Определение по дело №2944/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от Р. Г. П. – съдия в Окръжен съд – Варна, подадена чрез адв. Г. Д., срещу Заповед № РД-434 от 20.11.2024 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд – Варна, в частта, с която на оспорващия не е определено допълнително възнаграждение за 2024 г.

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 18.03.2025 г., съдът дава ход на устните състезания и обявява, че ще се произнесе със съдебен акт.

На 25.03.2025 г. (в срока за произнасяне на съда) постъпва молба от оспорващия, с която се иска съдът да отмени протоколното си определение от 18.03.2025 г. за даване ход на устните състезания и да насрочи открито съдебно заседание. Сочи се, че с протоколно определение от 18.03.2025 г. съдът приема относно доказателствено искане 2 по молба с.д. 70/03.01.2025, че „от значение за спора е да се изясни единствено дали през 2024 г. има командировани магистрати от ОС – Варна в Мисии на ЕС и ЕПСО и в институциите на ЕС, предвидени ли са средства в бюджета на ОС – Варна за ДТВ за тях, включително за оспорващия, както и дали са правени предложения от съответната колегия на ВСС за изплащане на ДТВ за тези командировани магистрати, а и начислено и изплатено ли им е ДТВ за 2024 г. Такова искане обаче не е направено.“ С молбата се настоява, че такова искане е направено с молба с.д. 70/03.01.2025 г. Изтъква се, че независимо, че с определението за разпределение на доказателствената тежест не е указано, че следва да се установи, че за оспорващия са били предвидени средства за изплащане на ДТВ за 2024 г., оспорващият е направил такова искане с доказателствено искане 2 по молба с.д. 70/03.01.2025 г., а именно да се изиска от ВСС, че константна практика е на командированите национални експерти да се изплаща допълнително трудово възнаграждение в пълен размер и без направено предложение до съответния административен ръководител от СК на ВССС, както и че за оспорващия са били предвидени средства за изплащане на допълнително трудово възнаграждение. Настоява се, че доколкото от мотивите на определението, с което доказателственото искане е оставено без уважение, е видно, че съдът намира този факт за релевантен за спора, то оспорващият отправя искане да се изиска от ВСС справката, посочена в доказателствено искане 2 по молба с.д. 70/03.01.2025 г.

На следващо място, оспорващият настоява, че с определението от 18.03.2025 г. е налице предварително произнасяне по съществото на спора, преди даване ход на устните състезания, доколкото съдът приема, че оспорващият е следвало да установи и дали са правени предложения от съответната колегия на ВСС за изплащане на ДТВ на командированите в мисии на ЕС и ЕПСО и в институциите на ЕС магистрати, т.е. сочи се, че съдът, според оспорващия, е приел, че такова предложение е необходимо, за да се изплати ДТВ за 2024 г. на оспорващия. Твърди се, че по този начин, преди даване ход на делото по същество, съдът е отхвърлил доводите, че разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ПОИСДТВ се отнася само за магистрати, командировани в по-горен съд (прокуратура, НСС), а, според оспорващия, целта на това правило е на командирования съдия да се изплати ДТВ в размер, дължим на съдиите от по-горен съд. По изложените съображения оспорващият счита, че са налице основания за отвод на съдията-докладчик и отправя и искане за отвод.

Съдът, за да се произнесе по молбата на оспорващия, съобрази следното:

Отправеното искане да се изиска от ВСС справка за командированите в Мисии на ЕС и ЕПСО и в институциите на ЕС магистрати през 2023 г. и 2024 г., предвидени ли са средства за ДТВ за тях и дали са правени предложения от съответната колегия на ВСС за изплащане на ДТВ, включително и за оспорващия, е направено, както изрично самият оспорващи сочи, с оглед установяване на факта, че независимо от липсата на специални правила относно определянето на ДТВ на командированите национални експерти (в мисии на ЕС по ОПСО и в институции на ЕС) до момента не е имало случай да не се изплати допълнително трудово възнаграждение по ПОИСДТВ и тази практика е константна и без направено предложение до съответния административен ръководител, както и че за оспорващия са били предвидени средства за изплащане на допълнително трудово възнаграждение.

С определение от съдебно заседание, проведено на 18.03.2024 г. доказателствено искане 2 на оспорващия е оставено без уважение. Така приетото от съда е мотивирано с обстоятелството, че не е необходимо събирането на доказателства за процесния факт, който оспорващият цели да установи, доколкото, от една страна, не се спори, че за оспорващия не е направено предложение от ВСС за изплащане на ДТВ. От друга страна, както съдът вече е посочил в Определение № 13700 от 19.12.2024 г., изследване, отнасящо се до органи на съдебната власт, различни от ОС – Варна, не би способствало за изясняване на необходим и относим факт.

Във връзка с възраженията на оспорващия с настоящата молба, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на определението, с което е оставено без уважение доказателственото искане 2 на оспорващия.

На основание чл. 171, ал. 5 от АПК съдът има задължение да укаже на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Изложените от съда мотиви в определението, с което е оставено без уважение доказателственото искане 2, не представляват в случая указание по смисъла на чл. 171, ал. 5 АПК за нуждаещи се от доказване факти, недоказването на които да рефлектира върху правните изводи на съда.

Предвид така посоченото, не са останали неизяснени релевантни факти, респ. не е налице изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск по арг. от чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, налагащи отмяна на определението за даване ход на устните състезания. Освен това изясняването от първоинстанционния съд в пълнота на релевантните за спора факти подлежи на инстанционен контрол.

С оглед горепосоченото е неоснователно и твърдението на оспорващия за наличие на предварително произнасяне на съда по същество на спора преди даване ход на устните състезания. Неудовлетворяването на доказателствените искания на оспорващия не е основание за отвод на съдията-докладчик. Дължимата от съда преценката за относимостта на факта, който се цели да се установи с конкретно доказателствено искане, и за необходимостта да се установи даден факт, не следва да се приравнява на формиране на изводи по съществото на спора. Изложените от оспорващия доводи за направения от него субективен извод за формирано становище на съда за предпоставките за определяне на допълнително възнаграждение са несъстоятелни.

Предвид изложеното не са налице основания за приемане на отвода и за отстраняване на съдията-докладчик.

На основание чл. 23, ал. 2, във вр. с чл. 22, ал. 2 ГПК и чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на оспорващия да се отмени определението от съдебно заседание, проведено на 18.03.2025 г., с което е даден ход на устните състезания, и да се насрочи открито съдебно заседание за събиране на посочените от оспорващия доказателства.

НЕ ПРИЕМА отвода по искането на Р. Г. П. за отстраняване на съдия-докладчика от участие в състава на съда, разглеждащ адм. дело № 2944/2024 г. на АдмС - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.