О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №793
гр.Кюстендил, 26.11.2019г.
Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Веселина Джонева
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№555/2019г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава Двадесет и осма „Поставяне под
запрещение“, чл.336 – чл.340 от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на С.И.Я., с ЕГН
**********, в качеството й на Управител на Комплекс за социални услуги –
гр.Кюстендил, с адрес на управление *********************************.
Предявен е иск с правно основание чл.5 от Закона за
лицата и семейството (ЗЛС) във вр. с чл.336 ал.1 от ГПК за поставяне на К.Д.Н.,
с ЕГН ********** под запрещение.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е
пълнолетно лице, настанено в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни
лица с умствена изостаналост – социална услуга, предоставяна от управлявания от
С.Я. Комплекс за социални услуги, както и, че същият страда от „Умерена
умствена изостаналост със значителни нарушения в поведението, изискващи
внимание и лечение. Недоразвит говор“, за което му е определена пожизнено 80 %
трайно намалена работоспособност. В исковата молба е посочено, че ответникът не
е отглеждан в биологичното му семейство; не е посещаван от майка си и от
членовете на разширеното му семейство; не може да се справя с дейности от
ежедневието и е напълно зависим от обслужващия го персонал. Правният интерес от
предявяване на иска е обоснован със заболяването на ответника и свързаната с
него трудност сам да се грижи за себе си.
Съдът, след
като се запозна с исковата молба и с приложенията към нея, намира същата за
недопустима и счита, че производството по делото следва да се прекрати, поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.336 ал.1 от ГПК, поставяне
на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова
молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това. Активната легитимация на лицето, което може да предяви иска,
произтича от закона. Управителят на дадено учреждение, а както е в случая – на
Комплекс за социални услуги, не е сред кръга от лица, на който законът е
предоставил правото да искат от съда поставяне под запрещение на дадено лице,
тъй като същият няма интерес от предявяване на иска. От изложените в исковата
молба твърдения се налага извод, че С.Я., като управител на Комплекса не сочи
по някакъв начин нейната правна сфера – лични и/или имуществени права и законни
интереси – да се явява пряко засегната от състоянието на Н., нито се твърди
опасност правата и интересите й да бъдат увредени от действия или бездействия
на ответника. Според Постановление №5/1979г. на Пленума на ВС, съществува
правна възможност да предявят иск по чл.336 ал.1 от ГПК и лица извън изрично
изброените в текста - съпругът, близки роднини на ответника, прокурора, но тези
лица, трябва да имат правен интерес от това, а последният ще бъде налице
тогава, когато се засяга правната сфера на ищеца, като пряка последица от
увреждане на правната сфера на болното лице - ответник, и то по начин, срещу
който ищецът няма друг способ за противодействие. Ако общественият интерес
изисква да се постави едно лице под запрещение, което поради слабоумие или
душевна болест е неспособно да се грижи за своите работи, както и когато
конкретно визираните в чл.336 ал.1 от ГПК лица бездействат, легитимиран да
предяви този иск е прокурорът - по свой почин или след сезиране от всеки
заинтересован, държавен, съдебен или общински орган, включително – както е в
случая - и от управителя на Комплекса, предоставящ социалната услуга, в която
лицето е настанено (в този смисъл вж.определение №301 от 26.01.2016г. по ч.гр.д.№335/2016г.
по описа на АС-София, както и определение №1364 от 02.12.2014г. на ВКС по
гр.д.№5635/2014г., IV г.о., ГК).
Изложеното очертава извод, че С.И.Я., като управител
на институцията, не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на
иска за поставяне на Н. под запрещение, а липсата на абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, каквато е
наличието на правен интерес, формира извод за недопустимост на исковата
претенция.
На основание чл.130 от ГПК, исковата молба ще бъде върната, а образуваното дело ще
следва да се прекрати.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА подадената от С.И.Я., с ЕГН **********, в качеството й
на Управител на Комплекс за социални услуги – гр.Кюстендил, с адрес на
управление ********************************* срещу К.Д.Н., с ЕГН **********,
искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.5 от Закона за
лицата и семейството (ЗЛС) във вр. с чл.336 ал.1 от ГПК за поставяне на Н. под
запрещение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№555/2019г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС-София в 1-седмичен срок от датата
на връчване препис на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: