№ 186
гр. Перник, 26.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник гражданска колегия, в
публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове:
Кристиян Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдия Николов в. гр. дело № 235 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесета от ГПК.
С Решение № 1761 от 02.12.2019 г., постановено по гр. д. № 03028 по
описа на Районен съд Перник за 2019 г. е признато за установено по искове,
предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, ***, с ЕИК: ********* срещу С.С.Р., с ЕГН: ********** ***, че последният дължи на топлофикационното дружество за доставена, но незаплатена топлоенергия на топлофициран
имот в размер на сумата от 619.32 лв. представляваща дължима главница за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата от 67.57 лв. представляваща
изтекла лихва за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., както и законната
лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК –18.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите.
С обжалваното Решение съдът е осъдил С.С.Р. да
заплати на ищцовото дружество разноските в първо инстанционното производство
и в заповедното производство.
С.С.Р.
е подал въззивна жалба срещу така постановеното
решение като недопустимо с твърдението, че е оттеглил възражението си по чл.
414 ГПК, поради което моли решението да бъде обезсилено и да се прекрати
производството.
С.Р.
е подал и частна жалба срещу Определение от 22.01.2020
г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което първоинстанционния съд е
оставил без уважение искането за изменение на Решението, касаещо присъдените
разноски, както и в частта, с която е прекратил производството по делото поради
подадена от ответника Р. молба, с която е оттеглил възражението си по реда на
чл. 414 ГПК.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Топлофикация-Перник“ АД не е
подаден отговор на жалбата. Не е подаден отговор и на частната жалба.
Окръжен съд Перник преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
С оглед обстоятелството, че с Определение № 472 от 22.01.2020 г.
районният съд е прекратил производството по делото настоящият въззивен състав
счита, че следва да се произнесе първо по частната жалба, касаеща това
произнасяне на Районния съдия.
За да постанови съдебния си акт Районният съдия е взел под
внимание, че с Молба вх. № 1814 от 20.01.2020 г. С.С.Р. е оттеглил възражението си подадено по
реда на чл. 414 от ГПК, дало основание за предявяване на иска, въз основа, на
който е образувано делото и по който съдът се е произнесъл в Решение. В мотивите
си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 249 от ГПК. Чл. 246 ГПК съдържа забрана съдът сам да
отменя или изменя постановеното от него Решение, след като то е обявено.
Съгласно посочената от Районният съд разпоредба на чл. 249 от ГПК, когато след
постановяване на Решението и преди влизането му в сила страните заявят, че са
се спогодили и искат прекратяване на делото, съдът дължи да обезсили
постановеното решение и да прекрати производството по делото. В настоящият
случай обаче не е налице подобна хипотеза, тъй като по делото липсва спогодба,
липсва и каквото и да било съгласие на страните, производството по делото да
бъде прекратено.
При
това положение, като е прекратил производството по делото след като има вече
постановен от него съдебен акт, каквото е Решението по чл.
235 от ГПК, Районният съд предвид, забраната по чл. 246 ГПК е постановил недопустим съдебен
акт, който следва да бъде обезсилен. В горния смисъл е и Определение № 305 от
25.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1672/2013 г., II т. о.
Предвид
изложеното въззивният съд дължи произнасяне по въззивната жалба.
Жалбата на С.С.Р. е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Районен съд Перник е инициирано по искова
молба на „Топлофикация-Перник“ АД, гр. П. срещу С.С.Р., с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
с които се иска да бъде признато за установено, че жалбоподателя/ ответник дължи на ищцовото
дружество за консумирана и незаплатена
топлоенергия за топлофицирано жилище находящо се в ***, сумата от 619.32 лв. представляваща дължима
главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата от 67.57 лв.
представляваща изтекла лихва за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК
–18.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумите и
разноските по делото.
Районният съд е разгледал исковете като процесуално допустими и на
02.12.2019 г. е постановил така обжалваното Решение, с което ги е уважил, като
е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените от него разноски по
делото.
Впоследствие с Молба вх. № 1814 от 20.01.2020 г. С.С.Р. е оттеглил
възражението си подадено по реда на чл. 414 от ГПК, в частта му за сумата от 619.32
лв. представляваща дължима главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г., сумата от 67.57 лв. представляваща изтекла лихва за периода от 09.07.2017
г. до 05.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 ГПК –18.02.2019 г., а на 22.01.2020
г. подал настоящата въззивни жалба.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Съгласно константната съдебна практика, възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято
полза е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, доколкото наличието на това
възражение формира правния интерес от самия иск. Същото обаче е оттегляемо
съгласно чл. 416 ГПК, за което действие не е предвиден ограничителен срок и
следователно може да бъде реализирано във всеки един момент от висящността на
спора в исковото производство.
В настоящия случай е видно, че ответникът е оттеглил възражението
си по чл. 414 ГПК, макар и това да е сторено след постановяване на
първоинстанционното Решение, но преди влизането му в сила. Поради това и с
оглед горните съображения, предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. П.
срещу С.С.Р. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД се явяват
процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Недопустимо се явява и
обжалваното решение, което по аргумент от чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да
бъде обезсилено, ведно с прекратяване на производството по делото.
По отношение на разноските, въззивният съд намира, че съгласно
чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото,
но в настоящия случай, ищецът е инициирал исковото производство по указание на
заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК въз основа на надлежно подадено
възражение по чл. 414 ГПК. Следователно, ищецът е бил принуден да търси искова
защита, обуславяща извършването на съдебно деловодни разноски и по аргумент от
чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат присъдени за сметка на ответника.
С оглед изложеното частната жалба срещу Определение от 22.01.2020 г., постановено по
реда на чл. 248 от ГПК, с което първоинстанционния съд е оставил без уважение
искането на Р. за изменение на обжалваното Решение в частта за разноските, е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважена, а обжалваното Определение
потвърдено.
Ответното
дружество претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено
само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са
извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на
въззиваемата страна по жалбата.
Водим от горното, окръжният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1761 от 02.12.2019 г., постановено по гр. д. № 03028 по
описа на Районен съд Перник за 2019 г., с което е признато за установено по
искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, ***, с ЕИК: ********* срещу С.С.Р. с ЕГН: **********, от ***, че последният дължи
на ищцовото дружество за консумирана и незаплатена
топлоенергия за топлофицирано жилище находящо се в ***,
сумата от 619.32 лв. представляваща дължима главница за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата от 67.57 лв. представляваща изтекла
лихва за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК,
подадено от С.С.Р..
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 01139 по
описа на Районен съд – гр. Перник за 2019 г., в
частта й, с която е разпоредено С.С.Р. с ЕГН: **********, от ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. П.,
сумата от 619.32 лв. представляваща дължима главница за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г., сумата от 67.57 лв. представляваща изтекла лихва за
периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА Определение № 472 от 22.01.2020 г. в частта му, с която е прекратено производството по
делото и потвърждава Определението в останалата му
част.
ОСЪЖДА С.С.Р. с ЕГН: ********** *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД, ***, с ЕИК:
********* сумата от 100 лв. разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.