№ 1019
гр. Сливен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230101361 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба с вх.№ 5005/ 31.03.2022 г. по описа на СлРС, подадена от
И. И. Н., ЕГН: ********** и Д. Г. Н., ЕГН: ********** и двамата с адрес в гр. **** чрез
адв. Г. М. от АК- Сливен, с която е предявен положителен установителен иск за признаване
на право на собственост върху идеални части от съсобствен недвижим имот и на идеални
части от право на строеж върху същия имот на ищците по отношение на ответницата и
техен съсобственик П. И. Н., ЕГН: ********** от гр. **** с правно основание чл. 124 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.
В исковата молба се твърди, че първия ищец и ответницата на основание наследство,
оставено от общия им наследодател И. И. Н. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Сливен,
починал **** били придобили идеални части от следните обекти и правото на строеж:
1. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****
****/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен,
одобрени със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно
изменение със Заповед: КД-14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с
административен адрес: ****, самостоятелния обект се намира в сграда № 1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор **** предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 1 /едно/, площ по документ: 102.00 /сто и
два/ кв. м., състоящ се на етажа от спалня, хол и кухня-столова, и сервизни помещения,
Прилежащи части: 3 /три/ бр. избени помещения и салон в югоизточната част част, 1/12
/една дванадесета/ ид. ч. от общите части на сградата. Ниво-1 /едно/, съседни самостоятелни
обекти в сградата: На същия етаж-няма, под обекта: Няма, Над обекта: ****
2. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 14
/четиринадесет/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг вид сграда
за обитаване.
1
3. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 22
/двадесет и два/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/. Начин на трайно ползване: Друг вид сграда
за обитаване.
4. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 16
/шестнадесет/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг вид сграда за
обитаване.
ВЕДНО с 1/12 /една дванадесета/ ид. ч. от правото на строеж върху ПИ /поземлен
имот/ **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община
Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър,
последно изменение със Заповед: КД-14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен,
с административен адрес: ****/ с площ 563 /петстотин шестдесет и три/ кв. м.,Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване 7 Ниско
застрояване /до 10 (десет) м./, стар идентификатор: Няма, Номер по предходния план: 1787
/хиляда седемстотин осемдесет и седем/ при съседи и граници: ****
Двамата ищци твърдят, че на основание възмезден договор при условията на СИО,
обективиран в нот.акт № 36, т. II, д.222/2012 г. на Службата по вписванията при Районен
съд Сливен, били придобили общо 4/6 ид. ч. ведно с по 1/ 2 ид. ч. от правото на строеж и от
общите части на сградата от подробно описаните по-горе обекти.
На основание упражняваното от тях недобросъвестно владение от началото на месец
февруари на 2012 г. до настоящия момент в условията на СИО били придобили
собствеността и върху останалата 1/6 ид. ч. от обектите ведно с 1/12 ид. ч. от правото на
стоеж и 1/12 ид. ч. от общите части на сградата.
Ответницата П. И. Н. около 1991 г. била отишла да работи в Република Гърция.
Твърдят, че ответницата била постоянно пребивавала там и се била завръщала ежегодно за
по до 10 дена в страната. Била пребивавала до толкова, доколкото да спори с тях относно
собствеността върху обектите, описани по-горе. Ищците твърдят, че са били придобили
собствеността, като били владеели обектите.
Заявяват, че от момент на установяване на владението върху тях от началото на месец
февруари на 2012 г. до настоящия такъв ги били поддържали, извършвали текущи ремонти,
плащали консумативите, полагали грижи на собственици, като владението им не било
отнемано и не било прекъсвано за този период.
Ответницата била само формално съсобственик, а фактическото владение били
осъществявали ищците.
Молят, съдът да постанови решение с което със силата на присъдено нещо да
признае, че те, ищците И. И. Н. с ЕГН ********** и Д. Г. Н. с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес **** действаща чрез адв. Г. М., АК Сливен, служебен адрес за призоваване
гр. **** при условията на СИО са придобили правото на собственост по давност върху
процесиите обекти с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 г, а именно:
1. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** ****/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени
със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със
Заповед: КД-14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен
адрес: ****, самостоятелния обект се намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен
2
имот с идентификатор **** предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент,
Брой нива на обекта: 1 /едно/, площ по документ: 102.00 /сто и два/ кв. м., състоящ се на
етажа от спалня, хол и кухня-столова, и сервизни помещения, Прилежащи части: 3 /три/ бр.
избени помещения и салон в югоизточната част част, 1/12 /една дванадесета/ ид. ч. от
общите части на сградата. Ниво-1 /едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: На
същия етаж-няма, под обекта: Няма, Над обекта: ****,
2. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 14
/четиринадесет/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг вид сграда
за обитаване.,
3. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 22
/двадесет и два/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг вид сграда
за обитаване.
4. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 16
/шестнадесет/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг вид сграда за
обитаване,
ВЕДНО с 1/12 /една дванадесета/ ид. ч. от правото на строеж върху ПИ /поземлен
имот/ **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община
Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър,
последно изменение със Заповед: КД-14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен,
с административен адрес: ****/ с площ 563 /петстотин шестдесет и три/ кв. м.,Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване 7 Ниско
застрояване /до 10 (десет) м./, стар идентификатор: Няма, Номер по предходния план: 1787
/хиляда седемстотин осемдесет и седем/ при съседи и граници: ****по отношение на
ответницата П. И. Н.- Цолова с ЕГН **********. Претендират сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е постъпил от страна на
ответницата чрез процесуалния й представител адв. Е. Х.. Предявеният иск бил допустим, но
не бил основателен. Ищците били обосновали претенцията си за придобИ.е по давност на
наследствената на ответницата 1/6 ид.ч. от процесния имот с факта, че тя била живяла за
периода от 2012г. до сега в чужбина, през който период се била връщала епизодично в
България. От друга страна, след придобИ.е на 4/6 ид.ч.от процесния имот те били обитавали
имота, поддържали го, като били извършвали ремонти, плащали консумативи, полагали
грижи като собственици. Заявява, че изложените обстоятелства не били обяснявали
наличието на владение от страна на ищците върху наследствената част на ответницата. Не
било без значение и фактът, че ответницата, била заплащала редовно своя дял от данъците за
този имот, през 2022 г. била уведомена, че била дължала данъци не за 1/6 ид.ч. от имота, а
за ½ ид.ч. По тази причина, за да не бъде санкционирана, тя била платила допълнителните
дължими данъци. От приложеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка
също се било установявало, че към 28.03.2022 г.като собственици били записани ИД Н, П. И.
Н. и И. Н. Н., като вероятно след смъртта на майката на последните двама имота бил
деклариран при равни дялове за двамата-по 1/2 ид.ч. Не било ясно кой и кога бил
3
декларирал тази съсобственост, но ответницата, посочва, че била заплатила неплатените
данъци от ищците за периода от 2018г.до настоящата 2022г. Ответницата твърди, че на
16.01.2020г. била подала до ищеца И. Н. Н. нотариална покана в качеството му на
съсобственик на имота в гр.Сливен, ул.“Харкан;‘ № 57 за заплащане на обезщетение по
чл.31,ал.2 от ЗС. Това било доказателство, че ответницата не е могла реално да ползва своя
дял от съсобствения имот с оглед предназначението му и за задоволяване на нуждите си.
Тъй като такава сума не била плащана,това можело да се приеме като косвено доказателство
за промяна на намерението за своене, но за периода след получаване на нотариалната
покана. Счита, че предявеният иск е неоснователен. В светлината на задължителните
тълкувания в Т.Р.№ 1/2012 г. пo т.д.№ 1/2012г.на ОСГК при съсобственост, възникнала на
основание наследяване, презумпцията по чл.69 от ЗС била неприложима. Освен от
ответницата, наследствен дял бил придобит и от ищецът И. Н. Н. като наследник на баща си
И. И. Н., починал на 12.07.2011г. От момента на сключването на договора за издръжка и
гледане през 2012г.двамата ищци като съпрузи били притежавали 4/6 ид.ч. Твърди, че не
било отговаряло на действителното положение установяването на владение след деня на
договора за издръжка и гледане. Ищецът или двамата ищци следвало да докажат кога са
променили държането си върху наследствената част на ответницата върху имота от държане
във владение. Ответницата била заплащала данъците за своята наследствена част и по
никакъв начин до нея не бил достигнал категоричен факт за промяна на държането на
ищците за нейната част във владение. Посоченото фактическо ползване, ремонтиране на
имота не било категорично доказателство за тази промяна. Още по-малко това се било
отнасяло до консумативните разходи-те се били плащали от лицето, което ползва имота.
Фактическото обитаване на съсобствения имот и неговото поддържане било в правата и
задълженията на съсобственика, но не било представлявало манифестация за промяна на
държането във владение на наследствената; част на ответницата.
С оглед характера на предявения иск съдът с Определение №2901 от 03.11.2022 г. е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищците, че носят
доказателствената тежест да установят, че са собственици на притежаваната от ответницата
1/6 ид.ч. от процесните съсобствени недвижими имоти и на 1/12 от правото на строеж върху
тях, на посоченото от тях основание-давностно владение, с всички изискуеми от закона
характеристики на владението, които го правят годно придобивно основание в чл. 79 ЗС,
промяната на намерението им по отношение на осъществяването на държанието на
идеалната част на ответницата и неговото трансформиране в намерение за своене, т.е.
превръщането им от държатели във владелци по отношение на притежаваната 1/6 ид.ч. на
ответницата, както и довеждането до знанието на ответницата за тази промяна и
конкретните действия, с които е била манифестирана тази промяна, както и правният си
интерес от предявяването на иска спрямо ответницата изразяващ се в оспорване от страна на
ответницата на тяхното твърдяно право на собственост върху нейната идеална част от
процесния имот. Със същото определение съдът е указал на ответницата, че следва да
докаже своите възражения срещу претендираното право на собственост от ищците върху
нейната идеална част от процесния имот, както и обстоятелства оборващи владението на
ищците по отношение на нейната идеална част от процесния съсобствен имот, както и
обстоятелства довели до спирането или прекъсването на придобивната давност.
След съвкупен анализ и преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установена следната фактическа обстановка :
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници страните по делото
ищецът И. И. Н. и ответницата П. И. Н. са наследници съответно син и дъщеря на техния
общ наследодател И. И. Н., който е починал **** Неговата съпруга и тяхна майка ИД Н е
починала на **** г. Видно от нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобит с отстъпено право на строеж върху държавна земя от 09.11.1992 г. № 114, том
шести, дело № 3170/1992 г. двамата наследодатели са били признати за собственици по
4
доброволна делба и отстъпено право на строеж върху държавна земя на следния недвижим
имот: първи етаж от жилищна сграда, застроена с отстъпено право на строеж с Решение №
225/29.09.1964 г. на ИК на ГНС Сливен в държавен парцел Х-1787 в кв. 251, ****, с обща
площ от 495 кв.м., от които са застроени 134 кв.м. при граници- парцели № XI-1786, Х-1788
и улица състояща се от етаж от спалня, хол, кухня, столова и черна кухня и сервизни
помещения ведно с три избени помещения и салон в югоизточната част на сградата, както и
½ от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.
Видно от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 21, том първи, рег. №238, дело № 17 от 2012 г. от
31.01.2012 г. наследодателката ИД Н е прехвърлила на ищеца И. И. Н. срещу задължение за
издръжка и гледане своите 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****
****/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен,
одобрени със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно
изменение със Заповед: КД-14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с
административен адрес: ****, самостоятелния обект се намира в сграда № 1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор **** предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 1 /едно/, площ по документ: 102.00 /сто и
два/ кв. м., състоящ се на етажа от спалня, хол и кухня-столова, и сервизни помещения,
Прилежащи части: 3 /три/ бр. избени помещения и салон в югоизточната част част, 1/12
/една дванадесета/ ид. ч. от общите части на сградата. Ниво-1 /едно/, съседни самостоятелни
обекти в сградата: На същия етаж-няма, под обекта: Няма, Над обекта: ****, стар
идентификатор, както и своите 4/6 ид.ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед №
РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-
14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с
площ 14 /четиринадесет/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг
вид сграда за обитаване и своите 4/6 ид.ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед №
РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-
14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с
площ 22 /двадесет и два/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг
вид сграда за обитаване, както и своите 4/6 ид.ч от сграда с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени
със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със
Заповед: КД-14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен
адрес: ****/, с площ 16 /шестнадесет/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно
ползване: Друг вид сграда за обитаване, ВЕДНО със своите 4/12 /четири дванадесети/ ид. ч.
от правото на строеж върху ПИ /поземлен имот/ **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31
от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/ с площ 563
/петстотин шестдесет и три/ кв. м.,Трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
Начин на трайно ползване 7 Ниско застрояване /до 10 (десет) м./, стар идентификатор: Няма,
Номер по предходния план: 1787 /хиляда седемстотин осемдесет и седем/ при съседи и
граници: ****
Представени са от ответницата приходни квитанции за платени данъци върху
недвижими имоти от 04.08.2016 г., от 16.06.2020 г., 25.07.2019 г., 01.07.2021 г., 08.08.2022 г.,
то които е видно, че същата е заплащала местни данъци и такси съобразно своя дял от
процесните имоти.
На основание чл. 186 ГПК Община Сливен е депозирала Декларация по чл. 14 ЗМДТ
с вх. № 1108/14.02.2022 г. ведно с копие от удостоверение за наследници от 17.06.2016 г. от
5
които е видно, че ищецът И. И. Н. е декларирал процесния имот, като съсобствен между
него и ответницата.
Разпитани по делото са и двама свидетели. Видно от показанията на разпитания по
делото свидетел Г, които е съсед на ищците в процесния имот живеят единствено ищците,
като свидетелят не е виждал ответницата в имота и знае за конфликти между страните преди
десет години. Процесният имот се бил намирал в режим на етажна собственост, като
първият етаж бил владян от ищците след смъртта на майката на ищеца Н.. Ответницата
имала конфликт с нейната майка и искала да я бие и затова ищецът И. Н. бил повикал
свидетелят да направят дувар и да сменят дограмата. Бил чул, че майката на ищецът и
ответницата И.ка била приписала нещо на сина си и ответницата била влязла да се
саморазправя, като била посегнала на майка си. Преди да почине И.ка ищците се били
грижили за нея. Бил възприел скандал между ищеца и ответницата, когато още майка им
била жива, преди 10 години. Твърди, че ищците се били страхували, че ответницата ще
нападне майката И.ка, докато била жива и затова били изградили оградата, една или две
години преди да почине. Ответницата била набила майка си, тъй като същата била
приписала имота на брат й. след това ищецът го бил помолил да направи дувар на имота.
Ответницата била живеела в чужбина и когато се прибирала била влизала в конфликти с
ищците. Дуварът бил откъм улицата и бил към пътната врата, където била поставена преди
това тЕ. ограда. Ищците сами били правили ремонтните дейности без участието на
ответницата.
Видно от показанията на свидетеля А, който е съсед на ищците последните имали
спор с ответницата по повод на процесния имот. Ответницата била живеела в чужбина, била
си идвала и се карала с ищците по повод на имота, била биела майка си, тъй като същата
била приписала на ищците процесния имот. Преди две, три години ответницата била
скочила през оградата и започнала да се кара с ищеца, който я бил изгонил от двора и се
било наложило да вдигне голяма ограда, за да не влиза. Това станало след смъртта на майка
им, която била починала преди 6,7 години.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
безпристрастни, еднопосочни и безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5
години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобИ.ето по давност
включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да
съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко
основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт
върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна
власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ.
Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта
като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е
постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи
вещта като своя да няма случаен характер, а да бъде израз на воля трайно да се държи вещта
по начин препятсващ евентуалното й владение от други лица, непрекъснато, което означава
да не е загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС, несъмнено, спокойно, т.е. да не е
установено по насилствен начин и явно, което означава да не е установено по скрит начин.
В настоящия случай, процесния недвижим имот е съсобствен между страните, като правото
им на собственост произтича от наследяване и прехвърлителна сделка-договор за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка
и гледане. Ищците, претендиращи придобИ.ето му по давност в периода след 2012 г., като
6
са едни от съсобствениците , наред с ответницата. В случаите, когато сънаследник
упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по
предположение, че той владее само за себе си. В случая законовата презумпция е
неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на
наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях
остава в наследствения имот. Счита се, че сънаследникът владее както за себе си, така и за
останалите съсобственици до доказване на противното. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът
- сънаследник, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части
от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се
приеме, че е налице промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и
само за себе си е необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите
сънаследници, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно.
От събраните по делото доказателства и преди всичко от свидетелските показания на
свидетелите съдът намира, че такова манифестиране на промяна на намерението от страна
на ищците спрямо ответницата не е налице допреди две, три години, когато видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели ответницата била скочила през оградата и
започнала да се кара с ищеца, който я бил изгонил от двора и се било наложило да вдигне
голяма ограда, за да не влиза, като по този начин ищците са отблъснали владението на
ответницата.
Ищците през останалия период от 2012 г. не са обективирали промяна в намерението си за
своене на идеалните части на съсобственика, нито са извършили каквито и да са действия на
отблъскване на неговото владение. От показанията на свидетелите се установява, че ищците
са направили подобрения и ремонтни дейности в процесния имот. Установява се
показанията на всичките свидетели, че ответницата от дълго време не обитава имота, тъй
като живее в чужбина и си идва понякога в страната. Обитаването на къщата, извършването
на подобрения, ремонтни дейности и нейното ползване не съставляват действия по
отблъскване на владението на единия съсобственик. От показанията на свидетелите се
установява, че отношенията между страните били влошени, тъй като същите имали
конфрикти относно процесния имот, но не може по категоричен начин да се установи, че
ищците са отблъснали владението на ответницата преди повече от две три години, когато
ищецът я е изгонил от къщата и е построил дувар. На следващо място дори и да приемем,
че по този начин е била манифестирана промяна в намерението, не може да се установи
конкретния момент, в който е станало това, тъй като се посочват две възможни дати на
построяването на дуварите на имота от ищците от двамата свидетели- като свидетелят Г,
който твърди, че е построил дувара, заявява, че това било станало една, две години преди да
почине, майката на страните, която видно от представеното по делото удостоверение за
наследници е била починала през 2016 г. или оградата според него е била построена през
2014 г. или 2015 г., а свидетелят А твърди, че оградата е била построена преди две, три
години или през 2019 г. или 2020 г. като към момента на подаване на исковата молба-
31.03.2022 г. не е изтекъл десетгодишният давностен срок, ако приемем която и да е от тези
дати за начална.
От свидетелските показания също се установява, че ответницата в момента, който е
разбрала, че майка й е прехвърлила своите идеални части на брат й през 2012 г. същата е
7
влязла в конфликт с майка й преди последната да почине, което е наложило ищците да
построят дувар, тъй като са се страхували ответницата да не посяга на майка им. Не се
установява категорично, обаче от свидетелските показания кога е възникнал този конфликт
и дали по този начин ищците са възпрепятствали владението на ответницата върху имота и
дали изобщо наличието на тази ограда е било доведено до знанието й. Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че съгласно свидетелските показания намерението на ищците е
било да се предпази наследодателката от последващи конфликти с ответницата, а не да се
отблъсне владението на ответницата по отношение на нейната собствена идеална част от
процесния имот.
Единственото което се установява е че едва преди две, три години ищците са отблъснали по
категоричен начин владението на ответницата като са я изгонили от имота и са построили
ограда.
Ищците не доказаха свои собствени действия, с които да отблъснат владението на
ответницата-съсобственик и да доведат до знанието й промяна в тяхното намерение за
своене на вещта за периода от 2012 г. до 2019 г. или 2020 г. съгласно свидетелските
показания.
Ищците, съгласно правилата на процеса, следваше да докажат по несъмнен и категоричен
начин отблъскването на владението на ответницата, и да докажат, че твърдяната промяна в
намерението е била външно обективирана и доведена до нейното знание, както и да
докажат, че е изтекъл в тяхна полза предвиденият в чл. 79 ЗС давностен срок, който в случая
започва да тече от довеждането до знанието на ответницата съсобственик на промяната в
намерението им, което е станало най-рано през 2014 г. видно от свидетелските показания с
изграждането на дувар в имота възпрепятстващ достъпа на ответницата до него, като в
процесния случай към момента на подаване на исковата молба-31.03.2022 г. не е изтекъл
десетгодишния давностен срок. По този начин твърдението за придобИ.е правото на
собственост върху целия процесен недвижим имот по силата на давностно владение след
2012 г. до 2022 г. остана недоказано.
От събраните доказателства съдът не може да обоснове извод, че ищците са
придобили собствените на ответницата идеални части по давност.
Според разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая се
претендира собствеността да е придобита в резултат на давностно владение, продължило от
2012 година до момента. Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното
владение като основание за придобИ.е на правото на собственост върху всеки недвижим
имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната
давност е средство за придобИ.е на правото на собственост след изтичане на известен
период от време и при определени условия. За придобИ.е по давност е необходимо да бъде
установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да е продължило
минимум 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и
с намерението вещта да се държи като своя. С нормата на чл.69 ЗС законодателят е
установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи една вещ, има намерение да я
държи за себе си. Когато по отношение на имота е налице съсобственост и единият от
съсобствениците претендира да е придобил изцяло собствеността на основание давностно
владение, то намерението му да свои вещта следва да е демонстрирано явно и несъмнено по
отношение на другия съсобственик. В конкретния случай не бе доказано в производството
да е изтекъл предвидения десетгодишен давностен срок, който започва да тече от момента
на довеждането до знанието на другия съсобственик, че ищците са променили своите
намерение и от държатели по отношение на идеалната част от недвижимия имот на
ответницата са се превърнали във владелци, като демонстрирането на тази промяна в
намерението на ищците е станала с отблъскването на владението на ответницата чрез
изграждане на ограда в имота, което е станало преди две, три години преди подаване на
исковата молба или най-рано през 2014 г. /една, две години преди смъртта на общата им
8
наследодателка през 2016 г./.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на
собственост. Тя е средство за придобИ.е на правото на собственост след изтичане на
известно време и при определени от закона условия.
За придобИ.ето по давност е необходимо да бъде установено владение върху един
имот. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с
намерение да се държи вещта като своя. За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим
имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на
целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение
на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от
ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да
е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни
предпоставки, изключва придобИ.ето на собствеността.
Когато само един от съсобствениците ползва общия имот, само факта на ползването
на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него. В
случая той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните
части на останалите съсобственици, които от своя страна имат владението чрез него. За да се
превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да
стане негов собственик, този съсобственик следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т.е той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота и да
ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот. Така че в едно производство по заявен
иск за собственост на основание давностно владение не е достатъчно само свидетелите да
свидетелстват, че претендиращият правото е ползвал имота през последните 10 години.
Необходимо е да се докаже и че е отблъснал владението на останалите съсобственици и че
от този момент до датата на подаване на исковата молба е изминал десетгодишен период. По
разбиране на съда в производството не бе установено чрез проведено пълно и главно
доказване ищците да са придобили собствеността на основание осъществено от тях в
продължение на повече от 10 години явно, спокойно и непрекъснато владение, по
отношение на идеалната част от недвижимия имот собственост на ответницата, поради
което и предявения от тях иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото ответницата е направила разноски, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., които с оглед изхода на процеса на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да бъдат поети от ищците.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Н., ЕГН: ********** и Д. Г. Н., ЕГН: ********** и
двамата с адрес в гр. ****, положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗС за признаване на право на собственост на ищците на основание
недобросъвестно давностно владение върху :
1. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** ****/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени
9
със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със
Заповед: КД-14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен
адрес: ****, самостоятелния обект се намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен
имот с идентификатор **** предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент,
Брой нива на обекта: 1 /едно/, площ по документ: 102.00 /сто и два/ кв. м., състоящ се на
етажа от спалня, хол и кухня-столова, и сервизни помещения, Прилежащи части: 3 /три/ бр.
избени помещения и салон в югоизточната част част, 1/12 /една дванадесета/ ид. ч. от
общите части на сградата. Ниво-1 /едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: На
същия етаж-няма, под обекта: Няма, Над обекта: ****,
2. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 14
/четиринадесет/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг вид сграда
за обитаване.,
3. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 22
/двадесет и два/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг вид сграда
за обитаване.
4. 1/6 /една шеста/ ид. ч. от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Сливен, община Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, последно изменение със Заповед: КД-14-20-
781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, с административен адрес: ****/, с площ 16
/шестнадесет/ кв. м.,брой на етажите: 1 /един/, Начин на трайно ползване: Друг вид сграда за
обитаване,
ВЕДНО с 1/12 /една дванадесета/ ид. ч. от правото на строеж върху ПИ /поземлен
имот/ **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, община
Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър,
последно изменение със Заповед: КД-14-20-781/20.12.2011 г. на Началника на СГКК Сливен,
с административен адрес: ****/ с площ 563 /петстотин шестдесет и три/ кв. м.,Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване 7 Ниско
застрояване /до 10 (десет) м./, стар идентификатор: Няма, Номер по предходния план: 1787
/хиляда седемстотин осемдесет и седем/ при съседи и граници: ****по отношение на
ответницата и техен съсобственик П. И. Н., ЕГН: ********** от гр. ****, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН: ********** и Д. Г. Н., ЕГН: ********** и двамата с адрес
в гр. **** да заплатят на П. И. Н., ЕГН: ********** от гр. **** сумата от 600 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10