Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 06.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Мария
Димитрова като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ гр. дело № 1695 по описа за
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител
- управителя С. Р., с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Н.К. ***,
преупълномощен от Адвокатско дружество „С.Р., Н.К.”***, с посочен съдебен
адрес:***, чрез адв. Н.К. *** против К.Ж.И., с ЕГН ********** с адрес ***.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество
има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, обл.
Сливен, ул.”Тракия” № 9 ап.4, който имот бил свързан с водопреносната мрежа и
към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че
титуляр на тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида
от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се
фактурирало, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съгласно общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по
отношение на всички потребители. Поддържа сеq че ако не стори това същият изпада в забава и дължи и
обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за страната за съответния период. Поддържа се, че в
конкретния случай ответника не е заплатил стойността на доставената и
консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода от 01.04.2011 г.до 28.02.2018 г.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират
плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при
неизпълнение в срок на задълженията. На тия съображения ищеца претендира както
главница, така и мораторна лихва, в размер
законната лихва за страната,считано от датата на падежа за всяка една
дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за
изпълнение.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл. 410 ГПК по повод на което било образувано ч.
гр.дело 616/2018 г. по описа на РС Нова
Загора. Съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за
заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.04.2011 г. – 28.02.2018 г.,
ведно с дължимата мораторна лихва, като
в законоустановения срок по делото е постъпило възражение от страна на
длъжника, с което ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване на вземането си.
Претендира се от съда да признае за установено по
отношение на ищцовото дружество, че ответника дължи на ищеца сумата от 1723.03
лева, от които: главница 1489.68 лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.06.2015
г. 28.02.2018 г. в имот, находящ се в гр.Нова Загора, ул. „Тракия” № 9 ап.4, както и мораторна лихва в размер на
233.35 лева , натрупана към дата 02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
Претендират се разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва иска по основание
като недоказан, твърдейки се в тази насока, че ищеца няма договорни отношения с
ищеца. Липсвало основание за претендираното заплащане на посочените в исковата
молба суми, като издаването на фактура не било основание, от което възниквало
задължение. Оспорва твърдението на ищеца, че за процесния недвижим имот е
открита партида, на която титуляр да е
ответника по делото. Сочи се, че този имот е собственост на Д. Р. Й. и Ж. И. Й.,
а титуляр на партидата до м.ноември
Сочи се, че ответникът е с постоянен и настоящ адрес ***-р
*** от
Претендира се иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски по делото.
С нарочна молба ответникът по делото е поискал от съда
да допусне привличането на А.Р.С. като трето лице помагач на ответника по делото.
Със свое определение от закрито с.
з. № 630 от 02.11.2018 г. съдът е уважил искането на ответника и е допуснал и
конституирал по настоящото производство в качеството на трето лице помагач на
ответника лицето А.Р.С..
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се
явява законен или процесуален представител. С нарочна молба депозирана преди
съдебното заседание ищеца по същество поддържа предявените искове.
В съдебно
заседание за ответника, редовно призован, се явява м качеството на процесуален
представител по пълномощие, адв. Г.Д. от АК Хасково, чрез когото се претендира
предявения иск да бъде отхвърлен като недоказан по основание. Липсвали
доказателства ответника да е станал титуляр на партидата. По същество се
поддържа, че за исковия период ответника не е бил ползвател на ВиК услуги, не е
бил обитател или ползвател на жилището, респ. не бил ползвател на услугите на
ВиК. С допълнително депозирани по писмени бележки се поддържа, че ищецът, при
условията на пълно и пряко доказване, не е доказал наличието на възникнали
валидни облигационни отношения с ответника, както и качеството на ответника като
потребител на В и К услуги в процесиня имот.
Третото лице помагач на ответника А.Р.С., редовно
призован, се явява лично и доведен от ОЗ „Охрана” Сливен, като в съдебно
заседание поддържа, че след подписване на предварителния договор около две
години родителите на ответника живеели в жилището, както и че след 2015 год.
ответника е този който дължи заплащане на водата. Третото лице твърди че е
започнал да живее в апартамента преди около година.
След
преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по ч.гр.д. № 616/2018 год. по
описа на РС Нова Загора, на 11.05.2018 год. пред същият съд е било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен
лист от ищеца в настоящото производство – „Водоснабдяване и канализация Сливен”
ООД Сливен против К.Ж.И. *** за сумата от 2 095,68 лева – представляваща
неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК оператор - „Водоснабдяване
и канализация Сливен” ООД Сливен, сключен при Общи условия, за издадени фактури
за период 01.04.2011 год. до 28.02.2018 год. на адрес: гр. Нова Загора, ул.
„Тракия” № 9 ап.4, аб. № 51837, както и за сумата от 574,61 лева представляваща
мораторна лихва начислена към 02.04.2018 год., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал
заповед № 458/16.05.2018 год. за претендираните по заявлението суми, както и за
сумата от 54,41 лева – разноски в заповедното производство.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило бланкетно възражение
от длъжника в заповедното производство, поради което заповедния съд със свое
разпореждане № 1725/11.06.2018 год. постановено по ч. гр. дело № 616/2018 год.
по описа на РС Нова Загора е разпоредил да се укаже на заявителят -
„Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД Сливен че е постъпило възражение от
длъжника и че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като съобщението за това е връчено на заявителят на 18.06.2018 год. В
указаният му от съда срок на 18.07.2018 год. /видно от пощ. клеймо/, заявителят
– Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД Сливен предявил против длъжника К.Ж.И.
*** установителен иск предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани писмени доказателства видно от
които на 31.05.2013 год. е би сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Нова Загора, ж.к. „Тракия” № 9,
ет.2, ап.4 между Д.Р. Й. с ЕГН ********** от гр. Нова Загора и Ж. И. Й. с ЕГН **********
от гр. Нова Загора, последния представляван по пълномощие от ответника в
настоящото производство – К.Ж.И., от една страна като продавачи, и от друга
страна в качеството на купувач лицето А.Р.С. с ЕГН ********** ***. В
последствие по предварителния договор е бил сключен анекс от 02.06.2014 год.
От обясненията на ответника дадени в хода на съдебното
заседание се установява, че Д.Р. Й. и Ж. И. Й. са негови родители, като баща му
Ж.И. Й. е починал на 21.11.2014 год., и
след неговата смърт, ответника станал собственик на част от процесния
апартамент.
На 05.09.2018 год. ответника лично и като пълномощник
на Д. Р.Й. в качеството им на продавачи сключили с А.Р.С. в качеството им
купувач договор за покупко-продажба на процесиня апартамент, обективиран в НА №
163, том III, рег. № 4894, дело № 466/2018
год., изготвен от Д.П. – помощник нотариус по заместване при Н. Бъчваров –
нотариус с рег. № 416 на НК, с район на действие – РС Нова Загора.
Видно от представените по делото карнети в тях като
титуляр на партидата за процесиня обект е посочено лицето Ж.И. Й.. Видно от
същите, в тях липсва отразяване показанията на водомера за продължителни
периоди от време, месеци наред, т. напр. за месец декември 2015 год. са
записани като показания числото – 2877, като следващото записване е било
направено на 18.08.2017 год. – 3141, като липсват и подписи в съответната графа
за собственик, респ. ползвател на имота.
Видно от представените по делото фактури, за периода
от 01.06.2015 год. до 28.02.2018 год., ищецът - „Водоснабдяване и канализация
Сливен” ООД, издал общо седем броя фактури с посочено като потребител лице,
ответника - К.Ж.И., както следва: за сумата от 222,36 лева с ДДС за отчетен
период 01.06 – 30.06.2015 год.; за сумата от 318,24 лева с ДДС за отчетен
период 01.07.-31.07.2015 год.; за сумата от 73,44 лева с ДДС за отчетен период
01.09-30.09.2018 год.; за сумата от
169,32 лева с ДДС за отчетен период 01.11 – 30.11.2015 год.; за сумата от 40,80
лева с ДДС за отчетен период 01.12 – 31.12.2015 год.; за сумата от 538,56 лева
с ДДС за отчетен период 01.08 – 31.08.2017 год. и за сумата от 120,96 лева с
ДДС за отчетен период 01.02 – 28.02.2018 год., или общо за сумата от 1483,68
лева /след обикновено математическо пресмятане направено от съда/.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит в качеството на свидетел на лицето Р.Г.С., отчетник измервателни уреди във
„Водоснабдяване и канализация Сливен”, видно от които свидетелката обслужва
района от м. декември 2008 год. и до момента. От 22.10.2013 год. до м. май 2015
год. не бил предоставен достъп до жилището и в този период не била отчитана
вода, като от м. май 2015 год. апартамента бил отварян от някаква жена и деца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните от ищеца права са с правно основание
чл. 415, ал.1, вр. чл. 124, ал.1 ГПК,
вр. вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за процесуално
допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при
наличието на правен интерес, тъй като е налице надлежно възражение на длъжника
в заповедното производство, че вземането на кредитора по заповедта за изпълнение
не съществува.
По
основателността:
Разгледани по същество, същите се явяват
неоснователни. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква
при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест по делото ищецът при пълно и главно доказване следваше
да установи, че ответника има качеството на потребител на ВиК услуги.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. „а” от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са:
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.2 , ал.1, т.1 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора „Водоснабдяване
и канализация Сливен” ООД Сливен, публикувани и видни на официалната уеб страница на ищцовото
дружество.
В настоящия случай от данните по делото се установява,
че до 24.11.2014 год. – когато е починал Ж. И. Й. /баща на ответника/,
собственици на процесиня имот са били, лицата: Д. Р. Й. /майка на ответника/ и
Ж. И. Й., а след смъртта на последния и до 05.09.2018 год., когато имотът е бил
отчужден в полза на третото лице – А.Р.С., собственици като наследници по закон,
са били лицата: Д.Р. Й. и ответника К.Ж.И., при съответният обем от
наследствени права.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от Общите
условия, при смърт на потребител физическо лице, наследниците са длъжни в
60-дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата
като представят за справка удостоверение за наследници. Като в случай на смърт
на потребител физическо лице, съгласно чл.62, ал.2 от Общите условия, В и К
оператора промяна партидата на името на наследника или на един от наследниците,
по писмено споразумение между тях, а при липса на споразумение между
наследниците, В и К операторът открива партида на всички наследници по реда на
чл.59, ал.4 от Общите условия. От своя страна съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.4 от Общите условия, в случите, когато правата на потребител се притежават
от няколко лица, имота се ползва от повече от един потребител, В и К операторът
открива партиди на всички потребители въз основа на документ и споразумителен
протокол за разпределяне на отчетените количества, а при липсата на
споразумителен протокол, отчетените количества се разпределят между
потребителите по равно, до представяне на документ, доказващ различен размер на
дяловете.
По делото не бяха ангажирани доказателства, които да
обосновават извод, че след 24.11.2014 год., ищецът е променил партидата на
името на Д.Р. Й. и/или на името на ответника К.Ж.И.. Напротив видно от
представените по делото карнети, в тях, за процесния отчетен период, като
клиент продължава да фигурира лицето Ж.И. Й.. Наред с това, видно от
представените по делото фактури, съответния обем от предоставени В и К услуги е
бил фактуриран, отчетен, единствено на името на ответника К.Ж.И., при липсата
на споразумителен протокол между наследниците, доколкото такъв не е бил
представен по делото. А както вече бе посочено, разпоредбата на чл.59, ал.4 от
Общите условия изисква, в случите, когато правата на потребител се притежават
от няколко лица и при липсата на споразумителен протокол, отчетените количества
да се разпределят между потребителите по равно. Следва също така да се посочи,
че видно от представените по делото фактури, ответника К.Ж.И. е посочен като
клиент № 51837, като видно от представените по делото карнети под клиент със
същия номер – 51837, е посочено лицето Ж. И. Й.
Липсват доказателства, ищецът – оператор на В и К
услуги да е открил партида с потребителски
номер на името на ответника К.Ж.И., към процесиня период 01.06.2015 год. –
28.02.2018 год., при съобразяване разпоредбите на Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване
и канализация Сливен” ООД, било въз основа подадено заявление по образец
съгласно чл.59, ал.2 от Общите условия или служебно съгласно чл.60 от същите.
Ето защо и при тия данни, съдът намира, за недоказано
между страните, да е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Но дори да се приеме, макар и да не са изпълнени
коректно разписаните в Общите условия правила, че ответника е имал качеството
на потребител на В и К услуги за периода от 01.06.2015 год. до 28.02.2018 год., то претенциите се явяват
недоказани, доколкото ищецът не доказа, че фактурираните по обем В и К услуги
са реално предоставени на ответника. В тази връзка съдът взе предвид
представените по делото карнети, имащи отношение към процесния период. Отчета
на количеството доставяна вода по тях не е отчитано и извършвано по правилата
установени с Общите условия на ищцовото дружество. Видно от същите през
процесиня период, в продължителни периоди от време липсват подписи било на
потребител, било на негов представител. Съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета,
като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора като се посочват трите имена
и адреса на свидетеля. Предоставените по делото карнети не навеждат на извод,
отчитането да е било извършено при спазване на посочените правила. Не се
навеждат твърдения и не се ангажират доказателства отчитането да е било
извършвано дистанционно или при използване на електронен карнет, в които случаи
посочения ред не би намерил приложение - чл.23, ал.4 ОУ.
Липсват данни, които да обосновават извод, отчитането
на водомера да е било извършвано в присъствието на ответника К.Ж.И., напротив
видно от показанията на св. Р. Г. С.на длъжност - отчетник измервателни уреди, в предприятието
на ищеца, от м. май 2015 год. достъпът до имота е бил осигуряван от непознати
за нея жена и деца, като в нито един момент, свидетелката не твърди през
процесния период да е отчитала данните от водомера в присъствието на ответника.
От данните по делото не може да се изведе и извод, че отчитането е било
извършвано в присъствието на представител на ответника, доколкото освен друго се
установяват и обстоятелства, навеждащи основания да се счита с висока степен на
вероятност, че през процесиня период имота се е обитавал от трети лица, с оглед
представения по делото предварителен договор за покупко-продажба и показанията
на св. С.
Липсват данни и за периодично отчитане на водомера,
което с оглед разпоредбата на чл.23, ал.2 от Общите условия, следва да се
осъществява най-малко веднъж на три месеца.
Издадените от ищеца фактури като частни документи,
изходящи от страната и удостоверяващи изгодни за нея факти не съставляват
доказателствено средство за факта на извършената доставка на услугите посочени
в тях. Документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други
услуги е карнетът, в случаите когато съдържа подписа на страната – потребител
или на неин представител, поради което и съдържащ в себе си признание за
получаване на услугите. Както се посочи, представените карнети не са годни да
го установят, поради което и при липса на други доказателствени източници
следва да се приеме, че исковата претенция е недоказана в своето основание и
размери.
Доколкото неоснователна се явява претенцията на ищеца
по главния иск за сумата от 1 489,68 лева, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2015 год. до
28.02.2018 год., неоснователна се явява
и обусловената от нея акцесорна такава за сумата от 233,55 лева, представляваща
мораторна лихва натрупана към 02.04.2018 год.
На гореизложените съображения, съдът намира
предявените искове за недоказани по своето основание и размер, поради което и
като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ответника
за присъждане на съдебно деловодни разноски за основателно, като с оглед
представените доказателства за реално извършени такива, пълномощно от
01.10.2018 год., разписка за получена сума от 15.04.2019 год. в размер на 500
лева, представляваща договорно възнаграждение за процесуално представителство
по делото, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сторените от
последния разноски в размер на 500 лева за възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя С. Р., иск
с правно основание чл. 415, ал.1, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на „Водоснабдяване и
канализация Сливен” ООД гр. Сливен, че К.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД гр. Сливен, сумата от 1723,03
лева, от които главница – 1489,68 лева представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.06.2015 год. – 28.02.2018 год. в имот
находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „Тракия” № 9, ап.4, мораторна
лихва 233,35 лева натрупана към дата 02.04.2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания в
полза на „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД гр. Сливен е издадена
Заповед № 458/16.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. дело № 616 по описа на Районен съд гр. Нова Загора, като неоснователен.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя С.Р.да заплати на К.Ж.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, сумата от 500 лева, представляваща
разноски за възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А.Р.С. с ЕГН ********** *** в качеството му на трето лице - помагач на страната
на ответника – К.Ж.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/