където след проведени
лабораторни и образни изследвания са установени фрактура на ляв
ацетабулум; фрактура на главата на бедрена кост, полифрактури на леви ребра
- III, IV, V, VI, фрактура на дясно ребро - IV, двустранен минимален
хемоторакс, ретроперитонеален хематом. При изписването му е издадена
епикриза, в която е посочено, че са му причинени следните телесни
увреждания: задна дислокация на тазобедрена става; фрактура на пубисна
кост, остра дихателна недостатъчност, ретроперитонеумни лезии, други
специфични лезии, включващи множество области на тялото, остра
постхеморагична анемия, хипо-осмоларитет и хипонатремия. Твърди, че при
престоя в болницата под спинална анестезия и рентгенов контрол му е
наместена тазобедрената става и е фиксирана фрактурата на таза/ацетабулум/
чрез екстензия, а след 24 часа при проведено контролно КТ изследване на
мястото е било потвърдено намаляване на фрактурата и дислокация на
тазобедрената става; констатирана е поява на средно голям ретроперитонеален
хематом и минимален двустранен хемоторакс/под 1см/, които не изисквали
поставяне на дренаж. По време на хоспитализацията на ищеца е проведено
лечение с цел профилактика срещу получаване на тромбоемболия, което
лечение е продължило и по време на транспортирането му с линейка на
27.01.2022г. до лечебно заведение в България. При постъпването му в УМБАЛ
„Света Анна“ АД са проведени образни изследвания, при които не са
установени фрактури на прешлени, а единствено мекотъканни вкалцявания,
но са констатирани фрактури на носни кости, както и плътна хиперденсна
формация, интерпретирана като колоидна киста. Във връзка с установената
прифрагментна фрактура на ацетабулума след стабилизиране на общото
състояние на пациента е проведено консервативно лечение с мануална
3
репозиция и позиционно лечение. На 03.02.2022г. Й. И. е изписан от УМБАЛ
„Света Анна“ АД с препоръка за спазване на постелен режим за срок от 30
дни, след което да се вертикализира с рехабилитатор, назначена му е
лекарствена терапия и препоръка за рехабилитация и двигателна гимнастика.
Именно във връзка с назначената му лекарствена и антикоагулантна терапия,
ищеца твърди, че е направил разходи за закупуване на лекарства, подробно
посочени по стойност и издадени фактури в исковата молба. Ищецът сочи, че
вследствие продължителното залежаване е заболял от бактериална плевмония,
която е наложила хоспитализирането му за период от една седмица и
провеждане на медикаментозно лечение, продължило и след изписването му
от болничното заведение. Отново по причина на продължителното залежаване
и ежедневен прием на лекарства ищецът твърди, че развил
животозастрашаващо състояние – чревна непроходимост, което наложило да
бъде приет по спешност в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД и след
изписването му е назначена лекарствена терапия.
Твърди, че получените травматични увреждания и конкретно
политравмата са му причинили силни и продължителни болки и страдания,
изключително интензивни първите месеци, които го направили нервен и
сприхав, а предприетия консервативен метод на лечение и спазвания леглови
режим са превърнали Й. И. в зависим от негови близки човек при
задоволяване на ежедневни потребности като къпане, преобличане, хранене и
тоалет. Твърди, че преживяният стрес се е отразил на емоционалното му
състояние – станал раздразнителен, избухлив, често сменял настроението си и
изпитвал приливи на безспокойство, неувереност и страх от МПС; сънувал
кошмари, не можел да спи, станал апатичен и разсеян. Затова и като сочи, че
гражданската отговорност на виновния водач на „М. *** * С.“ с рег. № ** ****
** е била застрахована при ответника към датата на станалото ПТП, както и че
до същия е отправена писмена претенция на 18.08.2022г., по която е
образувана щета и е постановен отказ от застрахователя да определи и заплати
застрахователно обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.08.2022г. до окончателното й заплащане, както и да
му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 4054.32 лв.,
представляващи направени разходи за лечение и медицински транспорт, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 18.08.2022г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ЖК
Дианабад, бул.”Д-р Г.М. Димитров” № 1 е подал отговор на исковата молба, с
4
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е налице
изключително съпричиняване на вредите от пострадалия И., който е пътувал
без поставен предпазен колан. Евентуално заявява, че пострадалия е
съпричинил вредите в значителна степен – най – малко 60 %, тъй като голяма
част от уврежданията са настъпили, вследствие свободното движение на
тялото на И. в купето на автомобила. Оспорва претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно и несъответно на принципа на
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Не оспорва, че гражданската
отговорност на водача на лек автомобил М. С. е била застрахована при него
към датата на ПТП-то, но оспорва, че изключителна и единствена причина за
настъпването на процесния инцидент е поведението на водача на лек
автомобил М. С.. Оспорва наличието на твърдяните да са настъпили за
пострадалия увреждания, както и размера на претендираното обезщетение,
което твърди да е завишено и несъответно на принципа на справедливост,
съгласно чл. 52 ЗЗД.
В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава
от ищеца, с която настоява като безспорно между страните да бъде прието
обстоятелството, че към датата на станалото ПТП гражданската отговорност
на водача на лек автомобил М. С. е била застрахована при ответника. Оспорва
останалите наведени от ответника възражения за изключителен принос,
евентуално за съпричиняване на вредите от негова страна и несъответност на
размера на претендираното обезщетение с принципа за справедливост,
съгласно чл. 52 ЗЗД.
В срока за допълнителен отговор на допълнителната искова молба е
постъпил такъв от ответника, с който подържа вече заявените възражения.
Няма спор по фактите установени в хода на първоинстанционното
производство и конретно тези, че причина за настъпилото ПТП са именно
субективните действия на водача на лек автомобил «М.», който не е предприел
намаляване на скоростта на движение или спиране към момента, в който е
възприел опасността – преднодвижещия се/спрелият товарен автомобил
Скания, с прикачено към него ремарке.
Не се спори и че, гражданската отговорност на водача на лек автомобил
«М.» с рег. № ** **** ** е била застрахована при ответника към датата на
станалото ПТП.
Не се оспорват и настъпилите травматични увреждания за ищеца, които
се установяват и от приетата без възражения от страните СМЕ на в.л. д-р С. и
5
съставляват полифрагментгна фрактура на ляв ацетабулум с фрактурна линия,
преминаваща надолу към долното рамо на лявата пубисна кост, съчетано с
луксиране на бедрена глава на лявото бедро назад и нагоре, спрямо
нормалното си местоположение; счупване на носните кости с ограничено
краткотрайно кървене; краткотрайна загуба на съзнание и контузия на гръден
кош – фрактура на левите предни ребрени дъги на С3, С4, С5, С6 с лекостенно
разместване и на 4 ребро вдясно без разместване и двустранен минимален
хемоторакс с дебелина 15 мм вдясно и 20 мм вляво.
Не се спори и по отношение на претърпените от ищеца болки и
страдания, които са установими и от събраните гласни доказателства и
приетата без възражения от страните съдебно – психиатрична експертиза,
както и досежно определения справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Спорен пред въззивният съд е размера на определения процент на
съпричиняване от страна на ищеца, който според жалбоподателя е занижен и
следва да бъде определен на 40 %. Възражението за съпричиняване се свързва
с неизпълнено от страна на пострадалия – ищец задължение за използване на
предпазен колан или поведение в нарушение на чл. 137а ЗДвП.
От приетата от първоинстанционния съд съдебно автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена
от страните се установява, че автомобил «М. *** * С.» е бил фабрично
оборудван с триточкови инерционни предпазни колани на първия ред седалки
и двуточкови предпазни колани на втория и третия ред седалки. Според
експерта, от техническа гледна точка в случай, че към момента на възникване
на произшествието пострадалия е пътувал с поставен предпазен колан, той би
задържал тялото му върху седалката и не би било възможно свободното му
движение в купето на автомобила. Вещото лице е уточнило, че ако при
настъпване на ПТП-то пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан,
към момента на удара, тялото му би политало свободно напред и нагоре в
купето на автомобила.
От приетата съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р М.
С. и с цялата условност на отговора, експертът е посочил, че в случай, че
ищеца беше с постановен предпазен колан някои от травмите не биха
възникнали или биха били по – леки и конкретно тези в гръдната област и
6
носната травма, а по отношение на удара в главата, вещото лице е посочило,
че въобще не би възникнал. Експертът е уточнил, че наличието на поставен
предпазен колан би препятствал настъпването на гръдна травма, но би довел
до евентуална поява на травма на шийния отдел на гръбначния стълб. Според
вещото лице, фрактурата на ацетабураното дъно с луксация на тазобедрената
става е много тежка травма, която е причинила твърди силна болка и
принудително положение на ТБС и целия долен крайник, довела е до тежка
функционална немощ за дълъг период от време. По отношение на счупването
на носните кости и контузията на гръдния кош експертът е посочил, че се
касае за краткотрайни болеви усещания, които не са довели до затруднения в
дихателния процес.
При тези данни и приемайки, че ищеца не оспорва и дори признава
неизгодния за него факт, че се е возил без поставен предпазен колан при
настъпилото ПТП, съдът счита, че определения от първостепенния съд
процент на съпричиняване от 10 % е съответен на установените в хода на
производството факти. Наличието на правилно поставен предпазен колан би
предотвратило евентуалното настъпване на носната фрактура и гръдната
травма, но не и фрактурата на ацетабураното дъно, която последно посочена
травма е довела до най – сериозните за ищеца страдания, в т.ч. и е наложила
спазване на леглови режим за около 3 месеца, обусловила е необходимост от
чужда помощ и е довела до усложнения – бектериална плевмония. Затова и
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че определения процент
съпричиняване, а именно 10 % е несъответен на приноса на увредения за
настъпилия негативен за него резултат.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя касаещи, частта на
решението, с която е осъден да заплати в полза на увредения обезщетение за
имуществени вреди, формирано от сбора на разходите направени за лечение.
От една страна в депозираната въззивна жалба конкретни съображения за
незаконосъобрзаност на решението в тази част не са изложени, а от друга в
проведеното открито съдебно заседание от жалбоподателя е заявено, че
присъденото обезщетение е недължимо, тъй като е следвало да бъде и е било
покрито от здравната каса. Доказателства в подкрепа на наведените твърдения
липсват, което съпоставено с факта, че от СМЕ, приета без възражения от
страните, се установява направените от ищеца разходи да са в пряка връзка с
7
претърпените от него увреди, налага да се приеме, че тези разходи следва да
бъдат възстановени именно от застрахователя, който гаранционно е обезпечил
отговорността на причинителя им. Размерът на обезщетението следва да бъде
коригиран с определения процент съпричиняване, а именно 10 %, в който
смисъл е и оспореното решение на ОС Стара Загора.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстнационен
съд, поради което и неговия съдебен акт като съобразен със закона –
материален и процесуален, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат
само на въззиваемия, които се изразяват в дължимото се на адв. Р. М.
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство при уславията на чл. 38 ЗА, което съдът определя на сумата
от 2000 лв., след като отчете фактическата и правна сложност на спора,
обжалваемия интерес, извършената работа от адв. Р. М. – депозиране на
отговор на въззивната жалба, преупълномощаване на адвокат, който се е явил
лично в насроченото открито съдебно заседание, който размер определи като
справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 ЗА. Затова и на адв. Р. М.
следва да се присъди сумата от 2000 лв., представляваща възнаграждение за
осъщественато от него безплатно процесуално представителство пред
въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 359 от 01.11.2024г., постановено по т.д. №
223 по описа за 2023г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ЖК Дианабад, бул.”Д-р Г.М.
Димитров” № 1 да заплати на Й. К. И., ЕГН ********** с адрес гр. К., обл. С.
З., ул. М. № ** сума в размер над 60 000 лв. до присъдените 99 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП,
настъпило на 22.01.2022 г. в РР на път * * в участъка на Околовръстен път на
Община К. при км. 456-138 по лентата за движение О. – Л., причинено от
водача на „М. *** * С.“ с рег. № ** **** ** със сключена задължителна
8
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 18.08.2022г. до окончателното й заплащане и в
частта, с която ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ЖК
Дианабад, бул.”Д-р Г.М. Димитров” № 1 е осъден да заплати на Й. К. И., ЕГН
********** с адрес гр. К., обл. С. З., ул. М. № ** сума в размер на 3648.89 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и
медицински транспорт, направени във връзка с ПТП, настъпило на 22.01.2022
г. в РР на път * * в участъка на Околовръстен път на Община К. при км. 456-
138 по лентата за движение О. – Л., причинено от водача на „М. *** * С.“ с рег.
№ ** **** ** със сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 18.08.2022г. до окончателното й заплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ЖК
Дианабад, бул.”Д-р Г.М. Димитров” № 1 да заплати на адвокат Р. М., личен №
********** сума в размер на 2000 лв., представляваща определено
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9