№ 89
гр. Сливница, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20251890200132 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Ч., подадена чрез адв. С. И., с която на основание чл.
59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП №
********** за нарушение от 06.01.2022 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), с който на жалбоподателят на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение по чл.
139, ал. 6 ЗДвП.
С жалбата си жалбоподателя се позовава на Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС, съгласно което уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност
в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
11 ЗАНН, поради което институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и
относно обикновената давност за преследване. Сочи, че в производството по установяване и
наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН
са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на
нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
а шестмесечният срок по чл. 34, ал. З ЗАНН се отнася до издаването на наказателното
постановление, а при производството по установяване и наказване на нарушение чрез
електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава наказателно постановление. Сочи, че
освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с разпоредбата на чл. 11
ЗАНН за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и
нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на давността при извършено престъпление.
Тази давност започва да тече от довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5
НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода,
1
наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. От своя
страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност, като независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. В тази връзка поддържа, че нарушението, за
което е санкциониран А. Ч., е било извършено на 06.01.2022 г., в 16.53ч., като електронният
фиш няма дата на издаване, т.е. следва да се приеме, че погасителната давност е започнала да
тече от датата на нарушението. До датата на получаване на електронния фиш с пощенската
пратка (изпратена на 21.03.2025 г. от Национално Тол управление на АПИ и получена на
24.03.2025г. — видно от клеймата върху пощенския плик), няма данни за други действия на
наказващия орган, с които давността за наказателното преследване да е била прекъсвана. С
оглед на горното жалбоподателят счита, че административнонаказателното производство е
било погасено по давност с изтичане на общия тригодишен срок на 06.01.2025 г., поради
което ЕФ следва да бъде отменен. Претендират се и разноски в производството.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, не се представлява, като по делото е постъпила молба от адв. С. И., с която се
поддържат изложените в жалбата доводи и отново се навеждат твърдения за погасяване на
административнонаказателната отговорност поради изтекла към датата на връчване на ЕФ
тригодишна давност, считано от 06.01.2022 г.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не
изпраща представител. По делото са постъпили изисканите с разпореждането за насрочване
доказателства, като същите са съпроводени от писмо, в което е застъпено и становище по
същество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е
връчен на 24.03.2025 г., а жалбата е подадена на 27.03.2025 г.), като отговаря и на
изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
За лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с рег. № **** били закупувани
винетки както следва:
на 13.04.2019 г. – със срок на валидност до 15.04.2019 г.;
на 01.06.2019 г. – със срок на валидност до 03.06.2019 г.;
на 08.06.2019 г. – със срок на валидност до 08.06.2019 г.;
на 02.10.2020 г. – със срок на валидност до 02.10.2020 г.;
на 13.09.2022 г. – със срок на валидност до 13.09.2022 г.;
на 02.10.2023 г. – със срок на валидност до 02.10.2023 г.
Към 06.01.2022 г. собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с рег.
№ ****, било „ОТП Лизинг“ ЕООД, а ползвател на същия бил жалбоподателят А. А. Ч.,
ЕГН **********. Към тази дата за автомобила не била заплатена винетна такса.
На 06.01.2022 г., в 16,53 часа, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с рег. №
2
****, с технически допустима максимална маса от 1450 кг., се движел в община Божурище
по път I-8, в района на км. 41+234, с посока намаляващ километър, когато устройство №
40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
намиращо се на път I-8 км. 41+234, установило движението му и обстоятелството, че за
ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на превозното
средство.
Информацията за извършеното нарушение постъпила в електронната система на
АПИ на 06.01.2022 г. в 20.46 часа, като било дадено началото на историята на обработката
на нарушението. На 25.05.2022 г., в 17.03 часа, след извършването на първоначалните
проверки, започнало и подписването на документа, като окончателно бил подписан в 17.04
часа, като за деянието, квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, бил съставен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на жалбоподателя, в
качеството му на собственик, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
Електронният фиш бил изпратен за връчване на 04.03.2025 г. и бил връчен лично на
жалбоподателя на 24.03.2025 г., видно от приложената по делото разписка, като датата на
връчването била удостоверена и в историята на обработката на нарушението.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на приетите по делото писмени и веществени доказателства, а именно: ЕФ за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 ЗП № **********, 2 броя снимки, справка за нарушител, известие за доставяне,
становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ)
Национално тол управление, справка за заплатени винетни такси за л. а. рег. № ****, писмо
вх. № 63354/12.06.2025 г., ведно с приложени към него писмени доказателства, сред които
образец на ЕФ и заповеди за утвърждаването му, протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, извлечение от
географска карта, разрешение за строеж и история на обработка на нарушението.
Писмените доказателства са надлежно приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
283 НПК към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав
води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния
случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
D4EF1BA37B195080E053021F160A90CD, ведно със снимков материал към него. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава
вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва
и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за
въпросното преминаване по платена пътна мрежа няма валидна електронна винетка. Поради
какви обстоятелства винетка не е закупена, е вън от обективната съставомерност на
нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и
способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по
3
надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на
доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка,
поради което им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
На първо място следва да се отбележи, че довода на жалбоподателя касателно
настъпила давност за преследване за извършеното нарушение, съдът намира за
неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г.,
ОСС, I и II колегия След прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, при
изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл.
82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Посоченото тълкувателно решение дава отговор на въпрос, касаещ
давността относно изпълнението на наложено административно наказание, а не давността,
отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивационната част на това
тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН
предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва
да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването
на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1.". Също така, в мотивационната част на Тълкувателно
постановление № 1 от 27.,02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се
направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да
реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността
й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар
погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34
ЗАНН, и по чл. 82 ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен
акт, а във втория – след влизането му в сила, и имат различно правно значение – в първия
случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от
правомощията си по правоотношението, а във втория – да реализира изпълнението на
наложената санкция.“.
Изложеното дотук налага извод, че в случая за момента са неприложими давностните
срокове по чл. 82 ЗАНН, защото същите започват да текат след влизане в сила на съответния
акт, с който е наложено административното наказание, а процесният електронен фиш, с
който е наложена глоба, все още не е влязъл в сила, понеже своевременно е подадена жалба
срещу него, която жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство.
В чл. 34 ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно съставянето на акт за
установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление, чието неспазване
също води до прекратяване на производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при
4
електронните фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акта за
установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно постановление. В
този смисъл са и част от мотивите към Решение № 919 от 12.07.2023 г. на АдмС – С. област
по к. а. н. д. № 162/2023 г. Това е така, тъй като ЕФ представлява специфичен правен акт,
съчетаващ характеристиките на акт за установяване на административно нарушение и на
наказателно постановление, но не може да бъде приравнен към АУАН и към НП, като
законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима
единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания,
но електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават
извън обхвата на препращащата норма. В този изричен смисъл са Решение № 614 от
12.05.2023 г. по КНАД. № 485/2023 г. на АС – С. област, Решение № 7804 от 14.12.2023 г. по
КНАД № 9200/2023 г. на АС – С. град, Решение № 7804/14.12.2023 г. по КНАД № 9200/2023
г. на АС – С., Решение № 7679 от 17.12.2021 г. по КНАД № 7879/2021 г. на АС – С..
Следва да се отбележи, че след като в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е предвиден
определен срок за връчване на електронния фиш, то връчването му и след изтичане на
едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, какъвто е настоящият случай, не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и
съдържанието на електронния фиш. Не е налице законодателно приравняване на
електронния фиш и наказателното постановление, като такова е фингирано с разпоредбата
на чл. 189, ал. 11 ЗДвП само относно правните последици, с които се ползват влезлите в сила
ЕФ, в това число и възможността влезлият в сила ЕФ да бъде изпълнителен титул –
аргумент от чл. 167, ал. 2, т. 7 ДОПК.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. В мотивите на тълкувателното постановление е отчетено, че
„в чл. 34 ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН“.
Както бе посочено по-горе, чл. 34 ЗАНН е неприложим спрямо електронните фишове
относно давностните срокове, касаещи издаване на актовете за установяване на
нарушението и издаването на наказателното постановление. Именно поради това и вземайки
предвид разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т. 2 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав
приема, че при електронните фишове следва да намерят приложение давностните срокове по
чл. 80 и чл. 81 НК, във вр. чл. 11 ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено, че по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест, при електронните
фишове субсидиарно приложение намира НК не само относно абсолютната давност от
четири години и половина по 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, но и относно давността само
по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която давност е три години. В подобен смисъл са и част от мотивите
към Решение № 340 от 01.04.2022 г. по к. н. а. д. № 76/2022 г. на Административен съд – С.
област Решение № 12541 от 22.07.2024 г. на АдмС – С. по адм. д. № 5013/2024 г., Решение №
2496 от 15.04.2024 г. на АдмС – С. по адм. д. № 12305/2023 г., Решение № 1968 от 21.10.2022
г. на АдмС – Благоевград по в. н. о. х. д. № 432/2022 г., Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.
а. н. д. № 3087/2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1011 от 31.05.2023 г.
по к. а. н. д. № 959/2023 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 107 от 29.07.2021
г. по к. а. н. д. № 101/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение № 195 от 15.12.2021
5
г. по к. а. н. д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 341 от
28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин и др.
Същевременно обаче разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след приключване на
действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. В случая се
установява по безспорен начин, че процесното административно нарушение е извършено на
06.01.2022 г. и е регистрирано по предвидения в закона ред от електронната система за
събиране на пътни такси, като от тази дата започва да тече погасителната давност, т. е. да
тече срокът, в който може законосъобразно да бъде ангажирана отговорността на
нарушителя за извършеното от него административно нарушение. По делото е представена
история на обработката на нарушението, от която се установява, че след регистриране на
нарушението от страна на административнонаказващия орган са извършвани действия, с
които действия е прекъсната давността и е започнала да тече нова погасителна давност,
каквито действия представляват тези по установяване самоличността на нарушителя, по
административната обработка на преписката, за да се стигне до издаване на електронния
фиш и самото издаване на електронния фиш, с който именно жалбоподателят е бил
привлечен към административнонаказателна отговорност (аналогично на съставянето на
постановлението за привличане на обвиняем в наказателното производство, което действие
безспорно прекъсва давността, независимо от това дали самото постановление е било
предявено на обвиняемия или не). Всяко едно от тези действия прекъсва давността, което
прави необоснован извода на жалбоподателя, че на 06.01.2025 г. е изтекла тригодишната
погасителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. С оглед доказаността на извършването на
действия от страна на административнонаказващия орган, с които действия се е прекъснала
давността, приложение следва да намери нормата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а
именно – да се приложи давността от 4 години и шест месеца, считано от датата на
извършване на нарушението, която понастоящем не е изтекла, доколкото изтича на
06.07.2026 г. (в този смисъл е и практиката на касационната инстанция, обективирана в
Решение № 23 от 06.01.2025 г. на АдмС – С. област по к. а. н. д. № 1375/2024 г., Решение №
175 от 12.02.2025 г. на АдмС – С. област по к. а. н. д. № 1561/2024 г. и др.)
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с
издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП,
извършено в качеството й на собственик на ППС, като й е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП санкция за физически лица.
Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, като е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и според същата електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията, действаща към датата на нарушението –
Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, т.е. предвидена е една
правна възможност за наказващия орган да реализира отговорността на нарушителя по една
облекчена процедура. Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗДвП електронният фиш съдържа
данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане,
6
като същият се издава по образец, утвърден от УС на АПИ.
Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца на електронен фиш,
приет с Протокол № 28765/2021 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ, проведено
на 09.09.2021 г.
Същият отговаря и на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, установяващ вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него, като нарушението, макар и несъвсем
прецизно описано, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни относно
фактическата обстановка и нарушените правни норми.
Препис от електронния фиш е връчен на нарушителя на 24.03.2025 г., с което е
изпълнена процедурата по чл. 189ж ЗДвП. От изложеното следва извод, че при издаването
на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира още, че при издаване на ЕФ не е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, доколкото по делото не се установи жалбоподателят да е закупила
винетка за предоставения му за ползване, в качеството му на ползвател, автомобил, който е
бил управляван на 06.01.2022 г.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа страна и посочени правни норми).
Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в качеството на
собственик не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, което
предвид цитираните санкционни разпоредби – чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, може
да се направи извод, че е вмененото на жалбоподателя административно нарушение. За по-
голяма прецизност административнонаказващият орган следва да посочва субекта на
административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан (собственик, водач,
законен представител), вида на незаплатената такса и конкретното изпълнително деяние, тъй
като при определени категории МПС или в хипотези на различни собственик и ползвател на
ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт.
Отговорността на собственика на автомобила е регламентирана в разпоредбата на чл. 139,
ал. 6 ЗДвП и санкционната разпоредба чл. 187а, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано
достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната практика, която
константно, при идентично съдържание на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не
установява наличие на съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на
обжалвания акт и изследва правилното приложение на материалния закон (вж. в този смисъл
Решение № 1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО, Решение №
1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение № 1096/28.10.2021 г. по
КНАХД № 581/2021 г. на АССО, Решение № 1136/10.10.2023 г. по КНАД 895.2023 г. на
АССО и др.).
С измененията на Закон за движение по пътищата и Закон за пътищата (ДВ, бр.
105/2018 г.) е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване през платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства – винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата. Същевременно съгласно чл. 139, ал. 6 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
7
заплатена от трето лице.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП е предвидено, че за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние, а именно такса за ползване на платената
пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, заплащането на
която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа. В чл. 10а, ал. 7, т. 1 ЗП е предвидено, че това са моторните превозни средства,
които имат обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона и
съответно имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници или имат
най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторните превозни
средства с повишена проходимост.
Съобразно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗДвП, се наказва с глоба в размер 300,00 лв.
С разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. Съгласно чл. 187а, ал. 4 ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията
на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Според чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) при
заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната
такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното
лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса, е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
По делото се установява, че жалбоподателят не е заплатил винетна такса за
предоставения му за ползване лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с рег. № ****, а
същевременно е управлявал същия по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Участъкът от пътя, където е бил заснет автомобилът на жалбоподателя, а именно път I-8, в
района на км. 41+234, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа,
по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса,
или такса за изминато разстояние – ТОЛ такса, което се установява и от приетото от
Министерски съвет Решение № 127 от 28.02.2020 г. за промени на списъка на
републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура
– винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, с което съдът се е запознал служебно от
8
сайта на Държавен вестник, бр.19, от 06.03.2020 г., като е било приложено и към
допълнително представените доказателства. Доколкото няма данни жалбоподателят да е
подал декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, то следва да се приеме, че презумпцията по чл.
187а, ла. 1 ЗДвП не е била оборена и именно той, в качеството си на ползвател на
автомобила, следва да понесе и отговорността за извършеното нарушение.
Доколкото в разпоредбата на чл. 187а, ла. 1, вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП законодателят е
предвидил административно наказание „глоба“ във фиксиран размер на 300,00 лв., то и
наложената на жалбоподателя санкция е била законосъобразно определена.
Относно разноските по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК, вр. чл. 77 и 76
ГПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски,
а именно разноските по служебно допусната на разноски на съда СТЕ (които, с оглед
тежестта на доказване, биха били сторени от въззиваемата страна, която би имала право на
разноски).
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН). По смисъла на
чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от
мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПрПом. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПрПом.
Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата за заплащане на правната помощ от
01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв., т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта,
че юрисконсултът не се е явявал по делото, а и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
минимален размер, а именно – 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН, Районен
съд – Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № ********** за
нарушение от 06.01.2022 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на
А. А. Ч., ЕГН **********, с адрес с. гр. С., кв. „Д.“, ул. „***“ № 5, на основание чл. 179, ал.
3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. А. Ч., ЕГН **********, с адрес с. гр. С., кв. „Д.“, ул. „***“ № 5, да
9
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „М.“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет, сумата в размер на
80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.-
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
10