№ 616
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20221110208449 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз
основа на подадена жалба от С. В. И. от гр. Враца, чрез адв. Т. Г. от МАК
срещу наказателно постановление (НП) № СО-Т-И-21-04-488/30.03.2022 г. на
зам. кмета на СО, с което е наложено административно наказание на
основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДСО) глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за нарушение на чл.23
от НРУИТДСО.
С жалбата се моли за отмяна на процесното НП като се твърди, че същото
е незаконосъобразно, нецелесъобразно, издадено в нарушение на
производствените правила и целта на закона, като се твърди недоказаност на
твърденията за извършване на търговска дейност, ако е извършвана такава не
е установено дали е от свое име и за своя сметка или като
представител/служител на дружество, разминавания между констатираното в
акта и констативния протокол, нарушение на процедурата по съставяне на
акта, нарушения относно формата на НП, неизследване дали са налице
предпоставките по чл.28 от ЗАНН за „маловажност“ на нарушението.
Претендират се сторените по делото разноски.
1
Жалбоподателката редовно призована не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, приемайки от събраните доказателства за безспорно
доказано нарушението от обективна и субективна страна, като наказанието
било наложено в минимален размер, предвиден за нарушението в наредбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 29.12.2021 г. около 14:50 часа свидетелите Х. и К. в качеството си на
инспектори при Столичен инспектор при СО при изпълнение на служебните
си задължения извършили проверка в гр. София, парк „Заимов“ и
констатирали осъществяване на търговия от четири самостоятелни
съоръжения, представляващи метални колички, разположени на около 5 кв. м.
площ от жалбоподателката на варена царевица, тиква, печени кестени и
дребни играчки. Същата не представила на проверяващите разрешение за
извършване търговия на открито, издадено от кмета на район „Оборище”, на
територията, на който се извършвала търговската дейност.
Съставен бил констативен протокол, в който били описани констатациите, а
именно, че се извършва търговия на открито от мобилни съоръжения, от
служител С. В. И., с посочено предписание за незабавно преустановяване
извършване на търговия върху терен общинска собственост с отговорник
управителя на „Васиста“ ЕООД. Същият е връчен на С. И. да го предаде на
управителя на юридическото лице. Приложен е фискален бон от 29.12.2021 г.
15:49 ч., издаден от „Васиста“ ЕООД. Приложен е трудов договор
№1/03.06.2020 г., с който С. В. И. е назначена на длъжност „продавач-
консултант“, считано от постъпването й на работа на 04.06.2020 г., което се
установява и от приложената справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ от 03.06.2020 г. на НАП.
Съставен е на 29.12.2021 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №21-04-488, на жалбоподателката от А. М. К. – главен
инспектор в Столичен инспектор при СО за това, че на същата дата около
14:50 часа в гр. София, парк „Заимов“, централна алея извършва търговия на
2
открито, предлагайки за продан варена царевица, печени кестени, минерална
вода и детски играчки на подвижни съоръжения – четири броя метални
колички, заемащи площ от около 5 кв. м., публична общинска собственост,
без разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито
върху терен общинска собственост, издадено от кмета на район „Оборище“
при СО. Като нарушена се сочи разпоредбата на чл.23 от НРУИТДСО. АУАН
е връчен на жалбоподателката на 29.12.2021 г., като е в същия не е вписано
възражение.
Със Заповед №СО-РД-09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО е наредено
служителите на Столичен инспекторат при СО да извършват проверки по
глава III и глава IV от НРУИТДСО, както и да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Приложена е длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“, подписана от А. Колeва.
Въз основа на АУАН зам. кмета на СО, оправомощен въз основа на
Заповед №РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, е издал обжалваното
наказателно постановление№ СО-Т-И-21-04-488/30.03.2022 г. Същото е било
връчено чрез адв. Ив. Е. на 02.06.2022 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства: заповеди за компетентност, за възлагане на правомощия,
длъжностна характеристика, констативен протокол, фискален бон, трудов
договор, справка от НАП, както и гласните – показанията на свидетелите К. и
Х., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и в срок, доколкото процесното
НП е връчено на 02.06.2022 г., а жалбата е подадена на 16.06.2022 г. чрез
административнонаказващия орган, като съдът счита, че същата е
основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, установи следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
3
съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди
за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете,
посочени в същия.
Разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община, към датата на
визираното нарушение е предвиждала, че „търговията на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията, на който ще се извършва
дейността“. Сегашната редакция на същата норма има следното съдържание:
„Търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място, издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за
рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за
рекламната дейност на територията на Столична община.“
Посочено е в нормата на чл.19 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община, че
„търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска
собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други“.
Съгласно чл.26 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община при извършване на търговия
по чл. 19, търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните
органи, лимитативно посочени документи, като сред тях по т.1 е разрешение
за ползване на място по чл. 23.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката
е извършвала търговия на дребно, а именно: продажба на царевица, печени
кестени, минерална вода и детски играчки на подвижни съоръжения – четири
броя метални колички, заемащи площ от около 5 кв. м., публична общинска
собственост, без разрешение за ползване на място за извършване на търговия
на открито върху терен общинска собственост, издадено от кмета на район
„Оборище“ при СО в гр. София, парк „Заимов“. Жалбоподателката не е
предоставила на служители на Столичен инспекторат при СО, сред които
свидетеля К. и свидетеля Х., които са извършвали проверката, разрешение по
чл.23 от НРУИТДТСО.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото непротиворечиви
доказателства се установява осъществяването на нарушение по визирания
4
състав на чл. 23 от НРУИТДСО.
Но в случая жалбоподателката не е извършвала дейност за себе си.
Същата е била наета по трудов договор във фирма „Васиста“ ЕООД като
продавач-консултант. Предвид което неправилно жалбоподателката е
подведена под адинистративнонаказателна отговорност, а не ЮЛ, за което
полага труд. Съобразно правилото на чл. 23 НРУИТДТСО, търговия на
открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по
образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността. Съответно, за извършване на търговия без разрешение
чл. 23 НРУИТДТСО се налага административно наказание по чл. 36, ал. 1
НРУИТДТСО, а за непредставяне при поискване от контролните органи на
документи, сред които и разрешение за ползване на място по чл. 23
административното наказание е по чл.36, ал.2 от НРУИТДСО. Разпоредбите
на чл. 23 и чл. 26, т. 1 представляват отделни, различни по вид нарушения, за
неспазването на които се налагат различни по размер административни
наказания.
Разпоредбата на чл.36, ал.1 от НРУИТДСО предвижда глоба от 300 лв.
до 2 000 лв. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.
Санкцията обаче неправилно е наложена на жалбоподателката, а не на
ЮЛ, за което полага труд. Предвид което НП се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Съдът споделя изложените съображения във възивната жалбата, че
административнонаказаващия орган не е изложил съображения защо приема,
че не са налице основания случай да се приеме за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП
се следват разноски на жалбоподателката, но това искане обективирано в
жалбата се явява неоснователно, поради следното:
В конкретния случай единствено жалбата е била изготвена от адвокат,
който е бил надлежно упълномощен, но същият не се е явявал в съдебно
заседание, нито другият упълномощен процесуален представител.
Липсват и доказателства за реално изплатено възнаграждение, както и в
приложеното адвокатско пълномощно не е посочено фактически
5
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателката.
Крайният момент, в който могат да бъдат поискани разноските са устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което разноски не следва да бъдат присъждани
на жалбоподателката.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-И-21-04-488/30.03.2022 г.
на зам. кмета на СО, като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6