Решение по дело №578/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260010
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 26 септември 2020 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20203230200578
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Добрич, 09.09.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 578 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.К.С. ЕГН ********** *** - 161/15.05.2020 г., издадено от Зам. Кмета на Община град Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ/ на основание чл. 49, ал. 1 и Приложение 12, във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя С. е вменено това, че на * г. около 11.35 часа в град Д* е паркирал автомобил марка „*“, с рег. № * на място, определено за хора с трайни увреждания с инвалидна карта № ПБП-2725/11.04.2019 г. с изтекъл срок на валидност на 01.03.2020 г.

Съобразно разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21 от ЗМСМА, местната общинска НОБДДВПСПТ не може да предвижда самостоятелна административно-наказателна компетентност на кмета на общината или на определени от него длъжностни лица за посочения вид нарушения.

Съобразно чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съгласно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а според чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет приема наредби в изпълнение на правомощията му, предвидени в ал. 1 на чл. 21 ЗМСМА, да решава въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

От разпоредбите на действащите към процесния период чл. 98 ал. 2 т. 4 от ЗДвП и чл. 178д от ЗДвП е видно, че е налице законово регламентирана административно-наказателна отговорност за водач, който неправомерно е паркирал на място, определено за паркиране на ППС, обслужващо хора с трайни увреждания. Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания, е забранено, а съгласно чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община по образец. Паркирането на автомобил на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с увреждания, без водачът да разполага с карта, респ. валидна карта по чл. 99а от ЗДвП за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, осъществява състава на административно нарушение по чл. 178д от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 200 лв. за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

От цитираните разпоредби се налага изводът, че водач, който нарушава правилото за паркиране по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, независимо от общината, в която се извършва нарушението, се санкционира при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, и от компетентните по ЗДвП длъжностни лица.

Действително с разпоредбите на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 167, ал. 2 и ал. 4 ЗДвП законодателят е възложил компетентност за осъществяването на контрол и налагането на санкции и на кмета на общината и определените от него служби за контрол, но само за посочените в закона административни нарушения. Това изрично е предвидено и в чл. 170 ЗДвП, според която контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от службите, определени в закона, като тези служби налагат предвидените в този закон наказания.

Поради това, следва да се приеме, че приложената с обжалваното НП общинска наредба, възлагаща самостоятелна компетентност на кмета на общината и/или определените от него длъжностни лица да налагат предвидените в нея административни санкции за посочената категория нарушения, е издадена в нарушение на чл. 8 от ЗНА, ЗДвП и чл. 21, ал. 1 т. 23 от ЗМСМА, доколкото процесните отношения са регламентирани изрично в ЗДвП като нормативен акт от по - висока степен и не могат да бъдат преуреждани с общинска наредба от местно значение.

По изложените съображения и на основание чл. 15 ал. 3 от ЗНА предвидената с подзаконов нормативен акт компетентност за налагане на санкции не може да бъде призната от съда и неправилно наказващият орган се е позовал на нея, за да санкционира водача на процесното ППС. Издаването на обжалваното НП въз основа на незаконосъобразна общинска наредба е в нарушение на материалния закон и е още едно основание за неговата отмяна. Така Решение № 245/12.06.2018г. по к.а.н.х.д. № 217/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Добрич и Решение № 87/11.03.2019 г. по к.а.н.х.д. № 7/2019г. по описа на Административен съд – гр. Добрич, Решение № 150/22.06.2020 г. по канд № 98/2020 г. по описа на АдмС – Добрич и анд № 10009/2019 г. на АдмС - В. Търново, анд № 5919/2016 г. на АдмС-София-град.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НП № ПИОС - 161/15.05.2020 г., издадено от Зам. Кмета на Община град Добрич, с което на С.К.С. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич, на основание чл. 49, ал. 1 и Приложение 12, във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.                                                                

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                    /Галя Митева/